![Д-р Николай Михайлов: Комунизмът в България ще си отиде с последния "десен" и последния "ляв"](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 "Д-р Николай Михайлов: Комунизмът в България ще си отиде с последния "десен" и последния "ляв"")
- 10 Sep 2020
- 114
- 56
- Футболист на годината, Мъж на годината, носител на почетния знак на Зъболекарския съюз, почетен член на планинско-спасителната служба, за малко да стане и на художниците... Какво се крие зад окичените с тези почести гърди на Бойко Борисов?
<p>- Крие се детска суета, обслужвана от инфантилна публика. Борисов иска това, което са готови да му предоставят. Поривът му да консумира почести е пресрещнат от нашата развеселена склонност към мазохистични унижения и честване на простотията. Това се видя много ясно при художниците, които завоюваха връх на самоунижението, представян като акт на благодарност за уреден имуществен въпрос. Нарисувал бил нотариален акт, но не знаят къде е, за да го поставят в изложба. Възхищението се отлага. Разяснението беше по-нелепо и от действието. Потъпкването на критериите в духовната област не е невинна игра, а унаследен верноподанически рефлекс. Става дума за глезене на силния, представяно като любезност, благодарност и не знам още какво. Простотията не трябва да бъде поощрявана, а санкционирана, това е максима на цивилизования живот. Йерархията на стойностите трябва да бъде отбранявана, културата е нищо без неравенствата. Символичното подвеждане на всички и на всичко под общия знаменател на агресивната пошлост е симптом на тежко културно заболяване, на срив на достойнството и оценъчната компетентност. Иначе безобразието придобива статут на публична норма и възсяда всички за свое удоволствие. Каквото и стана. <br /><br /><strong>- Ваши са думите „лидер без нарцисизъм е като музикант без слух”. Но къде все пак свършва нормалното човешко поведение и започва лудостта на „величието”?</strong><br /><br />- Властта екзалтира и опиянява. Калигула възкликнал: „Искам луната”. Властната лудост е мания за богоравенство (теомания). Римският сенат обявявал императори за богове с декрет. (Не се е сетила Цецка Цачева, дано не и подсказвам идея!) Всичко това е в сила, нека се надяваме, за отминали епохи. Дотук само Йоло Денев се нарече инкарнация на Тангра, други примери не знам, останалите ми се струват плахи, за да дръзнат.</p>
<p>Новият политически нарцисизъм е лукав и дребнодушен, лидерите не гонят „величие”, а оцеляване. Битката е за абонамент на върха, за дългосрочна кариера. Лидерите днес не са луди, а нормални, тривиално нормални. Поведението им е сбор от всички дребни страсти, които знаем от самонаблюдение, но с публична релефност, защото са на фокус, пред погледа на всички. Лидерът играе слабостите като грижа за общото благо, с идеологически език за стилизиране на злото. Политическото дълголетие е постижение на демагогска дарба и интригантски умения, дефинирани като политическо майсторство и сражение за кауза. Така е навсякъде, така е и тук. Има и изключения, но са малко. Политиката деградира. Политиката извисява в извънредни обстоятелства, в режим на риск и саможертва. Да не ни сполита този шанс.<br /><br /><strong>- Как ще коментирате думите на Борисов – не искам да съм премиер на народ, който протестира, а и „заплахите”, че щял да си подаде оставката?</strong><br /><br />Успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настроението на суверена. Ако след изричане на ярка глупост като тази, която цитирате, рейтингът му стои непоколебим или пък се качва, то това означава, че лидерът е постигнал най-важното: свързал се е с глупостта на глупавите, осъществил е контакт с развеселената им гламавост. Сключил е с тях интимен съюз, изградил е доверителна връзка. Нататък може да говори, каквото си поиска. Това е положението в нашия фамозен случай. Репликите на Борисов са манипулативни, но и искрени, такава е спецификата на комуникативния му дар. Той наистина не иска да бъде премиер на протестиращ народ, той иска да бъде обичан. И в един момент може да тропне с краче и да каже: „Подавам оставка”. Но няма да го направи, ще надделее „държавникът”. Гарантирам.<br /><br /><strong>- Какво се случи в Синята коалиция ? Защо се стигна до този гръмовен крах на изборите?</strong><br /><br />- Синята коалиция е голяма двупартийна некадърност, от самото начало. Връщането на лидера на ДСБ в СДС, все едно че нищо не се е случило, без елементарно „пардон”, си беше ярко безобразие, допуснато от ръководството на СДС, от умствено ленивата синя интелигенция и най-вече от десните избиратели от третата възраст. Ръководствата на две партии взеха решение да се гушнат като новобрачни на крилете на един износен преходен сантимент, с баналния мотив да прескочат парламентарната бариера. Прескочиха я, но не постигнаха щастието. А в един момент им се стори, че точно това са постигнали. Глобална България, Костов, Мартин Димитров и тъй наречените „градски хора” обявиха чудото на една преродена десница. Нищо не остана от това прераждане, обаче, нито от десницата. Остана грамадата от нерешени въпроси и тлеещи стари конфликти. Това, което днес наричат „традиционна десница”, има смисъл само като серия от въпроси, които не получиха отговор – за нейната идеология, историческо осъществяване, драми, съперничества, разцепления, водачи. Но тези въпроси няма да бъдат зададени, защото нямат интерес да ги задават, а и няма смисъл. Закъсняха.</p>
<p>Синята коалиция е провален проект. Сега проучват какво може да им даде Меглена Кунева, готова ли е да стори голямата глупост да ги припознае като съюзник, да им подаде ръка, която да отхапят. „Костов с Кунева” е хит на актуалното тъмносиньо въображение. Проевропейска коалиция на разума (Костов) и европейските ценности (Кунева) срещу популизма на „преиздадения Живков”. А се канеха да управляват с този „Живков”. Носиха му бонбони, наричаха го „десен”. А Кунева беше кандидат на олигархията, протеза на Първанов. Вече не е. Нищо по-отблъскващо от опортюнизма на десните.<br /><br /><strong>- Виждате ли ДСБ и СДС в следващия парламент?</strong><br /><br />- Виждам ги, защото са повратливи и готови на всичко, но ще бъде трудно. Имат голям задкулисен ресурс и мощна медийна подкрепа. Костов е медийна звезда, абониран е за сутрешните телевизионни блокове. Напомня Тони Бенет, един застаряващ американски певец с кадифен консервативен глас и безупречни маниери. Масираното му медийно присъствие е диспропорционално на нищожната му политическа тежест като лидер на партия с доверие около статистическата грешка. Преследва лична медийна кариера. Настоява да бъде виждан, помнен и слушан като пример на извънредна и незаменима компетентност. Костов обслужва собствения си мит с помощта на задкулисни фактори и себеотрицателен партиен апарат, за сметка на една агонизиращата десница. Отдавна е така. Избрал е поза на надзорник на политическия процес, на самонатрапен извор на разумност и реформаторски монопол. Влиза в домовете по Коледа, хвали Джоли и Пит за тяхната плодовитост и уважение към семейните ценности, обобщава и напътства като едно голямо и разумно изключение в свят на идиоти. Разви се напоследък. На една крачка е от това да започне и да благославя, а при повече власт и да отлъчва. При разколебания авторитет на епископата му се отваря шанс и за клерикална кариера. Паството му ще се съгласи, нямайте съмнение. Във всичко това има нещо много болезнено, даже нелепо и в същото време напълно закономерно. Десницата е изпочупена от лидера на ДСБ. <br /><br /><strong>- ГЕРБ ли е десницата в България?</strong><br /><br />Може и така да се каже, но от това нищо не следва. ГЕРБ не може да придобие идеологически образ, няма кой да се покатери на идеологическо ниво, а и няма защо. ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа. Същите рефлекси, стеснено съзнание, ярост, параноя, месиански комплекс. Комунизмът в България ще си отиде с последния „десен” и с последния „ляв”. <br /><br /><strong>- „Симпатично преувеличение на нервна почва” ли са заявките на управляващите, че нямат алтернатива и ще управляват поне още един мандат?</strong><br /><br />- Като нищо ще превърнат преувеличението в реалност. Станишев от ПЕС ли ще ги спре? Спомнете си колко истини са произнасяни на „нервна почва”, колко криви пръсти са ни сочили пътя и каква ентусиазирана подкрепа сме им връчвали? Не беше ли конструкцията „Борисов премиер” бленуване на нервна почва, пошъл виц, преди да ни връхлети с всичка сила, и то като спасителна възможност? Оттук нататък предлагам да стискаме палци Стоичков да не поеме щафетата. Обикаля наоколо.<br /><br /><strong>- Всъщност имат ли алтернатива от страна на съществуващите в политическото пространство в момента партии – включвам и НДСВ?</strong><br /><br />- Нямат. ГЕРБ е държавата. „Единна България” като „Единна Русия” с Бойко отгоре, подобно на Путин. Но без опозиция срещу себе си, като руската срещу Путин.. Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна” по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода. Порази въображението му, като примири в своята персона архетипните роли: мутра, полицай, политик, шоумен, спортист. Борисов е съвършен изразител на народното състояние, събирателен образ на основните роли. Борисов не е загубил външната подкрепа, която го докара на власт и с която се гордее. Америка и лумпените крепят това управление. <br /> <br /><strong>- Меглена Кунева може ли да влезе в ролята на поредния месия, а и чрез нея на бял кон да се върне Сакскобургготски?</strong><br /> <br />- Меглена Кунева не е за подценяване. Има качества и както се видя, подкрепа. Ще спечели, ако избере поведение на чиста алтернатива, без ярост, но и без задкулисна интрига. В България има хора, които преживяват положението като оскърбително и са готови да подкрепят нормални лица и нормални изречения. Но прякото адресиране на гражданите изключва задкулисни договаряния с партийни лидери и политически удавници. Чакалите – на безопасна дистанция. Няма да мирясат, докато не те видят с подгънати колене, лесен за консумация. Справка – съдбата на СДС. Меглена Кунева е от НДСВ, но има и „втори произход” от Европа. <br />Сакскобургготски ми се струва невъзможен на бял кон. С тежестта на неговата спорна реституция ще пребие кобилата.<br /><br /><strong>- В изборната нощ – мисля, че беше на първия тур, Доган говореше за предсрочни избори, но в момента не се забелязва никаква политическа динамика. Как си обяснявате това „мълчание” на партиите – като безсилие да оглавят народното недоволство, или изчакване на нещо друго да се случи?</strong><br /><br />- Слаби са. Ново е това, което предприема Кунева, но то е в началото и силата му е неясна. Колкото до народното недоволство, то е перманентно, привично състояние. Режим на злословие и одумване на съдбата. Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.</p>
<p>Местан говори за кабинет на национално съгласие до изборите, но това звучи утопично, доколкото предполага доброволна абдикация на Борисов. Няма как да я предизвикат. Представям си реториката на премиера във връзка с предложението: „Станишев и Доган ме молят да ги взема в управлението. Не питат народа, а мене молят. Комунистът няма срам… Убиха дедо ми…”. И т.н. до изборите.<br /> <br /><strong>- Може ли да се повтори ситуацията от януари 1997 г., но този път предизвикана от външни фактори – финансовата, а и политическата криза в Европа набира скорост, разпадане на Евросъюза?</strong><br /><br />- Драматична дестабилизация на положението е винаги възможна в един неустойчив свят. Основите на световния ред са разколебани, старите очевидности са в криза. Търси се нов идеологически език, друга мирогледна ориентация и ревизиране на навиците. Капитализъм, свободен пазар, икономически растеж, социализъм и сигурност са думи под голямо подозрение. Нараства социален бунт, зрее икономическа, политическа и културна ревизия на властващата либерална парадигма. Банално е да се каже, че става дума за глобално предизвикателство, става дума за смут на умовете, за всеобща некомпетентност да се осмислят реалностите, даже за безпътица. На този фон изглеждаме относително стабилна балканска олигархия с балансиран бюджет и буфон на върха. Радват ни се, ако не им даваме повод да си спомнят за нас.<br />Никой не може да каже какво има да става. Представете си, че Борисов ни изненада с решение да изостави политиката и да се посвети на живописта или на футбола. Като чирак в ателието на Рашидов или като централен нападател на бистришкия футболен клуб. Не ми се мисли за последствията от такъв вираж на съдбата. Ще го търсим с надпартийна делегация, предвождана, предполагам, от Корнелия Нинова. Срещата ще се предава директно от Бареков по независимата ТВ 7. <br /><br /><strong>- Какво бихте добавили като пожелание за Новата 2012 година?</strong><br /><br />- Имаме дълг да бъдем реалисти. Минималистите ще бъдат реалисти. Потребителското въображение трябва да бъде укротено, страдаме и от въображаем недоимък. Бедността, която ни плаши, е много повече продукт на въображението, отколкото допускаме. Рекламата е зло, защото фалшифицира реалността с натрапен стандарт. Културата на каприза е задънена улица. Солидарността предполага самоограничение и безкористност. Ценностите не са нито леви, нито десни, а вечни. Лявото и дясното са фикции за партийна употреба и взаимно изтезание. Ако актуалната криза ще ни придвижи към това осъзнаване – добре дошла на кризата. В преоценката на ценностите е шансът. България беше пазена от Провидението през изтеклата година, нямахме драматични изпитания. А светът ги преживя. Да си пожелаем мир и придвижване към по-добро на малки стъпки.</p>
<p>Панацеите са Дядо Коледа. Не съществуват.</p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Ретро"</em></p>
