Д-р Бойко Пенков: Касата вече няма да оставя пари "под черта", всичко ще се дава за болници и пациенти

<p><br /><strong>Явор Дачков:&nbsp;</strong>Но да се върнем на темата. Днес ще разговаряме за парите за здраве и как точно те се харчат. Ще ви припомня, че правителството на ГЕРБ отклони близо милиард и половина лева от Здравната каса, а до днес никой не знае за какво са похарчени тези пари. Те са на всички български граждани и е добре журналистите, които висят по спирки и пешеходни пътеки, за да дебнат шепа студенти, които си правят купон, да проявяват същата настойчивост и всеки ден да питат къде потънаха тези милиард и половина за здраве. Д-р&nbsp;Пенков, ще има ли според вас протести на лекари утре? И ще изплати ли Здравната каса всичко, което дължи на болниците дотук?</p> <p><strong>Д-р Пенков:</strong> Търся логика в подобен тип съобщения за протести. В случая логика не мога да намеря по простата причина, че с този Бюджет 2013 всички директори на болници, самият аз бях такъв доскоро, знаехме какво подписахме. Там за месеците октомври, ноември и декември стояха нули. Бюджет нула. В момента е минимум 80 процента. Значи нулата се е качила на 80% от изработеното, в някои случаи достига и 92%, в зависимост от обема работа на болницата. Така че когато си имал нула и сега получаваш почти пълното изпълнение на това, което си свършил, няма логика да протестираш.</p> <p><strong>- Нали тези договори бяха подписани с предишното правителство?</strong></p> <p>- Да, и Лекарският съюз тогава предупреди обществото, че ще има тежка криза октомври, ноември и декември по простата причина, че са нулеви бюджетите.</p> <p>Сега се събраха пари, дадоха се средства, има излишък при събирането на здравноосигурителни вноски, моментално бяха дадени на Надзорния съвет на Касата да бъдат разпределени към болниците.</p> <p>Една болница харчи до 60% от приходите си за заплати, данъци и осигуровки. Така че с този минимум от 80 до 90% ние сме гарантирали работните заплати на хората, включително и най-неотложните плащания към доставчиците.</p> <p>Освен това ясно се каза и се видя в проекта за Бюджет 2014, че държавата гарантира първите 20 дни на месец януари да бъдат изплатени всички останали суми, които се дължат на болниците.</p> <p><strong>- Сутринта обаче директорът на "Пирогов" доктор Стоян Миланов каза: "Ножът вече не е опрял до кокала, кокалът е прерязан. Няма да има пари за заплати". Те казват че обмислят да не извършват планови приеми и операции.&nbsp;</strong><strong>Има ли нещо специално за &bdquo;Пирогов&rdquo;?</strong></p> <p>- Те също си получават парите. Ако директорът реши да не плати парите на хората и да каже: те не ми ги дадоха, е груба лъжа. Всички трябва да знаят - пари са преведени.<br />Той каза, че на "Пирогов" се дължат 4 милиона и че са го карали да пренаписва дейности във вече издадени фактури.</p> <p>Проблемът идва оттам, че Касата отговорно си проверява това, което е отчетено. Всички през цялото време говорим, че трябва да има контрол, защото тези пари са наши. Има проверки в &bdquo;Пирогов&rdquo;. Ако това изнервя някого, това е друго нещо, но не е заради това, че не са платени парите, а заради това, че се проверява как са отчетени тези пари.</p> <p><strong>- Тук обаче идва въпросът защо се стигна до тази криза, защо няма пари и къде са здравните вноски, които всички българи плащат?</strong></p> <p>- За пръв път тази година парламентът е готов да приеме Закон за НЗОК, за бюджета и което е приход-разход. Това означава това, което бъде събрано от здравни вноски, да бъде похарчено същата година от самата Каса. За пръв път няма оставени под черта приходи.</p> <p><strong>- Без да се трупа този резерв?</strong></p> <p>- Без да се трупат резерви, които след това изчезват. Това ще стане факт от 1 януари догодина. Всичко се слага на масата, никой нищо не прикрива.</p> <p><strong>- В момента около 1 милион българи не се осигуряват: 400 хиляди не могат да си го позволят, но останалите имат пари, без да се осигуряват. Това е огромен проблем.&nbsp;Това всъщност означава, че пари за здраве могат да се намерят, но няма държава, която да ги събере.</strong></p> <p>- Абсолютно прав сте. Когато решим този проблем, тогава ще се възстанови и доверието в системата. От МФ научих, че се въвеждат нови политики и нови мерки, за да може това да се ликвидира. Това зависи изцяло от НАП.</p> <p><strong>- Това не беше ли грешка на системата, заложена още в самото начало - солидарният принцип. Помня, че в началото, когато се изграждаше системата, имаше спорове дали всеки да получава това, за което плаща.</strong></p> <p>- Това не може да се направи в бедна държава. Затова избрахме солидарен принцип - за да може всеки да внася по малко да се натрупа голям пул от пари, който да се разходва за хората, които имат нужда.</p> <p><strong>- Другият проблем, който съществува, е одържавяването на касата. Отначало тя беше изградена на публичен принцип, постепенно стана една притурка на МЗ и на финансите и всъщност сега и има ли опция тя отново да се върне в публичната сфера?</strong></p> <p>- Да, идеята беше тя да бъде публичен фонд, с отделен бюджет, извън консолидирания държавен бюджет. Но одържавяването е факт, даже си позволиха да направят работещите в Касата държавни служители. Според мен това вече ще приключи. Има законодателна инициатива в момента и отново се възстановява напълно общественият характер на Касата. До дни това ще влезе в деловодството на Народното събрание.</p> <p>Вече и управителят на НЗОК няма да бъде избиран от НС по чисто политически предложения, а на базата на свободен конкурс, както винаги е било.</p> <p><strong>- Д-р Пенков, според Румяна Тодорова тези липсващи от Касата 800 милиона стават на милиард и половина - вие ще обясните как е станало това, но никой не търси тези пари и досега не се знае за какво са похарчени. Как станаха от 800 милиона милиард и половина?</strong></p> <p>- Това е една от големите мистерии на прехода, и то на последните четири години от този преход.</p> <p>Каква беше идеята в началото? Започна се създаването на Касата и тя започна да изплаща извънболничната помощ. Тогава беше изчислено, че вноската трябва да бъде шест процента, за да се покрие изцяло, и парите тогава стигаха. Постепенно започна да финансира и болничната помощ и тези пари първоначално стигаха.</p> <p>След което се повиши вноската на осем процента, за да може когато влезе болничната помощ, да има ресурс, който да покрие нуждите на хората от пълно болнично лечение. Говорихме, че целта беше постепенно повдигане на вноската, генериране на средства, за да можем да кажем, че когато касата покрива даден пакет медицински дейности, да сме на 100 процента осигурени и никой да не трябва да доплаща нищо.</p> <p>Тези допълнителни два процента не бяха вкарани моментално в действие, те започнаха да формират един резерв, който беше в БНБ.</p> <p>Това беше статуквото от години, от 10-12 години. През годините, когато имаше кризисни ситуации, той беше ползван с решение на НС и УС на касата, като суми от 300 до 400 милиона се вадеха от касата, за да се решат други проблеми.</p> <p><strong>- Това е много важно, което казвате: с решение на НС.</strong></p> <p>- Точно така. В последните години - нещо, срещу което винаги сме протестирали - под черта оставаха крупни суми от 200-250 милиона, които отиваха за така наречения остатък, резерва, който беше в БНБ.</p> <p>След това вместо това да бъде един буфер, и то най-важният буфер на НЗОК, когато има криза, той да се вкара в действие и да реши нуждите на хората.</p> <p>Изведнъж той изчезна, няма ги тези пари в момента.</p> <p><strong>- Тези пари как изчезнаха - с решение на НС или просто Симеон Дянков ги прехвърли?</strong></p> <p>- Тези пари първо Симеон Дянков ги прехвърли и после прокара решение в НС за прибирането им. През закона за бюджета успя да прокара формален текст, чрез който ги прибра.</p> <p>Ще ви дам един пример от Третото българско царство. Държавата изпада в криза тогава, правителството моли здравното осигуряване да им даде заем. И те дават заем на правителството, гарантиран от парламента, че ще бъде върнат със съответните лихви</p> <p>Ако правителството беше действително в тежка нужда, защо тези пари трябваше да бъдат откраднати, вместо да бъдат заети и да се каже: ето, тези пари ще бъдат заети, връщаме ги на такива траншове и с такава лихва, така че вие да запазите парите си, които сте събрали.</p> <p><strong>- А как станаха от 800 милиона, за които се говореше в началото, на 1,5 милиарда?</strong></p> <p>- Ами това са по около 150 милиона под черта всяка година, заделяни от 2009 година, и така досега са се увеличили на този милиард и половина. Никога всичките събрани пари не са били вкарвани в разходната част</p> <p><strong>- А кой може да каже какво е направено с тези пари? Министърът на финансите ли?</strong></p> <p>- Ами питаха доста пъти депутати, няма отговор.</p> <p><strong>- Малко ще ви върна назад, това е и новината - че от догодина Здравната каса това, което събере, няма да го трупа като резерв, а веднага ще го връща обратно като здравна услуга.</strong></p> <p>- Точно така.</p> <p><strong>- Вчера тук беше Андрей Райчев, който каза &bdquo;458 болници - това е безумие&rdquo;. Съгласен ли сте с тази констатация? Няма ли прекалено много болници и не трябваше ли още 2001 година според вашия план за реформа да стартира приватизацията в болнична</strong><strong>та помощ?</strong></p> <p><strong></strong>- Такава беше идеята. Имаше специална глава &bdquo;Приватизиране на болничните завадения&rdquo;. Но тогава дойде НДСВ и доц. Щерев отмени това. Идеята беше следната: имаше частни инвеститори, в това число и външни, които щяха да вложат капитали в съществуващата мрежа от болници. Не се стигна дотам, тези хора се изнервиха и до общинските и държавни болници направиха частни.</p> <p>И в момента имаме паралелна мрежа - общински, частни, държавни болници.<br />А всички знаем, че едно нещо, което се предлага на пазара, веднага оказва натиск върху публичните средства</p> <p><strong>- Пак ще върна темата към разговора с Андрей Райчев, който каза: Абсурдно е да се направи реформа в България, защото ако Орешарски реши да направи, нещо Борисов ще му скочи, ако Борисов реши да прави реформи - ще се случи същото. Тоест заради политиката не правим важните неща, а здравеопазването е сфера, която се нуждае от консенсус и от продължение на започнатото. Ще имате ли въобще сили да направите нещо в тази посока? И може ли да се мисли за съкращаване на болниците?</strong></p> <p>- Експертно може да се направи отсяване на болниците, които са годни. Трябва да се заложат категорични критерии, на които да отговарят. Ние сме страна, член на ЕС. Европейските граждани, които идват тук, искат да намерят същото качество и сигурност при предоставянето на болнични услуги.</p> <p>Това означава, че ние не можем да си измисляме някакви репери, които са чисто наши, балкански. Нашите болници трябва да започнат да се мерят с тези в Европа, за да може и българинът да получава такива грижи и услуги, каквито са в Евросъюза.</p> <p>Това е начинът според мен - тези, които не искат да инвестират в качество, ще отпаднат сами от пазара. Това е най-безболезненият механизъм.</p> <p><strong>- Какво трябва да се направи, за да се спре огромното прахосване на пари? То в една степен е крадене, но в голяма степен - хвърляне на пари в ненужна посока. И в крайна сметка резултатът е кошмарно здравеопазване.</strong></p> <p>- Правила и контрол. В случая - нещо, което отдавна чаках да чуя - самите съсловни организации заявиха, че са готови да влязат в ролята си на вътресъсловен контрол, те ще активират своите структури, етични и експертни комисии и ще участват в контрола, който ще оказват държавата и Касата.</p> <p><strong>- Ще има ли частни каси?</strong></p> <p>- За съжаление този пазар не можа да се развие. При предното управление беше унищожен, доброволното здравно осигуряване беше ликвидирано и тази дейност отиде при застрахователните компании.</p> <p><strong>- В момента се води дебат има ли нужда от такъв тип допълнителна услуга - застраховка за здраве, как тя да се случи?</strong></p> <p>- Според мен трябва. С малко още отгоре, действително нищо няма да плащаме от джоба си, когато имаме нужда.</p> <p><strong>- Може ли да бъде продължена реформата, която започнахте през 1999 година, или трябва да се започва отначало?</strong></p> <p>- Пълен рестарт - не. Трябва да сме по-умерени. Виждаме, че са направени много инвестиции - и държава, и общини, и частен сектор направиха страшно много инвестиции.<br />Ние трябва да сглобим направеното, да видим къде трябва да се надгради, за да се довършат нещата и да синхронизираме работата на системата. Според мен това ще бъде по-евтино, отколкото пълен рестарт.</p>