"Дипломатическата опция в Сирия е мъртва"

<p><strong>- Как си обяснявате безсилието на ООН в сирийската криза?</strong></p> <p>- Фактът, че Кофи Анан се оттегля, е катастрофа! Това означава, че дипломатическата опция е мъртва. Откакто планът Анан вече не е на масата, навлизаме в логиката на войната. Този забележителен човек схвана отлично мащаба на кризата, смятайки, че руското посредничество е важно, но трябва също така да бъде привлечен Иран, който едновременно е част от проблема и от решението.</p> <p><strong>- Какви са причините за това блокиране?</strong></p> <p>- Най-напред, праволинейността на сирийския режим, който ръководи с военни средства тази криза от самото й начало и отказа да започне дебат с опозицията в страната. Самата сирийска опозиция е разкъсана между Сирийския национален съвет, който е параван на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;, финансирани от Катар, и координационните комитети в страната. Тя е неспособна да създаде обща платформа за надеждна алтернатива и диалог с режима. Западните демокрации &ndash; като се започне от САЩ и Франция &ndash; съвсем не помогнаха на Кофи Анан, а от самото началото привилегироваха военната опция, без да го признават открито, а оставиха Катар и Саудитска Арабия да го направят.</p> <p><strong>- Какво може да направи Франция, която председателства през август Съвета за сигурност?</strong></p> <p>- Франция не може да промени линията и руското и китайско вето, които са структурна особеност, а не просто конюнктура. В замяна на това DGSE (външното френско разузнаване &ndash; б.пр.) провежда операции по обучение и подкрепа на Свободната сирийска армия и на други въоръжени групи. На ниво свръзка и артилерия: минохвъргачки, противотанкови ракети и&nbsp; артилерийски оръдия. Няколко десетки военни съветници вече участват в съвместно турско- американско-френско общо командване в Шърнак (Турция), което се радва на британска помощ на сирийската граница.</p> <p><strong>- Има ли ислямисти, които са се инфилтрирали сред сирийските бунтовници?</strong></p> <p>- Има истинска ислямистка опасност. Няколко хиляди активисти преминаха границата от Ирак, Ливан, Турция и Йордания. Вече не може да се пренебрегва фактът, че от 10-15 хил. въоръжени мъже от сирийската опозиция, изправили си срещу правителствения режим, от 2000 до 3000 директно произлизат от джихадистки групи, които изповядват идеологията на Ал Кайда. Това е реален проблем за периода след Асад. След него в най-добрия случай ще дойдат &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;. Или салафистите, в най-лошия случай, с лозунга, който аз лично чух на излизане от една джамия в сунитската част на Дамаск миналата пролет: &bdquo;Алауитите в гроба, християните в Бейрут!&rdquo;.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>