- 10 Sep 2020
- 88
- 8
Гледам например плаката на мажоритарен кандидат и на него – слоганът на БСП „Ние сме на ваша страна“. Кои сте тия вие, бе, цар на българи и гърци, ли?! Това е един кандидат, мажоритарен! Това казва пред ГЛАСОВЕ политическият психолог. И още: Ако не беше кампанията срещу Синята коалиция – първо с опита за 8-процентова бариера, после с припомняне на черното минало, нямаше да посъберат част от онова, което посъбраха от някогашния син електорат. Помогнаха им.
<p><strong>Г-н Гронев,по данни на НЦИОМ между 72% и 88% не разпознават основните слогани на осемте политически сили, за които се предполага, че ще влязат в следващия парламент. Защо така се получава?</strong></p>
<p>Тази кампания е толкова странна, че заслужава да влезе в учебните пособия за правене на предизборни кампании като експеримент с отрицателен знак. Демонстрация е на непрофесионализъм. Освен, ако не е имало някакъв много дълбок замисъл, за което се съмнявам.</p>
<p><strong>Вие наблюдавате или правите кампании вече 19 години. За първи път ли се сблъсквате с такъв непрофесионализъм?</strong></p>
<p>За първи път. Винаги е имало опит да се върви постепенно, според каноните. За кой ли път за тези 20 години ще цитирам златното правило – и най-бедната партия не може да се позволи кампания, по-кратка от 6 месеца предварителен период, един месец предхождаща кампания и три седмици гореща фаза. Аз поне не знам по-кратка кампания. Може и някой друг да си е правил подобни експерименти, но поне аз не съм запознат.<br />Не съм видял данните на НЦИОМ, но напълно им вярвам. В нашите среди се говори за т. нар. магическо число 7 плюс/минус 2. Това означава, че човек трябва поне седем пъти да чуе нещо, за да достигне до него и евентуално да го запомни, ако е добре формулирано.</p>
<p><strong>Защо обвинявате партиите че не работят добре, след като от телевизиите ни заливат всевъзможни клипове?</strong></p>
<p>Вие как си представяте обикновения живот? Тичаш от работа, пускаш телевизора и започваш да въртиш различни програми, за да следиш клиповете? В обикновения живот може да ти дойдат гости, котката да ти скочи на коленете, ако искаш да смениш програмата, а дистанционното не е до теб, трябва да се протегнеш... Аз не импровизирам, а цитирам един много интересен автор – френския академик Абраам Мол от книгата му „Социодинамика на културата“. Дълбоко греши онзи, който смята, че рецепиентите на въздействията се намират в идеално чиста ситуация, пише Мол. Посланието трябва да стане като натрапчива идея, както казват психиатрите – в главата ти се върти една песничка и не излиза. Нещо подобно трябва да се получи, за да се превърне в мотив за действие – да пуснеш бюлетината.</p>
<p><strong>Всички тези партии, включително и ГЕРБ, не се явяват за първи път на избори. Какво им става на политиците – съветници ли нямат, ненадейно ли са ги уволнили?</strong></p>
<p>Може някой от т.нар. експерти да е заблудил хората, които вземат решения в партийните централи. Кампанията беше определена от избирателния закон, който бе готов в последния момент. До последния момент се писаха листите. Към водачите и мажоритарните посланието на централите е било: „Ей, вие там, активисти, я внимавайте, бъдете добри и послушни, защото няма да се видите на избираеми места в листите!“ Това може и да е оправдано като форма на политически натиск. Но само твърдения от типа на „в нашите листи има много добри професионали“, не вървят. Хората трябва да видят, да пипнат кандидатите, всеки от тях да направи своите 10 000 ръкостискания, да се приложи “челния американски опит“ да проведе кампания от врата на врата...</p>
<p><strong>Не се ли организира?</strong></p>
<p>Аз лично се съмнявам. Както се казва, икономиката е инерционна система, тя се задвижва бавно – нещо подобно е и задвижването на партийните структури, дори при организации, които имат опит. Аз добре знам как действа гръцката ПАСОК. За заключителен или встъпителен митинг всеки партиен член трябва да осигури по 9 души и да докладва имената им на партийния си отговорник. На всеки два-три дни да съобщава, например, че е осигурил двама души за митинга – баджанака и третия си братовчед. А партийният секретар му казва: „Добре, хайде сега намери още 7“.</p>
<p><strong>Разбраха ли хората, какво им предлагат партиите?</strong></p>
<p>Слушам бърборенето на политиците, че трябва да направи разумния избор, но кампанията не предложи никакъв рационален избор. Вярно, партиите са си направили платформи, БСП разработи проекти, но как те ще стигнат за три седмици до хората? Не може! Аз оставам с впечатлението, че тези неща се пишат, за да не кажат опонентите „Ти и една програма като хората нямаш“ и за чуждите посолства... Струва ми се, че както на студента винаги не му достига един ден, за да се подготви за изпита, така и на партиите не им достигна време, да си активизират структурите.</p>
<p><strong>Две телевизии – държавната и Би Ти Ви организират дебати между мажоритарните кандидати. На едното място освиркаха Румен Петков, на другото хвърлиха яйца по Йордан Цонев. Има ли ефект от тези тв-дискусии рано сутрин?</strong></p>
<p>Думата „дебат“ беше валидна като значение само при анонса на съответните предавания. А после – един от участниците иска да каже нещо, друг го прекъсва, а аргументи – никакви. Не се чу нито една теза в завършен вид. Малко бяха дори и завършените фрази. На всичкото отгоре щабовете изпращаха агитки, въоръжени с плакати и свирки, които, освен, че освиркваха опонентите, вдигаха шум и когато говореше „техният човек“, с ръкопляскания. Така не се разбираше какво той казва. Разпалваха се емоции. При мен златно правило е, "за медиите - или добро или нищо.“ Може би намерението е било хубаво, но...</p>
<p><strong>Освен с непрофесионализъм с какво ще се запомни тази кампания?</strong></p>
<p>С непредвидимостта на резултатите. Затова и социолозите, които прогнозират резултата, го правят с половин уста. Върху две неща искам да поставя акцент. Всички говорят, че купуването на гласове е много лошо, но всеки, който има някакъв ресурс, под някаква форма ще се опита да го вложи точно тук – в търговия с гласове. Второто са пълномощните за гласуване на друго място. Оказа се, че е великолепен инструмент, и то в рамките на закона, за добавяне на някой глас за мажоритарния кандидат. По повод търговията с гласове искам да припомня старата максима, която за мен е безспорен психологичен факт - „по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата“. Обикновената електорална единица си казва „Дали ще се случи светлото бъдеще, няма значение. Но 50 лева са си 50 лева“. Както американците казват – 100 долара са си 100 долара.</p>
<p><strong>Какво мислите, като „червен шаман“, за червения предизборен клип с брадвата?</strong></p>
<p>Аз съм виждал много подобни техники, но като листовки. Преди години е вървял този номер – по отношение на „мръсния фашист“, който иска да погуби народа си, или на „гнусния капиталист“, който е с цилиндър и фрак, но пак има брадва, тя е ефектно оръжие. В САЩ по време на Студената война беше изобразен много рошав руснак, с див поглед, а в зъбите си държи нож, от който капе кръв. Според мен това са много спорни техники. Може би щяха да вървят, ако сме в ситуация на надвиснала над народа гражданска война, или тълпи от разорени хора, взели ипотечни заеми, ровят по кофите... Такава ситуация няма. Следователно, ако зависеше от мен, аз бих махнал тази брадва и бих предложел нещо по-приемливо.</p>
<p><strong>Тази брадва май сплоти избирателите на Синята коалиция, Станишев не направи ли услуга на Костов?</strong></p>
<p>Ако някой извади късмет в тази кампания, това е Синята коалиция. Те бяха поумрели, водеха усилия да се съберат – кой регистриран, кой нелегитимен... Ако не беше кампанията срещу тях – първо с опита за 8-процентовата бариера, после с припомнянето на черното минало, нямаше да посъберат част от онова, което посъбраха от някогашния син електорат. Помогнаха им.</p>
<p><strong>Какво мислите за реториката против ДПС и за изявленията на Ахмед Доган, които според социолозите са активизирали неговия електорат?</strong></p>
<p>Много стара хватка е, че ако искаш да си стегнеш електората до краен предел, трябва да имаш образа на врага. В случая създадоха този образ на Доган. Чувството за „ние“ се появява, когато имаш образа на „те“. Колкото по-лоши са „те“, толкова по-добри и подчертавам, по-сплотени, сме „ние“. Ето и слоганът на Синята коалиция - „време е за добрите“, т. е. „ние сме добрите“, е в тази посока, макар да не знам доколко върши работа...<br />ГЕРБ има много размит електорат, който не знае къде е. ГЕРБ се ситуира в център-дясно, защото там имаше проблеми и почти цялата ниша беше свободна. Ако лявото беше раздробено, ГЕРБ спокойно можеше да се ситуира в ляво. Сега избирателите му намират врага в ляво...</p>
<p><strong>Ахмед Доган не може да бъде обвинен, че не знае какво прави. Социалисти, например Румен Овчаров, твърдят, че с изказванията си Доган работи срещу БСП. Защо?</strong></p>
<p>Според мен е губене на време да се тълкува всичко, което идва от този или онзи. Може да се тълкува и по-спекулативно – че се създават групи, че ще се иска конгрес на БСП, на който да отрежем на някого главата... Основното, според мен, е прословутото разноговорене. Отсъства ясният тон, наложените правилни решения от действен център. Нямам предвид само БСП, но такъв център трябва да събере хората от листите и да им каже: „Ще говорите това, това, това... А като останат шест дни до изборите, ще добавите и еди-какво си.“ Но когато има нещо като център, а нещата са оставени в ръцете на онези от апарата, които ходят със зачервени от недоспиване очи, се получават парадокси. Гледам например плаката на мажоритарен кандидат и на него – слоганът на БСП „Ние сме на ваша страна“. Кои сте тия вие, бе, цар на българи и гърци, ли?! Това е един кандидат, мажоритарен!<br />Ще припомня един странен случай. Помагах на Венелин Узунов да бъде избран за четвъртия му мандат след три успешни. Тогава бяха пратили от „центъра“ готови плакати, на които пишеше „Да си подредим дома!“ Какъв дом ще подрежда успешният кмет, който се бори за четвърти мандат и го спечели?!</p>
<p><strong>Крадат ли идеи партиите една от друга?</strong></p>
<p>До този момент не видях нищо интересно измислено, което да те грабне... Но много се забавлявах от наименованието на една партия, която се нарича „Ред, законност и справедливост“. Защото успешната кампания на Хари Труман съдържаше две неща - закон и ред. Тук ги имаш същите, но в обратен ред. А при Никсън имаше слогана „справедливост“. Значи Яне Янев се появява в компанията на Никсън и Труман – вижте колко добре звучи...</p>
<p> </p>
