Деница Сачева: Държавата няма право на летаргия по въпроса с бежанците

<p><strong style="line-height:1.6em">- Г-жо Сачева, защо през последните седмици темата за сирийските бежанци някак изчезна от фокуса на медиите?</strong></p> <p>- Не бих казала, че изчезна. Просто има известен спад в публичната истерия, но темата житейски съществува, а това рано или късно отново ще я вкара в медийното пространство. &nbsp;Въпроси като тези&nbsp; - за бъдещата интеграция на потърсилите убежище у нас, възможните сценарии за развитието на конфликта в Сирия, само зимата ли спира притока на нови бежанци към нас&nbsp; и как политическата криза в Турция ще повлияе върху случващото се на нашата граница&nbsp; - тепърва ще търсят отговори.</p> <p><strong>- От доста отдавна няма информация за незаконно преминали границата емигранти &ndash; при положение, че преди това всеки ден се съобщаваше за поне няколко заловени от полицията, с уточнението, че действителният им брой не е ясен. Как да си обясним това?</strong></p> <p>- По данни на МВР за периода 1- 6 януари на българо-турската граница е задържан само един човек. Последният по-фрапиращ случай беше с двамата сирийци, които бяха намерени във Варна, които влязоха в страната по море. Причините са комплексни &ndash; МВР засили значително охраната на границата, страната ни влезе в международния информационен обмен с послания за драстична мизерия и ксенофобия, Турция постигна това, което целеше &ndash; подписа споразумение за реадмисия, но с условието турски граждани да могат да пътуват без визи в ЕС, очаква се с интерес срещата на върха Женева 2, за да се види има ли шанс мирното разрешаване на конфликта в Сирия. Най-тривиалната причина е, че е зима. Студено е. Но идва пролет. Няма причина за държавна летаргия.</p> <p><strong>- Каква е действителната картина с бежанците към този момент? Колко са те реално, как и къде живеят?</strong></p> <p>- Бежанците у нас по официални данни са около 9&nbsp;500, неофициални източници от самите общности и от гражданският сектор твърдят, че са около 11&nbsp;000. Повечето от тях са сирийци, има афганистанци, иракчани, граждани на Алжир, Мали, Руанда, Нигерия и др.&nbsp; Хората от африканските страни са малко на брой, в значителна степен преобладават сирийците, които са семейства с деца. Около 5&nbsp;000 души живеят в местата за настаняване към Държавната агенция за бежанците &ndash; в София (Овча купел, Военна рампа, Враждебна), в Ковачевци, Баня, Пъстрогор и Харманли.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32148_KZT5muhKayJFHUL1EJmwPZiigKVazi.jpg" style="height:360px; width:640px" />и хора, които са в лагерите Около 4&nbsp;700 са на външни адреси, има&nbsp;от затворен тип в Любимец и Бусманци, както и в регистрационния център Елхово, които са към МВР. &nbsp;За тези на външни адреси се знае най-малко, предполага се, че те живеят относително добре, защото имат средства. Част от тях очакват да получат документи, за да продължат пътя си в Европа, където да се установят при свои близки. За тези, които живеят в затворените лагери, ние, доброволците нямаме информация, защото не сме допускани там. На битово ниво там нещата са задоволителни. Част от тях очакват депортиране.</p> <p>Основните проблеми са с хората, които живеят в местата за настаняване към ДАБ. Беше направено много за подобряване на битовите условия, все пак палатките в Харманли са вече минало. Но все още има много да се желае по отношение на санитарно &ndash; хигиенните условия, продължава да няма централно осигурена храна, всички дейности по интеграцията на тези хора в огромна степен са плод на доброволни усилия. Има осигурени медицински лица, но социалните работници, психолозите, учителите &ndash; всички са доброволци, които сами са решили да помагат, защото виждат огромната нужда.</p> <p><strong>- Около коледните и новогодишни празници вие доста обиколихте и нахранихте доста мизерстващи хора, напуснали родината си заради войната. Разкажете моля ви случай, нека да видим &bdquo;картината&ldquo; през погледа на един човек като вас &ndash; който на практика е участник в събитията?</strong></p> <p>- На 23 декември бяхме в лагера в Харманли &ndash; малка група от българи, роми, сирийци, англичани и раздавахме храна за всички близо 1&nbsp;800 души. Когато има добро планиране на нуждите, както и ясна организация по раздаването, акциите са успешни. Лагерът в Харманли си има свой живот &ndash; там сирийците направиха избори, имат си нещо като кметове &ndash; отговорници, самоорганизираха си училище с помощта на доброволците. Семействата са благодарни, когато получат продукти за готвене, защото така имат храна за по-дълго време. Младежите, които са сами, предпочитат разбираемо захар пред брашно, защото пият много чай и не са по месенето на хляб.</p> <p>Африканците също не са по готвенето, повече се радваха на солените бисквити, защото могат да се ядат веднага. Хората от района на Харманли и близките села бяха донесли в склада домашни консерви, туршии, картофи &ndash; това са малки жестове на лична солидарност, които се оценяват.</p> <p>В ума си нося три спомена &ndash; на дете, което се усмихваше и се люлееше на импровизирана люлка между фургоните, на друго дете, което седеше на метално легло под небето и се грееше на открит огън и което остана тъжно въпреки подаръците, и на момиче, което ни поднесе чаши с вода. Бащата й ни каза: &bdquo;Нямаме с какво друго да ви благодарим, но моля ви, вземете от нас поне тази вода.&ldquo;&nbsp;</p> <p><strong>- Неотдавна Турция обеща да прибере незаконно преминалите границата с България свои граждани и други хора, които са използвали нейната територия, за да влязат в нашата страна. Това случи ли се, как се развиха събитията?</strong></p> <p>- Според споразумението между ЕС и Турция, Анкара се задължава да приема обратно свои граждани, както и граждани на трети страни, които са преминали нелегално в държави от ЕС. Но на сирийските бежанци, които Турция сега приема, ще им се дава разрешително за пребиваване. Самото споразумение обаче, трябва да бъде парафирано първо от всички страни &ndash; членки и до неговото влизане в сила ще мине време: вероятно период от около 3 години.</p> <p>Това споразумение е просто първата крачка, но в него има и условия, които са поставени на Турция като например едно от тях е да признае за законни и паспортите на гражданите на Република Кипър. Турция признава само Севернокипърската турска република. Така, че голямата рамка е сложена, но международната картина все още се рисува.</p> <p><strong>- В края на ноември м. г. Европейската комисия </strong><strong>съобщи, че отпуска на България&nbsp;5,6 млн. евро за справяне с бежанския поток. Имате ли информация как се харчат тези пари? Ако може, обяснете достатъчно просто, за да разберем механизма &ndash; какви са гаранциите, че европейските пари отиват на правилните места?</strong></p> <p>- Моята информация за дарените и отпуснати на България пари от други държави, както и от Европейската комисия, е основно от медиите. Официална обобщена информация няма. Би следвало да има разписан план за усвояване на средствата от ЕК от премиера на Република България, който да е публикуван на сайта на МС, но аз поне не го открих. Парите трябва да се усвоят до април. Една част от тях е за подобряване на условията в центровете, друга - за капацитета на ДАБ.</p> <p><strong>- &bdquo;Някак си децата като че ли са станали вече възрастни. Вижда се в очите им една мъдрост, защото страданието носи много болка и печал, но понякога ги развива по начин, по който нито един от нас не подозира.&rdquo; Това са ваши думи, казани в интервю от края на миналата година. Бихте ли ги</strong> <strong>повторила и сега?</strong></p> <p>- Да, децата на войната ще пораснат като едно уникално поколение. Моето внимание и грижа са насочени основно към тях, защото те са бъдещите посланици на България в историята. Ние не знаем какво ще стане след 30 години. Представете си, че някои от родените у нас деца-бежанци са бъдещи политици или общественици на международната сцена? Хуманитарната помощ преплита в себе си ценности, дипломация, култура, еволюция. Щастлива съм, че познавам доброволци, които даряват време, грижа и внимание на децата &ndash; при раздаването на подаръци за празниците във Военна рампа, всяко трето дете ми казваше на колко е години на български.</p> <p><strong>- Какво стана с намерението на Националният съвет за закрила на детето да вземе мерки за закрила на децата бежанци? В България за първи път има такава огромна вълна от деца-бежанци.</strong></p> <p>- В момента у нас има 2&nbsp;135 деца, от тях 1&nbsp;624 са на възраст до 13 г., а 511 са от 14 -17 г., повечето &ndash; около 1 600 - са сирийчета. Работи се по координацията между институциите и неправителствените организации, но засега няма конкретни решения.</p> <p>Чакат се механизми, планове, стратегии &ndash; а междувременно животът се случва всеки ден. Въпросът&nbsp; с образованието на тези деца е изключително важен. Доброволците запълват вакуума, но нуждата от вземане на спешни, адекватни и работещи решения стои. Единственото сигурно нещо, което се знае, че центъра в с. Баня ще бъде пригоден за непридружени деца и за майки с деца без съпрузи.</p> <p>Въпросът обаче с децата &ndash; бежанци, които живеят на външни адреси, някак остава извън дневния ред на институциите, а те също имат нужди. Ние призовахме вече няколко пъти да се дадат възможности за бързо финансиране на грантови схеми за неправителствни организации, които да запълнят нишата, но призивите засега не срещат разбиране.</p> <p><strong>-Никой не се заблуждава, че тези хора са дошли да живеят задълго тук. Всеобщо е мнението, че те просто се отпрявят към Европа през България. Как се развиват нещата в тази посока? В какви срокове и по какви критерии сирийските бежанци получават желания статут, за да могат да напуснат България в търсене на по-добро място за живеене?</strong></p> <p>- Да, част от тях ще се отправят към Европа, но част от тях ще останат, други може би ще бъдат върнати у нас, по силата на Дъблинското споразумение.&nbsp; Съгласно него, търсещите убежище могат да бъдат връщани обратно на страната, в която те са влезли за пръв път на територията на ЕС. В момента се работи усилено по ускоряване на регистрацията, наемане на служители в ДАБ, закупуване на оборудване.&nbsp; За цялата 2013г. само 182 души са получили бежански статут, а около 1&nbsp;800 са с даден хуманитарен статут. Правителството си постави за цел да извежда месечно по 200 души и да разглежда по 150 молби на ден, но на този етап е далеч от постигането й. &nbsp;</p> <p><strong>- В бежанските центрове има нужда от социални работници, от психологическа помощ, от лекари, фармацевти, учители. Това е повече от ясно. Но случва ли се? </strong></p> <p>- Не. Медицинският персонал по щат на ДАБ е 8 души. Всички останали дейности се организират от доброволци и са крайно недостатъчни.&nbsp;</p> <p><strong>- Съзирате ли вече стратегия за справяне с бежанския поток от страна на изпълнителната власт. Ако, да &ndash; каква е тя и как бихте я коментирали?</strong></p> <p>- Има план на правителството, появиха се и информации за създаване на разузнавателен борд, който ще бори кризите в страната в проектът на нов Закон за националната сигурност. Според мен България трябва да има стратегия за имигрантска политика и трябва да има държавни цели, които не са свързани само с предпазването от рискове, а с възползване от възможности, които съврмените международни отношения предлагат. Чудно ми е защо се изтъкват геополитическите предимства на страната само, когато става дума за движение на стоки. Хората също се движат. И ние можем да бъдем по-далновидни в управлението на това движение. Затова обаче трябват политици с визия отвъд рамките на мандата.</p> <p><strong>- Усещате ли промяна в настроенията от страна на местните жители към имигрантите в населените места, където те биват настанявани? Имаше протести, блокиране на пътища&hellip; Коментирайте моля ви, тази гледна точка &ndash; на хората, които в настаняването на бежанци при тях, припознават някакъв вид инвазия; влизане в изконно личното им пространство?</strong></p> <p>- Моите впечатления са основно от Харманли. Там нещата за момента изглеждат спокойни. Промени в нагласите могат да настъпят основно по три начина: качествена и съдържателна информация, реална интеграционна работа с бежанците, за да могат те да допринасят с уменията и знанията си; и на трето място &ndash; създаване на местни възможности за развитие на бизнес в самите населени места, в които са настанени бежанци. Всяка ситуация е преди всичко възможност и става заплаха, когато пропилееш възможността или не я видиш изобщо.</p> <p><strong>- Има ли според вас в България сериозни предпоставки за грозни ксенофобски настроения?</strong></p> <p>- За отделни прояви&nbsp; - да. За масови грозни както ги наричате настроения &ndash; не.</p> <p><strong>- Смятате ли, че потокът от сирийски бежанци, а покрай тях и немалко неправомерно минали границата и заселили се в България хора, обостря националистическата &bdquo;активност&ldquo; &ndash; имам предвид новите политически формации, които бързат да се афишират като такива?</strong></p> <p>- Да, разбира се. Националистическата активност непрекъснато се обостря и се самоелиминира с агресия и клоунади. Очевидно обаче има силни националистични настроения и извън границите на България, защото самите българи стават жертва на национализма на други държави. Последният пример е Великобритания. В кампанията за европейски избори националистическите настроения ще имат запазени теми и територии, така, че те не трябва да се подценяват.</p> <p><strong>- Последен въпрос. Вие бяхте кандидат за депутат от листата на ДСБ на последните парламентарни избори.&nbsp; В момента ДСБ е част от Реформаторския блок. Днес стана ясно, че РБ ще преговаря с ГЕРБ &ndash; което само по себе си означава колаборация. Или греша? Бихте ли коментирали? </strong></p> <p>- Бях единствения гражданин водач на листа от всички партии, които в момента съставляват Реформаторския блок. Същевременно съм пряк участник в екипа, който проведе една от най-тежките реформи в България в периода 1997 &ndash; 2001 г. &ndash; здравната. Тези два факта ми дават свободата и опита да виждам напред. Първото ми разочарование дойде от факта, че ДСБ не покани БДФ &ndash; партията, с която участва на изборите &ndash; да продължат заедно по пътя на дясното обединение. В политиката знаците са важни и макар че днес думата &bdquo;<em>оставка</em>&ldquo; пропива клетките на обществото &ndash; истинската дума, от която България има нужда е &bdquo;<em>благонадеждност</em>&ldquo;.&nbsp; Ако предлагаш различен морал, почтеност, разум, визия &ndash; това трябва да прозира във всичко. Партньорът не може да бъде елеминиран, заради сделка с конкурента. Второто ми разочарование дойде от факта, че се създаде Граждански съвет не с идеята да бъде коректив, а да бъде орган вземащ решения от името на пет партии &ndash; в разрез с техните устави и с техните управителни органи. Не разбирам този модел, наблюдавам с интерес експеримента. Третото ми разочарование бяха предложените 6 стъпки за излизане от кризата &ndash; те показват непознаване на това как функционира държавата. Формулата &bdquo;<em>реформаторско правителство с ограничен мандат</em>&ldquo; е очевидна конструкция от мъртви думи. Постаментът на всяка реформа е законодателството. Реформи, които ще се провеждат ударно върху закони писани на крак, от хора камикадзета с интерес&nbsp; тепърва да грабят с пълни шепи житейски опит в политиката&nbsp; - простете, но аз не го виждам как ще стане. За мен плахото съобщение, че Реформаторския блок ще работи с ГЕРБ, но само за оставката, защото компромиси трябвали &ndash; това дори не го възприех сериозно. Истинските реформатори имат дългосрочни цели, смелост да проправят път, не да правят компромиси. На този етап Блока предлага работа за изграждане на биографии на определени хора. Аз лично винаги съм смятала биографиите за личен проект. На мен ми се работи за държавата. И ако за момента не разполагам с инструментите на политика, за да го правя, ще продължа като гражданин.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>