Дарина Григорова: Откъсването на България от славянския център и от Русия е добре финансирано политическо решение

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

Откъсването на България от славянския център е комплекс за тотална малоценност, при положение, че църковнославянският е средновековният български и че фактически България е първата православна славянска Църква и духовността и книжнината тръгва от нас именно за всички славяни. Между другото, не само за източните, просто другите не могат да се възползват, защото е много силно западното влияние. 

Така че това е един много поддържан и създаден изкуствено комплекс за малоценност – откъсване от Русия по политически причини, но откъсване и от България, защото за траките има твърде малко извори и може да се фантазира много и ако тракологията е наука, то тракоманията е нещо потресаващо, но то се стимулира, именно финансира, за да отклони българите от завръщането към себе си. Това каза проф. Дарина Григорова Разговор в разговор с Росица Бакалова в Youtube канала "Завера".

Според Григорова това явление поражда много уродливи политически резултати. Украйна е пример за същото, защото подобни неща се толерираха и това малцинство, което в крайна сметка се докопа до властта, сега разрушава държавата. Така че, ако подобно малцинство у нас вземе властта, резултатите ще бъдат същите, защото това отклонява именно реалната българска памет в някакви доста, доста примитивни фантазии. Понеже няма извори, може да се фантазира колкото искате. Това е всъщност и основата на неоезичеството – не се основава на никакъв исторически документ, а на фентъзи.

 

 

– Здравейте, драги зрители! Вие отново сте в студио „Завера“. 

Днес наш много скъп гост е проф. Дарина Григорова. Благодаря Ви, че дойдохте и приехте поканата ни. 

– И аз благодаря, с радост приех поканата Ви, защото задочно Ви познавах от Вашите публикации и въобще гражданска позиция и присъствие, много критично. Радвам се, че се запознахме и че имате куража да направите такъв канал, който е много необходим. 

– Благодаря Ви! Да преминем към разговора. 

Ще Ви попитам, тъй като вече сме в края на годината, в момента сме в края на ноември месец, можете ли да назовете според Вас кои бяха ключовите събития за света тази година и за България, защото и ние нали сме част от тоя свят? 

– За света, може би отзад напред, мисля, че американските избори са една добра новина. По-малкото зло е, но то е много важно. Да се надяваме, че това ще допринесе за омиротворяването на нашия регион, Източноевропейския. 

- А за България, безспорно, това е изборът на българския патриарх Даниил. Това е и с ранг на чудо, което се случи и мисля, че е велика милост за нашата държава и за всички нас. Неслучайно така зарадва хора, които са далеч от Църквата, с трепет следяха дори припознаващи се като атеисти. Бяха много, много зарадвани и мисля, че това е важно, защото без здрава основа, именно в лицето на Българската православна църква, държавата ни няма как да съществува. Всъщност, по всички закони, ние не би трябвало да съществуваме. По всички закони, които показват колко е условен нашият суверенитет, но духовният суверенитет, обратното, е много силен и този баланс всъщност е важен. Така че това са двете събития. 

– А можем ли да кажем, че върху Тръмп лежат огромни очаквания? 

– Разбира се. Аз съм далеч от идеализацията на Тръмп. Просто на фона на демократите и на тяхната твърде безумна политика, той изглежда приемлив вариант. Ще се види след 20 януари и то в този период – двегодишен, когато той има все пак мнозинство за Конгреса. Това е много важно. Той, мисля че, в предишния мандат не е имал такива инструменти за провеждане на своята политика през републиканците. Така че има вероятност той да отклони, ако не да въведе мир, то да отклони посоката към Далечния изток, но поне за Европа да се сложи край на този конфликт, защото той зависи от Вашингтон и от Москва. 

– Добре, ще се върнем малко по-късно към Тръмп и световната политика. Сега искам да Ви задам следния въпрос: 

Проф. Григорова, не станаха ли твърде много лъжите в българската история и не залитнахме ли към безумни тези в българската история? Не само в българската, и в световната, но специално за българската ще Ви попитам: 

Как се отнасяте Вие към тази войнстваща тракомания и желанието на хората да вярват, че ние сме преки наследници на траките, никога тук не е имало славяни, славяните са късна измислица на Екатерина Велика, според някои, които не са историци, но имат претенции и изобщо. Смеем се на украинците, смеем се на македонците, че са на по 14 000 години, а ние всъщност още по-безумни теории пробутваме за себе си.

– Да има такова явление – параистория, добре финансирано, съдейки по качеството на книгите и на печатната продукция, което означава, че има някакъв фактор, който стимулира това, меко казано, невежество. Връзката със славяните, разбира се, е идеологическа. Трябва на чист славянски език да кажем, че нямаме нищо общо със славяните, но това е по политически причини и възприемайки Русия като център на славяните. Откъсването на България от този център е комплекс за тотална малоценност, при положение, че църковнославянският е средновековният български и че фактически България е първата православна славянска Църква и духовността и книжнината тръгва от нас именно за всички славяни. Между другото, не само за източните, просто другите не могат да се възползват, защото е много силно западното влияние. 

Така че това е един много поддържан и създаден изкуствено комплекс за малоценност – откъсване от Русия по политически причини, но откъсване и от България, защото за траките има твърде малко извори и може да се фантазира много и ако тракологията е наука, то тракоманията е нещо потресаващо, но то се стимулира, именно финансира, за да отклони българите от завръщането към себе си. Защото историята не е да прочетеш една книжка или пък да научиш някакъв урок, а това е поддържане на памет, а това е избирателно, тоест, ти трябва да положиш усилия и да разбираш защо това е важно, което не се възпитава фактически. Не е някакъв просто разказ на нещо си, а има смисъл и е свързано с теб, с твоите близки и с бъдещето на всички нас. Така че този начин на мислене липсва и той не се култивира и оттам това раздвоение. Не е само тракомания, но всичко, което е свързано с уж автохтонно население, до пеласги не са стигнали, нали, може би и до индоевропейците ще стигнат. 

Ние се смеем, но това явление поражда много уродливи политически резултати. Украйна е пример за същото, защото подобни неща се толерираха и това малцинство, което в крайна сметка се докопа до властта, сега разрушава държавата. Така че, ако подобно малцинство у нас вземе властта, резултатите ще бъдат същите, защото това отклонява именно реалната българска памет в някакви доста, доста примитивни фантазии. Понеже няма извори, може да се фантазира колкото искате. Това е всъщност и основата на неоезичеството – не се основава на никакъв исторически документ, а на фентъзи.

– Харесва ни, че всички сме траки, Ахил е тракиец, въобще всички сме траки.

– Това е комплекс за малоценност фактически. 

– Съгласна съм с Вас.

– Той, за съжаление, се култивира, вместо да се търси връзката с истинското ни достойнство, което е нашата сила, затова започнахме с избора на български патриарх. Какви тракомани, какви тракийски племена… 

– Не че не ги е имало и не че не са част от нашата история.

– Разбира се, има следи и във фолклора, и къде ли не, топоними, но да загърбиш всичко останало… Това се финансира, тоест, не е хаотичен процес, това е контролиран процес и тъй като средата, липсата на критично мислене е критическа, това вече предполага един значителен процент, за съжаление, погубена част от обществото, от тези, които имат искрен интерес да се интересуват от нещо, това е парадоксът. 

– Като преподавател в част от учебниците виждам една идеализация на българската история до '44-та година, тоест, всичко, което се е случило от Освобождението до '44-та година, е прекрасно, ние сме имали една невероятно богата, невероятно устроена, устремена, нали, към бъдещето държава, обаче идват лошите руснаци, окупират ни и край, всичко хубаво свършва. Как ще коментирате? 

– Ами нещо подобно беше и преди 10 ноември, само че с обратен знак. Тогава пък точно този период беше заклеймен. За съжаление това е същата тенденция сега, но в по-лош вариант и пак причината е отвън, не отвътре. За да се впишем в другото идеологическо поле, ние трябва да забравим периода '44-та – как започва и защо е започнал и че има не само 9-ти септември, има и 9-ти май, и че има световен конфликт, в който ние участваме на страната на победените и въпреки всичко запазваме територия – за Добруджа, Южна Добруджа, но я запазваме благодарение на Съветския съюз, тъй като, като победени, тази територия може да загубим и няма как да я защитим. 

Много е сложно отношението, защото при нас, с помощта и на Църквата, и на българската общественост, животът на евреите в България е запазен. Да, имат лагери, унизително е тяхното положение, към тях има едно пренебрежение и куп забрани, но животът им е запазен, за разлика от тези в Македония. От друга страна, начело на правителството имаме откровени нацисти – Александър Цанков е нацист. Да, не е нацистко, но има нацисти. Също и за генерал Луков – легионер и нацист по възприятие на света. Всичко това се тушира като антикомунизъм, примитивен, и това оправдава и съвременната ситуация, тоест, за съжаление това е русофобия, русоцентризъм с отрицателен знак. 

Всичко зависи от тази сега нова русофобска вълна, която в България може да мине като антикомунизъм, не като русофобия. Като русофобия е сложно в нашето общество това да се въведе, защото голямата част все пак имат някакъв досег и до литературата ни, и до историята ни, и не е минало чак толкова време, за да изпитват патологично отрицание към Русия. Докато като антикомунизъм е по-лесно и малките се връзват на тази идеологическа картина, примитивна, която е пак саботиране на критичното мислене, защото комунизмът като идеология е изключително вреден. 

Ако говорим за Църквата, започнахме с патриарха, именно в соц. периода, въпреки индустриалното и всяко друго развитие, което е несравнимо с това до 1944 г. Какво става с Рилския манастир? През 1961 г. са изгонени монасите и манастирът е превърнат в музей. Тоест, има и такива примери, които са безспорно негативни. 

Но фактът, че съществува България и че тя се развива самостоятелно, макар и в рамките на социалистическия лагер, далеч не означава, че трябва да бъде заклеймена. Тоест, липсата на историческо мислене, да загърбиш приемствеността с предишния период, късаш периодите, отричаш крайно предишния, приемаш следващия безкритично, а това е нездраво мислене. Между другото, великите сили не си го позволяват, там има приемственост в историята. Никой не си троши паметниците, а при нас се възпитава такова късо мислене, на къси хронологически интервали, което е част от тази, ми се струва, черно-бяла картина, която се представя.

– Да, още повече, че ако вземем за пример една Турция, която е имала много тежки исторически отношения с Русия, те в момента успяват да общуват много по-нормално и по-човешки. През спомена, нали, за две империи. Докато ние наистина сякаш влагаме постоянно комплекса си за малоценност във всичко. 

– Той се възпитава този комплекс, той не ни е присъщ, но се възпитава, за съжаление. Иначе за Турция, там разделението кемалистка и неоосманистка е толкова силно, че не им е до Русия в момента въобще.

– Огромно е, огромно е. Те искрено се мразят, между другото.

– Да, и това мисля, че отнема цялата им енергия, което донякъде може би е добре и за нас. Силна Турция, единна, не е добре за нас, но така, спореща, разделена почти по равно, не е чак толкова лошо. 

Но там към Русия, знаете ли, когато съм говорила с турски колеги, това се усеща. Те имат към американците едно пренебрежение. Да, велика сила е, обаче няма никакъв авторитет. Докато стане ли дума за Русия или Съветския съюз, няма значение, веднага се променят и има респект, за да не кажа страх, но има респект. 

– Е, водили са колко, 12 войни ли са водили, долу-горе? 

– Да, и с все по-орязваща територия от страна на Османската империя. Така че, към Русия те наистина имат респект. 

А и са чудесни търговци, тези санкции за тях са огромен плюс. Не само се възползват от руския пазар в момента, но и Истанбул е летището, през което по-голямата част от рейсовете пътуват, за да стигнат до Русия. Така че, за тях този трафик е изключителна находка, финансова, и те от това няма да се откажат. Докато при нас, за съжаление… 

Но при нас общата рамка, европейската, е такава, не че при нас не си дават сметка за същото, даже ми се струва, че при нас повече тази русофобия е ситуативна. Отвън това се иска и това, съответно, е имитация. Много малко са, може би 7-8%, тези тип ПП, ДБ и всякакви други абревиатури, които са в стил Мая Санду в Молдова, да речем, или Макрон, от този тип генерация, те са и глобалисти. 

– Да, те са по програмата „Млади лидери“ ли, какво беше... 

– Харвард е положението. 

– Да, Харвард е положението.

– Докато при нас е сложно. Много малка държава сме, но обществото ни е много шарено, има примери за всичко. Може би това е и този плюс, няма как някаква идея или идеология да захлупи всички. Този скептицизъм при нас, това е положението. 

– Да Ви попитам за една друга подмяна, жестока, на историята: омаловажаването на ролята на СССР за победата във Втората световна война. И в момента теорията, Вие сте я чели, тя не е нова, но е изключително повтаряна, че ако не е бил, принципа „заем-наем“ („lend-lease“), край – войната е изгубена, Съветският съюз нищо не е можел. Така че Америка спасява света от Хитлер, а Русия само е участвала там с хора, нищо че са над 20 милиона. Как ще коментирате това? 

– Тук едната страна е идеологическата: да се размие победителят и победеният, като се уеднаквяват сталинизъм и нацизъм и това е основна, официална политика на Европейския съюз. А след като са еднакви, значи няма победа, нали? Защо да се празнува, ако са еднакви? Еднакви сили на злото помежду си се бият. Но това е идеологическата страна. 

Другата е, че след Втората световна война се създава Ялтенско-Потсдамската система на международни отношения. Сега, например, се омаловажава това, дори чисто в част от западната историография – не, това не е система, това са някакви договори, тоест, договори, които може да ги има, може да ги спазваш, може да не ги спазваш. А това е система на международните отношения, при това създадена с ясната цел да има геополитически плурализъм, да няма една сила, която да се наложи. Тоест, този баланс на силите в Европа е много важен и той се крепи върху Устава на ООН. Каквато и критика да имаме към тази организация, без нея хаосът ще настъпи много бързо, защото това е площадката за всички държави, малки, големи. И това е смисълът на Ялтенско-Потсдамската система.

Атаката срещу Ялта и Потсдам започва веднага след началото на Студената война. Това е дълъг процес, в който пропагандният език е следният: Ялта подари Източна Европа на Сталин, а това е предателство на Запада към поляците. Даже, забележете, използват за Ялта сравнението с Мюнхен '38. Когато говорят за Рибентроп-Молотов '39, въобще го няма Мюнхен! И то, ако говорим и за самата Полша... Значи, '38, с Мюнхен, тя може да е съюзник на Германия и да е участвала в унищожаването на Чехословакия като държава, но следващата година тя е жертва и Мюнхен се забравя. Но когато става дума за Ялта, при това в Ялта все пак са победителките от войната, тук говорим и за Щатите, и за европейски сили, не само Съветския съюз, тогава прикачват епитета „Мюнхен“. Но това е стилистика на говорене в американския Конгрес, постоянна, много се засилва през 80-те години при Горбачов и целта е следната, сега поне се видя много видно с тези санкции.

Единственото място, от което Русия не може да бъде изолирана като международна площадка, това е Съветът за сигурност на ООН, където са победителите от Втората световна. Е, ако няма победа, няма и победители. Тогава защо трябва да има такъв Съвет за сигурност, нали? Оттам вече трябва да се трансформира тази организация и да се забрави всичко. Тоест идеологическата линия иска да обслужи друго: преформатиране на международните отношения.

Но това се случи още в Малта, първата стъпка я направиха руснаците с Горбачов. В Малта, '89-та година, Съветският съюз се отказа от Източна Европа, изтегли своите войски и повярва, че няма да има разширяване на Северноатлантическия алианс. И оттам започва другото пречупване на тази система на международни отношения, но тя все още е факт и затова руснаците много държат, донякъде, според мен, идеализират ОССЕ като вариант за европейска площадка за сигурност. 

Даже, между другото, Путин през 2000-та година предлага на Европейския съюз обща система за противоракетна отбрана да се направи между Русия и Европа. Това е все още живо в началото на нулевите години в Русия. Но ето Ви пример пак по това време, 2002 година, Буш-младши в Литва заявява следното: „Край на ялтенските отстъпки!“. Тоест, тази мисъл, че Ялта е отстъпка на Съветския съюз, именно защото е победител и те не могат да не се съобразят. Въпреки че идеята за салфетката е на Чърчил и тя се пази в Русия. Чърчил искал тя да бъде изгорена, но Сталин я е запазил, чувство за история, и в момента наистина това е артефакт. Така че това е идея и на британци, не на руснаци само. Това е много, много сложен въпрос и точно идеологическото покрива геополитическия разлом.

Между другото, те го правят. Започна първо с Югославия, '99 година. И тогава, забележете, не бяха само американците, бомбардирайки сърбите, но и Германия. Значи, Германия – Бундесфера – за първи път след Втората световна война си позволява да участва в бомбардировки над суверенна държава, в нарушение на Устава на ООН. 

– Реваншисти, реваншисти.

– Именно реванш, а това е реваншът на победените. 

– Точно на победените. 

– Така че това се случва и това обяснява тази постоянна, абсолютна атака от всякаква гледна точка на паметта за Втората световна война. Не става дума за идеализация и всичко останало, а за международна сигурност, за система на международна сигурност, което е всъщност в основата. 

– А днес всъщност ние имаме някакви остатъци от система или въобще вече няма система за международна сигурност? 

– Не, все пак институцията Съвет за сигурност съществува. Щатите използват много активно едно понятие, което искат да заглуши Ялта – „ред, основан на правила“. 

– Чии правила?

– Но правилата чии са? Значи, ако има Устав на ООН, всичко е ясно. Но ако има някакви правила, които трябва да въвеждат нов ред, но това е паралелно. Тоест, в момента имаме паралелни структури, но все още старата не е унищожена. И причината за това е, че Вашингтон и Москва запазват този биполярен модел като велики сили с ядрените си мощности. Никоя друга, дори на куп да съберете всички държави с атомни бомби, не могат да стигнат дори до 1/3 на руското и американското ниво. Така че този паритет крепи, въпреки че полагат много усилия да бъде разбит. И точно затова за Тръмп е някакъв оптимистичен момент, защото тук става дума за безумна политика. Това е безумие.

– Добре, сега ще Ви извадя от тази тема и да преминем към една важна за нас тема. Не че тази не е важна, но лично за нас, като българи… 

- Защо са тези свирепи атаки срещу Православието и Православната Църква в момента? То винаги ги е имало, през всички векове, но в момента те наистина са свирепи. И определено глобалистите, както Вие казахте, наливат много пари във всякакви ереси, окултизъм. Вие виждате колко модерни са пак Дънов, Ванга, там някакви нови психолози, които ще ни оправят родовата карма, въобще всякакви безумни неща. И войната, битката срещу Бог и заявяването: „Не може да си умен човек и да вярваш в Бог!“, „Не може да си образован и да си религиозен!“. Религията им пречи, Църквата им пречи. 

– Защото православният човек е свободен, най-свободният и най-отговорният човек е православният и най-щадящият околните. Но говорим за свобода, тоест той трудно може да бъде манипулиран. 

- А тази атака, която сега е даже безпардонна, тя е по-скоро за да увлече неукрепналите умове и всичко се представя като игра, като някакви картинки, като дори арт изкуство. Макар че онова странно чучело в Перник, което е далеч от всякакво изкуство, причината да го махнат беше, че не е достатъчно естетско, а не заради това, което символизира. Гледа се опаковката, а не смисълът и хората не си дават сметка всъщност на какво се възхищават. Това не е просто фолклор, нали, тук има сериозен смисъл и ти ставаш съпричастен, а не може и двете. Не може и да си християнин, и да се радваш на подобно почитание на демони или пък на окултисти сладкодумци, завличащи доста хора като Дънов. Между другото, той говори добре за славяните. Значи, когато такъв човек говори за славянския свят, това е добре, но когато става дума за това, че славянската култура е част от българската, тогава не е добре. 

Така че Православието всъщност е било винаги основната мишена, но сега това е единственият ни суверенитет. Разбирате ли? Пример за това е случващото се в Украйна – откровено гонение, през държавата, през парламента, на Украинската православна църква. Това е безпрецедентно в следвоенна Европа, ето Ви Ялта-Потсдам. И тук говорим за претендираща за страна, която иска да е част от демократичния свят. И това се случва, и има мълчание.

– С благословията на Фенер, между другото.

– И с участието, но няма реакция от другата страна. Тоест, това е допуснато да се случва. И това, което се случва в Украйна, всъщност може да се случи вече навсякъде, защото това е тест. Няма ли реакция, значи това е легитимно.

Между другото, в Източна Европа всичко може да се върши. Може да демонстрират хората всякакви свастики и неща, които ако отидете малко по-далече на запад, затова ще ви санкционират с основание. Тоест, тук всичко е позволено. Нали, както и Навални го върнаха от Германия, там е националист, не е удобен, нека да се върне в Русия. Всъщност, него го върнаха, знаейки, че ще бъде подведен под отговорност, но го върна Западът, не се върна самият той, именно защото Източна Европа е това поле, в което всичко може да се случи, защото това поле е поле на Православието. 

И за съжаление при нас малко хора си дават сметка колко е ценно всъщност това, че България е част от Православния свят и то много важен. И може би те се радват, молитвата е за всички, радват се на това състояние, което невидимо ни крепи, но някак си са пасивни. И ми се струва, че вече е време да се посъбудят хората, именно заради убийството на свещеници и затварянето на митрополити, архиереи в Украйна, което се случва. Това трябва да стресне.

– Да, това сякаш остава някак извън фокуса.

– Няма го изобщо.

– Иначе медиите много се възмущават, естествено, те са сърцераздирателни, когато дават цивилни жертви от едната и от другата страна. Вие виждате какво се случва и в Близкия изток, но сякаш посегателствата срещу вярващи, срещу свещеници остават извън медиите. 

– А това е фрапиращо. Докато откъсването от Православието те прави еничар. Дали ще си униат или нещо по-различно, или богомил, ти ставаш еничар и вече много по-лесно възприемаш другото. Защо при богомилите, именно в тези региони, много лесно се възприема исляма? Не е само Босна, и при нас. 

– И при нас го има, точно така. 

– Защото веднъж вече си предал, после много лесно може да го сториш. Но това е вече и специфична психика на еничари и затова униатите са особено жестоки, именно в Украйна, както и хърватите към сърбите. Има една такава дума – „сърбосек“, хърватска. Тоест, човек, който коли сърби, свещениците… Цели кошници с отрязани глави. Няма сръбска дума „хърватосек“, нали? Въпреки че помежду си имали много, какво ли не. Създаването на еничари е едната основна цел и нашите глобалисти до голяма степен са такива, макар и във фин вариант, не така ярък, както в Украйна. Но това е много сериозна тема и всъщност истинската битка за България е това. 

– В предварителен разговор Вие ми споменахте, че липсата на демокрация и саморазправата с най-нормални хора в балтийските републики е страшна в последно време. 

– Да, там, още от самото начало след разпадането на Съветския съюз в Латвия се получава такава категория граждани – „неграждани“ фактически, те ги наричат „негри“, с паспорти, с които ти не си латвиец, а си руснак или рускоезичен, защото от Съветския съюз всякакви народи има, които са рускоезични и там живеят и нямат граждански права. 

– Как нямат граждански права? 

– Ами нямат, ограничени са, и за момента вече дори ако не издържат изпит по език, под някаква форма могат да бъдат екстрадирани, не могат да бъдат наети на работа. Ограниченията им са, меко казано, дискриминация, легитимирана в продължение на 30 години. Отдавна са в Европейския съюз и няма никаква реакция, абсолютно никаква реакция. 

Там само за желанието публично да кажеш или непублично дори, на своя прозорец, както тази латвийска журналистка Елена [Крейле], която за реални три години ще бъде в затвор, само защото две тухлички е нарисувала с цветовете на флага – латвийския и руския, тъй като е от смесено семейство и иска двете държави да са в добри отношения. Само за това нещо, за този жест на принадлежност към едната и другата култура – три години затвор. Но не е само тя, имаше един журналист [Юрий Алексеев], пак със смесен произход – латвийски и руски, който успя три дни преди поредната присъда да влезе в сила и да влезе в затвор, защото е водил сайт – IMHO-клуб, сайт, в който дават думата на всички гледни точки, той успява да замине в Беларус и сега там е свободен. 

– Това го спасява всъщност от затвор. 

– Но затворът е само защото има сайт, който дава свободата на всеки да каже какво мисли, независимо от политическото пристрастие. Съответно, намекват му, че трябва да затвори сайта. Той не го затваря и идват на обиск, там няма свидетели, няма тази практика, премахната е задължителната, която е при обиск. И съответно в полилея пъхат някакви патрони, съдебната експертиза доказва, че дори няма някакви следи от неговото ДНК по тези кутийки. Тоест, той не ги е поставил там. Но на базата на това нещо, присъдата е над 10 години. И той не е единствен… всеки, който по различен начин мисли.

– Това просто е политическа поръчка и политическа саморазправа.

– Имаше и студенти, които се връщат от Петербург при семейството си и ги затварят, защото са излизали с руския флаг на 9 май или с Георгиевска лентичка. Имаше една такава студентка, Таня [Таня Андриец], тя над девет месеца беше в затвор, само заради това, само заради това. 

Така че, на този фон, нашата мъничка България при цялата ѝ неразбория, хаос и какви ли не крайности политически, все още крепи някакъв баланс. 

– На какво го отдавате? На народопсихология, на манталитет, на друг тип манталитет при нас тук, на Балканите? На какво? Защото, да, определено опитват се да сплашват, опитват се да налагат цензура, но все още слава Богу не са ни подкарали към затворите. 

– Не, балтийският вариант го няма. 

– Да, балтийския, слава Богу, го няма.

– Там е фашизъм с благословията на Европейския съюз към всеки рускоезичен или въобще мислещ различно. 

Много са факторите при нас. Разбира се, народопсихологията няма как да се избегне. Нашият инат е пословичен и когато отвън много активно се опитват да ти наложат нещо, ти със сигурност го отричаш, дори да не разбираш защо.

– На подсъзнателно ниво е. 

– Абсолютно. Това, че нямаме външна активност, не сме буйни. Това е от някаква мъдрост, за какво да го правим? Тоест, няколко крачки напред и да видиш какъв ще бъде резултатът, липсва такова чувство на приповдигнатост и такъв младежки плам за революции всякакъв вид. Това е едната страна. 

Другата е все пак историческата памет, знаем какво се е случвало и какво пак се случва в момента. Така че, както беше казал, мисля че Кеворк Кеворкян, с трите букета, които се пазят… пазят се трите букета за всички случаи. 

– За всички случаи. 

– Да, така че затова при нас е ситуативно. 

– Българинът обича да е подготвен, съгласна съм.

– Абсолютно, и не обича крайностите.

– Да. 

– При цялата ни държавна смачканост и православно наследство, за което дори не подозираме, и Църква, която ни крепи, ние нямаме този комплекс, тъй като твърде голяма е била българската държава през средновековието, нямаме някакво желание да се самодоказваме. Българинът в това отношение няма и някакво търсене и на идентичност, ако щете. Знаеш, че си българин и това въобще не е някакъв въпрос, че и да обсъжда различни дефиниции или спорове. Не, това е ясно, то от само себе си е ясно. Какво повече? 

– Тоест, тук „булгар“, „булгар“ е положително.

– Абсолютно, абсолютно. Аз съм „Ганьо“ в това отношение. Мисля, че това е качество.

– Нека да преминем към съвременна Русия и анализ на случващото се в геополитически план. Според Вашия поглед на ситуацията там, смятате ли, както има оптимисти, че войната върви към своя край, или може би ще ескалира? 

– До 20 януари ескалира и мисля, че ще има и други провокации. Тъй като до встъпването в длъжност на Тръмп реалната власт е в предишната администрация, и самият факт с тези балистични ракети, с които обстрелваха Русия, това беше именно сигнал за такава тенденция. Но поведението все пак на руския президент е изключително хладнокръвно и може би на това се дължи да не се превърне Специалната военна операция наистина във война, защото тогава разликата ще се усети от всички. До 20 януари има сериозни опасения за ескалация, под всякаква форма ще има такива. Това е единственият отрязък време, който е останал. 

А има и този вариант, че не искаш да оставиш властта, готов си дори да допуснеш разширяване на военния конфликт и тогава какви избори има в Украйна сега? Никакви, въпреки че официално не води война, нелегитимен президент от гледна точка на демокрацията. От гледна точка на “реда, основан на правила”, той е легитимен, тоест, допуснат е все още до властта. Така че след 20 януари може би ще бъдем сигурни дали ще има намаляване на конфликта. 

– А вътре в Русия какво се случва? Руснаците разбраха ли, че е било неизбежно това, което в момента се случва? Приеха ли тази Специална военна операция като неизбежна, която нямаше как да се размине? Защото всъщност отдавна нямаше с кого да говорят от другата страна. 

– Бях сега в Москва. 

– Имат ли ток и храна, в кръга на шегата?

– Не, само със свещи. Просто пълен хаос е по улиците: криви плочки, няма светлина, няма бензин, няма нищо. 

– Как се чувства обикновеният човек?

– Москва е в 22 век в момента и за тях това е толкова естествено, че дори не си дават сметка какво имат, между другото, специално за столицата. 

Но като отношение към СВО, различно е, и не в смисъла, че не са разбрали, че то е неизбежно, а в това доколко могат да възприемат собствената си политика като правилна. Има все пак тази част от либералната интелигенция, която все още се съпротивлява и все още си мечтае, че може да се завърне в Европа и всичко да е така, както и Горбачов, между другото, си го мечтаеше на Малта. Той предлага общ европейски дом, красивата идея за Европа заедно с Русия: ресурси, технологии и това би било наистина така, но реалността е по-различна. Този тип либерална интелигенция в момента страда от всичко това, което се случва, и няма как да бъде разубедена. 

Дори когато бях в Москва този ден, 70 ли дрона бяха неутрализирали, не знам, но все пак сериозно количество за столицата, но те ги правят и отвътре тези неща. Разказаха ми за един случай в училище, руско. Някакво детенце от Украйна, от бежанците, разказало: „Ами сега се връщаме да събираме [сглобяваме] дронове“. И то казало на приятелчето си, приятелчето на родителите си, те съответно по-сериозно се отнесли към тази информация и се оказва, че не е майтап, наистина. Те дори не си дават сметка какво правят, дори и тези, част от тях, които са приютените. Има и такива примери.

Има и мобилизация. Най-младите, поне от училище и първи, и втори курс, те са много патриотични. 

– Как успяха да го обърнат? 

– Може би възрастта е причината за това, което се случва, така си го обяснявам. Все пак всяко поколение е в специфична среда. И не може да се каже, че има някаква единна, абсолютна, свръхмобилизация, но тя не е и търсена от властта.

Ако не гледате телевизия, поне интелигенцията едва ли гледа телевизия нон-стоп, а там непрекъснато има информация за войната. Докато в самата Москва най-много да видите екрани с герои от войната, да, някаква частична информация от фронта, но тези екрани редуват тази информация с реклами за какво ли не. Това е присъщо на тази пъстрота, московска. Но никъде няма да видите символиката на СВО. Една-единствена сграда има със „Z“-ка, аз я снимах на фасадата ѝ. Дори при сувенирите е така, защото тук при мен имаше приятели, които казаха „Искаме „Z“-ка“, „Добре, ще търся „Z“-ка“. Обаче накрая намерих две последни „Z“-ки като ключодържател, единствени, представете си, въпреки че има всякакви сувенири. Стараят се да щадят населението и да не го включват именно като мобилизация, все още. Но това е политиката, държавната.

Стилът е точно 18-ти век, 19-ти. Има някъде военна операция.

– Войската е отишла там. 

– Именно. Въпреки че тази хибридност не е просто модерна дума, вече няма линия на фронта, навсякъде може да ти гръмне някакъв дрон. Това важи за всички, но не стига до всички и целта е да не ги стресират. Поне аз с такова впечатление останах, макар че информация, който иска, може да получи веднага. Има доброволци, много, които се занимават с помощ за фронта или завърнали се такива. Пластове активни има, социални, но си има и такива, чисти интелигенти, които страдат, че са откъснати от Европа, от тази Европа, която е във фантазиите им, разбира се, но тя съществува за тях, те са си влюбени в Европа.

– В мечтите по Европа.

– Ето, при нас, в България, това липсва, дори и сред интелигенцията няма такъв пиетет към Европа. Да, уважение, да, цениш, но чист пиетет не бих казала, че има. 

– Всеки с илюзиите си, както се казва. Приключва ли петата българска държава, както казва доц. Вацев, и способни ли сме да създадем шеста или, не дай си Боже, ще ни бъде отредена съдбата отново в нечия империя? Как мислите? Знам, че е доста шокиращ въпрос за много хора, с които го обсъждаме, но в крайна сметка ние живеем в ужасяващ политически разпад и Вие нямате илюзии, че ние суверенитет към момента нямаме, държавен имам предвид. 

– Да, ние имаме все пак запазена някаква институционална рамка и такова поведение. Ето, ковидът го показа, такава специфична самостоятелност, въпреки тоталния натиск. 

– Тук съм съгласна, наистина оказахме отпор.

– Това е факт.

– Безспорен факт. 

– Един приятел ми показа карта на съпротивата по време на ковида: България е тъмночервена и старите български земи – розовеещи. Значи, и северните македонци, нашите комшии, това беше наистина интересно дори като картина, такава, народопсихологическа. Но ако трябва сериозно, по моята хронология ние сме си в третата българска държава. 

– Да, затова цитирах – според хронологията на доц. Вацев. 

– Да, именно. Но със сигурност Европейският съюз не е вечен и ако пътят е към война, това ще ускори пропадането на тази, все пак, добра идея, която за мен е наистина Европа на суверенните нации и култури. Все още може би има някакъв малък шанс тя да се възстанови, ако подобри отношенията си с Русия, само тогава. Но мисля, че тук дори и Тръмп няма никакъв такъв интерес, абсолютно никакъв. В това отношение той не се различава от предишната администрация. Дори ако се върнем на Малта, Малта вече е разговор само между Горбачов и Буш. Няма го Чърчил, няма европейци, и представете си Горбачов на Буш обяснява за обединена Европа. Ама какво го интересува Буш общият европейски дом? Напротив, напротив. 

Така че тук не съм сигурна, че ако еманципацията на Европа не се реализира, ние как бихме могли... Но това не означава загуба на държава. Ако запазим тази територия, това ще е голям плюс при катаклизъм.

– Ако я запазим. 

– Да, това ще е огромен плюс, защото причините ще са отвън и отпорът, той почти не съществува на материално ниво. Но мисля, че докато България уважава Православната Църква, властта я уважава, не е украинският вариант,  този ирационален фактор ще е основният. 

– И един последен въпрос, пак като историк искам да Ви попитам: кои илюзии си отидоха у българския народ, след като станахме уж европейци?

– Те са толкова много... 

– Добре, няколко, кои илюзии, които вече не са адекватни за 21 век, и още от края на 20 век?

– Тази илюзия, с която посрещнахме '89-та година, че ще заживеем като Швейцария, без да работим като Швейцария. Може би тази илюзия, че може да живееш така, без да работиш, ако говорим за материалната картинка. 

Илюзията за демокрацията, разбира се, за съжаление, защото демокрация е синоним вече на атлантическа политика, а това е интерес и на друга държава, а не правото на всеки да бъде свободен, не нарушавайки свободата на другия. 

От друга страна, аз не мисля, че това пък е било толкова силна илюзия при нас. Това е по-скоро част от интелигенцията ни. Мисля, че голяма част от хората, които сега са навън, те са принудени да са навън, а не от гонене на някакви химери. За малките не знам, има класове, които след 11-ти, 12-ти клас вече се записват в други държави да следват, без да знаят какво ги очаква. За съжаление после е късно за тях. Тази илюзия е много силна, че по този начин ще могат да бъдат, както те казват, престижни, да имат някакъв статус. Тази илюзия не е изчезнала, за съжаление. Може би вината е и наша до голяма степен. Но това е, което мен ме тревожи повече, докато другото… 

По-скоро при нас понякога липсата на някаква водеща идея е може би минус. В едно отношение е плюс, не като илюзия, но трудно се обединяваме за някаква кауза.

– Да, но то е трудно да формулираш идеали в 21 век, тъй като консуматорското общество трудно формулира идеали. 

– В това отношение пораженията са много силни не само у нас. Дори и в Русия, в Москва, по централните, хубавите улици, надписите на английски са може би 3/4. И тези руски производители на какво ли не, в сферата на обслужването, те предпочитат да регистрират англоезична марка, за да се купува повече. Това при нас го има също, за съжаление. 

– За съжаление, да. 

– Това вече е повеят на глобализма, не глобализацията, а глобализма. 

– Опаковката замени съдържанието. 

– Именно. Така че и затова при нас е тази липса на критичност и оттук тракомании и всякакви…

– Мании.

– Крайности, да, не илюзии, а мании. Вече е въпрос на болестно състояние, а не на някаква такава, отвеяна фантазия. Така че това нещо е много силно като процес, но не виждам някаква разлика в тенденцията. Не, то даже се засилва, за съжаление. 

– Добре, много Ви благодаря за този разговор. Аз съм длъжна да Ви помоля да кажете нещо оптимистично, защото имаме слушатели и зрители, които много държат на оптимизма. Аз не толкова, аз държа на реализма, но ще Ви помоля, ако можете да кажете нещо оптимистично, да го направите. Краят на годината е. 

– Реализмът, това е всъщност истинският оптимизъм. Да си информиран и да знаеш какво правиш. 

Какво да кажа? Започнахме с избора на патриарх. Днес беше празникът на свети Александър Невски, в катедралата, там имаше много хора. Може би е време да се завърнем към себе си. Това не е толкова трудно, това е по силите на всички българи. Не да бягаме навън, да бягаме от себе си, а да се завърнем към българското достойнство. И едно от нещата е и това да си дадем сметка, че сме част от Православния свят и това е нашият суверенитет. Навсякъде по света, където отидат вече, ако си дават сметка за това достойнство, те няма да имитират, дори и най-малките. Те ще бъдат ценни със знанията си оттук. Така че не е нужно да говорите друг език без акцент (иначе, безспорно, повече езици – по-добре), а да успеете навън да обясните защо сте българи, да помните това. Това ще ви пази навсякъде. Така че това, ако може да е оптимистично... 

– Благодаря Ви много и до нови срещи! 

– Да, със сигурност.

 

Източник: „Завера“, https://www.youtube.com/watch?v=sTZHgxK-HrE