Цеко Минев за "Гласове": Десет зимни курорта може да развие България

<h2>Половин милион български скиори очакват нови писти</h2> <h2><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49458_0VAWomytX1gGoX4JbdKVG2uzKkuqi7.jpg" style="height:600px; width:362px" /></h2> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво трябва да е бъдещето на зимните спортове в България? Рекламираме се като ски дестинация, но сравними ли сме с европейската конкуренция и какво трябва да се случи, за да се превърнат зимните спортове в част от националната култура?</strong></p> <p><strong>Бобев:</strong> Около половин милион души карат ски и сноуборд в България. Няма друг вид любителска спортна дейност у нас, която да се практикува от толкова голям брой хора. Някои карат редовно, други &ndash; когато имат възможност.<br /> <strong>Минев:</strong> Защо българите все по-често ходели в чужбина да карат ски? Това е като всяко нещо, от което искаш разнообразие. Ако играеш голф, не отиваш само на едно игрище, искаш да посетиш нови места, за да ти е интересно. Същото е и с пистите. Ако България се насити с достатъчно курорти, а даденостите за тях са налице, без да се накърнява екологията, то българите няма да спират да обикалят страната си. Според разнообразието от планини на територията на цялата страна разполагаме с площи за 10 курорта. Хората от дадения град и област най-често ще посещават местния си курорт, но ще ги посещават и от други градове. Така никъде няма да стават опашки, а всички ще се забавляват и ще си почиват активно. Това е причината милиони хора да отиват в зимните курорти &ndash; да изразходват енергията си по приятен и здравословен начин. &nbsp;</p> <p>В България се нуждаем от законова рамка, която да позволява тези инвестиции да се правят лесно и в съответствие със заложените изисквания за всеки регион. Чрез разнообразие на курорти и ски зони из цялата територия на България ще бъдем реална конкуренция на всички западни държави. Засега който ни знае е наясно, че имаме качествени и високи планини и там се кара на суперконкурентни цени.</p> <p><strong>- И на кого да рекламираме зимен туризъм за цялата държава с три курорта и няколко допълнителни писти тук-там? </strong></p> <p>- Несъмнено много лесно се продава продуктът &bdquo;Зима в България&ldquo;, когато имаш пет, шест, седем, десет курорта. Като територия сме компактна държава и туристите могат да получат в пакет оферти за цял регион, а придвижването им може да е всеки ден, може да е със смяна на хотела &ndash; ще зависи от идеите на добрия туроператор. И дори в един курорт да няма 200 писти, гостите могат да сменят планините, терена, обстановката, гледката дори само в рамките на едноседмична ваканция. Фантастична възможност е това!</p> <p>Да допуснем, че рекламата е достигнала точно до потенциалните клиенти за зимен туризъм. Доколко резонна е тази реклама обаче сега, след като в България за пет години един лифт не можем да построим? И какво става: хората идват; тук са, щом виждаме гигантските опашки на кабинката. И казват, че е страхотно, харесват пистите ни, харесват храната, настаняването, но от там нататък какво? &bdquo;Чакам на опашката поне два часа. Защо ми го причинявате?</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Аз друг път няма да дойда!&ldquo; </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&ndash; заключават гостите един след друг. А един загубен гост най-често е загубен завинаги. Колко пъти можем да си го позволим? &nbsp;</p> <p><strong>- Вие знаете колко остро се приема от защитниците на природата всяка идея за разширяване на ски зоните в страната. Счита се, че именно заради малката ни площ това ще е разрушително, защото освен ски зоните трябва да се изгради пътна инфраструктура, допълнителни басейни за изкуствен сняг, сграден фонд в ниското за настаняване. Къде е здравословното равновесие? </strong></p> <p>- Зелените алармират, че ще има 300 км писти. Но 300 км според тях са много или са малко? Вярно е, Пирин не е голяма колкото Алпите, само че в целите Алпи имат над 50 хил. км. писти, 3 хил.км са само във Франция. В цяла България пистите са около 200 км към момента заедно със ски пътищата. А интересът на местното население е да бъдат създадени условия за целогодишен туризъм, това е интерес на общините, на държавата, това създава устойчива заетост. Резерватите пак остават защитени територии, те пак са опазени. Когато е ясно коя е територията за спорт, отдих и туризъм, тя трябва да се управлява ефективно. И никой друг освен частника няма да положи такова усилие за опазването на природата.</p> <p>Понастоящем в България няма ски инфраструктура, това трябва да е ясно. Това, че има ски центрове, не значи, че има ски инфраструктура. В тези два или три ски центъра има по един работещ клуб: един на Банско, един на Боровец, един на Пампорово и на Витоша по документи са десетина клуба, от които два или три работят по-сериозно и така: за цялата страна &ndash; пет клуба.</p> <p><strong>- Какво представлява ски инфраструктурата?</strong></p> <p>- Развити по-малки и по-големи центрове във всички места, където могат да се карат ски в България. А те са десетки. Всички са се вторачили в Банско, но само в района на Банско може да се разработят няколко центъра. В Пирин това са Добринище, Разлог, Кулиното; срещу Банско, в района на Якоруда, е един от най-старите центрове над Разлог &ndash; Трещеник, после Юндола над Велинград, Батак, Доспат, Пампорово, Чепеларе, Момчиловци, почти в цяла Рила може да се развива ски спорт, над Благоевград Картала, Дупница, Сапарева баня, Паничище, Самоков. Над Костенец има голям проект за този дял на Рила.</p> <p>В България може да се карат ски на много места, като не бива да си представя човек, че навсякъде ще се изградят някакви огромни ски центрове. Достатъчно е да има един лифт или две-три писти към него, да може местните хора да спортуват, да практикуват, да привличат туристи дори от околните населени места. Това е възможно на десетки места в България.</p> <p><strong>- Преди дни излезе снимка на платения паркинг на Картала, където калта е като тресавище. Безопасно там може да паркира само БТР. </strong></p> <p>- Да видим какво е направила държавата за Картала? Нищо! Това е изцяло частна инвестиция. Усилията на тези хора трябва да се оценяват. С този изцяло частен проект хората се опитват да развиват спорт и туризъм.</p> <p><strong>- Държавата как да помогне? След едно затъване в този &bdquo;паркинг&ldquo; човек няма да се върне никога! </strong></p> <p>- Оставете паркинга! Държавата трябва да изработи и да следва дългосрочна политика за развитие на зимния спорт и туризъм. Такава политика няма. Зимният спорт и туризъм могат да носят огромни икономически ползи за страната, тъй като България е с всички природни дадености да развива тези дейности отлично, потенциалът е огромен. Това означава да се определят зоните, които са подходящи за зимен туризъм, да се създадат условия за инвеститорите безпрепятствено да могат да направят тези инвестиции, дали ще са частни, дали ще са общински, но да се стимулира по всякакъв начин развитието на туризма в тези район, включително и чрез данъчни облекчения. В Австрия съществува специална банка, която работи за поощряване на инвестициите в зимни курорти и отпуска</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>15 годишни безлихвени кредити.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Австрия е със специален закон за развитие на зимния туризъм.</p> <p>При разписване на стратегия в тази сфера с хоризонт от 15-20 години у нас също може да се постигне ниво на туризъм, което е сравнимо с най-добрите примери от развита Европа. В околовръст на българските планини, в радиус от 500 км, което означава път с кола от около 6-7 часа, живеят над 30 млн. души. В същото време общият капацитет на лифтовата инфраструктура на всички ски центрове у нас не е повече от 30 хил. души на час. Това са реалностите.</p> <p>Едното води към другото: развиването на цялостната инфраструктура ще повиши интереса за туризъм и също местната активност в тази насока.</p> <p><strong>- Какво трябва да се случи на Банско? Хотелската част надхвърли капацитета на пистите. </strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49458_j0lOzi8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt.jpg" style="height:600px; width:488px" /></p> <p><strong>Бобев:</strong> Не е редно да се смесват леглата и ските. Ски зоната в Банско е проектирана и създадена, без да се построи в нея нито едно легло. Нито едно легло не е поставено в планината от 2002 година насам. Това е инфраструктура изцяло за спорт и туризъм и свързаните с нея звена, без хотели. Долината на Банско, Разлог и другите селища в региона се развива на принципи, които се определят от общините. Ние нямаме идея как са развивани тези зони, дали с планове или без планове, дали някой е мислил колко хора могат да карат ски. Една голяма част от леглата са в община Разлог, която няма нищо общо със ски зоната в Банско. Строени са апарткомплекси, голфове и каквото са искали. Но строителството в ниското и ски зоната не са свързани по никакъв начин.</p> <p><strong>Минев:</strong> Строителството в урбанизираните зони е в юрисдикцията на местната власт. В Австрия например</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>местните хотелиери дотират ски услугата, </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>за да може всяка година да се подменят лифтовете. Там предварително е направена координация със съответния ски център колко души могат да карат ски. И взаимната обвързаност, свързана с качеството на услугата, гарантира еднакъв интерес на всяка от страните.</p> <p><strong>Бобев:</strong> Австрийските курорти, за да са конкурентоспособни, правят нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с икономическата логика. Там на годишна база се реинвестират 50 процента от оборота на лифтоператорите в нови съоръжения. Това е официална статистика. Но там системата така е направена, че хотелите и другите услуги в дадена община подпомагат услугата лифт и писти. Защото те знаят, че тази услуга е основното и без нея хотелите няма да са пълни. Затова всички хотели дават на лифтовете, за да направят по-бързо реинвестиция.</p> <p>Всъщност в Австрия се отива в другата крайност, като в село има метро, което води до кабинката. Но това е национална политика и зимният туризъм е за тях е номер едно като икономическа дейност. И всичко, което може да помогне на тази дейност, държавата като ресурс го дава и го впряга. Дали са законодателни инициативи, дали финансови ресурси, данъчни облекчения &ndash; държавата е насреща.</p> <p><strong>Минев:</strong> Периодът когато беше извършена инвестицията за спортната инфраструктура в Банско и кабинката започна работа през 2003&ndash;2004 г., а през 2005&ndash;2006 бяха изградени следващи писти, съвпадна с най-големият бум в строителството и търговията с недвижима собственост в България. Всеки предприемач, обикновен човек се превърна в инвеститор в апартаментни комплекси, строител на хотели. Статутът на Банско е град, а не курортен комплекс, за да има ограничения и обвързване на легловата база с капацитета на ски зоната.</p> <p>Важно е да се знае, че нито ски зоната е правена с отношение към легловата база, нито хората, които концесионират, могат да контролират този процес. Факт е, че цялата долина се разви и сигурно има над 1 млрд. евро, вложени в нея. Има голф игрище, имаше проекти за поне още три, дори американска фирма беше направила проучване за летище.</p> <p><strong>- Факт е, че засега само Банско е покрило критериите на </strong><strong>FIS, за да може да се провежда там Световна купа по ски. Как се привлича състезание от такъв ранг? </strong></p> <p>- Ако условията не отговарят на най-високите стандарти на световната федерация по ски и ако пистите не са достатъчно атрактивни и адреналинни за нивото на Световна купа, такова състезание не може да се състои. Линдзи Вон още на предишната Световна купа каза, че пистата в Банско е все едно Кицбюел за жените. Пистата е изключително технична, трудна и е предизвикателство за състезателите.</p> <p><strong>- Ръст до 6 на сто в броя на туристите отчита нашата статистика след провеждането на Световна купа по ски. Такъв ръст сравним ли е с други държави, които провеждат подобни форуми?</strong><br /> - В държави с развити зимни спортове, каквито са Австрия, Франция, Италия, тези прояви са поддържащи на темпото, което са постигнали в туризма така или иначе. Те без световни купи няма да останат никога. Ние само трябва да видим календара на световната купа: 15 старта мъже, 15 старта жени за целия сезон и в тези 15 старта, ако започнем да изброяваме местата, които са бетонирани и представляват исторически слотове... Кицбюел, Венген, Аделбоден, Валдизер, Гармиш Партенкирхен... те са 10 подобни места. От тези 15 старта твърдите са ясни и там нито можеш да ги преместиш, нито можеш да им кажеш, че искаш да са при теб. От там нататък австрийците винаги имат още един-два старта, които взимат допълнително &ndash; дали ще е Флахау, Заалбах, Шладминг, който също е исторически слот... Италианците са по същия начин с Бормио, Мадона ди Кампильо... те също си редуват големите курорти, но имат по три състезания в държава за един сезон.</p> <p>Остават буквално 3&ndash;4 старта в сезон, за чието домакинство се борят</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>около 100 курорта от целия свят, </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>които искат да ги вземат. И за да се добереш при такава страшна конкуренция, за да станеш част от Световната купа и от белия керван, това е нещо изключително трудно, защото никой дори не те допуска дотам, без да предлагаш перфектни условия за каране. Дори малки Словения или Хърватия са завоювали своето място. Така че това, което сме успели да направим, е изключително сериозно и голямо &ndash; да се преборим да влезем трайно в календара на Световната купа. Да, с един курорт, но това повлече след себе си и това, че FIS повярва, че в България могат да случват състезания от най-висок ранг. Така получихме домакинство на Европейска купа на Боровец, два пъти на Пампорово. Няма начин да не сме горди от това, което сме постигнали.</p> <p><strong>- Какви инвестиции трябва да направите, за да покриете всички критерии? </strong></p> <p>- Когато има скоростни дисциплини, както е в Банско, трябва да отговориш на страшно много критерии, които FIS поставя, и това е процес на инвестиране в инфраструктура и в съоръжения с години. Не е въпросът в това колко струва само дадената проява, а за да се стигне до предварителна оценка, трябва да бъдат покрити редица изисквания, да бъдат проверени как са изпълнени, да бъдат одобрени от FIS и чак тогава вече можеш да си мислиш, че можеш да кандидатстваш. Така че говоря за съоръжения от всякакъв характер, много са изискванията по самите профили на пистите, които специалисти и корифеите в тази област ти казват да &ndash; тук трябва корекция, тук е добре. Изискванията след това за медицинско спасяване, хеликоптери &ndash; всичко това трябва да е осигурено. Нужни са около</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>5&ndash;10 милиона лева инвестиции, </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>които за обикновено каране на ски не са нужни. От там нататък за самата проява е нужен друг бюджет. Състезание от този ранг на ден в Европа струва около милион или малко над милион евро, какъвто ще да е стартът. Толкова струва цялата организация, от А до Я, транспорт, логистика, настаняване, изхранване, подготовка на трасета, машиносмени, наемане на мрежи, колове, хеликоптери, медицинско осигуряване, доктори, ПСС, трибуни... Зависи какъв стандарт искаш да гониш, но това е екзистенц минимумът.</p> <p><strong>Бобев:</strong> Изключително скъпо перо е тв продукцията, защото се прави по стандарт, който в България няма кой да го прави, затова работим с изцяло външни подизпълнители. 70 души екип пристига с около 30 камери.</p> <p><strong>- Кой поема това гигантско вложение?</strong></p> <p>- Организационният комитет.</p> <p><strong>- Звездите на женските ски в рекламни клипове по време на цялото световно първенство в САЩ обещаваха, че те ще победят в Банско. Тайна ли е цената за привличането на всяка от скиорките за участие в този клип?</strong><br /> - Тайна е. Нямаме право да разгласяваме тези уговорки. Самото излъчване по &quot;Евроспорт&quot; е над 150 хил. евро. Но да привлечеш тези лица, които с името си да рекламират България и купата в Банско, е сериозно предизвикателство. А за предишната световна купа бяхме привлекли и скиорите &ndash; Свиндал, Тед Лигети, Костелич, всички бяха лица, които изричаха &bdquo;България&ldquo;.</p> <p><strong>- Звездите често са трудни и капризни, а тези от тях, с които говорих, бяха искрено доволни от прекарването си в Банско. Това как се постига, след като те познават най-доброто в света? Какво правите допълнително за тях, за да са удовлетворени?</strong></p> <p>- Зад цялата проява стоят над 1000 души, а самият организационен комитет по всички направления е около 60&ndash;70 човека. Такава друга спортна проява в България на такова ниво не е правена. Всичко започва от транспортна логистика, от чартъра, който се организира, с кацането им започва светкавично преместването на багажа, транспортиране с автобуси, с камиони, всичко трябва да е бързо, да не чакат, следва бързо настаняване, правят се вакс кабини за всичките сервизи на състезателите. Много неща са и те са изпипани до последния детайл.</p> <p>Цялостният продукт, който правим с всеки елемент от провеждането на събитието, доведе до доверието на FIS, до задоволството на треньорите, на екипите им. Над 300 човека пристигат за 50 състезателки. И багажът е страшно много. Организирането на такъв плавен процес прави впечатление. Освен това само при нас и на още няколко места по света всички се настаняват в един хотел. Иначе състезатели и екипи са разпръснати по различни хотели. Но у нас те са много доволни, защото са едно общество на което рядко му удава да се събира заедно за няколко дни.</p> <p><strong>- Между нас и кого се решаваше кой да вземе купата? </strong></p> <p><strong>Бобев:</strong> Няма директно гласуване между един и друг курорт. Политиката на Световната ски федерация е внимателно да обсъжда и да предоставя за разглеждане дългосрочни календари, които са с хоризонт от четири до пет години. Отсега се знае след пет години кои ще са домакините на световни купи. Внимателно се разглеждат всички подадени кандидатури и в повечето случаи се излиза с готови решения, много рядко директно се налага дадени кандидати да защитават пред по-широка аудитория в Световната ски федерация домакинството или концепцията си. Това се прави за световните шампионати, където мащабът е много по-голям, а самите комитети правят специализирани презентации.</p> <p>Трябва да отчитаме много други важни фактори. Състезанията по ски събират телевизионна аудитория, сравнима със зрителите на &quot;Формула 1&quot;, с големите прояви във футбола и тениса, така че мнението на хората, които управляват телевизионните права в световен мащаб, също не е без значение. За малка България да е домакин на Световна купа е изключителен престиж.</p> <p><strong>- Факт е обаче, че от години не можем да създадем скиор, който да влезе в челните класации и името му да бъде живата пързаляща се реклама на България. По какъв начин ще навлезем в класациите в ски спорта? Някога имахме Петър Попангелов, а сега ни отсрамва една Александра Жекова. </strong></p> <p>- Това е много важен въпрос. Този процес не е по силите само на федерацията. Това се прави по места от ски клубовете и от местните ски общности. И така е по цял свят. Федерацията само администрира на най-високо ниво и се грижи за националните отбори и представянето на големите спортни форуми, където има необходимост от национално представяне. У нас ситуацията е по-различна с оглед на това, че федерацията донякъде изпълнява функциите на някои от ски клубовете и подпомага деца. У нас имаме детски национални отбори и треньори, които работят с тази възраст. На клубовете им е много трудно, ски спортът е скъп за практикуване, нужно е добро финансиране, добра организация и конкурентна среда, което е много важно, защото така се създават шампионите.</p> <p><strong>Минев:</strong> Пристигнаха у нас звездите на ските и всички журналисти започнаха да питат кога ще дойдат успехите ни в спорта. Ами кога да дойдат? Нужна е нормалната спортна инфраструктура, която трябва да бъде развита. Иначе взимаме едно момиченце и едно момченце, плащаме по 200 хил. евро за цяла година и отиват в Австрия, живеят там, наемаме къща, там тренират.</p> <p>Засега поради липсата на възможности спортът да се упражнява повсеместно нямаме широката база отдолу на пирамидата, за да извършва селекция от клубовете и в конкуренция между тях да изпъкнат новите таланти. Ето, Витоша е типичният пример!</p> <p>София има почти 20 клуба на хартия, но реално работят под 10. Но защо е така? Защото реално има само една писта &ndash; &quot;Витошко лале&quot;, която е за кого по-напред? За туристите ли, за състезателите ли? За обучение ли? Всички се смесват и постоянно има недоволни. А парите не идват от клубовете, идват от туристите, които си купуват карти. Трябва да имаш много писти, много съоръжения не като самоцел. Ясно е, че частният интерес движи тези процеси напред, ясно е, че тези клубове ще имат къде да тренират, като има 10&ndash;15 писти и заделиш една от тях за тренировки. Трябва да бъде изградена ски зона, съобразена с размера на планината. Нужни са инвестиции, но това се спира от последните 10&ndash;15 години.</p> <p><strong>- За всяка инвестиция е нужна предвидимост и гарантирана дългосрочност на начинанието, за да може то да гони и възвръщаемост. Кой е процесът, който не се случва, за да се отпуши инвеститорският интерес?</strong></p> <p>- Законодателството в цялата екология и в Закона за горите и отчасти в Закона за туризма.</p> <p><strong>Бобев:</strong> На Витоша абсурдът е друг. Там е най-старата ски зона в България &ndash; Стената. Тя не се води ски писта обаче, а &bdquo;територия за практикуване на зимни спортове&ldquo;. Така е записано в документите. И какво трябва да значи това? Ние сме казвали нееднократно да се обособят ски пистите, защото всяка писта си има характеристики, наклон, категория, трудност, кой я обработва, кой отговаря за нея, кой я обезопасява. И като питаме това писта ли е, писта било, но не било писта по документи, а територия за зимни спортове. И това всъщност нищо не значи: и фрирайд може, и с найлони могат да се спускат и през главата да се търкалят, с шейни.</p> <p><strong>- Стигаме до културата при зимните спортове. Да започнем със ските.</strong> <strong>Няма човек, който да е карал в Австрия, да не е видял бебета с биберони на ски. Там зимните спортове са фамилна и национална традиция. За българите обаче е скъпо. Какви са възможностите да се преобърне нагласата и хората да са убедени в това, че децата им от малки трябва да карат? Възможно ли е курортите да имат политика на поощрение на децата? </strong></p> <p><strong>Минев:</strong> Мисля че курортите са активни и допринасят за развиването на тази политика. Със съдействието на федерацията седма година осъществяваме проекта &bdquo;Научи се да караш ски&ldquo; във всички национални центрове. Това са ученици от първи до четвърти клас, средно между 2500 и 3000 деца на сезон. Обхващат се София, Боровец със Самоков, Банско, Разлог, Добринище, Благоевград, Пампорово, Чепеларе, Смолян и целият район, Пловдив град и от две години даже и Плевен град &ndash; на Беклемето учим децата. Правим и още една много успешна инициатива от последните няколко сезона за Световен ден на снега в средата на януари, където се промотира възможността семействата да са на снега. Билети и карти по един лев се дават, организират се различни активности, правят се забавленя върху сняг. Федерацията се опитва да формира политика в тази област, но тя е една малка спортна организация, а това е въпрос на държавна политика. Държавната политика включва да се включи задължително в образователната програма възможността за практикуване на зимни спортове. Разбира се, съобразено с географските особености.</p> <p>Задължително за децата от столицата, за децата, които са близо до планините, а това са около 2/3 от територията на България, да се вкара възможността в учебната програма&nbsp; целево да се провежда обучение по зимни спортове. Само че тук има едно голямо &bdquo;но&ldquo;! В София учениците са около 250 хил. Съоръженията на Витоша в това плачевно състояние, в което са, са с капацитет не повече от 1500&ndash;2000 души на час. Тоест: за да обучим само тези 250 хил. ученици, ако приемем, че един курс на обучение е 4&ndash;5 дни, при този капацитет на сезон можем да обучим не повече от 10&ndash;15 хиляди деца със страхотна мобилизация и активност за София. А с останалите какво правим?</p> <p><strong>Бобев:</strong> Големи са резервите в образователната система. Преди дни за двете ми деца ми поискаха по 240 лв. за зелено училище за четири дни в края на април. Около две трети от децата отиват. Какъв е примерът от Франция, където съществуват чудесни ски курорти? Всички департаменти от 25 януари до края на февруари стъпаловидно и задължително излизат в т.нар. &bdquo;снежна седмица&ldquo;. Това е съгласувано с училищата, с курортите. Децата са задължени в рамките на пет или шест години по време на образованието си да изкарат различни нива за каране на ски. Едно дете на 12 години трябва да се е научило да кара ски на много добро ниво. Това е държавна политика. Подобно нещо е напълно възможно да се въведе в България. Защо наместо да се ходи на зелено училище, да не се въведе целева програма за овладяване на умение, което създава и спортна култура, и разбиране за правилата в планината.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Планините са достъпни и близки </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>за две-трети от България и трябва да се помисли глобално за начините на финансиране и подпомагане на семействата. Сега по инициативата &bdquo;Научи се да караш ски&ldquo; децата не плащат един лев. Взема ги автобус от училище в осем сутринта, връща ги в четири следобед, всичко друго е осигурено. Децата трябва да имат само собствени ръкавици. Ски обувки, автомати, ски обучение, храна, транспорт от и до училище, застраховка, хонорари на инструкторите, всичко това е уредено от федерацията и от ски центровете. Родителите не плащат нищо. Това може да се въведе във всички училища и много пъти повдигаме този въпрос пред Образователното министерство. Ето това е политиката. На регионалните инспекторати в планинските центрове може да се разпореди да направят съответната организация в плана за дейност и го правят. Зелената седмица нека включва здраве, овладяване не умение, залагане на интереси, свързани със спортуването.</p> <p><strong>Минев:</strong> Самото обучение на децата за седмица или две да е безплатно. Детето се научава да кара ски и всеки си мисли &ndash; иска ли да продължи, какво ще струва, може да се направи планиране.</p> <p>В западни държави и региони си взимат решения &ndash; на някои места до 6-годишна възраст карат безплатно, на други до 8, на трети до 12, а това е както промотиране на курорта, така и създаване на култура. И то е безплатно, ако детето дойде поне с един възрастен придружаващ. Това е въпрос на политика на самите курорти. Но у нас и от законодателството, и от държавата курортите са поставени до стената и те се развиват въпреки държавата, а не благодарение на нея.</p> <p><strong>- Как ските могат да станат ценово по-достъпни? На този етап за повечето българи е твърде скъпо, за да стане масово.</strong></p> <p>- За наше съжаление, макар ските да са масов спорт, карането на ски е сред най-скъпите спортове в цял свят. Трябва да си екипиран и тъй като в името на комфорта в качествените облекла се влагат най-модерните технологии в света, цените няма как да бъдат ниски. Дори не говорим за модерни марки. И ските под наем пак струват пари. Използването на цялата инфраструктура също е пари, защото някой постоянно работи по тези терени, поддържа ги, обезопасява ги, отделно са лифтовите съоръжения. Сметката се прави така, че тези вложения все пак да се изплащат. Печалбата на операторите е такава, че един нов лифт се изплаща за срок между 15 и 17 години, а животът му е 30 години. Но през тези години постоянно трябва да се реинвестира, доинвестира. Трябва да се използват даденостите на всяка планина, която е близо до голям град, което пести разходите за транспорт. Ние имаме всички природни дадености да развиваме този спорт, а инфраструктурата да се ползва целогодишно, планините могат да се използват за всички разрешени дейности и да увличат най-вече младите хора. Говорим за цялостна национална политика, посветена на активностите, здравето, личното отношение към природата и нейното опазване.<br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>