- 10 Sep 2020
- 346
- 19
В България непрекъснато се говори за чуждестранни инвеститори. На това му казвам "гладна кокошка, просо сънува", споделя българският емигрант в Париж Божидар Чеков. Според него в страна, която се обезлюдява всекидневно, никой няма да инвестира. Тези, които ви говорят за инвестиции, лъжат, твърди Чеков. Той бяга зад граница през 1968 г. и след 20-дневни премеждия стига до френската столица, където живее и работи до днес. Автор е на над 300 политически статии и пет книги, един от основателите на сдружение "Българска демократична алтернатива – "ДА", чиято кауза е изборното равноправие на българите у нас и в чужбина.
<p><strong>- Г-н Чеков, какво ви доведе отново в България? Каква е каузата на вашето сдружение?</strong></p>
<p>- Ще говоря за самия мен, защото смятам, че съм подходящ пример за евроинтеграция. Напуснах България преди 45 г., след събитията в Чехословакия, избрах свободата. Върнах се през 1991 г., за да подкрепя гладната стачка и Конституцията на тогавашната опозиция. Конституцията от 1990-а беше написана от хората, които държаха еднопартийната система у нас над 45 години. Те я направиха такава, че да изключат емиграцията от живота на държавата, и успяха. Вкараха членове, като 65 например, който забрани двойно гражданство.</p>
<p>След промените обаче, след 1989 г., българите хукнаха по всички краища на света. Срещал съм се със стотици българи и мога да твърдя, че не са само парите, които ги държат навън. Те продължават да заминават, защото нещата в България не са на европейско ниво по отношение на правата на човека.</p>
<p><strong>- Какви са европейските закони и практики, по които се различава българското законодателство?</strong></p>
<p>- Всеки човек се ражда равноправен. Това обединява хората и прави нацията. Не е ли това, което липсва на българите днес? С голяма болка виждам и чувам как хората се обособяват и определят в малцинства. И питам, защо във Франция няма малцинства? Защото те отричат това понятие, защото са много по-силни обединени, отколкото разединени. А 10 на сто от френското общество са мюсюлмани.</p>
<p>Затова решихме, че първата задача на българина, който обича родината си, е да работи за нейното обединение. Но това обединение минава през законността. Не може да се делим на българи от България и българи от чужбина. Един за всички, всички за един, за да бъде спасена България. Всички знаят кои са братята Христо и Евлоги Георгиеви, Димитър Талев, Гоце Делчев и стотици други. Това българи ли са, или българи от чужбина? Кой решава кой е българин повече или по-малко? И кой печели от това?!</p>
<p><strong>- Когато разговаряте с французи например, какво ви питат те за нас, какво ги интересува?</strong></p>
<p>- Когато обяснявам на моите френски приятели, че тук бюлетините се броят тайно, при затворени врати, те не вярват. Те трябва да се броят открито, пред цялото общество. Когато обяснявам, че в България има бюлетини, дълги метър и половина, че трябва да се внимава какво кръстче се слага, те не вярват.</p>
<p>Във Франция, за да попълниш бюлетина, не са ти нужни дори очила. Там няма ЦИК. За какво служи ЦИК? Как може една комисия, която се назначава от управляващите, да казва кой може да бъде избиран и кой не? Този, който управлява, трябва да е българският народ. От всеки втори закон в България лъха дискриминация. В най-бедната държава в Европа, парите играят най-голямо значение. Как е възможно? Това не е европейска система и това не може да продължава. Затова е и масовото напускане на трудоспособни български граждани.</p>
<p><strong>- Какво предлагате?</strong></p>
<p>- Предлагаме да се направят поправки в Конституцията, които ще бъдат пътят за връщане на нашите сънародници. Защото според официалната статистика след 15 г. българското общество ще бъде малцинство в собствената си държава. И това е нашата загриженост, която искаме да споделим с обществото. Чувам, когато съм тук, как от сутрин до вечер се говори за чуждестранните инвеститори. На това аз му викам "гладна кокошка, просо сънува". Когато човек отиде на лекар, лекарят трябва да му каже истината. В една страна, която се обезлюдява с всеки изминал ден, месец, никой няма да инвестира. Тези, които ви говорят за инвестиции, лъжат.</p>
<p><strong>- Не е ли гражданското общество малцинство в България? Казвате, че българинът не е поемал много рискове, много е търпял. Какво ви кара да мислите, че днес се е променил?</strong></p>
<p>- Не мисля, че се е променил. Но много бих искал това да стане.</p>
<p><strong>- Голям оптимист сте. Ако не съм права, поправете ме, но според мен българинът не е протестирал никога за своите граждански права. Виж, ако му бръкнат в джоба, тогава може и да се коалира.</strong></p>
<p>- Дори и тогава не го прави.</p>
<p><strong>- Като ви слушам, си мисля, че по-голяма част от нашето гражданско общество се е установила в чужбина.</strong></p>
<p>- Има нещо такова. Трябва да се имат предвид и многото разочарования, които преходът ни донесе, защото той се случи в сферата на икономиката, а не на демокрацията. Но има и друго. Българите никога не са се освобождавали сами. Това не е обвинение, а констатация. Винаги всичко е било хаотично и насилствено. Дори свободата ни е била налагана.</p>
<p>България обеднява страхотно два пъти: когато я освобождават от турско робство и когато я освобождават от комунизма. Тя губи, обеднява, но става свободна. Затова и свободата хората я свързват със страданието. Сега се чуват навсякъде упреци към демокрацията. Обществото беше измамено. Защото замениха демокрацията с консумация. И друго, тези, които ограбиха държавата, останаха вляво, а ограбените вдясно. Аз не искам нищо, аз си плащам всичко. За България го правя.</p>
<p><strong>- Учудва ме вашият оптимизъм.</strong></p>
<p>- Не знам какво ще постигна. Знам, че трябва да го правя. Аз съм успял човек. Успял срещу несправедливостта. Когато бях трудовак, ми сваляха чорбата с едно въже на 50 м под земята. Понякога падаше пръст в канчето, аз махах буцата и продължавах да ям чорбата. И си мислех, че в този момент има хора, които са на маса, с нож и вилица, не се хранят под земята... Гледах небето и си мечтаех някой ден да се разхождам под слънцето. И го постигнах. Днес знам, че е възможно. Знам и цената. Аз заминах за Франция, знаейки само десет думи, и една четка за зъби. Разбира се, Франция много ми помогна.</p>
<p><strong>- Какво искате да кажете на българите?</strong></p>
<p>- Аз нямам амбицията да променям българина. Аз му казвам, че е тежко болен. Защото не мога да приема соченето с пръст, когато съм в чужбина, че българите са най-най-най... Не приемам, че България е най-корумпираната страна. Защото има и други българи. Затова ние ще работим зад граница. Имаме достъп и до важни хора. Там политиците се сменят често и много лесно. И за да не бъдат сменяни, те вършат добри дела. Това трябва да го проумеем. Но има и една френска поговорка: "Едно магаре, което не е жадно, не можеш да го накараш да пие вода".</p>
