Бенедикт XVI: „Християни и мюсюлмани, обединявайте се!”

<p>В съботната сутрин, при посещението си в президентския дворец в Баабда, папа Бенедикт XVI разви същата идея пред ливански политици, интелектуалци, религиозни представители и дипломати.</p> <p><em>Защо Бог избра този регион? Защо той живее в смут? Струва ми се, че Бог го избра, за да бъде пример, за да свидетелства пред света за възможността на човека да изживее пряко желанието си за мир и помирение!</em></p> <p>По повод на Ливан папата заяви, че това е <em>страна модел</em> за сърдечността в Близкия изток:</p> <p><em>Мирът, обществото, достойнството на личността, ценностите на живота и на семейството, диалогът и солидарността не могат да останат само изречени идеали. Те могат и трябва да бъдат изживяни. Ние сме в Ливан и именно тук те трябва да бъдат изживяни. Днес, повече от всякога, Ливан е призован да бъде пример. Политици, дипломати, религиозни дейци, мъже и жени от света на културата, приканвам ви да проявите тази смелост</em>.</p> <p><strong><em>"Ислямът и християнството могат да живеят заедно без омраза"</em></strong></p> <p>Преди да произнесе тази тържествена реч на френски език, папата е имал неформална среща с четиримата ливански мюсюлмански лидери &ndash; на сунитите, шиитите, друзите и алауитите. Според Ватикана те благодарили на главата на Римокатолическата църква за &bdquo;осъждането&rdquo; в сряда от Светия престол на американския филм, който предизвика световна треска у мюсюлманите. Същевременно религиозните лидери уверили Бенедикт ХVI за своето желание да &bdquo;съхранят присъствието на християните в Ливан&rdquo;. И дори &bdquo;да отидат отвъд обикновената сърдечност&rdquo; към повече &bdquo;общение&rdquo;. Според Ватикана тази среща е била много важна.</p> <p>Папата потвърди тази протегната ръка към исляма, поздравявайки по-късно делегация на млади мюсюлмани:</p> <p><em>Вие, заедно с младите християни, сте бъдещето на тази прекрасна страна и на целия Близък изток. Постарайте се да го изградите заедно! И когато станете възрастни, продължете да живеете сговорно в единство с християните. Защото красотата на Ливан е в тази хубава симбиоза. Гледайки вас, трябва целият Близък изток да разбере, че мюсюлманите и християните, ислямът и християнският свят, могат да живеят заедно без омраза при зачитане на вярванията на всеки един, за да изградят заедно свободно и хуманно общество</em>.</p> <p><em><strong>Християнският свят и ислямът обитават едно и също пространство от векове.</strong> </em></p> <p><em>Не е рядкост в едно семейство да съжителстват и двете религии. Ако това е възможно в едно семейство, защото да не бъде възможно в обществото като цяло? Своеобразието на Близкия изток се състои във вековната смесица на различни съставки. Уви, те, разбира се, са се борили помежду си! Едно плуралистично общество съществува само благодарение на взаимното зачитане, на желанието да опознаеш другия и на трайния диалог</em>.</p> <p>След това Бенедикт XVI разви отново идеята си, която е в сърцето на синодалното Апостолическо обръщение, подписано в петъчната вечер в Бейрут: за преминаването от обикновената толерантност към истинската религиозна свобода: <em>Т.нар. толерантност не премахва различните форми на дискриминация, понякога тя дори ги окуражава</em>. Затова трябва да се стигне до <em>религиозната свобода</em>, която има <em>социално и политическо измерение, необходимо, за да има мир</em>, защото тя издига <em>търсенето на истината, която не се налага с насилие</em>.</p> <p>Към тези, които се съмняват в реализма на мисълта му, Бенедикт XVI се обърна с думите: <em>този, който твори мир, е смирен и справедлив</em>. И добави, че <em>бездействието на хората на доброто</em> може <em>да позволи на злото да тържествува</em>: <em>Още по-лошо е нищо да не правиш</em>.</p> <p><em><strong>Трябва добре да осъзнаем, че злото не е анонимна сила,</strong> </em></p> <p><em>която действа в света безлично или детерминистично. Злото, демонът, минава през човешката свобода, чрез употребата на нашата свобода. Той търси съюзник, човек. Злото има нужда от него, за да се развие. (...) Но е възможно да не се оставиш да бъдеш победен от злото и да победиш злото чрез доброто</em>. Тогава е нужно&nbsp;<em>обръщане на сърцето</em>.</p> <p><em>Без него тъй желаните човешки &bdquo;освобождавания&rdquo; водят до разочарование, защото се движат в ограниченото пространство, отпуснато от тесногръдието на човешкия ум, неговата грубост, нетолерантност, незаслужено облагодетелстване, желанията му за реванш и импулси към смъртта</em>.</p> <p>Това <em>обръщане на сърцето</em>, продължи Бенедикт XVI, е&nbsp;<em>особено взискателно</em>: <em>става дума да кажеш &bdquo;не&rdquo; на отмъщението, да признаеш своята вина, </em></p> <p><em><strong>да приемеш извиненията, без да ги търсиш, и накрая да простиш.</strong> </em></p> <p><em>Защото само дадената и приетата прошка поставя трайните основи на помирението и на мира за всички. Само тогава може да се развие доброто разбирателство между културите и религиите, уважението без снизхождение на едните спрямо другите и зачитане на правата на всяка една от тях</em>.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>