Б. Чеков: Българското общество се задушава от липсата на демокрация и алтернатива

<p><strong><em>Божидар Чеков е журналист и писател. Още през 1968 година, веднага след събитията в Прага, той бяга от България и след дълги перипетии се установява в Париж. До днес живее във Франция, но често си идва в България. От доста години пише по актуални теми в сп. &bdquo;Тема&ldquo;. За ГЛАСОВЕ той коментира принципните разлики между българската и френската избирателни системи. Дава нагледни примери за това как в страна като Франция всеки човек с двойно гражданство може да кандидатства и да бъде избран във върховните държавни органи.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Коалиция за България внесе предложенията си за промени в Изборния кодекс. Очаква се до Коледа и останалите парламентарни групи да направят същото, а след Нова година депутатите да дебатират и гласуват този важен закон. Запознахте ли се вече предложенията на левицата и как бихте ги коментирали?</strong></p> <p>- Предложенията на Коалиция за България за промяна на Избирателния кодекс заслужават много внимателен коментар. Най-важното от тях засяга състава на ЦИК. Сдружение ДА, Венецианската комисия, професор Ги Каркасон и аз самият многократно сме оспорвали съществуването на тази комисия.</p> <p>Защото първо, Българската конституция заявява разделение на властите, но чрез квотите на парламентарните партии в ЦИК и всички останали институции де факто тя възстановява злополучния модел на &bdquo;партията-държава&rdquo;.</p> <p>Предложението на БСП за промяна на този антидемократичен модел е крачка в добра посока. Неговата искреност обаче не е убедителна. Защо? Защото в настоящия кризисен период дефектите на действащата конституция реално заплашват настоящата управляваща коалиция в едни бъдещи избори.</p> <p>Най-силно представената партия в парламента &ndash; ГЕРБ, разполага чрез принципа на квоти с мнозинство в ЦИК. Следователно това &bdquo;противническо&rdquo; мнозинство ще направи всичко възможно да запази шансовете за връщане на власт на хората на Бойко Борисов.</p> <p>В най-добрият случай двете най-мощни политически групировки ще се договорят за взаимно неутрализиране с цел изключване на всички останали от властови позиции. Поради това предложението на БСП за промяна на ЦИК и превръщането й в държавна административна единица, чиито членове да бъдат &bdquo;избирани&rdquo; от депутатите, е фактически покана за споразумение между управляващите парламентарни партии.&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- Живели сте дълги години във Франция, запознат сте с изборните правила там &ndash; и по-специално с правата на чужденците. Бихте ли направили сравнение с нашата избирателна система на базата на личния си опит?</strong></p> <p><strong>- </strong>Огромни са разликите между българската и френската избирателни системи и не е новият проектозакон, който ще ги намали. Ако формата леко се променя, съдържанието остава непроменено. Една от най-важните необходими промени е статутът на държавния чиновник.</p> <p>За разлика от България във Франция той е служител на обществото &bdquo;до живот&ldquo;, а не е политически зависим. Каквито и промени да настъпят, чиновниците от администрацията или от жандармерията са незаменими. Те могат да бъдат уволнявани само в случай на доказано нарушение. Например подкуп, фалшификация и други изключително рядко срещани престъпления.</p> <p>Заплатите им са по-ниски от частния сектор, но улесненията &ndash; жилище, кредит, училища за децата, служебни коли и други, привличат кандидат-чиновниците. Във Франция регистрирането на партия е толкова лесно, колкото е регистрирането на кръжок по моделизъм или детски хор.</p> <p>Кандидатурите за партия или за избори се регистрират в префектурите, като единственото &bdquo;елиминиращо&rdquo; условие е например наличието на расизъм или някаква дискриминация в статута на сдружението, асоциацията или партията.</p> <p>Преброяването на бюлетините във Франция е публично. Преброителите са доброволци от обществото. Представителството на администрацията е задължително, но само за улеснение и транспорт на протоколи и бюлетини.&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- Придобивайки френско гражданство, чужденецът получава равни права с етническите французи, така ли?</strong></p> <p>- Понятието &bdquo;чужденец&rdquo; не съществува във Франция. Или си с френско гражданство, или не си. В първия случай всички притежатели на френски паспорти се ползват с равни избирателни права независимо от месторождението, етническия произход или вяра.</p> <p>Всеки българин, добил френско гражданство, може да бъде дори кандидат-президент на Франция. Достатъчно е да събере 500 подписа на &bdquo;големи избиратели&rdquo; &ndash; сенатори, депутати, кметове, общински съветници...</p> <p>На последните президентски избори 20% от кандидатите бяха с двойно гражданство. Паричната вноска е сравнително малка и парите се връщат, при положение че кандидатът получи минимален брой гласове.</p> <p>Принципът е: &bdquo;Всеки притежател на френски паспорт може да бъде кандидат&ldquo;. Не е някаква измислена ЦИК, която може да го спре. Тази свобода е в основата на чувството на солидарност, типично за френското общество, независимо кога и как дори придошлите са станали част от него.&nbsp;</p> <p>Всички френски граждани съзнават, че обединени са много по-силни, отколкото капсулирани етнически или религиозно. Това чувство за общия интерес в полза на личния е типично за Франция.</p> <p><strong>- Малко повече за кандидатпрезидентската кампания? </strong></p> <p>- Кандидатурите във Франция са индивидуални, не партийни. Всеки кандидат, който получи над 5%, парите за кампанията му се връщат. Никой и никаква администрация не може да се противопостави на една кандидатура. &bdquo;Вокс попули&rdquo; или &bdquo;гласът на народа&ldquo; е принципът &ndash; формата се подчинява на него. Народът е суверен.</p> <p><strong>- Доколкото знам, самият вие сте участвали в комисия по време на избори във Франция. Как се случи, защо го направихте?</strong></p> <p>- По време на президентски избори през 1974 година, след като изявих желание, бях поканен за представител на Валери Жискар Дестен в избирателна комисия в Париж. Моят кандидат беше успешно избран, независимо че мястото на раждането му е... Германия.</p> <p>Бил съм избиран и за съдебен заседател в жури от 12 членове, трима от които професионални магистрати. Всеки един от дванадесетте гласа обаче има равно значение.</p> <p><strong>- &bdquo;Хората тук не си дават сметка, че са сложили на котлона тенджера със залепен капак и той ще гръмне. С тези пари в избирателната система, с липсата на видимост, не на прозрачност, без участието на обществото в избирателната и съдебната система, ако продължаваме да вървим заднешката в Европа, предвиждам неприятни събития в България.&ldquo; Това са ваши думи от интервю, което дадохте наскоро. Бихте ли пояснили това малко по-обширно?</strong></p> <p>- Гледано отвън, българското общество се задушава от липсата на демокрация и алтернатива. Затова всеки опит за промяна прилича на даване на газ на кола с включена спирачка.</p> <p>Цялата власт е съсредоточена в парламента. Той няма противовласт. В България няма Сенат, няма силен президент, пресата е пристрастна в повечето случаи. Поради партийните квоти съдебната власт е неефективна.</p> <p>Ситуацията е напълно блокирана именно поради конституционните недодяланости. Нейните създатели са имали една-единствена грижа &ndash; промяната на формата на управление, но запазването на властта по модела на еднопартийната система, независимо от името на управляващата партия.</p> <p>Но те явно не са предвидили всичко, в настоящия случай управляващата партия не може да продължи да управлява сама. И тази задължителна пътека към компромиса с друга политическа сила ражда вече 24 години една договореност, която българските граждани отхвърлят &ndash; кой с Терминал 2, кой с политическа апатия.&nbsp;</p> <p><strong>- Нека поговорим малко за българската емиграция преди 1989 г. и т.нар. &bdquo;нова емиграция&ldquo;. В какво се състоят разликите?</strong></p> <p>- Сега емиграцията е различна, всеки се занимава с неговото си коремче, с неговото си изследване и с неговата си стипендийка и само като му отнемат парите, излиза вече на улицата, но малко късно е.</p> <p>А това, което се забелязва в българското общество отдалече, е неговото разединение. Всеки се е сгушил в своя си ъгъл и се оплаква от своите си проблеми &ndash; без да гледа другите проблеми. Нещо, което прави впечатление, е, че новата емиграция не се ползва с уважението, което старата емиграция получаваше в страните, в които се установяваше.</p> <p>Нас ни уважаваха, защото се борехме за правата си. Бяхме уважавани, зачитани &ndash; дори подпомагани. Новата вълна емигранти не се интересува от несправедливостта в самата България. А когато става дума за права, те се постигат чрез борба. В чужбина ми задават въпроса: &bdquo;Какво става с твоята България?&ldquo;. И аз изброявам всичките несправедливости, които са тук, в тази система &ndash; това, което тласка хората към емиграция. Ние имаме 30% население в чужбина. &nbsp;</p> <p>Аз във всичките ми книги описвам моя поглед към българите в чужбина с мои пътеписи и приключения по света. Наричам случките &bdquo;четирилистни детелини&ldquo;, защото са интересни.</p> <p>Аз приемам моя народ такъв, какъвто е, въпреки че съм избягал от една система и се борих срещу системата, но не мога да се откажа от произхода си. Имах тогава живот с двойно дъно, защото съм един от примерите защо се връщам в България.</p> <p><strong>- Казвате &bdquo;привидното плуване води до истинско давене&ldquo;. Какво точно имате предвид?</strong></p> <p><strong>- </strong>Българите много често казват: на мен не ми харесва. Правителството на една държава отговаря за сигурността на хората в границите, в които е държавата. Едно правителство отговаря за образованието на хората в държавата и отговаря за здравето на хората. И трите неща са под въпрос днес. Да преглътнем различията си, България има резерви &ndash; 3 милиона души в чужбина, които се увеличават. И тези резерви могат да се ползват, при положение че правата на тези хора тук биват зачитани и тези хора да започнат да се връщат. А не кой ще бъде начело, за да промени начина на сметки, не, парите ги няма, без пари не става. Аз винаги съм бил противник на системата, а не на хората. Всеки може да вярва в каквото си иска, но да сравнява. Резултата на комунизма няма смисъл аз да го казвам, а въпросът е какво правим сега с тези хора, които живяха 45 години, и техните деца.</p> <p><strong>-Бъдещето на България? Чрез Франция може би...</strong></p> <p>- Всеки български или друг студент, след 5-годишен успешен престой във Франция може да поиска гражданство и да го получи. Кандидатите са много. Част от тях успяват. Ако са българи, губят автоматично избирателните си права в България, защото са &quot;двойни&quot; граждани. Нещо което Франция, а отскоро и Германия, приемат като съвсем нормално.</p> <p>Кой губи и кой печели от настоящето българско законодателство: българското или европейското общество? Как ще успее здравната реформа, кой ще пълни здравната каса, кой ще плаща пенсиите на застаряваща България без работоспособно население? Това политическо късогледство е пагубно погледнато от всякъде. Инвестициите спаднали двойно? Че кой ще инвестира в замираща икономика с непрестанно емигриращо население?</p> <p>Има няколко начина за обръщане на течението. Първото нещо е политическата представителност в Българския парламент на диаспората. Тази представителност ще покаже пътя за връщане, не на всички, но поне на част от нея. За истинска връзка с българите в чужбина, агенцията която сега отговаря за тях, трябва да се промени коренно и да се превърне в Агенция за завръщането на българите от чужбина.</p> <p>Всеки български или друг студент, след 5-годишен успешен престой във Франция може да поиска гражданство и да го получи. Кандидатите са много. Част от тях успяват. Ако са българи, губят автоматично избирателните си права в България, защото са &quot;двойни&quot; граждани. Нещо което Франция а отскоро и Германия приемат като съвсем нормално.</p> <p>Кой губи и кой печели от настоящето българско законодателство: българското или европейското общество? Как ще успее здравната реформа, кой ще пълни здравната каса, кой ще плаща пенсиите на застаряваща България без работоспособно население? Това политическо късогледство е пагубно погледнато от всякъде. Инвестициите спаднали двойно? Че кой ще инвестира в замираща икономика с непрестанно емигриращо население?</p> <p><strong>- А защо са ни българи от чужбина?</strong></p> <p>- Защото България без българи е обречена! Всички държави внасят масово работоспособни чужденци, освен че се грижат за раждаемостта. Гърция в продължение на десетилетия е внасяла гърци от Турция и целия Средиземноморски басейн. В последно време, подобно на Израел тя внася гърци от Русия, по-скоро от Кавказките републики. Германия също внася &quot;нови&quot; Германци. Преди няколко месеца тя въведе и двойното гражданство, подобно на Франция,&nbsp; за турците родени на нейната територия. Само изчезваща България не само, че не прави нищо, но дори гради проект за Конгрес на българите от чужбина, колкото се може по-далеч от Родината. По-този начин благодарение на подмазвачи, нагаждачи и &quot;пудели&quot; управляващите се опитват да скрият крещящата липса на представителност в българския Парламент на диаспората.</p> <p>Има няколко начина за обръщане на течението. Първото нещо е политическата представителност в Българския парламент на диаспората. Тази представителност ще покаже пътя за връщане, не на всички, но поне на част от нея. За истинска връзка с българите в чужбина, агенцията която сега отговаря за тях, трябва да се промени коренно и да се превърне в Агенция за завръщането на българите от чужбина.</p> <p>&nbsp;</p>