Арне Уестад: Възникващата нестабилна и опасна международна система напомня за края на ХIХ век

Арне Уестад, професор по история на международните отношения в Йейлския университет, специалист по Студената война и Китай, анализира въздействието на войната в Украйна и това на НАТО, грешките на Владимир Путин, както и сложната игра на Китай, в интервю за “Фигаро”.

 

От кореспондента на "Фигаро" във Вашингтон

 

- Нахлуването на Русия в Украйна бе сравнено с връщане на Студената война: основателен ли е този паралел?

- Студената война помага за разбирането на настоящата криза, но аналогията може да бъде подвеждаща. Новият международен ред се различава от Студената война. Той е многополюсен, за разлика от този на Студената война, който беше строго двуполюсен. Тази тенденция ще се засилва, както виждаме сега, с много сили, които водят собствена външна политика.

Друга разлика е, че не става въпрос за глобален идеологически конфликт в точния смисъл на думата, както беше по време на Студената война. Има идеологически елементи в украинския конфликт, по-конкретно съперничеството между авторитаризма и демокрация, но в по-общ смисъл. Поради тази причина трябва да внимаваме да не правим много паралели със Студената война. Възникващата международна система много повече напомня за света от края на ХIХ в. и началото на ХХ век. Което очевидно не е добра новина, както французите могат да си спомнят. Това е много по-нестабилна система, по-подвластна на игрите на различни съюзи и с много повече горещи войни. Защото Студената война се оказа забележително стабилна система, дори и да почиваше върху смъртоносно ядрено равновесие. И тази стабилност отчасти е причината, поради която беше възможно най-накрая идеологическия конфликт да се разреши мирно, благодарение на вътрешната трансформация на Съветския съюз.

- Могат ли конфликтите от Студената война, като Корейската война през 50-те г., да помогнат да се помисли как да бъде предотвратено превръщането на една ограничена война да се превърне в ядрен сблъсък?

- Корейската война има много прилики с войната в Украйна. И двата конфликта избухват при въвеждането на нова международна система и влияят върху естеството на тази система. Корейската война беше в момента, в който съперничеството между великите сили се милитаризира, докато преди това всички говореха за намаляване на военните разходи, в частност на Запад след Втората световна война, а след това изобщо не. Виждаме, че се случва същото нещо с войната в Украйна. Друг паралел е, че Корейската война направи възможен китайско-съветския съюз, точно както е със сегашния съюз между Китай и Русия. Но ролите са разменени. Докато в Корея китайците водеха сраженията и Съветите ги подкрепяха, днес Русия се бие, а Китай я подкрепя. Въпреки че в действителност Пекин прави много малко в подкрепа на руснаците и остава предпазлив, за да не рискува отношенията си с международната общност, китайците се въздържат от осъждане на инвазията и отчасти приемат руската реторика.

Тук историята може да бъде полезна. Дори ако контекстът е различен, тя ни позволява да разберем как този тесен съюз е могъл да се разпадне толкова бързо. Сътрудничеството между двете страни през 50-те г. на ХХ век беше интензивно. Няма друг подобен случай в съвременната история на държава да харчи толкова много за развитието на друга страна. Съветската програма за помощ на комунистически Китай беше много по-значителна, относително казано, отколкото плана “Маршал” за Европа. Но въпреки тази тясна връзка между Китай на Мао и СССР на Сталин, имаше голямо напрежение. Китайците никога не са се радвали да бъдат по-слабия партньор. Те се опасяваха Съветите да не преговарят директно с американците. А освен това, имаше трети страни, като Индия, която се откроява сега, както и по онова време. Влошаването на китайско-индийските отношения беше една от основните причини за разпадането на съюза между СССР и Китай през 50-те г., тъй като китайците смятаха, че Русия се сближава с Индия. Впрочем същите тези китайско-индийски отношения станаха много лоши, до такава степен, че много военни експерти се тревожат какво би могло да се случи в Хималаите. Руснаците са много близки с Индия и ѝ доставят над 60 на сто от военното ѝ оборудване. Китай може да спечели много повече в рамките на международната система, отколкото подкрепяйки руснаците от разстояние.

- Разширяването на НАТО ли е отговорно за войната на Украйна?

- Дразня се на аргумента, че западната политика е предизвикала атаката срещу Украйна, заради разширяването на НАТО на Изток. През 90-те г. на ХХ век бяха направени много грешки спрямо Русия, несъмнено повече от европейците, отколкото от американците. Окончателното изключване на Русия от Европа, по отношение на икономическото сътрудничество и общата сигурност, беше лоша идея. Трябваше да направим много повече, за да я включим. Така че проблемът не е разширяването на НАТО, а по-скоро спирането на това разширяване и фактът, че на други страни, включително Русия, не беше предложена значима роля в този процес.

Но беше непонятно да се откаже на страните от Източна Европа да направят своя избор на отбранителен съюз, на който искаха да бъдат членове. Как да си представим, че тези страни, подчинени на чужда сила повече от четиридесет години, няма да се присъединят към съюз, който беше там, за да защити демокрацията и националния суверенитет, които те най-накрая получиха? Би била пълна лудост да им се каже, че никога няма да могат да защитят интересите си от национална сигурност заради руснаците. Когато изучаваме историята, трябва да можем да имаме наум две идеи едновременно. Трябваше да вземем повече под внимание руснаците, но също така да помним, че без НАТО, войната в Украйна днес би могла да бъде началото на много по-значителен европейски конфликт. Именно присъствието на НАТО, надяваме се, ще предотврати това, поне в краткосрочен план. Тази идея, че НАТО по някакъв начин е посегнал на област, запазена за Русия, е опасен начин на мислене. Искаме ли международен ред, в който великите сили определят съюзите за сигурност на своите съседи? Това е въпросът, който трябва да се зададе на китайците. Може тайно да са съгласни, но се въздържат да го изрекат публично.

- Тайван също е бил обект на кризи по време на Студената война. Да се опасяваме ли от нов период на напрежение?

- Всеки допълнителен ден на украинска съпротива засилва сигурността на Тайван. Китайците наблюдават много внимателно какво се случва в Украйна. Доскоро бяха склонни да смятат, че е възможна да поемат контрола над Тайван след кратка военна конфронтация. Което винаги е било погрешно. Между Народна република Китай и Тайван има море, а островът е въоръжен до зъби. Но Украйна напомни по брутален начин колко е лесно за една велика сила да влезе в сериозни проблеми с много по-слаб съсед. Говорейки неотдавна с китайски анализатори, в личен разговор и публично, осъзнах, че те много рано са разбрали, че нещата не вървят добре за руснаците във военно отношение в Украйна.

- Дали Владимир Путин, който е запален по историята, си е направил грешни изводи за Студената война, нахлувайки в Украйна?

- Винаги трябва да се отдава голямо значение на публичното говорене на политическите лидери. Двете речи на Путин в началото на конфликта са много показателни. Той напълно подцени волята на украинците за съпротива и пренебрегна реалността в Украйна, като държава и като народ! Другата фундаментална грешка беше да мисли, че Западът ще се раздели. Владимир Путин беше също заслепен от идеята за упадъка на американската мощ, която разпространяват самите Съединени щати. Дори и да е точно, че има относителен упадък, наблюдаваме изключителната американска способност да окаже военна помощ за много кратко време. Могъществото на САЩ все още е впечатляващо.

Владимир Путин нанесе също много сериозен удар върху доверието в Русия. Лъжата не е рядкост в международните дела. Но да лъжеш по начина, по който Путин, Лавров и други лъгаха до момента на нахлуването в Украйна, в крайна сметка ги излага на опасност. Дори за онези, които бяха добре настроени, думата на Русия е обезценена като рублата. Владимир Путин показа също, че цинизмът може да бъде наивност. Цинизъм е да смяташ, че не на никого не може да се вярва. Но е наивност да мислиш, че нищо не е вярно и че зад почти всичко има скрита история, някаква конспирация …

Това състояние на ума, което се развива в Съединените щати, води до затварянето в мисловен лабиринт, който човек сам си е създал. Много е трудно да се вземат правилните външнополитически решения на тази основа.

 

Превод от френски: Галя Дачкова