- 10 Sep 2020
- 382
- 6
"Определени медии се борят за 30 милиона лева – държавни пари, отделени за реклама, и журналистите са принудени да премълчават истината или откровено да лъжат. Това не е някаква наложена тоталитарно цензура, а по-скоро е автоцензура, защото иначе рискуват да останат без пари и без работа". Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ арестуваният при операция "Октопод" Николай Велков, обвиненията срещу когото бяха свалени през миналата седмица. И още: "Знае се кои лица са измислили групата "Октопод", кои са я "поръчали", колко пари са платени за тази акция и на кого. Има ги тези записи, просто аз не ги притежавам, но се надявам, че човекът, който ги притежава, рано или късно ще ги извади на бял свят. В тях са цитирани имената на хората, които са дали парите, имената на магистратите, които са били уговорени да изпълнят поръчката".
<p><strong>- Г-н Велков, кога получихте прокурорското постановление за частично прекратяване на производството по т.нар. дело „Голям октопод” за въоръжената организирана престъпна група, ръководена от Алексей Петров и функционирала в периода 1997–2010 г., и какво пише в него? </strong></p>
<p>- Аз, братята Стоянови и Момчил Кръстев получихме такова прокурорско постановление още през март – малко повече от година след задържането ни. В него е записано, че поради липса на доказателства частично се прекратява производството по дело №2/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП). А с дата 20 май 2011 г. има още едно прокурорско постановление, което е за частично прекратяване на предварителното производство по това дело и срещу Алексей Петров. Тези постановления на прокуратурата на практика доказват единствено и само това, че "Октопод" никога не е имало. Разследващите не можаха за толкова дълго време да съберат никакви доказателства за взаимовръзка между задържаните на 10 февруари миналата година лица. Аз обжалвах прокурорското постановление, което получих, пред съда.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- С какви мотиви?</strong></p>
<p>- Обжалвах, защото исках да има съдебно решение – да не вземе утре-вдругиден на някой прокурор да му скимне да възобнови производството. Когато вече има акт на съда, това вече е почти невъзможно да се случи. Съдът се произнесе, като потвърди постановлението – разбира се, с едни мотиви, които са доста срамни за прокуратурата, че производството и делото е водено направо бездарно. И оттук нататък по тези обвинения вече не може да има възобновяване на производството срещу мен. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- С частичното прекратяване на производството по дело №2/2010 г. – т.нар. „Голям октопод”, прокуратурата обаче прави и ново дело...</strong></p>
<p>- Да, то е доста „изкуствено” създадено, ако мога така да се изразя – за финансови и данъчни престъпления, пране на пари и пр. Тези обвинения всъщност се съдържаха и в другото дело. И след като прокуратурата вече се е произнесла, че не е намерила доказателства, очаквам и по това дело № 144 да се случи същото – според мен и то е обречено на провал, защото няма как да намерят връзки между нас и да докажат съществуването на престъпна група, занимавала се с финансови престъпления.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- По това ново дело организираната престъпна група пак ли е въоръжена?</strong></p>
<p>- Не, вече не става дума за въоръжена група. „Оръжието” е отпаднало.</p>
<p><strong>- След задържането ви миналата година ви пуснаха под парична гаранция 20 000 лв. Върнаха ли ви парите? </strong></p>
<p>- Все още паричната гаранция не ми е върната. Въпреки че след прокурорското постановление това би следвало да бъде направено. Но до ден днешен, независимо от пуснатите молби от наша страна, платежното нареждане, с което трябва да ми бъде върната паричната гаранция, стои на бюрото на заместник-главния прокурор и шеф на следствието. Той отказва да го подпише, но аз съм се подготвил и ще изпратя писмо до главния прокурор Борис Велчев и ще сезирам Висшия съдебен съвет (ВСС), защото това просто е своеволие, минаващо всякакви граници! Не стига, че първо, бяхме компрометирани като личности, второ, бизнесът ни сериозно пострада, на всичкото отгоре няма коректно поведение и по отношение на иззетите от нас вещи, компютри, както и паричната гаранция... <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Ама още ли не са ви върнали компютрите?</strong></p>
<p>- Нищо не са ни върнали от иззетите вещи.</p>
<p><strong>- А запорите?</strong></p>
<p>- И запорите не са вдигнати. Ние ги обжалваме по съдебен ред и се надявам, че съдът все пак ще се произнесе в един момент. Нали разбирате, че идеята е да ни унижават колкото е възможно по-дълго време! Но аз ще удържа на думата си и ще изнасям публично абсолютно всички процесуално-следствени действия – правилни или неправилни, за да бъде информирано обществото ни, а и не само българското общество за „характеристиките” на нашата правова държава. Вчера например дадох интервю за „Ню Йорк Таймс” и журналистът беше, меко казано, учуден от поведението на българската прокуратура.</p>
<p><strong>- Нека припомним – от задържането ви и пускането ви под парична гаранция до частичното прекратяване на производството по т.нар. „Голям октопод” вие бяхте ли викан на разпит?</strong></p>
<p>- Не, нито веднъж. Единствено правиха ревизии и данъчни проверки на всички фирми – не само мои или в които съм имал участие, но и на много от моите близки и приятели. Тормозиха всичките ми близки, роднини, приятели, съдружници – бивши и настоящи... Имах и забрана да напускам страната. След редица молби да прекратят забраната прокуратурата ми разреши да пътувам, но не бяха пуснали документите в съответната служба, та се стигна дотам, че ме върнаха от летището. А имах ангажименти в Лондон по договори за правно обслужване. Не можах да замина. Това ми донесе, разбира се, сериозни щети и вреди, които тепърва ще бъдат оформени и ще се заведат искове. По-късно вече съдът излезе с решение, че мога да пътувам, и забраната падна. Както виждате, нито аз, нито някой друг от задържаните по операция „Октопод” се е опитал да избяга и да се скрие в чужбина. И нямаме изобщо такива намерения – точно обратното, ще стоим тук, защото сме невинни и няма от какво да се притесняваме. Що се отнася до направеното или ненаправеното по време на разследването – това е своеволие на досъдебното производство, защото именно там е безконтролната част. Един съдия, като се произнесе по определено дело, пише мотиви, излиза съдебно решение и ситуацията е ясна, всичко е черно на бяло. Докато в досъдебната фаза не е ясно какво се случва, фабрикуват се всевъзможни мотиви за удължаване на сроковете, за да може по различни начини да се упражнява натиск.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Заведохте вече две дела срещу вътрешния министър Цветанов. На какъв етап са?</strong></p>
<p>- И на двете дела е даден ход. По тях се работи и се събират доказателства в подкрепа на тезите на двете страни. Тези дела са във връзка с клеветнически изявления на министър Цветанов по мой адрес – че съм бил оправдан по делото „Опицвет” и че съм имал определени връзки с членове на ВСС и други магистрати. Спомняте си, че последното го използваха за натиск върху ВСС, за да бъде сменен съдията Пенгезов. В интервю по bTV, озаглавено „Съдебната система не отговаря на очакванията на хората”, Цветанов заяви, че имам връзка със съдията Иван Димов, със Сашо Пенов, правен съветник тогава на президента Първанов. А тези хора са ми колеги. Аз непрекъснато общувам с юристи – професори, преподаватели, няма как да не съм в тези среди, след като това ми е работата. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Какви изводи си правите от всичко преживяно през последната година и половина за държавата ни при управлението на ГЕРБ?</strong></p>
<p>- Трагични са изводите. Първо, след 20 години демокрация никога не съм вярвал, че такова нещо е възможно да се случи: някой да те „поръча”, да използва държавната машина за репресии, за да може да си реализира политическите и икономическите интереси. За съжаление се оказа, че сегашното управление е тоталитарно и еднолично. У Бойко Борисов явно надделяват съветите, които му е давал Тодор Живков, докато е бил охранител – да се насади страх в обществото и да може оттам нататък да се мачка, като се използва репресивният апарат на държавата, т.е. полицията, прокуратурата, съдът. Но съдебната система все пак е независима и им беше трудно да я овладеят и да могат да я подчинят по някакъв начин. Още по-трагичното е, че след 20 години демокрация, благодарение на неграмотното еднолично управление на Борисов, ставаме свидетели на нещо много опасно в България. Говоря за сблъсъка на етническа и религиозна основа пред джамията в центъра на София. И ако ние като общество не си даваме сметка колко е опасно това, то Европа си дава сметка, защото се помни, че войната в Косово избухна точно на такава основа. Никой досега у нас не допусна етнически сблъсък. А сега виждаме този сценарий, който просто няма как да не е бил режисиран от управляващите от ГЕРБ. Да не говорим за икономиката, за концентрирането на икономическата власт в един олигархичен кръг. Смятам, че ако ГЕРБ изкарат мандата си докрай, 40% от националното богатство ще бъдат съсредоточени в ръцете на не повече от 10 души. Защото виждате как се работи – бизнесът е разрешен само за конкретни фирми, на останалите всячески се пречи, пращат им се данъчни проверки, упражнява се натиск върху тях. Направо е срамно и се чудя що за хора сме! Предполагам сте прочели информацията, че 200 000 българи искат да напуснат страната. На другия ден в германските медии имаше публикации, че българите и румънците са робите на Европа. Излиза, че предпочитаме да се махнем от България и да работим в чужбина нископлатена и нискоквалифицирана работа, вместо да ударим тук по масата и да си търсим правата и да променим държавата. Това е заради насадения страх. Смешни са твърденията на Борисов, че за три години ще върне българите от чужбина. Това е трагично. Ако си спомняте в речта си ректорът на Софийския университет на 24 май каза: „Да ни пази Господ от сиромашия и простотия!”. Аз бих перифразирал: „Да ни пази Господ от това правителство, което докара сиромашията в България и издигна простотията в култ!”. За голямо съжаление правителството на ГЕРБ е олицетворение на абсолютна некомпетентност и това се дължи единствено на премиера, който превърна простотията в критерий за ниво на политическата дискусия. Страшното е, че и медиите натиснаха. Това е отвратителен слугинаж, който се дължи на факта, че най-големият рекламодател се оказа държавата. Определени медии се борят за 30 милиона лева – държавни пари, отделени за реклама, и журналистите са принудени да премълчават истината или откровено да лъжат. Това не е някаква наложена тоталитарно цензура, а по-скоро е автоцензура, защото иначе рискуват да останат без пари и без работа. Вчера казах това и в интервюто си за „Ню Йорк Таймс”. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Казвали сте, че знаете защо попаднахте сред задържаните по операция „Октопод”...</strong></p>
<p>- Наясно съм с причините, защото направих своето проучване. Има информация, има записи, и то на магистрат. Знае се кои лица са измислили групата „Октопод”, кои са я „поръчали”, колко пари са платени за тази акция и на кого. Има ги тези записи, просто аз не ги притежавам, но се надявам, че човекът, който ги притежава, рано или късно ще ги извади на бял свят. В тях са цитирани имената на хората, които са дали парите, имената на магистратите, които са били уговорени да изпълнят поръчката...<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Имате предвид магистрати, включително от съда?</strong></p>
<p>- Да, от ниво районен съд нагоре. Цялата работа е била опечена...</p>
<p><strong>- И може би се е провалила заради некадърността на разследващите?</strong></p>
<p>- От една страна, заради некадърността на разследващите, дори да успеят да скалъпят някакви обвинителни актове, и от друга – заради липсата на каквито и да било доказателства. Имайте предвид, че самата акция е гонела пиарски ефект – да се хвърли прах в очите на евроатлантическите ни партньори, че се борим с организираната престъпност. Но в основата стоят икономически интереси, целта е разчистване на бизнес територии, защото определени лица явно са били засегнати от разследвания по времето, когато Алексей Петров е бил в ДАНС, и са искали да си го върнат. Преследван е и политически ефект, т.е. операцията „Октопод” е била замислена като „три в едно”, пълна програма от очакваните резултати. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- По какви начини ще търсите реабилитация?</strong></p>
<p>- Разбира се, че ще търся пълна реабилитация по законов път. И няма да спра, докато не завърша нещата докрай. Ще го правя абсолютно публично, за да се изясни за обществото кой създаде ситуацията, с каква цел, какви средства струваше всичко това на нас данъкоплатците. Това са нашите пари, дадени нахалос заради интереси на някои хора, облечени във власт, които си позволиха да се превърнат в абсолютни рекетьори. Затова си говоря и непрекъснато с приятели и с членове на ВСС, че трябва да се промени Законът за съдебната власт и да се търси обратен регрес към онези магистрати, които са постановили решения или определения, отхвърлени в крайна сметка от съда в Страсбург. Не може България да бъде осъдена в Страсбург заради грешките – волни или неволни, на даден магистрат, но да плащаме всички ние като общество вместо него. Трябва ВСС да си заведе съответните регресни искове срещу тези магистрати и да им се бръкне в заплатата за тези грешни решения. Ще видите тогава как всеки един магистрат, като получи „поръчка”, ще се замисли дали да я изпълни.</p>
<p><strong>- А какво мислите като юрист за екзотичната идея на правосъдната министърка Маргарита Попова да си създадем „страсбургски съд” тук в България?</strong></p>
<p>- Няма как да стане това. Има международно право и в крайна сметка ние сме ратифицирали всички документи на ЕС, така че каквито и опити да се правят за филтриране, българите, като граждани на ЕС, имат права, които не могат да им бъдат отнети. Нали след като се произнесе някой тук, че жалбата ти е несъстоятелна и недопустима, после пак ще отидеш да съдиш България в Страсбург! И ще стане още по-лошо. Проблемът е, че както обикновено, у нас не се мисли да се облекчават гражданите в техните възможности и свободи, а точно обратното – създават се ограничения и пречки за тях.</p>
<p><strong>- Появи се информация в медиите, че ще се кандидатирате за кмет на Пазарджик. Твърдо ли ви е вече решението?</strong></p>
<p>- Принципно – да. Създаден е инициативен комитет от хора, които са сметнали, че това е добра идея. И аз дадох съгласието си, защото, от една страна, не искам да разочаровам тези хора, а от друга – искам и по морални съображения да участвам в това състезание, тъй като търся някаква реабилитация, в края на краищата.</p>
<p><strong>- А защо Пазарджик?</strong></p>
<p>- Защото съм живял дълги години в Пазарджик, там съм работил, там ми е бизнесът, жител на града съм, а и от там дойде предложението, понеже ме познават.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Ще имате ли и някаква партийна подкрепа?</strong></p>
<p>- Водени са разговори с няколко политически сили и по всяка вероятност, макар и да съм партийно необвързан, ще бъда издигнат като кандидат за кмет от конкретна партия. Причината за това е промененият закон – знаете, че като тръгне сега инициативен комитет да събира подписи, ако едно ЕГН е грешно, се носи наказателна отговорност. Затова решихме, че е разумно да избегнем такива възможности, които формално биха позволили атаки срещу нас по глупави поводи.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Ще ни кажете ли коя е политическата сила, която ще издигне кандидатурата ви?</strong></p>
<p>- Към настоящия момент няма да кажа, защото, както споменах, сме разговаряли с няколко партии и все още не е уточнен форматът. Едно е ясно: сред тях не е ГЕРБ.<br /><br /><em>С Николай ВЕЛКОВ разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА.</em></p>
