Ардърн и Трюдо, будните любимци на Запада, най-сетне получават възмездие

Източник: Дъглас Мъри, "Телеграф"

 

Кой да зане, че емпатията не е достатъчна? Двама лидери, които са стигнали до позициите си, показвайки колко много могат да съчувстват, колко много могат да усещат, колко много ги е грижа, сега изглежда са в най-лошата позиция от почти всеки лидер или правителство в демократичния свят.

 

Да вземем Джасинда Ардърн, министър-председателката на Нова Зеландия. Ардърн винаги е имала ниво на международна слава далеч отвъд нивата, на които са се радвали повечето лидери от нейната малка нация, защото е жена и защото изглежда, че наистина ѝ пука. Всъщност загрижеността е номерът на Ардърн. Особено добра е в извиняването за неща, които не е направила. Лицето ѝ се сгърчва, гласът ѝ се накъсва, а световните новинарски организации крещят в хор: „От такива лидери имаме нужда“.

 

За жалост на новозеландския народ, това не е съвсем вярно. По-голямата част от света излиза от корона-ерата. Великобритания, Слава Богу, изглежда проправя пътя и дори своенравни страни като Нидерландия започват да осъзнават, че ако Обединеното кралство се е върнало обратно в играта, не можеш вечно да продължаваш да поставяш народа си в локдаун.

 

Джасинда изглежда не си е взела бележка. Миналото лято тя затвори страната си отново, след като един мъж беше открит с Ковид в Нова Зеландия. Не бих искал да съм на негово място. Сега дори Австралия, която беше една от най-стриктните и сурови страни по време на Ковид, започна да вдига мерките. А Нова Зеландия?

 

Е, Ардърн обяви пореден набор от ограничения за сънародниците си. Нова Зеландия изглежда почти пристрастена към тях. Международните медии още веднъж оглупяха пред Ардърн, когато тя даде пресконференция и обяви съвсем нови локдауни, признавайки че това ще отмени и собствената ѝ сватба. Колко загрижена изглежда! Колко много се сгърчва лицето ѝ, докато говори за тежкото положение на сънародниците си. Колко е себеотрицателна да отмени дори собствената си сватба!

 

Това, което хората трябваше да си кажат, е че министър-председателката на Нова Зеландия очевидно е полудяла. Нямаше никаква причина да се проявява подобна загриженост. Нямаше никаква причина да се жертва възможността да надене брачните окови. Единственият проблем бяха мерките и тяхното премахване трябваше да бъде приоритет.

 

Вместо това, всички бяха подхлъзнати за пореден път от сърцатостта на Ардърн. Тя е виновна за всичко това. Какво ще стане с Нова Зеландия? Може би ще остане завинаги заклещена в лятото на 2020 г. и никога няма да пусне никого вътре или вън. Онези от нас, които някога са ходили там, ще разказват на внуците си, които ще слушат в захлас приказките за този отдалечен островен народ, който доброволно се е откъснал от останалия свят.

 

Или пък, ако някои скорошни социологически проучвания на общественото мнение са показателни, Нова Зеландия скоро ще се умори от грижовния си министър-председател. Пред лицето на растящата икономическа криза подкрепата на новозеландците за партията на Ардърн се срива.

 

Но Ардърн не е единствената, която има подобно емоционално и съчувствено поведение. Може би световният лидер в този трик е някой с още по-мек глас и още по-хубава коса. Канадският министър-председател Джъстин Трюдо. С времето става ясно, че Трюдо наистина е най-лошият лидер в демократичния свят. Неговата основна квалификация за тази роля е, че е бил начален учител и че преди него баща му е бил министър-председател.

 

Освен това той просто обеща да направи нещата различни, да бъде по-емпатичен, да изразява повече чувства, да бъде по-женствен и разбиращ. Преди локдауна това се изразяваше в международни пътувания, по време на които Джъстин правеше повече смени на костюмите си от трупата на което и да е западно шоу. Но с идването на Ковид ерата Трюдо, подобно на Ардърн, изглежда си падна на мястото. Говореше колко са важни вниманието, грижата един за друг и разни други фундаментални канадски ценности.

 

За жалост, ако случайно не сте съгласни със свилокосия премиер, той няма да има никакво време за вас. През последните месеци, когато останалият свят се адаптираше към Ковид, Трюдо сякаш напълно се капсулираше по този въпрос.

 

В усилието си да убеди населението да се ваксинира, Трюдо направи всичко, което можеше, за да оклевети несъгласните с него. Стигна дотам, че нарече всеки един, който се колебае за поставяне на ваксина, познайте какъв – расист, женомразец и какво ли още не. Трюдо нямаше доказателства за такива неща, но това е модерният начин за отлъчване на всеки човек или пък на група от хора. Казваш, че са расисти, женомразци, хомофоби, трансфоби и успешно ги деперсонализираш.

 

За нещастие на Трюдо, мнозина канадци разгадават тази стара игра и не се поддават на подобно убеждаване. И така Трюдо откри, че изискването му за ваксинация отприщи канадските шофьори на камиони. Няма наложителна причина шофьорите на камиони (една от най-самотните професии на света) да представят ваксинационен паспорт, за да могат да си вършат работата. Но Джъстин реши, че трябва да представят, или ще загубят поминъка си.

 

Миналия месец величествен конвой от хиляди камиони тръгна към Отава. Когато пристигнаха там за протеста си, Джъстин се престори, че го боли глава. Или по-скоро каза, че се е срещал с някого, който познава някого, който веднъж танцувал с някого, който имал Ковид. И затова министър-председателят постъпи разумно и се самоизолира.

 

Шофьорите останаха. И досега стоят в Отава. Властите търсят начин да ги криминализират. Те търсеха начин да криминализират дори хилядите канадци, които се събираха край пътищата, за да покажат подкрепата си. Полицията на Отава дори на практика краде горивото на шофьорите, както и други необходими продукти, за да принуди протестиращите да се махнат. Но шофьорите не помръдват.

 

Няма причина Трюдо да не се помири с шофьорите. Както и Ардърн да не спре да изолира островния си народ. Проблемът е че, когато си представил себе си за най-моралния човек в страната – най-съчувстващия, най-разбиращит – и си описал всичките си критици като нацисти, е трудно да стъпиш на земята, която някога сме наричали обща. Оказва се, че Джъстин, както и Ардърн, са оплетени в проблем, който изцяло сами са създали.

 

Емпатията е надценяван трик в политическото лидерство. Той работи само донякъде. Много по-важни са високият дух, способността, адаптивността и експертизата. Нито Ардърн, нито Трюдо демонстрираха което и да е от тези качества. И техните народи страдат в резултат на това. Един лидер може да иска да се представи за безкрайно състрадателен, но ако накрая нямаш нито състрадание, нито дори разбиране за гражданите на собствената си страна, значи проблемът е в „състраданието“.

 

Дъглас Мъри

 

Източник: The Telegraph