- 10 Sep 2020
- 121
- 24
С Пазарджишкия процес сред мюсюлманите в България отново се задейства механизмът на лошите спомени. От делото не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна, казва Антонина Желязкова.
На 18 септември в Пазарджишкия съд започна делото срещу 13-те български мюсюлмани, обвинени за разпространeние на радикален ислям. Д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, присъства на първото заседание и изслуша внимателно изчитането на обвинителния акт. "Обвинението е изградено върху неща, които са ненаказуеми, и аз съм изненадана, че то може да е толкова неубедително.
<p>При изчитането на обвинителния акт през първия ден на съдебния процес аз се смутих, защото разбрах, че единственото нещо, за което тези 13 човека могат да бъдат санкционирани - не по НПК, а с административни мерки - е, че те не са се регистрирали, ако са имали сдружения, което не е доказано, че не са водили правилно счетоводството на получавани пари, че имат неплатени данъци", споделя Антонина Желязкова.</p>
<p>Тя казва, че част от обвинените в момента дори не крият, че са привърженици на салафизма.</p>
<p>Термини като този обаче стряскат българското общество, защото то няма представа какво точно означават.</p>
<p>"Опитвам се да поясня, че салафизмът е нещо като "протестантство" в християнството - става въпрос за няколко човека, които по силата на своето образование или убеждения може би опитват да се върнат към някакви първоначални извори на исляма с една по-засилена догматичност. Което въобще не означава радикализъм.</p>
<p>От десетки години познавам "от терен" част от хората, заели се да проповядват това, в което ги обвиняват.</p>
<p>Дори и с думичка те не са призовавали за насилие или отказ от демократичните устои. Те просто се опитват да променят хората от традиционния ислям, отказвайки ги от някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите, за да ги вкарат в някакъв тип "ортодоксална" догматика на исляма. А в това няма нищо наказуемо", убедена е д-р Желязкова.</p>
<p>"Нима сега се започва отново?"</p>
<p>Директорката на Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия смята, че от този съдебен процес никой нищо не може да спечели.</p>
<p>"Моето безпокойство, споделяно и от други представители на граждански организации, е, че с процес срещу толкова много имами и мюфтии, високо уважавани от своето паство, веднага се задейства механизмът на лошите спомени сред мюсюлманската общност", казва Антонина Желязкова и добавя, че пред Пазарджишкия съд е видяла близки и роднини на част от подсъдимите, които са я разпознали.</p>
<p>Част от тях са протестирали заедно с нея пред Народното събрание през 1989 г. за връщане на имената и религиозните права на малцинствата в България.</p>
<p>"Попадайки изведнъж сред същите тези хора, просто ми се стори, че времето е спряло! Защото след цели 23 години отново видях уплашени лица на жени, които през сълзи казваха: "Започва се отново!". Затова твърдя, че от този процес не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна", категорична е д-р Желязкова.</p>
<p>"В момент на напрежение между исляма и християнство в целия свят, когато съвсем наскоро преживяхме и терористичен акт на българска територия, би трябвало да ценим нашите мюсюлмани и да ги третираме напълно равнопоставено с останалите граждани", казва експертката по въпросите на малцинствата.</p>
<p>Тя смята, че през 2010 година службите за сигурност са прекалили с действията си и сега са принудени да доведат започнатото до някакъв завършек.</p>
<p>"Те нарушиха маса права, когато преди две години нахлуха в домовете, иззеха религиозна литература и я обявиха за забранена, когато прибраха компютрите на имамите и мюфтиите, които са единственото им оръдие на труда, когато взеха мобилните им телефони. Ние сме вече в 21 век! Когато изземеш компютър, можеш да свалиш целия му харддиск за броени минути и да го върнеш, а две години след акцията тази техника не е върната на хората. И тъй като службите не могат да кажат, че са сбъркали и да се извинят, те тръгват по съдебните зали", казва Антонина Желязкова.</p>
<p>Кой дърпа дявола за опашката?</p>
<p>Парадоксалното е, че съдебният процес в Пазарджик започва точно тогава, когато управляващата ГЕРБ планира да открие свои партийни офиси в Истанбул и когато мюсюлманският свят ври и кипи от вълнения срещу антиислямски филми и публикации.</p>
<p>Дали някой в България съзнателно не дърпа дявола за опашката?</p>
<p>Отговорът на д-р Желязкова гласи: "Недоумявам кой би могъл да бъде подобен авантюрист, че да търси полза от случващото се сега и от напрежението, което се нагнетява сред българските мюсюлмани. Дори повече, по друго "стечение на обстоятелствата" през този уикенд по една от телевизиите започва поредното излъчване на филма "Време разделно"! Българските мюсюлмани реагират с уплаха, когато чуят това заглавие, защото по време на т.нар. "възродителен процес" през 1980-те години този филм се прожектираше умишлено, насилствено и натрапчиво в районите със смесено население като лост на пропагандната машина тогава. Наистина нямам обяснение.</p>
<p>Ако някой иска да пали пожари тук и смята, че това ще му донесе политически ползи и дивиденти, значи е пълен глупак и авантюрист!</p>
<p>Просто не искам да вярвам, че някой прави всичко това с политически цели, просто не мога да повярвам подобно нещо.</p>
<p>С връщането на целия този спомен ти настройваш макрообществото, всички българи срещу себе си.</p>
<p>Когато наблюдавах хората на процеса в съдебната зала, си припомних разказа на писателя и бивш политзатворник Ганчо Савов за неговото дело през 1960-те години, когато са го осъдили като югославски шпионин.</p>
<p>Същото чувам и сега срещу обвиняемия имам Саид Мутлу - какви книги притежавал, какво е превеждал, как знаел арабски език, че пътувал на конференции и се срещал с някакви хора в Истанбул.</p>
<p>Питам се възможно ли е да се връщаме толкова назад във времето? Много е важно хората да разберат, че мюсюлманите са настръхнали. Не може постоянно да те засипват с изречения от рода на това, че тези хора държат бомби и са настроени агресивно", предупреждава Антонина Желязкова.</p>
<p>Според нея не е възможно модерна България да бъде отворена към света и светът към нея, но в същото време да държи в изолация своите мюсюлмани.</p>
<p>"Ясно е, че те също са се отворили към света и няма нищо осъдително в това, че например са влезли в контакти със световна мюсюлманска организация, че посещават някакви семинари в Скопие или Истанбул, да речем.</p>
<p>Естествено, че те ще контактуват със света, и ние трябва да приемем това! Естествено е също, че ще попадат под някакви външни влияния, и тук идва отговорността на българските институции.</p>
<p>А тя е, че когато искаш да съхраниш традиционното за българските мюсюлмани, ако желаеш да редуцираш широко отворени пътища за навлизане на исляма в България, трябва да създадеш съответните условия.</p>
<p>Възможно ли е главното мюфтийство и цялата мюсюлманска общност повече от десет години да полагат всякакви усилия да получат акредитация за своя Висш ислямски институт и да им се отказва?</p>
<p>Възможно ли е в България, където живеят милион мюсюлмани, към Богословския факултет на университета или към някое друго от държавните училища да не се създаде департамент, в който да се подготвят мюсюлмански проповедници?", пита Антонина Желязкова.</p>
<p>Политика, а не съдебни процеси</p>
<p>"Естествено е, че щом това не се случва, те ще пътуват до Саудитска Арабия, Йордания или Турция. А сега ги обвиняват, че ходят да учат. Освен за финансиране, държавата би могла да се замисли и как е извършена реституцията на имотите на мюсюлманската деноминация в България.</p>
<p>Възможно ли е стопроцентово да реституираш собствеността на православното изповедание, а в някои региони да не си "добутал" до 30 на сто връщането на мюсюлманските имоти? Ако Главното мюфтийство има средства, то би давало стипендии на своите хора, за да се учат.</p>
<p>Казано накратко: за българските мюсюлмани е нужна политика, а не безсмислени съдебни процеси, които единствено засилват напрежението както сред мюсюлманското малцинство, така и сред останалите в страната", категорична е д-р Антонина Желязкова.</p>
