- 10 Sep 2020
- 112
- 23
Веднъж удавено, българското общество изплува от време на време като жив мъртвец и плаши политическа Европа, разсмива съседите ни и стряска Македония. После пак ляга в блатото. Това обяснява и странното поведение на „дясното“, споделя пред "Гласове" поетът Ани Илков. Интервюто беше направено скоро след назначаването на служебното правителство на Марин Райков, затова липсват въпроси за грандиозния скандал с незаконното подслушване от МВР по времето на Цветан Цветанов.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Били сте свидетел на улични протести в Англия. Може ли да се говори за култура на протеста? Какви хора видяхте там, как се държеше полицията, властта? Какво видяхте тук?</strong><strong></strong></p>
<p>- Бях на майските протести 2000 г. на площад "Трафалгар" и надолу по "Уайтхол" (улицата на властта), видях колко дива може да бъде английската тълпа и понеже съм участвал във всички антикомунистически митинги, шествия и сблъсъци мога да направя следния извод: нашата тълпа е агънце в сравнение с английската и обратното - тукашната разшкембена полиция, за разлика от английската, бие протестиращите всеки път, когато комунистите са на власт. Всеки път, и то по най-жесток начин: в нощта на 10 срещу 11 януари 1997 г. милицията на прехваления Добрев гонеше и биеше по входовете на блоковете около Народното събрание и зад хотела на ъгъла. Същото се повтори и когато имаше протести срещу убийствата в Студентски град, а начело на МВР беше един комунистически кривундел. Когато не управляват комунисти, отношението на полицията е различимо по-меко.<strong></strong></p>
<p><strong>- Вас лично скандализира ли ви нещо, някой? С какви очи гледате на протестите и процесите, произтичащи от тях? Кои българи бяха първи на улицата, кои се присъединиха и кои мълчат? И срещу какво „въстанаха”?</strong></p>
<p>- Протестите започнаха като гладни бунтове, но дори и в момента разни самозванци се опитват да извлекат лични ползи. Не е изненада, че бе включен и стандартният местен идиот или гений, избери си, Стоичков.</p>
<p>Не съм участвал в тези протести и гледайки отстрани, ще кажа следното: въпреки голямата социална енергия и справедливия гняв тук не можа да възникне някакъв водач, някакво местно подобие на Махатма Ганди, „роди“ се (за кой път вече!) Стоичков. Чудовищната мизерия у нас, която много напомня индийската (това е т. нар. структурна мизерия, от която няма измъкване), породи и едно типично индийско явление: самозапалването като социалнополитически бунт.</p>
<p><strong>Ето това: както от Индия, така и от Запада умело взимаме само най-лошото.</strong></p>
<p>Ганди не е съветвал хората да се самозапалват, а да се борят чрез ненасилие и чрез гражданско неподчинение. Той поведе „соления поход“ през 1930 г., за да изминат хората пеша над 300 км до морето, където уж сами да си произвеждат сол, за да не плащат соления акциз върху купешката сол, наложен от английската колониална хуманност.</p>
<p><strong>Е, тогава защо нашите хора се самозапалват, а не запалят някои от властниците?<br />Защо пред президентството, а не президентството? Защо ти, а не президентът?</strong></p>
<p>Не, не, българите не са господарско племе, те са политически мухльовци. Пък и каква липса на въображение у самозванците, дето били уж водили протеста - ми спретни един поход до къщите и затворените комплекси (също индийско явление!), където живее тая митична олигархия, сложи палатките си там, да видят и техните жени и деца сянката на това огромно социално нещастие, което сполетя България. Поведи хората към Банкя! Ама не,</p>
<p><strong>те се въртят като шугави около парламента и говорят за избори и как ще ги спечелят, както кастрати говорят за Кама Сутра. Жалко!</strong></p>
<p><strong>- "През последния месец по улици на нашите градове излязоха множество българи, които по ясен и недвусмислен начин показаха своето възмущение... Ред е на милионите - на "мълчаливото мнозинство". Как разчитате това послание на премиера Марин Райков?</strong></p>
<p>- Този човек е типичната българоподобна преуспяла по бюрократичен начин свиня.</p>
<p><strong>- Кой свали Борисов от власт и каква е целта?</strong></p>
<p>- Някой май посегна да го свали, но с тодорживковско лукавство Борисов като че ли предусети, дръпна се, а после и побегна като кучка от синджир и сега се укрива. България е безвластна. Целта е да стане като миналия път, да одерат девета кожа. </p>
<p><strong>- Какво знаете за служебното правителство? Каква е неговата задача и какво очаквате да свърши? </strong></p>
<p>- Тези са скавенджъри. България е безвластна, казах ви.</p>
<p><strong>- Марин Райков - човек на Борисов, на Костов, на РУМНО, на демократичните сили?</strong></p>
<p>- Казах ви: свиня. </p>
<p><strong>- Можете ли да посочите десет, трима, един политик, заради когото си заслужава да гласуваме?</strong></p>
<p>- Не.</p>
<p><strong>- Хората негодуват срещу 23-те г. "изгубени в прехода". Напомня на времето, когато въстанахме срещу 45 г. тоталитаризъм. Какво научихме и кои уроци пропуснахме? Сега накъде с този багаж?</strong></p>
<p>- Това за „историята, която била учителка на народите“ е марксистка дивотия. Живеем с това, което имаме, което ни споходи, което ни се случи, отрязано от късия ни житейски хоризонт или както казва Мармонтел: <em>Според паметта на розите никога не е умирал градинар.</em> Специално за българите, които почти всички до един, живеят в розовата долина на своята овчедушна глупост, екзистенциално плодотворни са и следните две импровизирани метафори: „бездарие на живота“ и „лишеност от щастие“.</p>
<p><strong>Бездарни в живота и лишени от щастие, те кретат извън историята в търсене на несъществуващ вход, нещо такова.</strong></p>
<p>Докато „взимаме уроци“, ние вече живеем, а като живеем, значи сме политически зачислени и би трябвало да се борим, но обичайно не го правим, защото твърдим, че ни трябват уроци. Е на кого не му е ясна картината днес: малко много богати срещу много много бедни. Не говоря само за България.<strong> </strong></p>
<p><strong>- Кой ни напъха в това блато, на което все не можем да стигнем дъното? И имахме ли друг път? Защо се провали, разми дясното?</strong></p>
<p>- В това блато ни напъхаха дворецът и българските политици през 1913 г. и 1919 г., последва гражданска война, а след 9 септември 1944 г. комунистите ни удавиха в това същото блато. Някои отдават това на лошата карма, която ни навлекоха Кобурги и Бурбони, а други - на изключителната малограмотност и селяндурщина на българската интелигенция и в частност на политическите свине.</p>
<p>Веднъж удавено, българското общество изплува от време на време като жив мъртвец и плаши политическа Европа, разсмива съседите ни и стряска Македония. После пак ляга в блатото. Това обяснява и странното поведение на „дясното.“ </p>
<p><strong>- Как си представяте България след една година? След пет?</strong></p>
<p><strong>- </strong>След 5-6 г. България ще удари по кривите пътища на Гърция и Кипър.</p>
<p><strong>- Какъв е най-големия ни дефицит? Имаме (имате) ли оздравителна програма?</strong></p>
<p>- Нямам аз оздравителна програма, но Марин Райков, изглежда, има - всенародно и платено от държавата потапяне в минералните води на Хисаря и аюрведа за всички. Презрян тип!</p>
<p><strong>- Говорите ли и с кого днес за политика? Кое е важно и неважно от днешна гледна точка?</strong></p>
<p>- Трябва да се запази присъствие на духа, политическите обстоятелства да се картографират и с времето да се състави, както политиците казват, пътна карта. Само че тя ще бъде карта, която посочва кога, къде и по какъв начин да се започне с конфискация и екстерминация (разбирай демитологизация!) на тази така призрачна днес олигархия.</p>
<p>С времето, мисля си, ще възникне и една общоевропейска партия на бедните, която няма да е парламентарна и чиято основна задача би била: ако смъртният час на света дойде по изчисления или внезапно, то</p>
<p><strong>по никакъв начин да не се позволи на богатите да се измъкнат, а като единно човечество и по братски, хванати за ръка, така да се каже, заедно да напуснем и да спрем светлината.</strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
