- 10 Sep 2020
- 47
- 21
- Г-н Райчев, как ще коментирате промените в кабинета и по-точно мотивите на премиера за уволнението на двама министри, начинът по който Борисов обясни решението си?
<p>- Честно казано, на мен ми се струва, че това, което казва той, този път е самата истина. Това е нервност. Писнало му е и наказва. Говоря за Трайчо Трайков. Също така има някакво вътрешно съотношение на силите по оста Цветанов–Дянков. Не са ми ясни подробности в това отношение, но очевидно там има напрежение и това е накланяне на везните в полза на Цветанов.</p>
<p><strong>- Тоест това напрежение е една от причините за отстраняването на Трайков?</strong></p>
<p>- То не е толкова причина, колкото фундаментална реакция – така се е изместил вътрешният баланс, че в момента трябва да се забие по този начин. Борисов въобще разполага оста Цветанов–Дянков като свой балансьор – той накланя тази ос ту на едната, ту на другата страна. В този случай наклонът е такъв, че Трайков даде фира. Но тук ги няма тези дълбоки мотиви, за които говори например г-н Иван Костов – честно казано, не виждам някаква голяма промяна в политиката.</p>
<p><strong>- Тоест не смятате, че Трайков е отстранен по политически причини, тъй като се е противопоставил на монополиста „Лукойл” и на картелното споразумение за цените на горивата и е отстоявал българските интереси по отношение на АЕЦ „Белене”?</strong></p>
<p>- Не. Костов по-скоро говори за геополитическа преориентация и твърди, че Борисов маха бастиона на антируското.</p>
<p><strong>- Между другото, има интересен коментар на Светослав Терзиев във в. „Сега”, в който се казва, че министрите си отиват от власт не когато не работят, а когато не лъскат достатъчно имиджа на Борисов. Тоест по-сериозен е аргументът за имиджа.</strong></p>
<p>- До известна степен съм съгласен с това. Аргументът за имиджа въобще е основен за това правителство. В този смисъл Борисов се намира на края на един изключително сложен лупинг, от който, честно казано, не вярвах, че ще излезе – става дума за историята с бонусите. На мен ми се стори, че историята с бонусите ще изиграе за него това, което изигра за царя историята със земите. Стори ми се, че това е капан, от който Борисов трудно ще излезе. Той обаче успя. Истината е, че той успя да излезе от този скандал с демонстративното връщане на парите и някак си успя да пренесе проблема върху бонусите на Станишев. Това е невероятно постижение, честно казано, такъв завой като че ли беше невъзможен, но той го направи. В края на този лупинг, който му струваше страшно много воля, талант, умение и късмет, а му добави и лъжица катран, се видя, че Борисов успя да се справи, още повече че, пак казвам, следи много внимателно и вътрешния баланс в ГЕРБ. Когато една партия, която е на власт, остане без силна външна опозиция, какъвто е случаят с ГЕРБ, ролята на външната опозиция се поема от вътрешните баланси. Така беше например в БСП, когато СДС беше слаб – тогава огромна роля играеха балансите Лилов–Луканов, които поеха функцията на опозиционността. В този смисъл вътрешните съотношения в ГЕРБ за съжаление са много важни за страната. Казвам за съжаление, защото в нормална ситуация опозицията е достатъчно боеспособна, за да играе тази роля и да няма нужда вътрешни за една партия размествания да изразяват политическите напрежения в страната.</p>
<p><strong>- Една друга оставка остана малко встрани и като че ли не беше забелязана, макар да стана ясно, че тя е подадена доста преди отстраняването на Трайков и Константинов, но явно е изчакан по-подходящ момент за нейното оповестяване. Имам предвид оставката на зам.-председателя на ДАНС Иван Драшков. От какво значение е тя според вас?</strong></p>
<p>- Ако тази оставка беше подадена заедно с останалите и беше свързана с тях, това щеше да има огромно значение, но се оказа, че това е отделна история. Чисто и просто трябва да кажа, че не знам за какво става дума, като искам да подчертая, че никой не знае. Но след флашките – помните тази история, в която вашият сайт изигра особено важна роля – от тогава насам от ДАНС нищо не тече. Вече повече от година оттам не изтича нищо, въпреки че съм аблсолютно сигурен, че миризмата не е престанала, защото секретните служби винаги вонят. Просто сега агенцията е затворена херметически и ние не усещаме миризмата, а тогава имаше пролуки, през които почувствахме какво става. Така че историята с оставката на Драшков е отделна. Важно е като политически наблюдатели да видим дали тази история е отделна – отделна е, тя не е свързана с другите оставки. Но понеже се чуха заедно, се създаде впечатление, че става нещо кой знае какво.</p>
<p><strong>- Говорихте за опозицията и за нейната сила и боеспособност или по-скоро за липсата на сила. Как ще се отрази на БСП битката за лидерство между Първанов и Станишев и това пренасяне на противника вътре в партията? Виждаме от последните ви социологически данни, че ГЕРБ запазва стабилността си, а рейтингът на БСП не расте.</strong></p>
<p>- Тази битка вече се отразява на рейтинга на БСП. От месеци насам той спада за пръв път. Чисто и просто, когато една партия започне да преживява нещо вътрешно, тя не е достатъчно активна навън. Сега в БСП всички се готвят за конгреса и мислят само за това. Второ, обществото не обича раздвоените неща, истината е, че това сражение между г-н Първанов и г-н Станишев е уникално за БСП не в смисъл, че там никога не са се борили за власт, а в смисъл, че за първи път виждаме две кандидатури, които не са свързани с две различни политически линии. Това е много важно за разбирането на ситуацията и оттук за настроенията в партията. Когато партията имаше да решава въпроса Запад–Изток например и дали тя е елемент от европейския социализъм или е проруска партия, когато имаше да решава въпроса комунизм–социалдемокрация или въпроса капитализъм–социализъм, когато тя изпитваше този вид напрежение, лидерите се сражаваха не толкова за сърцата на хората, колкото за техните умове – единият излагаше своята аргументация, а другият своята и конгресите претегляха съотношението и съответно донасяха лавровия венец на едната от двете линии. Искам да обърна внимание върху това, че сега не е така. Битката е за сърцата, не за умовете. Съперничеството е чисто лично. Двамата претенденти не изказват противоположни или различни политически смисли – да речем, че единият иска лява линия, а другият дясна или нещо подобно. По тази причина БСП реагира леко ступорно на ситуацията, защото от нея не се иска политическо решение, не се иска да каже как вижда бъдещето на страната или на партията, а се иска да изкаже чисто лично решение за това кой от двамата съперници е по-добър за лидер. Един приятел каза много хубаво, че ситуацията в БСП наподобява на две равностойни средновековни войски, които са се строили една срещу друга, но не искат да се бият, защото се чувстват роднини и приятели и предпочитат вождовете им да се сбият помежду си. Тоест и едната, и другата войска стоят, излизат двамата най-силни, бият се и войската се съединява под ръководството на този, който победи. С други думи ще гледаме една малко архаична картина, в която двама рицари ще излезнат и ще се сбият. Това ще стане на конгреса през май и който победи ще води цялото.</p>
<p><strong>- Как ще протече тази битка до конгреса – с компроматни замервания от типа на скандала „Хохегер”?</strong></p>
<p>- Не ми се вярва Първанов да е организирал това. По-скоро неговите противници, противниците на БСП, си позволяват да инженерстват, като си мислят, че за тях Първанов е по-добър като лидер на БСП, отколкото Станишев. Между другото всяка намеса в чужда партия и всеки опит да я манипулираш отвън е грешка. Не ми се вярва нито Първанов, нито Станишев да употребят нещо друго освен позитивни оръдия. Тоест въпросът няма да се реши извън партията, въпросът ще се реши вътре в партията и ще кажа защо – нито единият, нито другият ще хвърля кал, защото те разбират, че който посегне към черното, ще загине. Така че аз не вярвам, че в тази австрийска история Първанов е инициатор. По-скоро му помагат „доброжелатели”, които не че са му доброжелатели, тъй като Цветанов ненавижда Първанов и те двамата са в лоши отношения, но вероятно по някакви причини в ГЕРБ си правят сметка, че Първанов им е по-изгоден като лидер на БСП. Пак казвам, по принцип това не е хубаво, тъй като другите партии не трябва да се месят във вътрешнопартийните битки.</p>
<p><strong>- Преди известно време заявихте, че са възможни предсрочни избори заради икономическото състояние на страната...</strong></p>
<p>- Не, аз само казах, че въпросът за предсрочните избори престана да е политически и стана икономически. ГЕРБ не искат предсрочни избори. На тях не са им изгодни предсрочни избори, нищо че президентът е техен и няма да се налага да има служебно правителство начело с Първанов, както би било на един по-предишен етап. ГЕРБ не се стремят към предсрочни избори. БСП пък със сигурност до месец май не се стреми към нищо, освен да приключи тази вътрешна битка. В този смисъл никой няма интерес от предсрочни избори и в политическата логика те са нежелан резултат за всяка една от страните. Но в икономическата логика те не са невъзможни в зависимост от това колко затруднена е страната с плащанията. Доколкото разбирам, управляващите обаче смятат България да задлъжнее, тоест да вземат външен дълг и вече подготвят почвата за това. И външният дълг, разбира се, ще им реши въпроса до пролетта догодина.</p>
<p><strong>- Тоест дотогава няма да има и икономически причини за предсрочни избори?</strong></p>
<p>- Ако например бюджетът не може да направи плащанията на заплатите и ако се види ясно, че заплатите и пенсиите трябва да бъдат спрени, всеки би поискал избори. Борисов не би позволил да се стигне дотам и да се оклепа така преди избори. Той излезе без особени загуби през тази зима. Да речем, че спадна от 32 % на 30 %, но не се чувства принципно застрашен и сигурно си казва, че дори да спадне до 25 % през следващата зима, дори и до 20 % да спадне, това пак няма да го извади от позицията на първа сила. Така че защо му е това.</p>
<p><strong>- Тоест не споделяте опасенията на Меглена Кунева, която заяви през уикенда в Бургас, че са налице показатели, че ни чака втора „Виденова зима” и че е възможно управляващите да предизвикат предсрочни избори?</strong></p>
<p>- Тя показва възможната логика, тъй като предполагам, че иска да обърне внимание на хората върху това, че финансовото положение на страната е неудържимо, тъй като държавата вече трета година струва повече, отколкото България може да си позволи. По тази причина резервът е изяден и ние сме пред заем и ако не се вземе заем, наистина вървим към „Виденова зима” – не в смисъл, че левът ще се обезцени, а просто защото няма да има пари за елементарни неща. Но тъй като заем ще се вземе и това вече се готви – по медиите личи ясно, че управляващите дават все по-силни сигнали за това – не ми се вярва това да се случи. Тоест ще решим проблема по класическия български начин – ще вземем решение децата ни да платят това, което ядем в момента.</p>
<p><strong>- И по този начин Борисов ще запази относителната си стабилност до следващите редовни парламентарни избори – това ли е вашата прогноза?</strong></p>
<p>- Не, не, не казвам това. Съвсем не казвам това. Казвам какво си мисли той. Казвам, че той си мисли това. Аз обаче казвам, че при положение че властта изцяло се държи на шоу, какъвто е случаят, би могло да има много изненадващи и неочаквани развръзки в замисимост от случайни обстятелства. Последният път,например – връщам ви към началото на разговора – Борисов излезе от историята с бонусите успешно, но това не беше сигурно и той можеше и да не излезе от тази каша, ако например хората му бяха реагирили по друг начин и не бяха върнали парите. Нали си представяте колко рискове носи тази ситуация? Също така чистенето на министри не е толкова безобидна работа. То е безобидно, ако министърът си мълчи, ако обаче някой от тези хора се ядоса и започне да разказва, нали си представяте, че ще гледаме сцената, която гледахме между Бонев и Костов. В началото Бонев си мълчеше, после се ядоса в един момент – не знам защо, може би е поискал някакви неща, които не са му били дадени – и започна да говори и това събори Костов.</p>
<p><strong>- Мислите ли, че е възможно това да се случи сега с Трайчо Трайков?</strong></p>
<p>- Не, въобще не се изказвам дали е възможно или е невъзможно. Дотук човекът се държи абсолютно лоялно. Аз казвам как става, когато става така. В този смисъл една такава власт, която се държи не толкова на убеждения, колкото на имидж и на рейтинг, е много крехка, тъй като, както е казано, рейтинг рейтинга избива. Ако някой тръгне да говори и да чупи рейтинга, какво става? Но засега не се вижда такова нещо. Всички министри покорно слизат, подвиват си опашките и мълчат.</p>
