Александър Солженицин: Ставащото в Украйна е моя постоянна мъка и болка

<p><strong>Третяков</strong>: Според мен, ако трите основни субекта на евроатлантическата (християнската) цивилизация, а именно Северноамериканският съюз, Европейският съюз и Източноевропейският (Руският) съюз (или САЩ, Съединените европейски щати и Съединените щати на Русия) не сключат стратегически съюз (с наддържавни органи), нашата цивилизация рано или късно ще изчезне. В какво виждате спасението на евроатлантическата цивилизация, ако тя има нужда от него?</p> <p><strong>Солженицин</strong>: Уви. Световният политически процес никак не се движи в желаната от вас посока. Съединените щати разполагат окупационните си войски в една страна подир друга. Такова е фактическото положение в Босна вече 9 години, в Косово и Афганистан &ndash; по 5 години, в Ирак засега 3, но там ще продължи дълго. Ясно виждайки, че днешна Русия не е за тях никаква опасност, НАТО системно и настойчиво развива военния си апарат &ndash; в Източна Европа и в континентална Русия от Юг. Тук е и отворената материална и идеологическа подкрепа на &bdquo;цветните&rdquo; революции, парадоксалното внедряване на Северноатлантическите интереси &ndash; в Централна Азия. Всичко това не оставя съмнения, че се подготвя пълно обкръжаване на Русия, а после загуба на суверенитета й. Не, присъединяването на Русия към такъв евроатлантически алианс, който пропагандира и насилствено внедрява в различни части на планетата идеологията и формите на днешната западна демокрация, би довело не до разширяване, а до упадък на християнската цивилизация.</p> <p><strong>Третяков</strong>: Какво е отношението Ви към ставащото в Украйна, към проблема за разделянето на руската нация? Трябва ли Русия, нека не политически, а поне интелектуално, да постави въпроса за обединяването на&nbsp; руснаците и руските земи, в случай че украинският елит очевидно поведе Украйна към Европейския съюз и особено НАТО?</p> <p><strong>Солженицин</strong>: Ставащото в Украйна, още от фалшивата формулировка за референдума през 1991 г. (аз вече за това писах и говорих), е моята постоянна мъка и болка. Фанатичният натиск и преследване на руския език (който в предишните социологически проучвания беше признат за свой основен от над 60% от населението на Украйна) е просто една зверска мярка, насочена срещу културната перспектива на самата Украйна. Огромните простори, които никога не са се причислявали към историческа Украйна, като Новорусия, Крим и целия Югоизточен край, насилствено са вмъкнати в състава на днешната украинска държава и нейната политика, която алчно желае да влезе в НАТО. За цялото управление на Елцин нито една негова среща с украински президенти не е минавала без капитулации и компромиси от негова страна. Премахването на Черноморския флот от Севастопол (който никога и при Хрушчов не е бил преотстъпван на УССР) е подло злостно оскверняване на цялата руска история през XIX и ХХ в.</p> <p>При всички тези условия Русия в никаква форма не може равнодушно да предаде многомилионното руско население в Украйна, да се отрече от единството ни с него.<br /> &nbsp;</p> <p><span style="font-family:inherit">&nbsp;<a href="http://bulgarian.ruvr.ru/2014_08_29/Stavashhoto-v-Ukrajna-e-mojata-postojanna-mka-i-bolka-9381/" style="margin: 0px; padding: 0px; border: 0px; box-sizing: border-box; font-family: inherit; font-style: inherit; font-variant: inherit; line-height: inherit; vertical-align: baseline; color: rgb(35, 90, 140); cursor: pointer; text-decoration: none;">http://bulgarian.ruvr.ru/2014_08_29/Stavashhoto-v-Ukrajna-e-mojata-postojanna-mka-i-bolka-9381/</a></span></p>