- 10 Sep 2020
- 219
- 25
Време е за бой със Световното правителство, казва лидерът на Международното Евразийско Движение.
Американската политическа машина дърпа конците на арабите, за да създаде ситуация на управляем хаос, коментираизвестният и влиятелен в Русия политолог, изповядващ православието, но и толерантност към ислямизма
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><em>Проф. Александър Гелиевич Дугин е руски философ, основател на идейното течение „неоевразийство“, доктор по политология, публицист, ректор на „Нов Университет“, лидер на „Международно Евразийско Движение“ (МЕД). Владее девет езика, православен християнин (старообрядец). Не крие уважението си към ислямизма.</em></p>
<p><em>Той е роден е на 7 януари 1962 г. в Москва. От 1991 г. е председател на Историко-Религиозната Асоциация „Арктогея“, от 1998-а – съветник на председателя на Държавната Дума Генадий Селезньов. Председател е на секцията на Центъра за геополитически експертизи към Експертно-консултативния Съвет по проблемите на националната безопасност при председателя на Думата, лидер на Международното Евразийско Движение. От март 2008 г. проф. Дугин е неофициален идеолог на партия „Единна Русия“. Не крие симпатиите си към президента Путин и неговата политика. Неведнъж в интервюта е казвал: „По-добре с Путин, отколкото без него“.</em> <em>Завежда катедрата по социология на международните отношения в социологическия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“.</em></p>
<p><em>Привърженици на еднополярното управление на света и подкрепящи многополярното – така все по-ясно се очертават лагерите в академичната общност и представителите на политическата класа в глобален план. И това става на фона на невиждана окупация от страна на независимите държави, представени в така нареченото от специалистите международници „Световно правителство“. Това е и темата на интервюто на лидера на </em><em>Международното Евразийско Движение проф. Александър Дугин пред сръбския вестник „Геополитика“, взето от журналиста </em><em>Сава Росич. Текстът публикуваме със съкращения, заглавието и редакциите са на „Гласове“. Редакцията ни не се ангажира с тов а мнение, но сме сигурни, че е добре и то да бъде чуто.</em></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><strong>- Проф. Дугин, как според Вас ще се отразят метежите в Сирия и обявената готовност за военни действия от страна на САЩ върху държавите, които на пръв поглед не участват в конфиликта? </strong></p>
<p>- Тъй наречената „Арабска пролет“ и последвалите я събития нямат отношение към интересите на самия арабски свят. Просто американските стратези манипулират промяната на баланса на силите в Близкия Изток. В съвременната геополитика съществува понятието „регионален субимпериализъм“ – става дума за съюзниците на САЩ в лицето на държави като Катар и Саудитска Арабия от арабските страни, и за Турция. Тъкмо те са посредниците в операциите, провеждани в интерес на Съединените щати. В хода на тези операции бяха осъществени превратите в Тунис и Египет, където на власт дойдоха коалиционни групировки, ориентирани непосредствено към САЩ. Така наречените демократи, защитаващи собствените си геополитически системи. В Либия, когато ситуацията стана най-сложна и либийският народ не пожела да се включи пряко в този процес, Западът предприе мерки за военна интервенция. Забележете! В нарушение на всички договори по текущи дела, представители на НАТО, САЩ и европейските страни (в частност, Франция), участваха във военния конфликт на страната на уахабитите и ислямските фундаменталисти.</p>
<p>В интернет може да се намери забележителна снимка, на която ясно се виждат Бернар-Анри Леви, съветник на бившия френски президент Никола Саркози, представяящ себе си за философ, активен ционист и защитник на Израел, заедно с Кристофър Стивънс, който по-късно бе убит в Бенгази в качеството му на американси посланик. На същата тази фотография е запечатан и образът на продуцента на скандалния филм „Невинността на мюсюлманите“ Никола Базел, известен още като Сам Бъдж.</p>
<p>Виждаме, как на една и съща страна се подреждат ционистите, ръководителите на ЦРУ и радикалните ислямофоби. Именно те са истинските кукловоди и идеолози на планирането и осъществяването на Арабската пролет, която, както казах, няма никакво отношение към интересите на самите араби.</p>
<p><strong>- С други думи - американската политическа машина дърпа конците на арабите, за да създаде ситуация на управляем хаос?</strong></p>
<p>- Да. Прави го и с помощта на западното влияние в света, и чрез субимпериалистсическите си съюзници в Близкия Изток. Нещата се свеждат не до демокрация, а до геополитика. Западът иска да създаде свои режими, лоялни към самите себе си. А саудитците, катарите и ухабитите, както и турците – да създадат свои плацдарми за нападения над Иран. Същото се отнася за „шиитската дъга“ – за да влезе в Иран, Ирак. Шиитската дъга включва Иран, Ирак, Сирия, „Хисбула“ в Ливан. И дори Бахрейн. Всичките тези страни следват антиамериканската линия, не играят в американски игри. Противопоставят се на Щатския империализъм в ислямския свят. Затова Западът ги ненавижда, а всичките арабски революции са против против Иран, Сирия, против шиитската дъга. Дори, против Русия, която в момента поддържа антиимпериалистическата, антиамериканска политика в Близкия Изток.</p>
<p><strong>- И затава е това фундаментално геополитическо разделение?</strong></p>
<p>- От една страна са привържениците на многополярния свят в лицето на Русия, Китай и други огромни държави, шиитски страни, шиитски общества в Близкия Изток, които се противопоставят на американската ционистска експанзия. От друга страна – подкрепящите еднополярния свят: САЩ и субимпериалистсическите държави: Израел от една страна, Саудитска Арабия и Катар, уахабити и салафи, радикалните ислямистки сили, от друга. И от трета страна, Турция. Видяхме как там, в Турция, след като противниците на Реджеп Ердоган бяха тотално оклеветени и хвърлени в затвора, той се върна на атлантически позиции. Впрочем, ако трябва да направим паралел, историята със Сърбия е идентична: защо тя застава на страната на многополярния свят, та нали е съюзник на Русия? Работата е там, че против нея бях хвърлени същите сили, които днес воюват срещу Иран и Сирия, които дестабилизират Близкия Изток. Една и съща игра, едни и същи участници…</p>
<p>Сирия е последният бастион. Ако под ударите на американците и техните салафитски лекеи, падне режимът на Башар Асад, изходът за Иран ще бъде открит, а това означава удар по Русия. Това означава война, война с Иран. Така, че уахабитите, които са създадени в самата Русия, чакат развръзката на цялата сирийска трагедия. Американската, саудитската и катарската агентури действат на територията на Руската Федерация и готвят удар в гърба на Путин!</p>
<p><strong><em>- </em></strong><strong>Ще прибегнат ли наистина глобалистичните кукловоди към дългосрочна стратегия или към радикално решение – примерно, да предизвикат световен конфликт?</strong><strong></strong></p>
<p>- Убеден съм, че кризата на Запад е налице. Но Западът не просто е преместил центъра на икономическия си и индустриален ръст в „третия свят“, в Азия и Латинска Америка. С помощта на финансовата си система той продължава да контролира всички процеси, случващи се в света. Затова Западът зависи само и единствено от успеха на еднополярната глобализация. Ако САЩ и Западна Европа като цяло, запазят контрола си над това да диктуват правилата на икономиката – не само над производството, не само над индустриалните мощности, а правилата най-вече във финансовата сфера, тоест – финансовия капитализъм, глобалния финансово-олигархически модел, то независимо от това къде се намира тяхното производство, именно Западът ще контролира всички процеси в икономиката. И доколкото именно Западът печата резервната световна валута, всички икономики ще бъдат вързани с долара. И фактически, целият свят ще работи за САЩ и ще спонсорира САЩ. Ясно е, че става дума за криза на финансовия капитализъм като цяло, а тя не се решава чрез технически промени в една или друга държава. Това е криза на цивилизацията, криза на материалистическата атеистистична култура. Криза на пътя на Запада към либерализма и индивидуализма, към така наречената свобода, която на практика доведе до нови форми на тоталитаризъм, извращения и диктатури. Затова сега, всъщност ние преживяваме най-фундаменталната криза. И не става въпрос за технически проблеми, а за криза, предизвикана от пътя на Запада през последните триста години, когато той на практика отстъпва от християнството, от своята собствена религия, и окончателно пое по пътя на техническата модернизация. Тази е причината днес да сме на прага на най-страшния, на финалния акорд на този път. Съответно – икономическата криза и проблемите в управлението, пред които са изправени САЩ и Европа, не са просто някаква техническа недостатъчност, говорим за истински КОЛАПС. И мнозина от тези, които дават вид, че всичко е нормално, че нищо не се случва – прекрасно разбират генезиса и развоя на събитията. Затова няма и не може да има „мек“ изход от тази ситуация.</p>
<p><strong>- Отново стигаме до въпроса за Трета Световна война…</strong></p>
<p>- Аз съм напълно убеден, че САЩ водят нещата натам. Към истинска, пълноценна, световна война. Затова, провокирайки радикални ислямски режими на власт, те сами създават предпоставки за военни инвазии. И това много добре го разбират немалко мюсюлмани и араби, които виждат как биват манипулирани, как ги превръщат в плашило, във враг на човечеството – след което ще ги унищожат, обяснявайки това с необходимостта от предотвратяване на „човеконенавистническата идеология“, поддържана всъщност от американците. Като цяло, започва началната схватка.</p>
<p>Задачата на САЩ е да дестабилизира глобално политическите системи, да лиши държавите от техния суверинитет. Затова е и борбата между американския глобализъм и онези, които – обратно, се опитват да запазят независимостта си и защитават многополярния свят. Човечеството е обречено да пропада в бездна, към която го тласкат представителите на световните елити – това не са просто САЩ като отделна страна. Говорим за глобалния финансов капитал, за световната финансова олигархия. Тази, която сама по себе си представлява едно световно правителство, игнориращо каквито и да било закони на демокацията.</p>
<p>Да вземем за пример режима на талибаните в Афганистан, който също бе доведен от самите американци чрез техните пакистански субимпериалистически съюзници. Тази цел съответства на дестабилизацията и в други страни – на първо място, Китай. Затова именно се води борбата между американския глобализъм и онези, които обратно, искат да запазят независимостта си и своите генерални позиции – тоест, привържениците на многополярния световен модел. И борбата е на всяка цена – в това число, Трета световна война и фактическото унищожаване на значителна част от човечеството. Това е най-вероятният сценарий – струва ми се, че няма да можем да го избегнем, макар че, естествено, трябва да се направи всичко възможно привържениците на многополярния модел да финализират с хармонична развръзка тази фундаментална, безпрецедентна криза. За целта е нужно сплотяване – за това трябва да се мисли и работи. Но така или иначе, всичко е свързано със западните сфери на влияние – в Русия, в ислямския свят, в Европа. В Иран също има „Пета колона“, има я и в Сърбия – слугите на Запада и НАТО. Това ограничава нашите възможности за маневриране.</p>
<p>Следва продължение...</p>
<p>Превод от руски език: Елена Дюлгерова<strong><br /></strong></p>
