Ако стратегически не решим въпроса с бежанците, всякакви тактически мерки ще бъдат безсмислени

<p>Защото ние не ги виждаме в момента да даряват лични средства, те обикновено даряват държавни субсидии, същевременно не си вършат и работата като политици, защото ги няма на голямата европейска сцена. Ако те стратегически не решат въпроса с бежанците, всякакви тактически мерки ще бъдат безсмислени", казва в разговор с Явор Дачков Деница Сачева.</p> <p><strong>Има две крайности - едната е, че бежанците са жертви не само на режима в Сирия, но и на българските условия, и другата е, че те са напаст, от която трябва да се отървем. И двете са рисувани от медиите или от политици, които се опитват да извадят известни политически дивиденти. Каква е истината?</strong></p> <p>Винаги истината е в баланса - не можем да се съгласим нито с едното, нито с другото. В момента по-скоро е вярно първото твърдение, че бежанците всъщност са двойни жертви, защото действително условията, при които живеят тук, са много далеч от хуманността.<br />Начинът, по който се предлага помощта, е еднакво важен с това, което ще предоставиш като помощ.</p> <p>Разбира се, два пъти повече проблеми се създават в момента от липсата на информация и от усещането, че държавата е абсолютно неспособна да се справи с това</p> <p><strong>Отначало се говореше, че един бежанец струва 1100 лева.</strong></p> <p>Да, говори се напълно безотговорно. Първоначално заместник-министърът на вътрешните работи каза, че издръжката на един бежанец е 1084 лева, което създаде много сериозно напрежение.</p> <p>Повечето хора казаха: &bdquo;Ама как, моята пенсия е 300 лева само". Вчера стана ясно че това всъщност били хартиени разчети.</p> <p>Така по принцип би трябвало да бъде, но всъщност тези пари ги няма, не са дават и не се изразходват.</p> <p>Самият директор на агенцията за бежанците спомена много по ниска сума - около 300 лева, които се дават за издръжката на бежанците.</p> <p>Трябва да кажем, че от тази дума самите бежанци, и то едва когато получат статут на бежанец, получават едва 65 лева. Тоест всички тези, които се намират в лагерите, не получават нищо, защото още нямат статут на бежанец.</p> <p>Подобен тип говорене е много безотговорно, защото създава впечатлението за некомпетентност и второ - настройва хората, създава един фон, върху който не може да се върши никаква работа от страна на хуманитарните организации и от страна на държавата.</p> <p><strong>Какъв всъщност е проблемът с помощите? Когато реша да даря, виждам репортаж, че те нямат нужда от дрехи и дори ги изхвърлят на улицата. Къде е истината?</strong></p> <p>Проблемът отново е в информацията. Любопитен факт е, че с голяма част от хората, които са в лагерите, не е проведено интервю и не им е снета никаква информация. Знае се само най общото за тях - как се казват, колко деца имат или дата на раждане.<br />Тепърва започват да се правят всички проверки, тепърва започват да им се взимат отпечатъци и така нататък.</p> <p>Липсата на информация е първото нещо, откъдето идва целият хаос.</p> <p>Интересно е, че вече във всички лагери има нещо като местни &bdquo;кметове&rdquo;, самите сирийци се самоорганизираха, започнаха да си водят своя собствена хартиена информационна система - кой от какво има нужда, какви са размерите на дрехите, които носи, децата от какво имат нужда, специфични нужди и така нататък.</p> <p>Така че едно дарение, за да има смисъл от него, започва оттам - от какво реално имат нужда хората. След това, разбира се, ние трябва да се съобразим с определени културни особености.</p> <p>Точно когато говорим за дрехите, нека да бъдем коректни и да кажем, че част от дрехите, които се изхвърляха, бяха неподходящи за една арабска жена - тюл, презрамки, дрехи без ръкави.&nbsp;Имаше и дрехи в много лошо състояние, втора употреба</p> <p>Виждала съм много дарителски акции по света, най-впечатлена бях от една акция в Малайзия, където видях хора, които даряваха дрехи на закачалки.</p> <p>Това не е излишно гевезене, това е уважение. Просто в дарителството има две неща, които са много важни - доверието и уважението. Не може да направиш добро, ако не уважаваш този, на когото го правиш. Няма как да стане.</p> <p>Нормално е хората да не приемат дрехи, които са много лоши или просто са хвърлени в двора без никакъв ред.</p> <p>Дарителството, когато искаш да го направиш така, както трябва, изисква много търпение, много усилия.</p> <p><strong>Бежанците в България са около 6000 души. Толкова ли е трудно този малък брой хора да го обхване един цял държавен организъм?</strong></p> <p>Ето това е пример колко е важно управлението: когато нямаш добра информация, когато нямаш добра организация, естествено, че хаос може да се получи и от двама, и от трима души.</p> <p>Ние сме в момента в ситуация, в която се твърди, че имаме хуманитарна криза в България, което е абсурдно.</p> <p>Но целият този хаос създава негативно говорене, хората, разбира се, се страхуват с основание, защото те се страхуват най вече поради липсата на информация и на второ място &ndash; те не вярват на правителството, че ще се справи с този проблем.</p> <p>А правителството, от своя страна, не прави нито стратегически ходове, нито елементарни тактически ходове.</p> <p>Като говоря за стратегия, говоря за това, че в рамките на Европейския съюз би могло да се поиска създаване на Южен алианс, защото това е общ проблем на всички южни страни, гранични в Европа.</p> <p>Ако имахме активна външна политика и на власт бяха сериозни политици, те щяха да бъдат флагман именно за това - България, Малта, Кипър, Италия, Гърция да се обединят и да поискат от ЕС активна и задължителна солидарност, когато говорим за проблемите с бежанците, а не доброволна солидарност, каквато има в момента.</p> <p>Това на стратегическо ниво е изключително важно, защото в Сирия проблемът явно няма да бъде решен скоро и по всяка вероятност България ще бъде обект на допълнителен натиск от бежанци не само от Сирия, но и от останалия арабски свят и разбира се, от Африка, където също има множество конфликти.</p> <p>На тактическо ниво елементарни неща - например да се занесе по един лаптоп в центровете и да се включат те в една обща информационна система.</p> <p>Това е елементарно, за да може дарителските акции действително да бъдат насочени така, че да вкарват това, от което хората наистина имат нужда. Дори и това в момента не се прави. Има някаква стена, общо взето всичко е на принципа на самоорганизацията, на хаоса, на това кой какво свари да занесе.</p> <p>Но ако има поне малко организация, значителна част от товара на държавата ще бъде облекчен именно от енергията на хората, които искат да помагат.</p> <p><strong>Това правителство твърди, че е наследило проблема от предишното. Има ли основание за такова твърдение?</strong></p> <p>Проблемите у нас са винаги наследени и никога предвидени.&nbsp;Факт е, че при предишното правителство България имаше изключително активна политика спрямо арабския свят &ndash; ние давахме сигнали, че България е приятелски настроена страна, че можем да приемем хора&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>... дори сирийската опозиция беше събрана в България&hellip;</strong></p> <p>Така че логично беше Цветан Цветанов, който по това време беше вицепремиер и пряко отговорен за тези процеси, да се подготви. Негов любим израз беше, че получава подкрепа от евроатлантическите партньори, така че беше логично той да поиска от тях помощ и подкрепа.</p> <p>Между другото, интересен факт е, че Кристалина Георгиева няколко пъти споменава, че България е получила два милиона евро за бежанците и аз, като гражданин, бих искала да знам къде са тези пари. И какво се е случило с тях?</p> <p>Защото аз съм през ден във Военна рампа или във Враждебна и ви уверявам, че там две евро не виждам, камо ли два милиона.</p> <p><strong>Два милиона за 6500 души би трябвало да оправят проблема и да стигнат за още толкова.</strong></p> <p>По думите на Кристалина Георгиева те са отпуснати тази година, поне така разбрах, но тук отново имаме пълна мъгла около тези средства, а те би трябвало да се използват точно за това - трябваше да имаме вече ремонтирани сгради, мрежи от социални работници, от лекари.<br />Има възможности да се организира и работата със самите бежанци - това са хора с професии, има лекари, фармацевти със семейства, с деца.</p> <p>Имаше възможности тези хора почти веднага да бъдат интегрирани, най-малкото да бъдат използвани техните умения в рамките на общността.</p> <p>Ако имаше добра система, която още при приемането да идентифицира техните възможности и умения, тези хора моментално можеха да започнат да помагат и на другите бежанци. И да бъдат не бреме, а в помощ на държавата.</p> <p><strong>Вижте обаче какъв образ създава медията през говорители, тип &bdquo;Атака&rdquo;, защото има една депутатка (Меглена Ташева), която не слиза от ефир в най-гледаното време, а би трябвало да влезе в затвора за такива думи.</strong></p> <p>Срещу нея вече има подадена жалба</p> <p><strong>Върху Кристалина Георгиева се възлагат някакви отговорности, които тя няма.</strong></p> <p>Така е, да. Кристалина Георгиева е комисар, който отговаря за хуманитарните кризи в рамките на ЕС и за мен остава учудващо защо никой в България не говори, че комисарят, който отговаря за бежанците, е Сесилия Малмстрьом, която е и комисар по вътрешните работи.</p> <p>Съвсем наскоро, на 25 септември, в Брюксел имаше голяма среща точно по отношение на релокацията на бежанци, защото в Малта бежанците вече са изключително много. Малта е малка страна, значително по-малка от България, а бежанците са приблизително 20 000.<br />Малтийското правителство поиска вече да има европейска солидарност и отговорност, която да позволява релокация на бежанците в други държави.</p> <p>България обаче не останах с впечатление да е била активен участник в тази среща, въпреки че тя касаеше всички страни - Гърция, Кипър, Италия, Малта и България.</p> <p>ЕК оказва натиск върху Турция също да подпише споразумение за реадмисия, тоест за връщане на бежанците обратно на нейна територия.</p> <p>България няма особено активна политика и в това отношение.</p> <p>Ние от политиците очакваме това - те да предвиждат проблемите, да правят стратегически концепции, да договарят, да упражняват международен натиск.&nbsp;Аз от политик не очаквам да дойде заедно с мен да раздава памперси, да прави сандвичи или да се снима с няколко от бежанците. Това е абсурд.</p> <p>Смятам, че гражданите си вършат работата, помагат, самоорганизират се.&nbsp;Гражданите каквото могат - правят. Обаче политиците в момента не са нито политици, нито граждани.</p> <p>Защото ние не ги виждаме в момента да даряват лични средства, те обикновено даряват държавни субсидии, същевременно не си вършат и работата като политици, защото ги няма на голямата европейска сцена.</p> <p>Ако те стратегически не решат въпроса с бежанците, всякакви тактически мерки ще бъдат безсмислени.</p> <p><strong>Виждаме и някакви панически действия - изграждане на ограда, свикване на КСНС, сякаш това ще реши проблема. Мащабите на тази криза все още не са големи. Тоест липсва елементарна организация и поемане на отговорност на политическо ниво&hellip;</strong></p> <p>Какво ще се случи на един Консултативен съвет по национална сигурност? Какво? Нищо по-различно от това, което се случи на предишния. Тоест Волен Сидеров да дойде, да направи някакъв скандал, да повдигне въпроса за офшорките на Плевнелиев и да си излезе.<br />Какво ще се случи от това? Абсолютно нищо.</p> <p>Предстои извънредно заседание на правителството в понеделник, много съм любопитна да видя какъв ще е общият резултат, но за мен правилният, адекватният отговор в момента е България да има много сериозна външна политика, която да ангажира и останалите страни в ЕС, защото в края на краищата, това е външна политика на Европейския съюз.</p> <p>Ние трябва да престанем да се държим като страна, която усвоява средства от ЕС, защото ние не сме просто някаква бедна малка страничка, която просто трябва да получава средства.</p> <p>Ние сме пълноправен член на ЕК, който трябва да участва, да изработва политики, да има интереси, които да защитава и отстоява.</p> <p>България не се държи адекватно като член на Европейския съюз. Ние продължаваме да се държим като страна, която иска хуманитарни помощи, защото има хуманитарна криза. Това го правехме, когато бях на 20 години, тогава България беше в положение, в което искахме помощи.</p> <p><strong>Споменахте &bdquo;солидарно и задължително&rdquo;. Няма ли ЕС единно становище по този въпрос и не трябва ли да действа тази солидарност?</strong></p> <p>В момента се дискутира дали солидарността по отношение на бежанците да бъде задължителна, защото тя в момента е доброволна.</p> <p>На последното заседание по темата, което, мисля, е било по време на предишното правителство, България е гласувала за доброволната солидарност, което е било доста недалновидно според мен, предвид факта, че България е външна граница на ЕС.</p> <p>Ние ще продължим да бъдем изложени на бежански натиск, независимо дали конфликтът в Сирия ще спре. Ние имаме постоянен миграционен натиск от икономически емигранти. В България има вече много сериозна китайска общност, арабска, дори руска общност, която не е свързана само с руските новобогаташи или криминални.</p> <p>Има хора, които идват тук по икономически причини. Това са най-големите имигрантски общности у нас.</p> <p>Тези проблеми някак си ни убягват, ние не им обръщаме внимание.</p> <p><strong>Защо в такива мизерни условия приемаме бежанците, защо това не ни прави впечатление?</strong></p> <p>За мен това е ретроградното комунистическо мислене, според което ти трябва да вкараш някой, който е по-беден или по-немощен, трябва да го вкараш някъде, където да кореспондира с твоето положение. Това е знак на неуважение.</p> <p>Отново тръгнахме с военните действия, с казармите, с полицейския ред. Всичко това е важно, националната сигурност е важна, но липсата на ценности, където и да е, е това, което ни води надолу и ще продължава да ни води надолу.</p> <p>Няма нация в света, която да се е развила на базата на недоверието, страха и съмнението.</p> <p><strong>Работи ли правителството с неправителствените организации?</strong></p> <p>Избирателно се работи. По определи казуси има сътрудничество, по други не, но се надявам все пак да има малко по-структуриран диалог.</p> <p>Това правителство, трябва да признаем, не се радва на подкрепата на гражданското общество, така че в известна степен има резистентност и от страна на самите неправителствени организации, които не искат да работят с правителството. От друга страна, и то не прави кой знае какво, за да намали това недоверие.</p> <p><strong>Доколко страховете от бежанците са основателни? И какъв е най-лошият възможен сценарий?</strong></p> <p>За мен най-опасният проблем са националистическите насторения и омразата и ксенофобията на този етап.</p> <p>С увеличаването на броя на бежанците обаче ще започнат и социалните и икономически проблеми, защото голяма част от тези хора ще търсят препитание.</p> <p>Те не могат да отидат в другите европейски страни, както се говори, защото България, за разлика от Турция, е подписала споразумение за реадмисия и от тук нататък една голяма група от бежанците ще бъдат наш интеграционен проблем.</p> <p>България ще трябва да изгради необходимите механизми тези хора да започнат работа, децата им да ходят на училище и това да не бъде поредното гето.</p>