- 10 Sep 2020
- 64
- 23
Усеща се,че някои са със съзнанието за самообявил се елит, не се казва пряко обаче, защото ако това се каже пряко, ще означава, че се намираме във фашистка среда. Това, че някои хора превъзхождат други въобще - и няма нужда от аргументи - това е един фашистки принцип. Не може да има изключителни нации, не може да има изключителни партии, групи, съсловия, а съсловието на университетските преподаватели не може да бъде привилегировано.
<p>В момента Университетът изглежда, сякаш някой го е заключил и си е отишъл. Не мога да скрия, че мен това ме наскърбява, защото аз всеки ден съм там, всеки ден работя там. И сега, като гледам това пусто място, се питам: дали си заслужава, казва в разговор с Явор Дачков университетският преподавател доцент доктор Николай Гочев.</p>
<p><strong>Поканих един действащ преподавател, който не е обвързан с никакви политически партии и олигархични кръгове, както биха казали протестиращите. Освен това има доста сериозна и впечатляваща академична биография в областта си и е един от безспорните авторитети в България - Николай Гочев, той е доцент, доктор в „Класическа филология”, преподавател по антична литература. Имам няколко страници с неговата биография, завършил е класическата гимназия, Атинския университет - специалност „Езикознание”, работил е по много проекти в областта на античната литература и философия, превеждал е Софокъл, Аристотел, Платон.</strong></p>
<p>Аз искам първо да кажа, че не съм упълномощен от Университета или от декана, за да говоря тук. Приех поканата като един от многото членове на академичната общност. Не смятам, че съм нещо повече от другите преподаватели.</p>
<p>По последни данни в Софийския университет има към 1600 щатни преподаватели. Това е една огромна институция не само за България, а за която и да било страна. Това е голям университет. Поради това не смятам, че моето мнение би трябвало да има голяма тежест, аз съм само един от тях.</p>
<p><strong>Да говорим днес, без да противопоставяме качеството на количеството, както стана модерно напоследък.</strong></p>
<p>Да, обаче искам да обсъдим и двете.</p>
<p><strong>Добре, нека се захванем тогава с това - какво мислите за окупацията?</strong></p>
<p>Мисля, че трябва да се види същественото. И същественото е кой извършва това действие, на което сме свидетели?</p>
<p>На първо място има граждани, които са окупирали университета и са съобщили на обществото, че няма да допуснат провеждане на учебни занятия за някакъв неопределен срок. И това е много сериозно не само за студентите и за мен, но и за цялото общество.</p>
<p>Затова трябва да се знае кой прави това нещо и кой носи отговорност, ако трябва да го похвалим или ако трябва да го упрекнем.</p>
<p>Как ще разберем? Общо взето в публичното пространство се каза, че това се извършва от Университета - студентите са важна част, същевременно има и преподаватели и поради това изглежда, че това е действие, предприето от Университета като една общност.</p>
<p>Затова трябва да се разбере дали хората, които са се заели с това, са представителни за Софийския университет.</p>
<p>Ако са представителни, тогава обществото трябва да разговаря с тях като с Университета.<br />Аз няма да побързам с отговора дали това е така, защото човек не трябва да бърза и да казва „това е така или иначе”.</p>
<p>Трябва да казваме: виждам нещата така и така или съдя по някакъв критерий.</p>
<p>И аз бих предложил такъв критерий, пък нека всеки сам за себе си съди.</p>
<p>Да видим количеството, наистина. Колко са хората, за които се мисли, че представляват Софийския университет?</p>
<p>Значи аз казах - 1600 преподаватели, над 24 000 студенти, с докторантите - около 25 000 обучаеми.</p>
<p>На мен ми се струва, че за да бъдат представителни хората, заели се с това дело, те трябва да бъдат много.</p>
<p>Нека да кажем, че това би трябвало да са поне една трета, защото физически не всеки може да е там, да изрази отношение. Но аз бих желал да видя между 8 и 10 000 студенти около Университета, ако не вътре, то поне около него. И тогава бих казал: да, тези хора са напълно представителни.</p>
<p>Второ, за преподавателите. Нека има 700-800 преподаватели.</p>
<p><strong>Всъщност досега са се подписали около 30 души, доколкото знам…</strong></p>
<p>Никой не може да каже колко са точно, варират цифрите в публичното пространство. Но това са цифрите, които биха дали представителност като количество.</p>
<p>И идва въпросът за представителността като…</p>
<p><strong>Като качество...</strong></p>
<p>Не, не като качество, а като „възлагане”. Хората могат да бъдат упълномощени. Например съществува Академичен съвет. Хората там не са много, те са няколко десетки, тоест приблизително колкото са преподавателите, които подкрепят.</p>
<p>Но тези хора са упълномощени.Това са деканите на факултетите, студенти, докторанти, служители. Да, тези хора са малко, но са упълномощени съгласно вътрешния правилник, имащ силата на закон в общността на Университета - това е Университетът. В момента Академичният съвет е този, който трябва да каже какво се случва.</p>
<p>И на трето място има един много интересен въпрос, трети критерий, така да се каже, нещо като качество. Това е въпросът за личните качества на хората, които са се заели с това дело.</p>
<p>Защото, ако ние установим, че тези хора разполагат с лични качества, които в положителен смисъл ги отличават до такава степен от всички останали, тогава на мен ми се струва, че тези хора, макар и малко, макар и неупълномощени, биха били представителни за Университета.</p>
<p><strong>Тоест някакъв тип елитарност в добрия смисъл на думата?</strong></p>
<p>Думата елитарност е тежка, рискована, бодлива. Но защо да не допуснем, че става дума за хора с по-висок морал от останалите хора и хора с по-висока, отчетливо по-висока интелигентност, по-умни от останалите хора.</p>
<p>Разбира се, знам, че никой няма да рискува да каже, че той притежава повече морал от другите хора или че е по-интелигентен от някой друг.</p>
<p>За съжаление подават се сигнали и в този случай човек трябва да внимава какво му се казва и как. И аз бих казал: когато се говори за морал и съвест - кой е съдникът? Кой може да каже къде моралът е повече и къде по-малко?</p>
<p>Казва се, че КС какво и да решава, трябва да решава и въз основа на морала. Да е законно, но да е и морално.</p>
<p>Това означава, че може би КС не действа в никакъв случай от морални съображения или поне неговите морални съображения не участват.</p>
<p>Кой може да съди за това нещо? Как може един гражданин да каже: конституционните съдии не действат в съответствие с морала. Как? Как той е проверил техния морал?</p>
<p>Също така и за останалите студенти, които не участват. Не само не участват, но изразяват и мнение, което не съвпада с мнението на хората, които затвориха университета. Как можем да разберем, че моралът на студентите, които предпочитат семестърът да продължи, е по-нисък от морала на студентите, които предлагат семестърът да бъде прекратен?</p>
<p>А нима това да кажеш, че семестърът трябва да бъде прекратен, че правителството трябва да подаде оставка, че парламентът трябва да се разпусне и да се назначат час по-скоро нови парламентарни избори - дали това е сигурен белег за висок морал?</p>
<p>Аз чух професор Близнашки да говори за революция в много положителен смисъл. Но революциите не са само положителни явления, има революции, които донасят големи страдания, големи беди на цели народи.</p>
<p>Следователно не можем да похвалим някого просто с тази дума. Каква революция правиш, какво извършваш конкретно?</p>
<p>Ето въпроса за морала. Ние нямаме начин да измерваме морала.</p>
<p><strong>Могат да ви отговорят обаче, че те го чувстват „отвътре”. Дори чух репортерка, която ги оприличи на Ботевата чета. Че ако Ботев беше стоял отстрани, нищо нямало да се случи.</strong></p>
<p>Добре, но някой може да си позволи да ги оприличи на някаква друга група. Как да познаем, че единият е прав, а другият не е.</p>
<p>За съжаление няма сигурен белег за морално действие. Уви! Моралното действие се разпознава много трудно и затова е много трудно да се съди.</p>
<p><strong>Вие избрахте подхода да давате аргументи, без да изказвате твърдения. Но от всичко казано дотук според тези критерии това не е представителна извадка, която е окупирала университета.</strong></p>
<p>Всеки би трябвало да помисли и да прецени.</p>
<p>Впрочем, преди да дойда тук, минах покрай университета и видях, че в двора няма хора. Има камери, но хора няма.</p>
<p><strong>Това е другият много интересен феномен - телевизионният. Университетът е представен само през групата, която излезе и оповести окупацията и злодеите - няколко яки момчета, които се опитаха да счупят вратите и се опитаха да направят контрапротест. Но всъщност 99 процента от Университета липсва в медията.</strong></p>
<p>Трябва всеки, когато гледа телевизия, да знае, че той вижда това, което му предлага камерата. А ние трябва честно да кажем, че в Университета няма хора. В 9 часа там е много оживено, а в 12 буквално не може да се мине. Защото са дошли на лекции. А в момента цари празнота.</p>
<p>Университета изглежда сякаш някой го е затворил и си е отишъл.</p>
<p>Не мога да скрия, че мен това ме наскърбява, защото аз всеки ден съм там, всеки ден работя там. И сега, като гледам това пусто място, се питам: дали си заслужава?</p>
<p><strong>Ами ще ви отговорят - защото всички сме заспали, затова България е в това положение, затова пропаднахме в бездна от аморалност, липса на политическа коректност и воля, от липса на правила, от липса на правосъдие. Ние се разпаднахме като общество. И когато студентите решиха да ни събудят, ние се отнасяме скептично към тях.</strong></p>
<p>Аз си позволявам да имам мнение, което не съвпада с мнението на много хора, които взимат думата по въпроса за това какво е положението в България.</p>
<p>Имам впечатление от доста страни, и то не само от екскурзии. И ви уверявам, че България е прекрасна страна, в която хората живеят сравнително добре. В огромна част от света хората живеят много по-тежко, отколкото в България, те са притиснати от много по-тежки проблеми, включително и за живота си. Те са тормозени много по-сериозно от държавния апарат, имат много по-малка свобода на словото.</p>
<p>На фона на повечето страни в света България е страна, в която човек може да живее щастливо, свободно и пълноценно.</p>
<p>Знам, че моето мнение не съвпада с мнението на твърде много хора.</p>
<p><strong>А как ще отговорите на проф. Близнашки, който направи сравнението с Фердинанд и с Париж 68-а? Това не е ли възможността България да изживее своя звезден момент на студентски бунт и на проявена заинтересовуност на младите хора към това, което се случва в политиката?</strong></p>
<p>Фердинанд затвори Софийския университет за няколко месеца, понеже той така реши като княз. Той имаше такава власт. В момента Университетът също се затваря не от княза, а от група граждани, които просто решиха и го направиха. Тоест те се държат като Фердинанд.</p>
<p>Това е прелюбопитно - как така успяват? Откъде такава сила?</p>
<p>Защото виждате колко меко реагира ръководството на Университета, пък и аз като преподавател, усещаме, че тези хора имат сила.</p>
<p><strong>А откъде идва тя?</strong></p>
<p>Може ли всеки, една група хора, да отиде и да затвори Софийския университет, най-големия университет в България?</p>
<p>За да се направи това нещо, тези хора трябва да имат някаква протекция. Това е медийната протекция.</p>
<p>Медиите са благоприятно настроени към това, което става, а медиите са сила. Ако ти имаш подкрепата на медиите, можеш да направиш големи неща.</p>
<p>Например можеш да разрушиш една държава в буквалния смисъл на думата, защото има примери на държави, които са били разрушени, хвърлени в ужасни нещастия, които ние тук изобщо не си представяме.</p>
<p>Как беше възможно това - ние го видяхме през последните две години - възможно, защото бяха ангажирани медии.</p>
<p>В България имаме аналогия на тези медии, те подкрепят някакви общности, а тези общности знаят, че са подкрепени, и не се боят.</p>
<p>Те знаят, че ако един полицай влезе и се отнесе с тях твърдо, ще стане огромен скандал. И тогава ще има огромни последствия и ще стане това, което те искат. А хората, от които зависят действията на държавата, отлично знаят това нещо и затова се отнасят много меко.</p>
<p>Хората, които са вътре в Университета, отлично знаят, че не са застрашени от нищо. Зад тях са медиите.</p>
<p><strong>А тези, които са отвън, които протестират от юни месец с претенцията да събудят цялото гражданско общество?</strong></p>
<p>Тези груби претенции към българското общество не ги приемам. Знам, че те се носят навсякъде, но не смятам, че българското общество е заспало.</p>
<p>Освен това тези протести не се разраснаха, не виждам усилване на действия, които да водят до разпускане на парламента. Това означава, че в обществото като цяло няма желание този парламент да бъде разпуснат. И тогава някой взима думата и казва: българското общество е виновно, то не разбира, то греши.</p>
<p>Аз съм много притеснен от това, което прочетох за промяна в избирателния закон. В каква насока - това означава ли, че някои няма да могат да гласуват, или гласовете им няма да се признават?</p>
<p><strong>Да, има твърдения, че само образованите трябва да гласуват.</strong></p>
<p>В никакъв случай не може да се говори така, да се казва, че хората, които са гласували, не са разбрали какво са направили. Има закон, има Конституция, изборите са регламентирани.</p>
<p><strong>Знаете ли, един преподавател ми писа, че в Университета цари страх да изразят мнението си, защото ще ги обявят за комунисти, ретроградни, ще се изсипе медията срещу тях. Да кажем няколко думи за своеобразната диктатура на либерализма. Тези протести, които по заявка бяха антикомунистически, срещу правителството на БСП и ДПС, върнаха риториката от началото на 90-те години.</strong></p>
<p>Вижте, аз се смятам за много отговорен за нещата, които се случват в обществото и по-специално за това, което се говори в обществото, тъй като, както много мои колеги, се занимавам със словото.</p>
<p>Ние трябва да внимаваме с поставянето на квалификации на хората. Както и да се квалифицират събитията на положителни и отрицателни. Не може да се квалифицират хората като „врагове на народа” или като „комунисти”.</p>
<p>Ние трябва да внимаваме какво конкретно правят тези хора и да се опитваме да разберем това действие от полза за кого е? Не трябва да се занимаваме с това как се наричат нещата.</p>
<p><strong>В протестите се прокрадват много думи от вашата специалност: „олигархия”, „демокрация”. Можете ли да направите някакви паралели?</strong></p>
<p>Ние слабо разбираме историята, защото съдим по някакви установени термини, за които не знаем колко са добри.</p>
<p>Ето например хората говорят какви прекрасни студентски движения имаше през 60-те. Тогава Де Гол беше принуден да подаде оставка. А оставката му полезна ли е била за френското общество? Откъде знаем, че това е било добре за Франция, и хвалим това движение?</p>
<p>Ние тук, в нашата страна, днес не можем да разберем кое е добре и кое не, а за Франция знаем.</p>
<p>Аз казвам на студентите си винаги да се отнасят критично към своите източници. Ето сега нашите източници са медиите - към тях трябва да се отнасяме критично, а не да повтаряме каквото ни кажат.</p>
<p>Що се отнася до олигархията, имам съвсем определен възглед. Много пъти беше повторена тази дума, тя беше наложена.</p>
<p>Аз бих искал да кажа, че България не е остров, не е някаква мощна държава, която може да мине без целия останал свят, каквито са три държави в света - САЩ, Русия и Китай. В тях може да има олигархия.</p>
<p>Случаят с България съвсем не е такъв. Ние сме държава, включена в конгломерат от други държави, и нещата, които се случват у нас, зависят от много фактори. И сега някой казва: ние тук имаме олигархия.</p>
<p>Е, как така имаме олигархия, която е независима от ЕС или от западната банкова система?</p>
<p>Тези олигарси разполагат с финансови средства, те къде ги държат? Ами тази банкова система да не би да се управлява от България? Ами не се ли знае в западния свят кой какви сметки има.</p>
<p>Ето, ние видяхме, че в една държава, членка на ЕС, може да се затворят банките и на гражданите да се каже: от днес ще теглите само по 300 евро. Представяте ли си това да се случи в България? Щом цяла една държава може да бъде затворена във финансово отношение, значи в банковата система съществува контрол.</p>
<p>Така че ако ние имаме олигарси, те във всички положения са под контрол. И то не от гражданското общество, а от голямата банкова система.</p>
<p>И ако ние сме против олигарсите, защо не се обърнем към Европейската централна банка или МВФ и да кажем: имаме проблем с олигарсите, осведомете ни къде са техните авоари, санкционирайте ги. Ето, на Кадафи нали му запорирахте сметките? Ами запорирайте ги и на тези олигарси, няма нужда хората да бъдат убивани, просто ги запорирайте.</p>
<p>Или да се направи една акция, да се отиде пред посолството на Швейцария, на Австрия, на Великобритания и да се каже: ние, гражданите на България, се обръщаме към вас и молим да ни съдействате срещу нашата олигархия. Аз не виждам демонстрации пред тези посолства.</p>
<p><strong>Има гласове, които се опитват да узурпират гражданското общество и да говорят от негово име. Има чувство за един своеобразен елит, който е по-морален, по-умен, по-красив дори, който твърди, че има правото само защото е такъв, да говори истините от последна инстанция.</strong></p>
<p>Усеща се това нещо, не се казва пряко обаче, защото ако това се каже пряко, ще означава, че се намираме във фашистка среда. Трябва изключително много да се внимава. Това, че някои хора превъзхождат други въобще - и няма нужда от аргументи - това е един фашистки принцип.</p>
<p>За съжаление идеологическата обстановка в света, в който живеем, е много подвижна и хората трябва да внимават много какво се случва ежедневно.</p>
<p>Разбира се, напоследък в световното медийно пространство се поде въпросът за изключителността на някои нации. Не може една нация, независимо от нейните успехи, да каже че е изключителна и има последната дума.</p>
<p>Не може да има изключителни нации, не може да има изключителни партии, групи, съсловия, а съсловието на университетските преподаватели не може да бъде привилегировано.</p>
<p><strong>Фасада ли е българската демокрация, още едно клише? И докога в обществения разговор винаги ще се търсят врагове - външни или вътрешни - защото това изключва общото ни живеене?</strong></p>
<p>Много е мъчен въпросът що е демокрация, някъде съществува ли демокрация? Ако някой каже, че една демокрация е фасадна, тоест фалшива, трябва да му зададем два въпроса: Какво разбира той под „демокрация” и къде смятате, че съществува демокрация, но отговорът трябва да е въз основа на лични впечатления, на критерии, а не само на неща чути оттук-оттам.</p>
<p>Много малко хора биха могли да засвидетелстват добри познания на политическите и обществени състояния. Хората трябва да бъдат малко по-скромни.</p>
<p>Аз не мога да кажа, че демокрацията в България е фасадна, не знам толкова много. Но се надявам, че демокрацията в България функционира и че в България има свобода.</p>
<p><strong>Прогнозата ви как ще завърши тази окупация?</strong></p>
<p>Трябва да се направи академично изявление, обществото очаква Университета да работи, а не да стои празен.</p>
<p>Съветът трябва да отчете какво имаме в тази ситуация и да каже, преди всичко, какво ще стане с осигуряването на учебния процес.</p>
<p>Когато Академичният съвет вземе решение, това е решението на Университета, независимо от това какво мислят различни фактори.</p>
<p>Ако Съветът каже, че утре имам учебен процес, аз отивам в Университета и ако някой ми каже: "Не може!" ще отговоря: "Аз се подчинявам на решението на Академичния съвет".</p>
<p><strong>Докъде мислите, че ще стигнат управляващите по отношение на академичната свобода? Чуват се призиви към полицията и от страна на окупиралите, и на техните опоненти.</strong></p>
<p>Трябва да се внимава кое действие е законосъобразно. Кой каква роля има, къде е неговото място. Не мога аз в Университета да се държа като партиен симпатизант или функционер. Ако имам да кажа нещо на парламента, трябва да отида пред него, а не да стоя в Университета.</p>
