- 10 Sep 2020
- 106
- 6
Министър Цветанов доскоро премълчаваше, че има сключен анекс със "Сименс" от правителството на ГЕРБ, а непрекъснато прехвърляше вината върху Румен Петков и тройната коалиция. Може би обаче и ГЕРБ имат своите причини да не искат да съдят "Сименс". За никого не е тайна, че "Сименс" е в близки отношения с фондация "Ханс Зайдел", която пък финансира ГЕРБ. Неизбежно възниква въпросът дали ГЕРБ не са получавали пари от "Сименс" чрез фондацията и това да е задкулисната причина за необоснованото иначе търпение на българското правителство. Това заявява в интервю за glasove.com председателят на ГИ "Справедливост" Иван Груйкин по повод скандала със забавянето на издаването на документи отстрана на МВР. И още: "Кризисният PR на "Сименс" е поет от Агенция D&D, собственост на пиарката на "Лукойл" Диана Дамянова, а на различни позиции в кабинета в момента работят хора от тази агенция."
<p><strong>Преди време по повод скандалния хаос с издаването на новите документи за самоличност премиерът Борисов каза гневно: „Хората на опашките не псуват „Сименс”, а псуват нас, без да имаме вина”. Очевидно вие от Гражданска инициатива „Справедливост” не смятате така, след като заведохте колективен иск срещу МВР и министър Цветан Цветанов. Има ли вече движение по този иск?</strong></p>
<p>Допускам, че Борисов наистина е убеден във вината на „Сименс” и собствената си и на правителството невиновност. В измеренията, в които той си представя управлението на страната, нещата са много близки до взаимоотношенията в частния бизнес, където договорната отговорност е водеща. Но когато става въпрос за управлението на държавата, премиерът не може да се крие зад съществуваща или измислена отговорност на фирма подизпълнител. Задължението по закон за издаването на българските лични документи е на правителството (чрез МВР) и за гражданите това е единствената меродавна отговорност. Как правителството е решило да изпълни това свое задължение (в рамките на закона, разбира се), дали ще има един или няколко изпълнители или подизпълнители, дали ще направи организация и обучение на наличния си персонал и така ще изпълни цялата процедура по издаването на документите – това е въпрос на целесъобразно управленско решение. И когато правителството се провали – както е и в настоящия случай – отговорността пред гражданите е единствено негова. А пък Борисов да си доказва в съда чия е отговорността в рамките на договора си със „Сименс”, да си търси обезщетения и да си прави съответните изводи за други подобни случаи. Но както виждаме, премиерът е доста далеч от подобно разбиране на проблема.<br />А нашият иск е депозиран в Софийския градски съд в деня, когато обявихме това – на 26.08.2010 г. До настоящия момент нямаме никакво съобщение от съда по делото, но до неотдавна имаше съдебна ваканция. Надяваме се съвсем скоро да има произнасяне на съда по процедурата и движението на делото.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Припомнете накратко какви са според вас нарушенията или неизпълнените задължения на МВР?</strong></p>
<p>МВР е длъжно да издава на гражданите лични документи в определени от закона срокове. Тези срокове се изчисляват от момента на подаване на заявление. Първото закононарушение на МВР е неизпълнение на законовите срокове за издаване на лични документи за значителна част от подалите заявления лица. Това закононарушение е налице и във всеки от многобройните случаи, когато МВР отказваше да приема заявления за определени поръчки (бързи и експресни) – тук това нарушение е в една прикрита форма, тъй като формално заявления изобщо не са подавани. Това е и самостоятелно нарушение на закона, защото МВР няма право да не приема заявления – всичко би трябвало да зависи от желанието и решението на гражданите, а не от аргументи, свързани с организацията на работа и възможностите на МВР като система.<br />И някак си зад тези конкретни задължения стоят принципните, големите нарушения на МВР – на принципите на работа на тази институция, които те явно възприемат съвсем пожелателно, ако изобщо са наясно с тях. Става въпрос за изрично посочените в Закона за администрацията и Закона за МВР принципи на работа като законност, откритост и достъпност, ефективност; субординация и координация, последователност и предвидимост; планиране и изпълняване на дейността по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите; зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; публичност.</p>
<p>Неспазване на законово регламентираните срокове за издаване на документите, чакане по опашки пред съответните РПУ с часове и дори дни, принуждаването на гражданите да прибягват до унизително и отнемащо ценно за тях време предварително записване в импровизирани списъци на чакащите, неяснота за крайния срок за издаването на документите, невъзможност за пътуване в чужбина поради неиздаването на документите в срок, непредвидимост, хаос, напрежение, вредни за здравето условия, в които гражданите са принудени да се редят на опашки в най-горещите летни дни, липса на организация и адекватно отношение от страна на полицейската администрация, несигурност и психическо напрежение за очакващите своите документи – всичко това е резултат от неизпълнение от страна на МВР на задължението им по закон да приемат заявления и да издадат на гражданите лични документи при нормални условия и в законно регламентирани срокове, при адекватна организация и спазване на посочените принципи на Закона за администрацията, АПК и Закона за МВР.<br />По този начин на гражданите са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на тяхното човешко достойнство, общо притеснение, душевен дискомфорт, съзнаване на опасността да пропуснат важни пътувания поради липсата на лични документи в предварително обявените срокове, психическо и физическо изтощение и умора от чакането на опашките пред полицейските управления, притеснение за здравето им, притеснение за пропуснати ангажименти, нарушени планове и предстояща работа, притеснение за свързаните със загубеното време имуществени вреди – заплати, възнаграждения, пропуснати пътувания и резервации, чувство на безсилие пред произвола на административните органи и служби.<br />Финансовото компенсиране на всички тези неимуществени вреди е една от целите на предявения колективен иск срещу МВР.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Какво обезщетение искате да заплати ответникът? </strong></p>
<p>Първо, ние искаме съдът да приеме, че МВР е нарушило закона, от което са произлезли изброените сериозни неимуществени вреди за широк кръг лица.<br />Второ, искаме съдът да приеме посочения от нас размер на увреждането – 50 милиона лева (за около милион и половина граждани, по 50 лева на човек, като допускаме, че за една трета от гражданите не е имало нарушения от страна на МВР), като ефективно ни присъди (на този етап) една символична сума от хиляда лева. Това правим от съображения, свързани със съществуващото в момента задължение за предварително плащане на 4% държавна такса. Само припомням, че в началото на тази година Гражданска инициатива „Справедливост” атакува в съда този текст на Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, като противоречаща на конституционното право на достъп до съд. Това дело в момента се гледа от Върховния административен съд и при очакваната от нас отмяна ще предявим за осъждане пълния размер на претенцията по делото срещу МВР в размер на 50 милиона лева.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Внесли сте и жалба относно произволното определяне на таксите, които се заплащат за новите документи за самоличност. Какви са мотивите? Чия собственост всъщност са документите за самоличност?</strong></p>
<p>Да, това е поредната жалба, която „Справедливост” подава срещу незаконен режим на такси, които българските граждани са принудени да плащат. И в този случай става въпрос за нарушаване на основния принцип по Закона за държавните такси, че простата (непропорционална) такса – това е цената на материално-техническите и административни разходи за конкретната услуга, която администрацията предоставя. Тоест таксата не може да надхвърля присъщо необходимите разходи за съответната услуга или действие, което означава да има предварително направено ценообразуване на тези разходи – напр. за хартия, тонер и др. консуматива. Важно е да се знае, че в съдържанието на тези разходи не следва да се включва възнаграждението на администрацията и издръжката на съответната материално-техническа база, за които гражданите са платили вече чрез своите данъци, разпределени впоследствие от Закона за държавния бюджет.<br />И в този, и в останалите случаи, в които атакуваме незаконни такси, е налице абсолютно произволно определяне на тези такси – най-вече на базата на моментните нужди на съответното административно звено, а не на базата на прецизен и обоснован икономически анализ. И на последно място – липсата на такъв анализ е нарушение и на конституционния принцип, че гражданите заплащат данъци и такси в зависимост от техните имущество и доходи. Като разбира се, съобразяването с тази параметри е именно с цел да не се стигне до прекомерност на съответните финансови задължения. Такса за паспорт в размер на една шеста от минималната работна заплата, освен че не отговаря на конкретните разходи за един паспорт, се явява и прекомерна като размер, дори и да беше икономически обоснована. А тя не е, дори само поради факта, че икономически анализ за разходите (а не за нуждите на администрацията) изобщо не е правен.</p>
<p>Съгласно чл. 2 от Закона за българските лични документи личните документи са собственост на държавата.</p>
<p>Излиза, че ние сме длъжни да „имаме” лични документи (за личните карти това е изрично записано в закона, а за останалите също реално сме длъжни, макар че в закона това е записано формално като наше право), таксите са определени произволно и непрозрачно от държавата, а отгоре на това тези лични документи не са наши, а са собственост на същата тази държава. Която освен това изпълнява своите задължения в този процес некомпетентно, безотговорно и по начин, увреждащ гражданите материално и морално.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Бяхте поискали също и съгласно Закона за достъп до обществена информация копия на хартиен носител на пълния текст на договорите на МВР със „Сименс-ЕООД” – фирмата изпълнител на поръчката, и със „СИБАНК”, през която се заплащат таксите за издаване на документите. Получихте отказ. Какви са аргументите на министър Цветанов? </strong></p>
<p>Всъщност министър Цветанов не отказва директно, но твърди, че от искането не е ясно каква точно информация искаме. При положение че изрично сме поискали пълния текст на договорите – съответно със „Сименс” и със СИБАНК. Направихме допълнително искане, в което на три пъти изрично заявяваме, че искаме информация за важните клаузи на договорите – дата на подписване, длъжности лица от изпълнителната власт, които са ги подписали, правата и задълженията на страните, финансовите и времеви параметри на договорите, договорените отговорности и неустойки и т.н. Изрично сме записали, че искаме и такава информация за всички анекси, подписани към всеки от двата договора, и – за да бъде съвсем ясно на министър Цветанов – искаме на хартиен носител копия от двата договора и на всички анекси, подписани към тях. В момента очакване да видим дали това е достатъчно. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Имате ли информация или предположения защо управляващите, меко казано, се опитват да възпрепятстват тези договори да станат публично достояние? И защо изобщо фирмата „Сименс ЕООД” беше избрана за изпълнител на поръчката? </strong></p>
<p>Със сигурност причините са комплексни, както се казва. Първо, става въпрос за манталитет и обидно ниско управленско ниво. Българската полиция и администрацията като цяло ревниво пазят наследения си от социализма статут на поставени над обществото и гражданите. Те упорито отказват да дават обяснения на когото и да било, създават си свои правила, които просто съобщават (и то не винаги) на гражданите, държат се грубо и неуважително, изобщо не им минава през ума, че те са просто служители – т.е. хора, които служат, а не началстват. Това е базовата, контекстуалната причина. А конкретните причини са винаги много прозаични – публична тайна е, че в България почти няма обществена поръчка, която да не е манипулирана. Управляващите очевидно нямат интерес да променят правилата и закона, а и да наложат железни правила при изпълнението на тези процедури. Всъщност корупционният потенциал на обществените поръчки е един от основните мотиви за участие в политическия процес и в управлението, от който потенциал последните три правителства се възползват без никакво изключение. Това може би не е ясно единствено за главния прокурор и подчиненото му ведомство.<br />Освен това още от самото начало този търг стартира със скандали. При повторното му обявяване със скалъпени формални аргументи до участие не бяха допуснати сериозни фирми като „Бундесдрукерай” – държавната печатница на Германия, и „Сажем секюрите”. И въпреки че тези фирми заведоха дела, търгът се проведе. Всичко това дава основания за съмнения в обективността на избора. Известно е също, че в Англия осъдиха „Сименс” по сходни причини. Но явно това не беше достатъчно като предупреждение за България. Министър Цветанов доскоро премълчаваше, че има сключен анекс със „Сименс” от правителството на ГЕРБ, а непрекъснато прехвърляше вината върху Румен Петков и тройната коалиция. Може би обаче и ГЕРБ имат своите причини да не искат да съдят „Сименс”. Има някои факти, които могат да насочат към такова предположение. За никого не е тайна, че „Сименс” е в близки отношения с фондация „Ханс Зайдел”, която пък финансира ГЕРБ. Неизбежно възниква въпросът дали ГЕРБ не са получавали пари от „Сименс” чрез фондацията и това да е задкулисната причина за необоснованото иначе търпение на българското правителство. Прави впечатление и че кризисният PR на „Сименс” е поет от Агенция D&D, собственост на пиарката на „Лукойл” Диана Дамянова, а на различни позиции в кабинета в момента работят хора от тази агенция. Това са все въпроси, на които съзаклятническите отношения между правителството и „Сименс” не дават отговори. Напротив – правят още по-аргументирано искането ни за прозрачност и представяне пред обществото на тези договори.</p>
<p><em>С адвокат Иван Груйкин разговаря Мария Дерменджиева</em></p>
