- 10 Sep 2020
- 58
- 19
„Само си представете семейство, което си крещи вкъщи 9 месеца. На деветия месец вече няма какво да се крещи – все тая. Или се развеждаш, или казваш стига. Трябва да седнем да се разберем и да престанем по някакъв начин.“ Това каза в Студио БГНЕС социологът Андрей Райчев. Според него скоро ще се сбогуваме с част от елита си, а съдбата на България ще се реши на изборите за Европарламент на 14 май 2014 година.
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Райчев, мисля че вие бяхте автор на фразата, че преходът е приключил. Сбъркахте ли? Не започва ли той отново – макар и малко като фарс?</strong></p>
<p>- Това, че преходът е свършил, не значи, че историята е свършила. Петър-Емил Митев има подходящ термин за кризата, в която сега попадаме: „постпреходен травматизъм“.</p>
<p>Това действително е изключително странно пространство, но то е странно само във върха. Елитът в широкия смисъл на думата – журналисти, политици, властимащи, пари имащи и т.н. – живее в едно пространство, в което има един ужасен скандал. Това е един ужасен скандал, който тече в горните етажи на властта – буря просто, в короната на дървото.</p>
<p>Първо, нищо такова няма, нищо такова не се случва. Ще си послужа с две метафори, за да поясня случващото се. Степента на полудяване на хората на думите, хората на властта. И не става въпрос само за тези, които управляват, но и за тези, които искат да управляват.</p>
<p>Това чудесно се илюстрира от една случка в семейството на мои приятели. Детето навършва три години, има тортичка, три свещички. Цялото семейство се е насъбрало… Детето духа свещичките и трябва да каже нещо много тържествено. И детето вика: „Оставка“.</p>
<p><strong>- И моята дъщеря я научи тази дума…</strong></p>
<p>- Дааа. Детето е разбрало, че на възрастните, като им стане хубаво, много хубаво, викат: „Оставка“. Това е на границата на патология. То е в известна степен патология, защото ние присъстваме на смъртта на част от елита. Класик на човешката мисъл казва: „Бакалинът не може да различи края на бакалницата от края на света“. Просто „бакалницата“ е определен вид хора – нямам предвид нищо меркантилно. Свършва определен вид живот, той не може да продължи – просто обществото не възнамерява да ги издържа повече, капитализмът ги унищожава – мене ако питате. И те схващат това като апокалипсис на всичко. А апокалипсис на всичко няма. Ще ви върна към февруарските митинги. В тях съвършено ясно се виждаше – митингуваха там, където положението не е много лошо. Например в София, Пловдив, Варна. Там, където е много лошо и много отдавна е лошо, нямаше движение. На тези хора им се случва същото – на тях им става лошо, то е лошо за тях и им се струва краят на всичко. А хората, милиони хора, много отдавна живеят много лошо. Главният резултат от тази травматична ситуация е следният: расте дистанцията не между БСП и хората, между ГЕРБ и хората, а между ГЕРБ, БСП и всички журналисти и прочие говорещи същества.</p>
<p><strong>- Които ги дават по телевизията.</strong></p>
<p>- Именно. Много добър критерий е това. Между тях и всички останали хора.</p>
<p><strong>- Как живеят останалите? В какъв свят? Какво се случва с тях?</strong></p>
<p>- Живеят много тежко, много трудно живеят. Живеят в една сбъркана структура, която никой не смее да поправи. Освен че е абсурдно и гадно това, което се случва, то е много вредно. Ще го илюстрирам със следната метафора: В България има 400 болници, 58 вуза, 25 банки и 6 мелници. Не може! Не е възможно! Няма да продължи дълго, няма да издържи. Ще се счупи.</p>
<p>Вместо тези 400 болници – отвратителни между другото: с рушветите и т.н. – да ги превърнем в десетина. Вярно, с някакви компенсации, но с линейки, оборудване, добро обслужване. Но никой не смее, защото а Орешарски го е направил, а Борисов го е изял. Я Борисов го е направил, а Станишев го изяжда…</p>
<p>Вместо да поддържаме тези 58 вуза, които са просто печатане на дипломи, скрита безработица и развращаване на населението – да ги сведем до 5, ние разширяваме броя на вузовете.<br />25 банки – пак са много. А шестте мелници е просто фатално! Не може 6 мелници да има в България!</p>
<p><strong>- И земя, която пустее, но която не продаваме на чужденци…</strong></p>
<p>- Между другото, това е голяма илюзия – няма нищо лошо чужденци да ни платят тази земя, защото те не могат да я изнесат. Но това е друга тема. Не може да внасяме 80 на сто от доматите си и 90 на сто от месото си. Не е възможно – трябва да работим.</p>
<p><strong>- Знаете ли колко пъти съм се опитвал да повдигна въпроса за така наречените „вериги“ – по някакъв начин да се събуди някакъв разумен разговор, но той потъва моментално.</strong></p>
<p>- Така живеем вече девет месеца – ненормално. Само си представете семейство, което си крещи девет месеца. Друг е въпросът, че не трябва да си крещят… Но на деветия месец вече няма значение какво крещиш.</p>
<p>Вече е все тая. Или трябва да се разведат, или да седнат и да кажат: „Стига!“.<br />Ние не можем да се разведем, няма как да се разведем – в тази стая сме заключени, това е положението. Като в пиесата на Жан Пол Сартр „Стаята“.</p>
<p>Тука ще живеем. Следователно трябва да седнем и да се разберем. Трябва да престанем по някакъв начин. На българина, струва ми се, му липсва чувство за самосъхранение. Но въпросът е какво ще се случи със страната. Страната има нужда от някакво управление. Ще се изберат нови хора – ще видите. Както в Чехия. Там видяхме, нещо подобно там зрееше много дълго: скандал, любовница… Но по- чешко. Такова, по-лъскавичко. Обаче – отвратително!</p>
<p>И вижте какво стана: 16% от чехите гласуваха за човек от бизнеса, свързан с бившите служби. И това е в Чехия – където, като се чуе за Русия, пада пердето. Избраха го с лозунга, че ще управлява държавата като фирма, тоест да донася печалба и храна на хората. Тоест тези реплики се оказват лечебни. Много е рисковано, защото идва един съвсем неизвестен човек, отникъде; Господ знае какво ще стане. Може пък да се окаже изключителен…</p>
<p>Какво имаме тук, в България? Отказ от идея. Ами започни нещо да правиш – да превръщаш 400-те болници и 58-те вуза в обратно съотношение. Това ни трябва.</p>
<p><strong>- Вчера казахте обаче, че Орешарски не може да го направи, защото е под натиск. Правителство, каквото и да е, под такъв натиск не може да прави реформа.</strong></p>
<p>- Естествено. Той през цялото време трябва практически да раздава шоколади, което му връзва ръцете. Въпреки това в този бюджет, който се обсъди само от гледна точка на това колко е лош Орешарски и колко отвратителен е Местан, и обратното: „Не, не, те са прекрасни!“, има реализирана една много силна идея. Тя, между другото, е на Йордан Цонев. Той сметнал, явно и Орешарски е сметнал, че на България за иновации и разни нови неща са дадени около 500 милиона. Ако ги разпределите на около 20 министерства, отиват по двайсетина милиона на министерство.</p>
<p><strong>- И отичат някъде…</strong></p>
<p>- Да. Отиват за дребни, малки неща, глупави неща. Вместо това те са ги концентрирали тези пари. В момента България прави много хубав държавнически ход. Има едни 500 милиона, които са дадени за растеж. За тях се кандидатства, може да се кандидатства. И това става пред очите на всички. Ще бъде ясно какво се прави. Така че има интересен, много интересен ход. Даже вие, г-н Дачков, даже вие сега го чувате това от мене…</p>
<p><strong>- Да, това не го знаех. Но чувам онези, които казват: „Аха! Те ги концентрират, за да ги откраднат по-лесно“.</strong></p>
<p>- И това го има. Но истината е, че ние се занимаваме с някакви 30 хлапета – нищо лошо за тях – но, позволих си да ги нарека „искра от мокри въглища“. Това е излишна енергия. Та занимаваме се 30 хлапета, които са окупирали някаква аудитория, вместо с въпроса тези 500 милиона как ще бъдат изхарчени, за какво ще отидат. И как България ще се опита да обърне своята карма. Защото ние вървим рязко надолу.<br />Главният фактор е - когато в България сме казали: беше добре - когато имаме инвестиции. Това е могъщ златен поток. Това за 5 години са 30 милиарда. Това си е една сериозна рекапитализация. И всичко тръгна. Нищо че пищяхме, че така повече не може да се живее…</p>
<p><strong>- Да, при тройната коалиция беше „най-лошо“…</strong></p>
<p>- Тя, тройната… Проблемите не ги докара тройната. Просто се случи това при нея. Но се справи добре с процеса. Стана криза, кризата премина. Но тези милиарди не са възстановени, а ние живеем с чувството, че нещо предстои да се случи. Е, няма какво да се случи.</p>
<p><strong>- Аз всъщност от няколко зими чакам да има глад.</strong></p>
<p>- Чакаме да дойде някой друг да ни оправи нещата. Не, българите трябва да разберат: така се живее, това е нашият живот и в тези условия трябва да го сглобяваме и да го подобряваме.</p>
<p><strong>- Ще кажат, че това е цинично. Че вие говорите от името на собственото си богатство и уреденост.</strong></p>
<p>- Аз, разбира се, не съм съгласен с това като упрек. Но много добре помня една поговорка, която я казваше майка ми: „Ситият на гладния не вярва“. Хората, които са по-добре материално – аз съм един от тях – изобщо не могат да си представят реално живота на човека, който е зле. По тази причина каквито и глупости да говорят за мен, аз не се сърдя. Сърдя се, когато за мене говорят тенденциозно хора в моето положение.</p>
<p>Хората, които живеят в реалния живот, ненавиждат богатите – това е съвсем разбираемо и няма какво да ги упрекваме. По-скоро – пак ще го кажа: елитът или хората на думите, тези които претендират да са властта или влияят на властта, трябва да си свършат работата, да започнат да говорят за важните неща в страната. Има няколко пункта, с които, ако този елит не се справи, той ще бъде престъпен пред историята. Демографската криза е много важна. В моето поколение бяха родени над 120 000 души.</p>
<p><strong>- Така е, но дори тогава се говори за демографска криза.</strong></p>
<p>- За 1955 година говоря.</p>
<p><strong>- Георги Марков имаше едно есе, посветено на проблема.</strong></p>
<p>- През 1968-а имаше едни „Тезиси“ за младежта. Те всъщност бяха посветени на този въпрос и направиха някакви сериозни мерки да се обърнат нещата. Малко се обърнаха. После през 90-те има страшна дупка.</p>
<p>Моята, четвъртата дъщеря, е родена в 1995 година. Това е най-голямото дъно на 90-те години. Тези момичета, родени през 1995 г., сега станаха майки. И понеже са малко, родиха тази година под 60 000 деца. От тях 30 000 не са от българския етнос. Нищо националистическо не искам да кажа, но едно е да живееш в страна, където етническите малцинства са 10-20%, а друго е 50 на 50.</p>
<p><strong>- Вие казвате да се справим с демографската криза, а от друга страна, хората са бедни. Може ли да се предложи един по-смел разговор: Защо са бедни тези хора и защо живеят зле? Живеят до европейска голяма река; газят ресурс като минерална вода, като каквито си поискате природни богатства. И чакат някой да ги оправи. Как да накараме някакви хора да започнат сами да се справят с живота си? И ще дам пример с мой близък, който живее в село Михайлово – в Северна България, в най-бедния район. За една година този човек си направи собствено лично стопанство, от което се издържа. Но той е може би единствен в цялото село. Другите селяни предпочитат да стоят пред кръчмата и да се оплакват от циганите, които ходят и им обират къщите. Не е ли вярно следното: че всъщност в България има криза на качествена работна ръка – от сервитьор до професор? Че не безработицата е проблемът?</strong></p>
<p>- Аз съм дълбоко убеден в това. Към тези неприятни факти за 400-те болници и 58-те вуза трябва да добавим и 700 000 държавни служители.<br />Държавата се оправя по свои начини. Например в Плевен на автогарата наред със сравнително редките рейсове Плевен-София, има доста по-чести Плевен-Севиля…</p>
<p>Много тъжен типов случай е „майките“. Майките ги пращат да работят в Гърция. В някои случаи гледат стари жени, но в други случаи не гледат стари жени, а млади мъже… А едни мъжаги пият бира по цял ден и играят карти. А мама работи. И мъжът ѝ, и децата ѝ са безработни. Аз не виждам голяма разлика между това и ромския модел, честно казано.</p>
<p><strong>- Какво правим с това? Ние имаме проблем помежду си – като население, като манталитет. Като психология…</strong></p>
<p>- Имаме два дискурса, два начина да говорим. Първо, трябва да минем от очакващ дискурс към мобилизиращ дискурс, тоест да се мобилизираме. Властта се държи на два вида съобщения – първото и най-важното съобщение на властта е: „Вие сте боклуци, аз съм велик“.</p>
<p><strong>- Да. Общо взето, така е.</strong></p>
<p>- Учител по физкултура – колкото и да ти е смешен, колкото и да е неграмотен, тъпак… Да говори лошо български… Като ти каже „мирно“, ти трябва да застанеш така, защото в противен случай просто няма да стане. Значи това е първото: „Ти си боклук и ще слушаш какво ти говоря аз!“. Второто е едно „ние на властта“: „Дайте момчета да бием германците!“ – ние, ние заедно.</p>
<p>Това е обратното на същото. И изведнъж той се оказва човек, който от „Строй се, преброй се“ казва обратното: „Ние с тебе сега ще направим велики работи!“. И двете съобщения властта губи способността да ги каже и това е в широкия смисъл на думата.</p>
<p>Вместо мобилизиращи текстове нашата власт непрекъснато дава демобилизиращи текстове. Вместо да се каже: „Стегни се бе, момче. Хайде за изчистим двора“, той му казва: „Станишев те ограби“ или „Борисов те ограби, а ти си толкова хубав. Вземи му властта и ми я дай на мене“. Това се случва в момента. Тоест властта си самоотне мобилизиращата възможност.</p>
<p>Кои са мобилизиращите реплики? „Няма начин да имаш болница, ще имаш линейка.“ „Няма да начин да си студент, ти си глупак и ще ходиш да работиш.“ Но за целта властта трябва да е власт.</p>
<p>Коя е властта в България? Властта в България са 240 души, които ние избираме и всичко е в техни ръце. Ние даже не разбираме, че са власт. Разправяме се с тях, все едно са наши наемни работници: как няма да ходи на работа, как ще ми излиза от пленарната зала. Когато властта е слаба, тя се чувства слаба, временна и става крадлива: Дай да си реша аз въпроса, дай да уредя братовчедката и т.н. Дай така, дай онака… Няма да се оправи така тая държава! Когато те казват: „Дайте ми президентска република“, те това искат да кажат. Да се знае: Путин-Мутин – който е, той да е.</p>
<p><strong>- Е, това не беше ли опитът с Борисов? Но той се оказа също неуспешен.</strong></p>
<p>- Да, да. Значи Борисов е много способен човек. Не съм виждал по-ефективен и талантлив комуникатор от него в живота си. Той има една изключителна способност да няма идеи, а да изгражда това, което ще прави, според реакцията на хората. Тоест една фантастична обратна връзка има с хората. Купища качества. Не са му такива боклуци и сътрудниците. Измежду тях има добри – Фандъкова и други. Но той преяде с власт. Той направи най-грубата и проста грешка, която не трябва да се прави. Преяде със съвършено излишна власт и отговорност. И съответно от един много харесван симпатяга изпадна в позата на клоуна, който виждаме сега. Той много пи бе! Той не го може.</p>
<p><strong>- Ще има ли предсрочни избори според вас?</strong></p>
<p>- Ще има, ще има. Това ще завърши на някакви избори.</p>
<p><strong>- Въобще как ще караме така и докога?</strong></p>
<p>- До някакви избори.</p>
<p><strong>- И след това какво ще се промени?</strong></p>
<p>- Аз съм дълбоко убеден, че силата на властта може да мине само по линията на консенсуса. Приемането ни в ЕС си беше консенсус, нямаше скандал. България нямаха намерение никъде да я приемат, даже ни казаха, че няма да ни приемат.</p>
<p><strong>- Да, имаше и такива прогнози – казваха 15-а, 16-а година…</strong></p>
<p>- Да. И това е голямо постижение, че ни приеха в ЕС. Начинът да излезем от ситуацията сега е, че трябва да направим две неща.</p>
<p>Първото и най-главното, разбира се, е демографията. Тука трябва да се направи модел, има няколко модела, до които можем да прибегнем, обаче наистина да не се караме по въпроса, наистина да не се обвиняваме в кражби и тъпотии, а да тръгнем да оправим модела.</p>
<p>Второто е местното производство. Трябва свещено отношение към този малкия, който ходи, подрежда нещо, шие, прави поточна линия за салами и т.н. Ей на този човек трябва да му се помага. И ако можем малко да прекратим соца в лошия смисъл на думата, способността на социалистическото общество да издържа огромен паразитен слой хора, които нищо не вършат. Това трябва да се махне! Социализмът го прави, защото властта е всевластна и безконтролна.</p>
<p><strong>- Можеше ли капитализмът в България да бъде друг, както жадуват повечето хора, които са гласували вдясно, но всъщност се оказаха по-леви и от Маркс?</strong></p>
<p>- Капитализмът в България е просто много свиреп. Ужасно свиреп.</p>
<p><strong>- По руски модел – може ли да се каже така?</strong></p>
<p>- Не, по модел, при който работническата класа не се е организирала. Има дефицит на синдикати. Синдикатът трябва да се събере и да каже: „Ето, ти печелиш 400 – моля ти се, 200 от тях – на работниците!“ Това става в Германия. И няма абсолютно никакъв друг вариант!</p>
<p>Второто, което ни липсва, са кооперациите. Както виждате, леви са нещата, но не леви в политическия смисъл – а просто в интереса на трудещите се. Няма форми на самоорганизация на труда.</p>
<p>И най-лошото – ако съм прав, разбира се: защото все още го подозирам, отколкото го мисля. Нашите капиталисти се справиха с първата вълна, когато нямаше нищо в страната. Всичко се изобретяваше: банки, застраховки, бакалници… Всичко правеха. На втората вълна го удариха на недвижимост. С третата вълна просто ми се струва, че не се справят, не са достатъчно добри капиталисти. И по-скоро предстои загиването на част от тях. Защото са свикнали да играят на 30% печалба, 25% печалба… Да не говорим за 50 и 100%. А реалният капиталист си бачка за 6%, за 5%. Когато ни приемаха в „Галъп Интернешанъл”, нашите английски партньори ни бяха поканили в Англия – ние влизаме и те пият шампанско. Бяха стигнали 11% печалба! Шампанско пиеха – 11 на сто!</p>
<p>По онова време, ако го кажеш това в България, той ще ти се смее. А те така са свикнали – такива са им мерцедесите, такива са им въртолетите. У нас чакат държавата да им реши проблемите – и капиталистите, и работниците. То е същото, като да се жалиш, че царят не ти е помел тротоара. Ами съжалявам – царят няма да ти помете тротоара, ти ще си го пометеш.</p>
<p><strong>- Как ще приключи този протест? Студентите нова вълна ли са, или затихващата вълна от лятото?</strong></p>
<p>- Докато протестират същества, които са в сферата на разпределението, това няма значение. Имам голямо уважение към ВИТИЗ, но за мене заплахата, че няма да има театър не е нищо реално. Заплахата, че аз няма да уча, не е реално. Ако това бяха 50 000 студенти на улицата, отдавна всичко да е паднало. Но тези 40 души или 100 души или 400. Дори 4000 да станат, няма да могат да повлияят.</p>
<p>За сметка на това, ако излезе на улицата нещо от типа на миньори, тези, които са в сферата на производството – нещата ще приключат страшно бързо. С какво ще приключат? Видимо е с просто око – с избори. Изходът е избори. Това е разликата – че едните искат избори веднага, а другите искат да ги отсрочват. Има и трета позиция – тази на Волен Сидеров, който играе един много сложен танц и който вероятно ще приключи цялата история, ако „обърне“ или когато прецени да „обърне“. Но той ги е предупредил – няма нищо нечестно да стане. Има много психологии тука, но има ангажименти към „партиите майки“ в Европа за изборите през май.</p>
<p>Защото тези в Европа може много да се вълнуват дали Станишев или Борисов правят нещо за България, но най-много ги интересува колко депутати ще има Европейската народна партия и Социалистическата партия.</p>
<p><strong>- И дали социалист ще стане шеф на Европейската комисия.</strong></p>
<p>- Така че разгадката на нашия живот донякъде е свързана с 14 май 2014 година, когато са изборите за Европейски парламент – и това какво ще стане тогава.<br />Има три варианта, ако правителството е оцеляло и не се съберат избори 2 в 1. Борбата е да си намериш депутатски места. Ако съюзниците БСП и ДПС наберат осем до девет места, това е статуквото. Ако наберат 3-4 места, това е тежко поражение за тях – няма да издържат на него. Ще трябва да ходят на избори. Ако пък наберат 12, те ще направят избори за нов парламент, за да спечелят.</p>
