- 10 Sep 2020
- 81
- 10
Осъдителната присъда, която вчера Районният съд в Русе постанови срещу журналистката от в. "Утро" Ася Пенчева, е пример в най-чист вид за посегателство върху свободното слово чрез държавната машина.
<p>Обвинието към журналистката, че с материала си за проблемите в дома за деца "Надежда" е разгласила клевета за социалната педагожка Ценка Благоева, буди недоумение. Недоумение, защото думите на тъжителката са записани на диктофон с нейно знание и съгласие, а и самата тя вече е осъдена за клевета от Стоянка Петрова по повод на същия казус. По това дело присъдата над Благоева се основава точно на интервюто, което тя е дала на Ася Пенчева. Повече от странно е, че</p>
<p><strong>в единия случай записът от диктофона на журналистката на "Утро" е от значение за съда, а в другия не е признат за доказателство.</strong></p>
<p>Ние, членовете на Дружеството на русенските журналисти, категорично не сме съгласни със сигнала, който присъдата над наш колега излъчва в обществото.</p>
<p><strong>Изводът, който тя налага, е, че няма по-голям престъпник от журналиста, който си е свършил работата професионално.</strong></p>
<p>Докато Ася Пенчева трябва да плати глоба на държавата, обезщетение на Благоева и да бъде публично порицана, лица със скъпи костюми, още по-скъпи адвокати, кървави или катранено черни биографии и характерни прякори се оказват кристално чисти и безукорни граждани.</p>
<p>Когато се постановява присъда над журналист, не е лошо магистратите да се сетят, че</p>
<p><strong>ако не бяха журналистическите материали, "Могилино" още щеше да съществува, скрито под безметежното неведение на обществото. </strong></p>
<p>Щяха да съществуват също едрите бонуси, хищническите заменки и какво ли още не, заради които вярата на хората в справедливостта се срива все по-надолу и по-надолу.</p>
<p>Надяваме се на безпристрастността, обективността, мъдростта, и професионализма на втората съдебна инстанция.</p>
<p>Дружество на русенските журналисти към СБЖ</p>
<p>Председател: Габриела Стефанова</p>
