- 10 Sep 2020
- 235
- 6
На днешния ден преди 24 години БКП си направи вътрешнопартиен преврат с подкрепата на СССР. Процесите в Източния блок обаче я принудиха да се откаже от монопола в политиката. При всички случаи най-важният въпрос остава какво е наследството на социализма, по който и сега тъгуват толкова много хора. Петър Младенов го описва месец по-късно на пленум на БКП, който се провежда на 11–13 декември 1989 година. Той предлага да бъде отменена контитуционно закрепената ръководна роля на БКП и да бъдат проведени свободни избори през юни 1990 година. Младенов съобщава секретната дотогава информация за размера на външния дълг и за търговския и бюджетен дефицит. В последния ден на пленума ЦК на БКП решава да изключи от партията Тодор Живков, сина му Владимир Живков и бившия член на Политбюро и секретар на ЦК Милко Балев. По-долу публикуваме част от доклада на генералния секретар на ЦК на БКП Петър Младенов, произнесен на 11 декември 1989 г. и отпечатан в партийния орган “Работническо дело” (год. LXIII, брой 346 от 12 декември).
<p> </p>
<p>През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:</p>
<p>– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;</p>
<p>– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;</p>
<p>– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.</p>
<p>За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.</p>
<p>Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особено сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище. За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.</p>
<p>Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.</p>
<p>Първо: В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.</p>
<p>Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!</p>
<p>Трето: Много години наред държавният бюджет приключва с големи дефицити. Непризнаването на инфлацията ускорява обезценяването на българския лев, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.</p>
<p>Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.</p>
<p>Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж...</p>
<p>Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели.</p>
<p>"Нагоре” вървеше лъжлива информация, "надолу" – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии... Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.</p>
<p>Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление.</p>
<p><em>Из доклада на Петър Младенов, произнесен на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.</em></p>
<p><em>Със съкращения</em></p>
