Започва строителството на "Южен поток" на българска територия

<p><br />Можем да дадем условен старт на проекта &bdquo;Южен поток&rdquo;, съобщи премиерът Пламен Орешарски след срещата с Алексей Миллер в Министерския съвет, цитиран от &bdquo;Фокус&rdquo;. <em>Сутринта си мислехме, че сме уговорили почти всичко, но винаги изникват детайли, който трябва да се доуточнят. В съвсем добронамерен стил двете страни продължиха по-дълго разговорите от очакваното</em>, каза премиерът.</p> <p><span><em>Струва ми се че днес можем да дадем условен старт на един изключително важен за руската страна, за България и за Европа проект &ndash; "Южен поток". Специално за нашата страна това е вероятно най-големият проект на нашата територия. Гледаме на този проект като изключително важен</em>, каза Пламен Орешарски. </span></p> <p><span>Той изрази задоволството си от това, че българската страна няма да инвестира нито лев в този проект, а в същото време параметрите са направени така, че са изгодни за нашата страна. <em>Вярвам, че са изгодни и за руската страна. Когато се преговаря дълго време, и двете страни трябва да са доволни</em>, добави премиерът.</span></p> <p><span>По думите му този проект създава предпоставки за по-евтин газ на българските производители, което ще подобри тяхната конкурентоспособност. <em>Вярвам, че и в бъдеще ще запазим този добронамерен тон, за да не изоставаме. Предстои много работа</em>, каза още Орешарски.</span></p> <p><span>Очакваните приходи за 2013-2043 г. от &bdquo;Южен поток&rdquo; се равняват на 2,8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета на България. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след срещата в Министерския съвет с премиера Орешарски, председателя на управителния съвет на &bdquo;Газпром&rdquo; Алексей Миллер и руския министър на енергетиката Александър Новак</span><span>. </span></p> <p><span><em>Преговорите бяха интензивни. Българската страна не бе удовлетворена от това наследство, което получихме от предишното управление. Днес се подновиха преговорите и се подписаха два протокола, които касаят финансовата част на осъществяването на проекта в България</em>, обясни министър Стойнев. По думите му б</span><span>ългарските граждани не носят никакъв риск относно осъществяването на проекта. <em>От нас не се изискват никакви банкови гаранции. Това е добра стъпка, която ще ни подпомогне да изведем страната от кризата</em>, посочи още той.</span></p> <p>Министър Стойнев съобщи още, че голяма част от работата ще се извършва от български фирми, което ще създаде заетост. <em>Ще има работа за български компании, които са в тежко положение. Годишният лихвен процент е 4,25 %. Срокът на погасяване на заема на Българския енергиен холдинг ще бъде 22 г.</em>, каза Драгомир Стойнев.</p>