Изразяват се опасения, че откритата поява на членове на Ислямското движение в Судан („Мюсюлманските братя“) и контролът му върху ключови звена на държавата, включително армията, ще доведат до разпростиране на влиянието на движението извън границите на Судан и ще му дадат по-голяма възможност да влияе върху страните в региона, начело с Иран.
Ръководителят от организацията на „Мюсюлманските братя“ в Судан Ал-Наджи Абдалла се появи в региона Син Нил („Новият Фундж“) заедно с редица ръководители на организацията в опит да мобилизира батальоните на Ислямското движение, които той спомена в изказването си, начело с батальона „Ал-Бараа бин Малик“, който Съединените щати определиха като терористична организация.
Ал-Наджи обяви пристигането на онези, които нарече „муджахидини“ - препратка към ислямистките батальони - за да спрат настъплението на силите на коалицията „Тасис“ по две направления на източния и западния бряг на Син Нил. Тези изявления отразяват нарастващата роля на Ислямското движение във военната мобилизация и влиянието му в центровете за вземане на решения, свързани с военните операции.
Силите на коалицията „Тасис“ контролират пет от общо седем общини в региона, като от установяването на контрол над целия регион ги делят градовете Ар-Росейрес и Ад-Дамазин - административният център на Син Нил. Регионът е с площ около 45 844 кв. км и разполага с огромни и разнообразни природни богатства.
Ал-Наджи Абдалла е известен с твърдите си позиции в подкрепа на организацията на „Мюсюлманските братя“, а ролята му излиза извън рамките на суданския конфликт. Той обяви подкрепата на Ислямското движение за Иран във войната, която тя води срещу САЩ и Израел, и заплаши да изпрати батальони на суданските ислямисти да се бият на нейна страна в случай на сухопътна намеса. Той заяви също, че не признават ООН, Съвета за сигурност и регионалните организации, и твърди, че разполагат с модерни поколения безпилотни летателни апарати.
Използване на насилието
Решението на САЩ да определят Суданското ислямско движение като терористична организация се смята за важна стъпка в подхода към политическия ислямизъм, когато той се превръща във въоръжена организация с влияние в държавните институции, което застрашава стабилността им и засилва способността на идеологическите групировки да използват насилие за постигане на политически цели.
Суданският опит е пример за прехода на „Мюсюлманските братя“ от политическа дейност към използване на въоръжена сила и институционално проникване в държавата, в контекста на историческа мрежа от влияние, разпростряла се в институциите на властта, особено във военните и силовите структури, и допринесла за задълбочаването на структурните кризи, от които Судан страда от десетилетия.
Американското решение дойде на фона на осъзнаването на предизвикателствата, свързани с дейността на Ислямското движение в Судан, след години на подходи, които залагаха на интегрирането на ислямистите в политическото пространство. Суданският случай показва, че организацията продължава да използва своите идеологически и военни мрежи и да изгражда съюзи с въоръжени групировки в региона, включително чрез дългогодишните си връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Иран.
Решението на Вашингтон се основава на действията на Ислямското движение, преди всичко на използването на насилие срещу цивилни чрез въоръженото му крило – батальона „Ал-Бараа бин Малик“, и на участието във военни операции, което възпрепятства усилията за прекратяване на конфликта и засилва влиянието на въоръжената ислямистка идеология.
Министерството на финансите на САЩ заяви, че батальонът е включил над 20 000 бойци във войната и че негови членове са получили обучение и оръжие от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Батальонът е обвинен и в извършването на масови и многократни екзекуции на цивилни в контролираните от него райони въз основа на идентичност или подозрения за връзки с опозиционни партии.
Новият пълномощник на Иран
Отношенията между Суданското ислямско движение и Иран показват пресичане на военните и идеологическите интереси на двете страни на фона на подкрепата, която суданската армия получава от Техеран, особено в областта на безпилотните летателни апарати, както и връзките на Корпуса на гвардейците с въоръжените ислямистки групировки.
Това сближаване доведе до появата на оценки, според които Судан може да се превърне в нова платформа за иранско влияние в региона, особено след като суданските ислямистки лидери обявиха подкрепата си за Техеран в противопоставянето му със САЩ и Израел.
В тази посока позициите на Ал-Наджи Абдалла отразяват трансграничния характер, възприет от Суданското ислямско движение, след като той обяви готовността на бойци от ислямистките батальони да участват в сухопътна конфронтация на страната на Иран.
Тези изявления разкриват използването на идеологическата принадлежност за изграждане на мобилизационен дискурс, който надхвърля вътрешния конфликт, и повдигат възможността въоръжени судански групировки да се включат в по-широки регионални конфликти, което поражда опасения, че последиците от войната могат да се пренесат и на други арени.
Това сближаване поставя Судан и в мрежата от взаимодействия, свързани с иранското влияние в региона, и повдига въпроси за ролята на въоръжените ислямистки групировки в разширяването на това влияние, особено в района на Червено море и Африканския рог.
Затова американското решение за определяне на Суданското ислямско движение надхвърля рамките на вътрешната криза и е свързано със стремежа да бъдат ограничени мрежите на организацията и регионалното ѝ влияние в момент, когато нарастват опасенията, че преплитането на въоръжените групировки с регионалните конфликти ще разшири обхвата на нестабилността.
Войната в Судан върна лидерите на „Мюсюлманските братя“ в публичното пространство, след като те се бяха оттеглили от погледите след Декемврийската революция от 2018 г., която свали режима на отстранения от власт президент Омар ал-Башир. По време на войната ислямистките батальони се разраснаха и вече разполагат с военен арсенал, включващ безпилотни летателни апарати, получавани от Турция и Иран, което засилва военното и политическото им присъствие и повдига въпроси за бъдещето на влиянието им в суданската държава и региона.