- Автор: Гласове
- 20 Sep 2026
- 50
- 0
Св. Анастасий Синайски отговаря на въпроса дали всеки началник, цар и епископ е въздигнат от Бога и защо над един народ понякога се поставят недостойни управници.
Въпрос 16: Като казва апостолът, че властите на тоя свят са поставени от Бога, означава ли това, че всеки началник, цар и епископ е въздигнат от Бога?
Отговор: От казаното от Бога в Закона – „И ще ви дам по сърце ви пастири“ (Иер. 3:15) – става ясно, че онези началници и царе, които са достойни за тази чест, са поставени от Бога; докато онези, които не са достойни, те са поставени над недостойния народ според неговото недостойнство, по Божие допущение или воля. Чуй по този въпрос някои истории.
Когато тиранинът Фока станал цар и започнал да извършва кръвопролитията чрез палача Восоний, един монах от Константинопол, който бил свят човек и имал голямо дръзновение пред Бога, се обърнал към Него с простота, казвайки: „Господи, защо направи тогова цар?“. И след като дълги дни повтарял това, дошъл от Бога отговор, който гласял:
„Защото не намерих по-лош“.
Имало друг един твърде греховен град около Тиваида, в който се случвали много гнусни и неприлични неща. В този град един много развратен негов жител изпаднал изведнъж в някакво лъжеумиление, отишъл, постригал се и облякъл монашеска схима, но никак не престанал да върши лукавите си дела.
Случило се, прочее, да умре епископът на този град. Явил се на един свят човек ангел Господен и му рекъл: „Иди и подготви града, за да изберат за епископ оногова, който произлиза от миряните“.
Отишъл светият човек и изпълнил заповяданото. И щом бил ръкоположен този, който произлизал от чина на миряните, т. е. същият мирянин, за когото споменахме, в ума му се появили мечтания и високоумие. Тогава му се явил ангел Господен и му казал:
„Защо мислиш високо за себе си, окаяни? Ти стана епископ не защото беше достоен за свещенството, а защото този град заслужава такъв епископ.“
Затова, ако видиш някой недостоен и зъл цар, началник или епископ, не се чуди, нито обвинявай Божия промисъл, а поучавай и вярвай, че заради нашите грехове сме предадени на такива тирани. Но дори при това не се отдалечаваме от злините.
Идеята, че един народ може да получи управник, който съответства на собственото му духовно състояние, присъства и в книгата на пророк Осия. За царя, поискан от Израил, Бог казва: „И Аз ти дадох цар в гнева Си и го отнех в негодуването Си“ (Ос. 13:11).
Св. Йоан Златоуст прави и важно разграничение при тълкуването на думите на апостол Павел, че „няма власт, която да не е от Бога“. Според него от Бога е установена властта като необходим ред в човешкото общество, но това не означава, че всеки конкретен владетел е лично избран заради своето достойнство. Недостойният също може да бъде допуснат – според състоянието на хората, над които управлява.
Същевременно това не освобождава началника от отговорност. В Премъдрост Соломонова се казва, че властта е дадена от Господа, Който изпитва делата и намеренията на управляващите, и че „съдът над управниците е строг“ (Прем. 6:3–8).
Така отговорността е и на управника, и на народа: единият за начина, по който упражнява властта, а другият – за състоянието, при което такъв човек може да се издигне и да остане начело.
Св. Анастасий Синайски е монах, свещеник, богослов и църковен писател, живял през VII и началото на VIII век. Подвизавал се е в Синай и е свързан с манастира „Св. Екатерина“. Сред най-известните му съчинения са „Пътеводител“, насочен срещу христологическите ереси, „Шестоднев“ и сборникът „Въпроси и отговори“, в който разглежда въпроси на вярата, нравствения живот и църковното устройство. Именно от този сборник е поучението за достойните и недостойните управници.
Източник: „Двери“
