- 10 Sep 2020
- 113
- 7
Пожарникарските мерки на Жан Виденов за структурни реформи
В glasove.com продължаваме поредицата от публикации, припомнящи събитията през злополучната 1996 година. Въпреки немалкото различия между тогавашната дълбока криза и днешната ситуация аналогиите между управлението на Жан Виденов и това на Бойко Борисов се натрапват все повече. Ретроспективният поглед върху пресата отпреди 14 години разкрива познатата и днес липса на визия и неспособност за конструиране на решения. Голяма част от новините, коментарите и анализите от онова време звучат така, сякаш са писани за днешните вестници.
<p>В края на 1996 г. България изпада в дълбока финансова, икономическа и политическа криза, предизвикана от натрупваните с години икономически проблеми и некомпетентната финансова политика на правителството на БСП. <strong>Причините за тежката криза са комплексни, но се коренят в нерешителността и нежеланието на управляващите да започнат реформите, свързани с преструктурирането на икономиката</strong>. Логиката на прехода и тогавашната икономическа ситуация изискват либерализация на цените, закриване на губещите предприятия и приватизация. Необходимото преструктуриране обаче води до сблъсък на корпоративни и партийни интереси.</p>
<p>Освен това високата социална цена на реформите се оказва неприемлива за БСП. <strong>В опитите си да смекчи прехода и да води социална политика, социалистическото правителство забавя реформите. </strong></p>
<p>През пролетта на 1996 г. медиите вече прогнозират предстоящия разгром на държавата и бълват страховити заглавия за галопиращата инфлация, растящия бюджетен дефицит и предстоящото увеличение на ДДС.</p>
<p>Очакваното споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка изглежда близко и реалистично единствено в очите на министрите от кабинета „Виденов”. Въпреки оптимизма на правителствените чиновници обаче МВФ е категоричен, че няма да даде пари на България, докато правителството не преправи програмата с реформите. <strong>Всичко зависи от политическата воля на управляващите да поемат отговорността за непопулярните мерки. </strong></p>
<p>В средата на май медиите съобщават, че БСП най-после „пуска реформата”. <strong>Жан Виденов обявява, че правителството и БНБ започват да изпълняват план за „радикални структурни реформи”.</strong> Трите стъпки на структурната реформа са ускоряване на приватизацията, затягане на финансовата дисциплина и стабилизиране на банковата система. Управляващите обещават да ликвидират спешно 67 предприятия, носещи 29% от загубите. „По-добре е да уволним 40 хиляди работници вместо 100 хиляди, ако се забавим”, признава със закъснение тогавашният министър-председател.</p>
<p><strong>Опозицията реагира на нож и обвинява БСП, че се опитва да управлява по десен начин икономиката, след като е взела властта с леви популистки лозунги.</strong> От СДС заявяват, че са скептични по отношение на мерките на правителството. Според тях в главите на управляващите цари единствено хаос, работи се на парче и вместо структурни реформи се прави ампутация, защото спешно трябват пари. <strong>„Пазарно” мислещата опозиция обвинява правителството на Виденов, че при всичките си претенции за социално мислене „посяга към ликвидация на предприятия, без да знае какво ще се прави с оставащите на улицата работници”. </strong></p>
<p>В крайна сметка по предложените реформи не е постигнат общополитически консенсус. Освен това във връзка с обявената ликвидация на губещите предприятия възниква конфликт между правителството и съдебната система.</p>
<p>Управляващите прехвърлят вината върху магистратите и се жалват, че деветдесет на сто от проблемите са в съдебната система, че <strong>„в съдилищата приемат едни такива програми на синдици и на управители на предприятията, които спират процеса”.</strong> Така или иначе, конфликтът възпрепятства практическото приложение на правителствената програма за оздравяване на икономиката и закриване на губещите предприятия. Структурната реформа остава само на приказки.</p>
<p>По обща оценка на анализаторите действията на лявото мнозинство нямат нищо общо с нормалното икономическо и пазарно мислене. <strong>Пожарникарските мерки в комбинация с антиструктурния бюджет издават хаотично мятане и губене на време.</strong> Дори министрите в кабинета „Виденов” признават, че след като поема властта, правителството губи повече от година, за да си изясни „ситуацията в публичните финанси”, която по тяхна преценка е „най-грижливо скривана от заинтересованите среди”.</p>
<p>Пет месеца след гръмкото обявяване, че „БСП пуска реформата”, коментарите са безапелационни – финансово-икономическата политика на българския кабинет е безперспективна, а <strong>характеристиките на управляващите се свеждат до колебание, непрофесионализъм и безотговорен оптимизъм.</strong> Ако само преди няколко месеца – пишат тогавашните вестници – някой все още хранеше надежди, че това правителство има сили и възможности да се справи с икономическата и структурната реформа, то сега всички са единодушни в оценките си за провала.</p>
<p>Равносметката е тъжна – напълно съсипана икономика, губещи или едва кретащи предприятия, разрушена банкова система, мизерно жизнено равнище и народ, доведен до границите на оцеляването. <strong>Причината за това е липсата на ясна и обоснована стратегия на икономическо развитие, на правилно разчетена във времето политика за реформата и най-вече колебливите и несигурни действия на правителството. </strong></p>
<p>Както мнозина обобщават, тогавашната криза „затваря фабриката на илюзиите” и онагледява дългото трупане и гноясването на нерешените и отложени проблеми. Икономистите поучават, че всичко, което се говори през лятото и есента на 1996 г., се е знаело още от 1992 г. – и като стъпки, и като конкретни действия.</p>
<p>Въпреки това резултатът е, че страната е поставена в цайтнот. Успокоено от резултатите през 1995 г., правителството дълго бави реформите, докато се стига дотам че мерките, които трябва да се приложат заедно с един силно рестриктивен режим, пращат всички фикс идеи за някакво повишаване на жизненото равнище в небитието<strong>. Всичко това е гарнирано със сблъсък на политически и корпоративни интереси, които печелят от забавянето на реформите и задълбочаването на икономическата и финансовата криза. <br /></strong></p>
