„Тук всеки е виновен до доказване на противното”

<p>Вие не сте наркоман. Като повечето хора във вашата страна работите на две места, за да вържете двата края. Имате 18 - месечна дъщеричка от приятелката си, с която живеете заедно. Тя е единственият ви близък човек след трагичното убийство на майка ви и смъртта на баща ви.<br /><br />Полицаите ви завеждат в районното, обискират личните ви вещи, натоварват ви обратно в колата и пристигат в дома ви. <strong>Принуждават двама съседи да свидетелстват и дори заплашват единия, който първоначално отказва. </strong>Нареждат на сестрата на приятелката ви да напусне жилището заедно с бебето и да чака отвън, докато трае обискът. <strong>По време на обиска полицаите пушат цигари в жилището, държат се грубо и обръщат къщата наопаки без да кажат какво търсят.</strong> Приятелката ви, която е била до детската кухня, междувременно се прибира и настоява да й покажат заповед за обиск. Полицаите нямат такава заповед.&nbsp;&nbsp; <br /><br /><strong>Недопустим&nbsp; полицейски, прокурорски&nbsp; и съдебен произвол </strong><br /><br />Така един потърпевш&nbsp; описва началото на недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол в уж демократична и правова България. Действието се развива в Пловдив.<br /><br />Срещу задържания под&nbsp; стража вече над три месеца(!) Максим Савов, 27 годишен, неосъждан, работещ, живеещ семейно с приятелката си и&nbsp; невръстната им дъщеря, е извършено&nbsp; престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК &ldquo;незаконно лишаване от свобода&rdquo;. <strong>Той е арестуван и продължава да е в ареста без наличие на валиден акт на правораздаването за задържането му.</strong><br /><br /><strong>Но&nbsp; да започнем отначало <br /></strong></p> <p>Според описаното&nbsp; от Максим Савов, в магазин, в който&nbsp; той се е отбивал почти всеки&nbsp; път след като е бил при зъболекаря, чийто кабинет е в съседство, е бил извършен обир за 484 лв. Обирът е извършен на 5 януари в 20.45 ч. За този ден и час обаче задържаният Максим има свидетели. <strong>Не един, не двама, а четирима.</strong> И четиримата свидетели твърдят, че на 5 януари в 20.45 Максим е бил на работа. Четирима от тях (колеги и клиенти) са категорични, че от 16.30 до 21.30 са били неотклонно заедно с него в интернет залата, където Максим работи. Тя е на другия край на града.<br /><br /><strong>Дознателят по случая Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив обаче отказва да ги изслуша.</strong> Тя има показанията на продавачката, която твърди, че точно това е извършителят на обира и свидетелите на защитата не я интересуват. След намесата на националния омбудсман, който настоява тя да уважи молбата на защитата и да изслуша свидетелите, дознател Тодорова ги вика на разпит. <strong>Разпитва ги с часове и им дава да подпишат показания, които те - уморени след часовете разпити, за съжаление не прочитат внимателно.</strong><br /><br />Оказва се, че липсват съществени подробности и показанията им са манипулирани.<br /><br /><strong>Свидетелите пишат колективна жалба и описват всичко още веднъж.</strong> Същевременно дознател Тодорова разпитва шефа на заподозрения и му предлага да подпише показанията си. Човекът обаче поисква преди това да ги прочете. <strong>Неизвестно защо дознател Тодорова отказва това му право</strong>. Той на свой ред отказва да ги подпише без да ги е прочел. Тя му нарежда тогава да се яви отново в районното, където отново го разпитва с часове и този път благоволява да му разреши да прочете показанията си преди да ги подпише. При разпита на единия свидетел (18-годишно момче) дознател Тодорова немотивирано си позволява лично да го качи в полицейска кола и да го отвлече за освидетелстване при психиатър (!) с прокурорско разпореждане за това.<br /><br /><strong>Очевидно става дума за неизкореним милиционерски манталитет, пренесен от съветския КГБ &ndash; предварително да компрометираш личностно неудобен свидетел, за да подкопаеш доверието към показанията му.</strong> Кагебисткият похват обаче (поне в случая) удря на камък. Психиатърът потвърждава, че свидетелят е психически здрав.<br /><br /><strong>Твърденията на продавачките&nbsp; </strong><br /><br />На следващия ден, 6 януари е обран още един магазин&nbsp; в съседство. Непосредствено след двата&nbsp; отделни обира и двете продавачки дават идентично описание на лицето и дрехите на извършителя им. Това описание не отговаря на описанието на Максим Савов. Едната продавачка (чийто магазин е обран на 6 януари) е категорична, че Максим Савов не е лицето извършило обира. <strong>Нейните показания обаче не са взети под внимание.</strong><br /><br />Другата продавачка твърди, че на 11 януари тя е познала&nbsp; извършителя на обира в нейния магазин, когато влязъл да пазарува. Заедно със собственика на магазина (неин зет) те дори го подгонили, но той избягал. Според нея на следващия ден &ndash; на 12 януари &ldquo;обирджията&rdquo; отново влязъл в магазина и си купил цигари. Гледал мрачно и си държал ръката на бузата, за да не го разпознае. Продавачката обаче го &bdquo;разпознала&rdquo; и се обадила на полицията. <strong>На 13 януари чакащи в магазина цивилни полицаи арестуват Максим по посочване на продавачката при обичайното му влизане за покупки след поредно посещение при зъболекаря му наблизо.</strong><br /><br />След което продавачката променя пред дознателя Тодорова първоначалните си показания за лицето на &ldquo;обирджията&rdquo; така че да съответстват точно на лицето и дрехите на Максим. Дознателят Тодорова извършва абсурден разпознавателен експеримент с идея да бъде доказателство по делото като показва Максим Савов измежду още двама статисти на въпросната продавачка, сама вече видяла, посочила го за задържане и предубедена, че Максим е извършителят, за да го ...&ldquo;разпознае&rdquo;.<br /><br /><strong>Твърденията на Максим </strong><br /><br />Максим действително е пазарувал във въпросния&nbsp; магазин всеки път, когато излизал&nbsp; от кабинета на зъболекарката си, който&nbsp; е в непосредствена близост.<br /><br />Той твърди, че си е&nbsp; купувал цигари, кафе и/или минерална&nbsp; вода на следните дати: на 5 януари - сутринта към 9.30 ч сутринта (обирът е извършен вечерта в 20.45); на 7-ми, на 8-ми януари и на 12-ти януари сутринта към 10 ч.&nbsp; <br /><br />На 13 януари сутринта Максим отива според уговорката си със зъболекарката отново до кабинета й, за да му махне сложеното предишния&nbsp; ден лекарство и отбивайки се в магазина, както обикновено, е арестуван.<br /><br />На 11 януари, когато продавачката заедно със собственика&nbsp; на магазина е гонила предполагаемия извършител, Максим твърди, че изобщо не е бил в района, защото не е&nbsp; имал час за зъболекар.<br /><br /><strong>Не става ясно в такъв случай кого точно е гонила на 11 януари продавачката. Ако е същият заподозрян, тогава каква е логиката щом предишния ден е избягал, тъй като е бил разпознат, на следващия ден да дойде да си купува цигари и отново да бъде разпознат и гонен?</strong><br /><br />А ако е гонила друг човек, тогава е ясно, че на нейната&nbsp; разпознавателна способност не може да се разчита.<br /><br />Максим потвърждава, че на 12 януари е пазарувал в магазина и обяснява, че действително си е&nbsp; държал ръката на бузата поради силния зъбобол и защото болката го е мъчила. <strong>Това се потвърждава и от категорични показания на зъболекарката му, която потвърждава датите на посещения и фактът, че на 12 януари действително е сложила на задържания лекарство и е извършила болезнена манипулация.</strong><br /><br />Прокурорът по разследването, младшият прокурор Светослава Пенчева от Районна прокуратура гр. Пловдив, иска от Пловдивския районен съд налагане на мярка за неотклонение на заподозрения за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, но на заседанието му на 15.01.2010 г. не представя законни основания за искането си &ndash; твърди, че<strong> наказанието по въпросния член е до 15 г. лишаване от свобода, което не е истина (наказанието е до 10 г. лишаване от свобода) и не посочва абсолютно и неизбежно изискващите се за налагане на исканата мярка конкретни доказателства според чл. 63, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс - че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, ако не бъде задържан под стража.</strong><br /><br />Съдът изрядно законно&nbsp; мотивирано отхвърля искането на прокурора.</p> <p><strong>&ldquo;Задържане&nbsp; под стража&rdquo; като наказание без&nbsp; присъда </strong><br /><br />Дотук нищо особено&nbsp; &ndash; кражба, заподозрян, твърдения&nbsp; на свидетели, твърдения на заподозрян, твърдения на разследващи &ndash; всички с еднаква изходна стойност пред бъдещ съд, който впоследствие, ако&nbsp; прокурорът изпрати в съд обвинителен акт, ще установи истината.<br /><br />Прокурорът по разследването&nbsp; обаче не е доволен от решението&nbsp; на съда и го обжалва пред Пловдивски окръжен съд. Основанията за такова обжалване биха били единствено откриване&nbsp; от страна на прокурора и представяне пред съда на неизбежно необходимите конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде задържан под стража.<br /><br /><strong>Това прокурорът Светослава Пенчева обаче не в&nbsp; състояние да направи и не го прави. Обжалването й е изцяло голословно.</strong><br /><br />За сметка на това делото по обжалването от страна на прокурора попада на състав, председателстван от съдията Сотир Цацаров, неотдавна&nbsp; публично похвален от висш представител на съвсем различна от съдебната власт, лично много обичащ и хвалещ се непрекъснато с арести и задържане под стража &ndash; става дума за самия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов:<strong> &ldquo;Просто аз го давам&nbsp; за пример, защото той е един от може би най-стабилните съдии в България, който е получил най-добрата подкрепа както от министерството, така също от прокуратурата, така също и от обществеността, така също и от европейските ни партньори. И го давам за пример.&rdquo;.</strong><br /><br />Съдебният състав, председателстван от този съдия - любимец на министъра на полицията, смело и със замах постановява<strong> задържане под стража без наличие на изискващите се от закона конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде задържан под стража.</strong><br /><br />Поради това &ldquo;стабилният&rdquo; съдебен състав&nbsp; със &ldquo;стабилния&rdquo; му председател не мотивира определението си с тези неминуемо изискващи се от закона доказателства, както го изисква чл. 121, ал. 4 от Конституцията за да бъде определението му акт на българското правораздаване.<br /><br />И поради това по пряката&nbsp; сила на Конституцията&nbsp; от нейния чл. 5, ал. 2 определението на съдебния състав на Пловдивския окръжен&nbsp; съд с председател&nbsp; Сотир Цацаров&nbsp; и членове Веселин&nbsp; Ганев и Кирил&nbsp; Николов не представлява акт на българското&nbsp; правораздаване и&nbsp; не струва стойността на хартията, на която е написано.<br /><br />Оттук нататък всички състави, разглеждащи искания за отмяна на мярката за отклонение на Максим противозаконно отказват да проверят и да се произнесат с определение и мотиви, дали са налице изискващите се от закона конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде държан под стража, а само пилатпонтийски си измиват ръцете, възлагайки си задача само да проверели дали имало някакви &ldquo;промени&rdquo;, позовавайки се на решението и на съвестта на &ldquo;стабилния&rdquo; състав &ldquo;Цацаров&rdquo;, първоначално наложил задържането под стража.<br /><br />И те, също като състава&nbsp; &ldquo;Цацаров&rdquo;, <strong>не мотивират определенията&nbsp; си с изискващите се от закона конкретни&nbsp; доказателства</strong>, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако не бъде задържан под стража.<br /><br />И тези им определения&nbsp; на същите конституционни основания&nbsp; не представляват актове на българското&nbsp; правораздаване.<strong> На основание на такъв къс хартия никой в Република&nbsp; България няма право да задържи Максим Савов или когото и да било под стража.</strong><br /><br />Ако, разбира се, държавата&nbsp; бе действително правова и законите й се спазваха от всички. Погледнато стриктно според закона, конвойният полицай, отвел Максим Савов от съдебната&nbsp; зала в ареста, е извършил спрямо него (разбира се без да го съзнава),<strong> престъплението &ldquo;противозаконно лишаване от свобода&rdquo; според чл. 142а, ал. 2 от Наказателния кодекс.</strong><br /><br />В държавата разбира&nbsp; се, има други, които трябва решително&nbsp; да се противопоставят на престъпления, на които ние, гражданите сме гласували&nbsp; огромно доверие и власт и им изплащаме огромни заплати, за да го оправдават. Но за това по-късно.<br /><br /><strong>Проточване&nbsp; на следствието с&nbsp; месеци и години</strong><br /><br />Максим Савов заживява, броейки дните в ареста в очакване по принцип простото разследване&nbsp; да приключи бързо и да защити невинността си пред съд. Тук обаче той се лъже, очевидно поради младостта си, непознавайки все още незабравени репресивни методи на милиция и прокуратура от комунистическо време. <strong>Веднъж постигнали &bdquo;задържане под стража&rdquo; да разполагат като палачи с жертвите си. Неприключвайки следствието. Бавейки го. Месеци. Години.</strong><br /><br /><strong>Така полицаят и&nbsp; прокурорът разсипват психиката&nbsp; на жертвата си, здравето й, кариерата&nbsp; й, семейния й живот. Живота й. Живота на близките й.</strong><br /><br />С последната поправка в НПК на днешните управляващи неприключването на следствието може да продължи неограничено. Ако желаят&nbsp; и десетилетия. Ако желаят и&nbsp; до живот. Без никой от разследващите&nbsp; полицаи и прокурори с бавенето&nbsp; си формално да извършва, каквото&nbsp; и да е нарушение и каквото&nbsp; и да е престъпление, полицаят&nbsp; и прокурорът слагат своя извънсъдебна необжалваема присъда и я изпълняват. По-лоша и от тази на съд, защото краят й не се знае.<br /><br />Точно това започват очевидно да правят по отношение на Максим Савов и дознателят Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив и младши прокурорът Светослава Пенчева от Районна прокуратура гр. Пловдив, било озлобени от активната и непримирима защита на Максим Савов и особено на приятелката му, която се бори срещу беззаконието над своя мил човек и баща на детето им, било запалени и те от вълната на арестната полицейщина, заливаща страната, <strong>за да бъдат лично похвалени от обичащия арести и задържане под стража министър, било от елементарна неподготвеност за поверените им твърде отговорни длъжности.&nbsp;&nbsp;&nbsp; </strong><br /><br />Винаги&nbsp; в последния момент и винаги против забраната на закона, който е категоричен, че продължаване на определения срок за приключване на разследването не може да се поиска по-късно от 15 дни преди определената му крайна дата, дознателят Тодорова иска продължение на срока по непонятни мотиви, прокурорът Светослава Пенчева си затваря очите, че няма право от закона да разреши продължаване на срока за приключване на разследването и го разрешава.<br /><br /><strong>Не един път. Не два&nbsp; пъти. Досега - три пъти.</strong><br /><br />За &ldquo;основателността&rdquo;&nbsp; на причината за последното удължаване на срока човек може да се досети от арогантното изявление от страна на дознателя Тодорова, че й предстоели &ldquo;семейни празници&rdquo;. А същевременно Максим Савов &bdquo;празнува&rdquo; своя 27-ми рожден ден в ареста.<br /><br />И 100-тния си ден там. И вече три месеца не е виждал малката си дъщеричка, която тупа с ръчичка празното му легло и плаче. &bdquo;Малка е и не мога да й обясня къде е тати&rdquo; - казва разстроената й майка.<br /><br /><strong>Но това не е всичко.</strong><br /><br />Прокурорът Светослава Пенчева противозаконно отказва&nbsp; на Максим Савов достъп до информацията в следственото дело във формата на пълни извадки-копия, за да затрудни защитата му. Дознателят Тодорова се противопоставя до последно, докато накрая не бъде принудена да поиска разпечатки от мобилния оператор къде се е намирал мобилният телефон&nbsp; на Максим Савов (и логично и самият Максим) в момента на обира,<strong> които показват, че по това време той е бил в другия край на града.&nbsp; </strong><br /><br /><strong>Посветени юристи твърдят, че това не е първият случай в&nbsp; Пловдив, при който се задържат под&nbsp; стража хора в продължение на месеци и се притискат да се &bdquo;признаят&rdquo; за виновни.</strong> Ако са психологически устойчиви и издържат на престъпния натиск, накрая (след 6, 7, 8, 10 месеца!) ги освобождават поради &bdquo;липса на доказателства&rdquo;. С разсипан живот и съсипани нерви. Някои успяват да осъдят България в Страсбург. Други нямат пари, за да водят дела.<br /><br /><strong>Няма&nbsp; ли в България предпазен&nbsp; механизъм срещу&nbsp; правен произвол? </strong><br /><br />Има. Поне на книга&nbsp; според Конституцията и законите. Пазителите и преките непосредствени защитници на гражданите от престъпен&nbsp; произвол, включително и полицейски, прокурорски и съдебен, са прокурорите. <strong>А отговорен за техни&nbsp; престъпни действия или бездействия&nbsp; е лично главният прокурор.</strong> Всеки прокурор е&nbsp; задължен и има правомощия от Наказателно-процесуалния кодекс незабавно да разпореди и&nbsp; наложи прекратяване на престъпление и произвол на полицаи и съдии.<br /><br /><strong>Главният прокурор е задължен и има правомощия от Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс да разпореди и наложи прекратяване на престъпление и произвол на прокурори.<br /></strong><br />На това се е надявал&nbsp; и Максим Савов и е написал жалба до Районната прокуратура в гр. Пловдив, че е жертва на продължаващо престъпление по чл. 142а от Наказателния кодекс &ldquo;противозаконно лишаване от свобода&rdquo; без наличие на валиден акт за това на правораздаването с искане прокурор да наложи прекратяване на престъплението. Но Районната прокуратура&nbsp; в гр. Пловдив казала на &ldquo;опашката&rdquo;, си разпределяйки &ldquo;случайно&rdquo; жалбата&nbsp; на ... младши прокурор Светослава Пенчева. <strong>Която преднамерено и умишлено отказва&nbsp; да изпълни служебното си задължение и незабавно да освободи Максим Савов от незаконния му арест, нейно действие, представляващо престъпление по служба според чл. 282 от Наказателния кодекс.</strong><br /><br />Максим Савов е&nbsp; написал жалба с гриф &ldquo;Спешно&rdquo; и до главния прокурор на Република&nbsp; България Борис Велчев, който е&nbsp; задължен от Конституцията да надзирава за законност работата на всички прокурори в държавата, да извърши незабавно такъв надзор.<br /><br /><strong>Главният прокурор на Република България Борис Велчев вече над месец мълчи и не отговаря на Максим Савов за решението си дали прокурор Светослава Пенчева е нарушила закона и какво е разпоредил той, за да бъде възстановен законът и правото на Максим Савов.</strong> Мълчи и след като е получил напомняне да се произнесе според чл. 126, ал. 2 от Конституцията. Максим Савов чака отговор. В арест без съд. Противозаконно. Безправен в държава, в чиято конституция е записано &ldquo;Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията&nbsp; и законите на страната.&rdquo; <br /><br /><strong>Плащаме с нашите пари, за да ни нарушават правата </strong><br /><br />Делата, по които&nbsp; България е осъдена в Страсбург за незаконно задържане под стража нарастват лавинообразно. Сумите, с които трябва да се изплатят обезщетения на жертвите на беззаконието у нас &ndash; също. Макар че десетина хиляди евро не могат да върнат здравето на потърпевшия и на близките му, а и никаква сума не може да обезщети никого за дългите месеци на лишаване от свобода, за униженията и страданията, за мъчителните години на водене на процеси.<br /><br />Делата в Страсбург, макар и нарастващи като лавина, са само върхът на айсберга, защото към този съд се отнасят само тези, на които са останали сили и нерви и които имат възможност да заплатят предварително значителни хонорари на способни адвокати.<br /><br />Запитах адвокат&nbsp; Екимджиев, който е сред тези способни и ангажирани адвокати, представлявал с успех в пред съда в Страсбург подобни жертви на полицейски и съдебен произвол в България и който се е наел да представлява и Максим Савов, дали преките виновници за осъдителните решения на съда в Страсбург срещу България &ndash; били те магистрати или длъжностни лица, понасят някаква отговорност.&nbsp; <br /><br />Може би Висшият&nbsp; съдебен съвет (ВСС) им налага дисциплинарни&nbsp; наказания, включително уволнения&nbsp; и лишаване от правоспособност, след като техните служебни действия и&nbsp; бездействия са станали причина&nbsp; България да бъде осъдена?<br /><br />Може би престъпилите закона магистрати и длъжностни лица чрез понижения на заплатите им, изплащат от джоба си поне част от баснословните&nbsp; суми за обезщетения на нарушените права на българските граждани?<br /><br /><strong>&bdquo;Не само че не им се търси никаква отговорност, а за съжаление точно тези магистрати, които най-често са причина българските данъкоплатци да плащат от джоба си за техните беззакония, растат най-бързо в кариерата си&rdquo;</strong> &ndash; отговаря г-н Екимджиев и добавя: &bdquo;С други думи плащаме, за да нарушават правата ни.&rdquo;.<br /><br /><strong>&bdquo;Дупката&nbsp; в бюджета&rdquo; и обезщетенията&nbsp; за потърпевшите </strong><br /><br />От една страна премиерът&nbsp; Борисов се тръшка за &bdquo;дупката в&nbsp; бюджета&rdquo;, за &bdquo;празния хладилник&rdquo;, тюхка&nbsp; се, че не достигали пари, а от друга&nbsp; подкрепя своя министър на вътрешните работи, който от своя страна насърчава подчинените си да я карат през просото и много-много да не му мислят за досадни подробности като конституция, закони и правата на гражданите. Важното е да се отчита дейност - пред медиите, разбира се. Ако може и с видеоклипове.<br /><br /><strong>А с какви пари ще изплаща после България стотици хиляди евро за нарушените права на своите граждани?</strong> За това отдали се на задъхана арестна дейност нехаят. Не мислят и за разсипания живот на незаконно държаните в ареста невинни хора. Мислят за рейтинг. Мислят милиционерски, че всички нарочени от тях са виновни до доказване на противното, а дори и след това.</p> <p><strong>&bdquo;Това не са ти филмите. Тук&nbsp; всеки е виновен&rdquo; &ndash; казал един от полицаите на приятелката на Максим.</strong> По-възрастните помнят, че повтаря Сталин.<br /><br /><strong>На 22 април (утре) от 15 ч приятелката на Максим Савов кани представителите на средствата за масова информация пред Окръжния съд в Пловдив да отразят гражданския протест &bdquo;Невинен до доказване на противното е ОСНОВНО човешко право. Искаме справедливост за Максим и справедлива съдебна система&rdquo;. </strong></p> <p><em>Сп. "Диалог", Холандия</em></p>