Протестни шествия се провеждат в страната

Протестни шествия се провеждат в страната
Протестни шествия на недоволство срещу монополите и политическото статукво се провеждат в различни градове на страната, съобщава БНР. В София близо 300 души се събраха в 11 часа пред Министерството на икономиката и енергетиката и движението в района беше спряно. Протестиращите скандираха в продължение на 30 минути с искане за прокурорска проверка по сектори.
<p>Организираторите казаха, че вече имат рубрика всяка събота сутрин по БНТ и ще правят седмични отчети за извършеното.</p> <p>Вторият протестен лъч в София тръгна от Орлов мост също в 11 ч. Протестиращите минаха пред сградата на Президентството, присъединиха се към протестиращите там и се насочиха към Централна гара. Решението им беше продиктувано от обявеното намерението за приватизация на БДЖ "Товарни превози". Шествието се сля и с протест на ВМРО. Малко преди 13 ч. протестиращите блокираха гарата, пероните и коловозите. Има засилено полицейско присъствие, но няма ескалация на напрежението. Някои от протестиращите в София издигнаха и искане за оставката на кмета Йорданка Фандъкова заради високите сметки за парно.</p> <p>Протестиращите във Варна за кратко блокираха Аспаруховия мост в града. Традиционен неделен протест имаше и&nbsp;на централния площад в Пловдив. Хората са категорични, че енергията на протеста не е намаляла, въпреки че се събраха едва 500 души. Протест имаше и пред кметството в Благоевград. Там бяха издигнати както политически, така и социални искания.</p> <p>Протестиращите в града бяха блокирали в продължение на 35 минути главен път Е-79, но след това го освободиха, съобщава Агенция &bdquo;Фокус&rdquo;. След това стотиците протестиращи се насочиха към сградата на Областна дирекция на МВР-Благоевград и блокираха бул. &bdquo;Димитър Солунски&rdquo;.</p> <p>Около 200 души се събраха в Сливен на поредния протест срещу монополите. Той е под мотото "Да запалим монополите и да събудим Сливен!". Протестни демонстрации са обявени и в още над 30 града в България, съобщава "Дарик". <br /><br />Протестиращите изразяват своето недоволство от реакцията на институциите спрямо техните искания, които бяха внесени в Народното събрание, ДКЕВР, Столичната община и Президентството. Протестиращите граждани се обединяват около пет основни точки: незабавна промяна на Изборния кодекс; спиране на всички разпоредителни действия на правителството и на всички започнали процедури по приватизационни сделки, обществени поръчки и издаване на концесии, до отмяната му от новото Народно събрание; спиране на всички изпълнителни и съдебни дела на монополите срещу гражданите: ЕРП-та, топлофикации и ВиК до доказване на легитимността на сметките; 50% граждански квоти в държавните регулаторни органи; реформи в Съдебната система - изваждане на съдебната власт от контрола на политическата, посочва "Дарик".</p>

Коментари

  • Да почетем жертвите от гара Буново!

    10 Март 2013 21:11ч.

    Буново Новината е видяна 218 пъти Добавена на: 09.03.2013 08:34 Брой 198 Автор : Севдалина Пенева [email protected] По традиция на 9-и март на гара Буново само телевизия СКАТ и няколко патриотични организации свеждат глави пред памета на жертвите. В средата на снимката (с бялото сако) е авторът на “Кървавата чешма” Силвия... На 9 март се навършват 28 години от кървавия протурски атентат, отнел живота на седем невинни българи През периода 1984-1987 г. България е разтърсена от серия кървави терористични актове. Убити са 8 души, сред които и 2 деца. Десетки остават осакатени за цял живот. Атентатите са извършени от трима протурски терористи - Емин Мехмедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб. През 1988г. те са заловени и осъдени на смърт. Пет години по-късно, Ахмед Доган ги направи герои, като им издигна паметник-чешма в руенското село Трънак. На 9 март се навършват 28 години от трагедията на гара Буново, потопила в траур страната ни. На тази дата през 1985 г., бомба избухва във вагон за майки с деца на влака от Бургас за София. Силата на адския взрив е толкова голяма, че родителите на двете загинали деца – Георги Цветанов на 12 години и 13-годишния Стефан Атанасов, ги разпознават само по дрехите. Разкъсани са телата на още петима пътници - Райна Бозукова (64 г.), Яворка Петрова (38 г.), Емил Николов (40 г.), Николай Генков (64 г.) и Стилиян Иванов (60 г.). Ужасът от гледката е толкова голям, че дори и най-коравите ченгета, наети да разследват случая, още тръпнат при спомена. Тътенът от експлозията отеква в цялата страна и дори прехвърля границите. За кратко. Изтичането на информация е спряно от структурите на Държавна сигурност по политически съображения. Същите съображения, които карат и днешните политици да потъват в гузно мълчание на всяка годишнина от драматичните събития. В същото време тези, които наричаме „народни представители“, се надпреварват да се извиняват за т. нар. „Възродителен процес”, без да потърсят извинение за роднините на загиналите. Години наред на 11-и септември българските политици поднасят съболезнования на американския народ за атентатите от 2001 г. За убитите българи такива няма. През 2008 година патриотичната телевизия СКАТ излъчи документалната поредица „Кървавата чешма“. Автор на разтърсващия филм в три части е журналистката Силвия Трендафилова. „Филмът бе създаден като реакция срещу това мълчание и безразличие. Той няма за цел да настройва българи срещу турци или обратното. Няма за цел да предизвиква омраза и отмъщение. Неговата цел е да се знае и да се помни“, казва самата тя. Лентата е отличена със специалната награда на организаторите на ТВ-фестивала "Българската Европа", заради аналитичното представяне на болезнени факти от недалечното минало. Във филма е проследена подривната и терористична дейност на тримата атентатори и на техните съучастници, мотивите им, средствата и начина, по който извършват взривовете и палежите. Пострадали и очевидци разказват за ужасите, които са преживели при бомбените атентати. Най-голяма е трагедията обаче за близките на невинно загиналите. Първата част на филма съдържа три акцента. В „черна хроника“ са изброени най-мащабните терористични актове, извършени у нас през периода 1983-86 г. Представени са силни аргументи като опровержение на тезата, че терористичните актове били организирани от ДС. Показани са и неопровержими доказателства, че кървавите атентати не са реакция срещу „Възродителния процес“, тъй като заплахите за терор, подготовката за терористичните актове, както и извършването на някои от тях са факт много преди смяната на имената на турскоезичното население у нас. Трагедията на близките и роднините на загиналите е проследена във втората част на лентата. Един от тези, които пазят спомена за преживения ужас, е синът на Добра Паслиева – Веселин от Кърджали. Майка му е убита при атентата в чакалнята на гара Пловдив на 30 август 1984 г. По това време той е 25 години. Добра работела като готвачка на ученически лагери и този ден се връщала от командировка. Тъкмо слизала от пътническия влак, за да хване експрес „Тракия“ за Кърджали. Когато не се прибрала у дома, близките й започнали да я издирват, а на следващия ден пристигнали на пловдивската гара по съвет на служителка на БДЖ. От инцидента не била останала и следа. Следите от кървавия атентат били напълно заличени, стените в чакалнята – прясно боядисани. С тежки изгаряни и в нечовешки мъки, Добра е закарана веднага след взрива в Пловдивската болница. Лекарите не успяват да я спасят и след няколко дни тя умира. На същата дата – 30 август 1984 г., тримата терористи Емин Мехмедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб поставят още една бомба. 38 минути след взрива в Пловдив, на паркинга на аерогара Варна избухва второ взривно устройство. Ранени са две жени от морския град - Елена Владева и Елена Иванова. По-късно разследването ще установи, че бомбата е трябвало да гръмне във фоайето на летището, за да загинат много повече хора. Половин година по-късно след събитията в Пловдив и Варна последва нова трагедия - този път с много жертви. Трагедията е на жп гара Буново. Филмът „Кървавата чешма“ показва въздействащи кадри. Влакът се носи из Подбалканското дефиле. Това е композиция номер 346 от Бургас до София. В купе номер 3 на вагона за майки с деца пътниците са трима. Две деца и една жена. Децата са седнали до прозореца, мълчат и гледат навън. От време на време правят някакви знаци, жената разбира, че са глухонеми, от пансиона в село Мъглиж. Избягали, защото на едното дете му домъчняло за мама и татко и решило да отиде и да ги види. Поканило и приятелчето си. Купили си билети и се качили на влака. Заедно с тях се качва и лидерът на терористична група Емин Ахмедали Али с две чанти, заредени с експлозиви. Избира точно вагона за майки с деца. В купето с немите деца оставя една чанта под място номер 82. Втората прехвърля в пето купе, а самият той остава в коридора, за да наблюдава зловещия багаж. В 17.40 часа влакът пристига на Сливенската гара. Емин взима чантата от пето купе и слиза, за да осъществи поредния атентат – взрива в хотел „Сливен“, където пострадалите са 23-ма. Бомбата избухва в 22.03 часа, половин час след трагедията на гара Буново. В 21.32 ч. влакът навлиза в гара Буново и точно в този момент мощен взрив го разтърсва... По какви следи тръгва разследването, какви са веществените доказателства, които отвеждат органите на властта до извършителите, тяхното залавяне, процесът срещу тях и накрая позорът, който държавата допуска с откриването на паметник на протурските терористи – това е тема на третата, последна част на „Кървавата чешма“. Ако сте пропуснали филма на СКАТ, обективно пресъздал събитията преди 28 години, гледайте го! Защото трябва да се знае и да се помни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи