- Автор: Гласове
- 18 Окт 2026
- 135
- 0
Израел открадна земята на палестинците, затвори ги в Газа и години наред ги държа на ръба на глада, убиваше лидерите им и наричаше бомбардировките „косене на тревата“. На 7 октомври затворниците опитаха да избягат от концентрационния лагер - искаха свободата и земята си. Това е обяснението на проф. Джон Миършаймър за причините за нападението на „Хамас“, което той представя в епизод 12 на своя подкаст в YouTube. Според него сравнението с нацистите подменя същината на конфликта: палестинците се съпротивляват срещу отнемането на родината им - съпротива, която самите основатели на Израел са предвиждали.
Превод и субтитри за "Гласове" Илиян Станчев, фондация "Документални"
Здравейте! Аз съм Джон Миършаймър. В този епизод искам да проучим коренните причини, които обясняват нападението на "Хамас" на 7 октомври. Наскоро отбелязахме третата годишнина от нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври. Голяма част от обсъжданията в Израел и Запада относно случилото се тогава се въртят около три въпроса. Първо: Какво точно се случи на този ден? Второ: Защо израелците бяха хванати неподготвени? Не трябваше ли да знаят, че нападението предстои и да го осуетят в зародиш? Трето: Какви са последствията за Израел и целия регион, включително за палестинците, след случилото се на 7 октомври? Бих казал, че това са трите големи въпроса.
Но един въпрос, който не е пренебрегнат, но му се обръща малко внимание, е обяснението за коренните причини за решението на "Хамас" да нападне на 7 октомври 2023 г. Израел и неговите поддръжници дават свое обяснение - че в общи линии "Хамас" действат като нацисти. Че случилото се на 7 октомври наподобява в голяма степен Холокоста. Например, десетина дни след 7 октомври 2023 г., израелският премиер Нетаняху каза, че "Хамас" са новите нацисти. Освен това постоянно се споменава Холокостът, когато се говори за "Хамас" и стореното от тях на 7 октомври. Често се казва, че този ден е най-смъртоносният за евреите след Холокоста. Това е само едно от твърденията, които се мъчат да свържат стореното от "Хамас" с Холокоста. И както казах, израелците често говорят за "Хамас" като за аналог на нацистите. Така че 7 октомври в умовете на много, ако не и на повечето израелци, е случай на геноциден антисемитизъм. Между другото, този възглед се разпространява след 7 октомври 2023 г.
Както казах, въпросът, който не се коментира много, за коренните причини за нападението на "Хамас" на 7 октомври, не получава голямо внимание и е така до ден днешен. Ако въпросът се обсъжда от Израел и неговите поддръжници, обяснението е за новите нацисти, които правят нещо, наподобяващо нов Холокост. Според мен този възглед е изключително погрешен. Това не е добро обяснение за коренните причини на случилото се на 7 октомври. Затова в тази презентация искам да обясня какво, според мен, довежда до 7 октомври, защо "Хамас" извършват нападението в онзи съдбовен ден. Ще го направя, като първо поговоря в общ план за създаването на държавата Израел. Смятам, че е много важно да знаете как е създаден Израел, за да разберете случилото се на 7 октомври. След като поговоря за създаването на държавата Израел, ще се концентрирам върху Газа и особено върху случилото се на 7 октомври.
Нека започна, като поговоря за историята на Израел. Според общоприетото мнение ционистите, които започват да се заселват по-масово в Израел от началото на XX век, се заселват по земи, където не живеят хора. Дълги години се твърди, че е била земя без народ. Иначе казано, там почти не са живели хора. И че тази земя е трябвало да бъде населена от народ, който няма своя земя. Разбира се, говорим за евреите. Дълго време се твърди, че е била земя без народ, за народ без земя. В някакъв момент става ясно, че въобще не е така и след малко ще ви кажа някои числа. Тогава Палестина е била пълна с палестинци.
Друга теза, която често се чува - аз съм я чувал като млад, когато научавах за израелско-палестинския конфликт - е твърдението, че ционистите, които се преселват от Европа в Палестина, имали добри намерения към палестинците и искали да живеят редом с тях, в нещо, което на практика да бъде двунационална държава. Според тезата, това не става, защото палестинците отказвали да живеят редом с евреите и подкопавали мирното решение, което евреите искали да проработи. В този разказ евреите, или ционистите, които идват от Европа, са представени като добрите, а палестинците са представени като лошите.
Трябва да кажа, че когато бях млад и ме учеха как е бил създаден Израел, винаги ни караха да вярваме, че палестинците или арабите в региона са лошите, а ционистите са добрите. Мисля, че добре го отразява една книга, която четох като млад и по която после направиха филм - "Изход" на Леон Юрис. Филмът по нея, с Пол Нюман и Ева Мари Сейнт, също се нарича "Изход". Книгата и филмът всячески се опитваха да убедят хората като мен, че ционисткият разказ за случилото се в Палестина от самото начало е правилният. Повтарям, в него палестинците или арабите са лошите, а израелците/ционистите са добрите.
Но в началото на 90-те години на XX век в Израел се появява нова вълна историци, които получават достъп до архивите за създаването на Израел. Те започват да пишат статии и книги, които разказват съвсем различна история за създаването на Израел, която е почти противоположна на общоприетия възглед. Важно е да се изтъкне, че израелци, а в много случаи и американски евреи, са тези, които я разказват. Просто те имат достъп до документите и са в положение да могат да разговарят с всякакви хора, които са замесени в създаването на държавата Израел. Повтарям, че техният разказ противоречи на общоприетото мнение, което тогава имаха хората като мен. Разбира се, от 90-те години насам излиза и още информация за създаването на Израел. Мисля, че тя променя из основи как повечето хора, които следят региона, възприемат създаването на държавата Израел.
Да поговорим малко за това, какви са били целите на ционистите с преселването си в Палестина. Те искат да създадат един Велик Израел. Рядко ционистки лидери изказват публично своите намерения, до голяма степен защото са много амбициозни. Ционистките лидери искат да завладеят огромна територия в Близкия изток, която да превърнат в израелска държава. Днес го наричаме "Велик Израел". Те искат да го създадат, а не да живеят редом с палестинците в някаква двунационална държава. Те искат израелска държава, която да контролира голяма територия. Проблемът, както казах преди, е, че територията, в която се преселват ционистите, е пълна с палестинци.
Нека само ви спомена какво е населението там през 1900 г., когато ционисти започват да се преселват в Палестина на сравнително големи вълни. 96% от населението е палестинско или арабско. Замислете се. Първата алия, т.е. първата вълна на преселение на ционисти, започва около 1882 г., но мнозина от тях не остават там задълго. Ционистите от първата вълна не са толкова отдадени ционисти, каквито са ционистите от втората алия, втората вълна. Например, Давид Бен-Гурион, за когото ще говоря, един от основателите на Израел, отива там с втората алия, т.е. втората вълна на преселение на ционисти в Палестина. Тя започва през 1904 г. Ционистите в тази вълна са вече наистина отдадени на каузата. Но искам да кажа, понеже говорим за размера на населението, че грубо около 1900 г., малко преди втората алия, 96% от населението в региона се състои от араби или палестинци. Така че тезата "земя без народ за народ без земя" не издържа.
Да ви дам и още числа. Израел, както съм убеден, че всички зрители знаят, е създаден през 1948 г. През 1947 г., годината преди създаването му, има 1,4 млн. палестинци и грубо 608 хил. евреи в Палестина. 1,4 млн. палестинци и 608 хил. евреи. Това значи, че палестинците съставляват 70% от населението. Те са 70% от населението при създаването на Израел. През 1900 г. евреите са 4% от населението, докато палестинците са 96%. През 1947 г. палестинците са вече 70% от населението, а евреите - грубо 30%. Тук има много важен елемент - ционистите трябва някак да се оправят с всички тези палестинци. Това е техен проблем от самото начало, както е техен проблем и днес. Трябва да разберете, че това е положение, при което ционистите се преселват от Европа и в общи линии целят да вземат земята и домовете на палестинците, и да ги превърнат в домове на ционисти, а по-късно и на израелци. Трябва да откраднат тази земя - много е важно да го разберете.
Ето друг факт, който си струва да се отчете. При създаването на Израел през 1948 г., според почти всички изчисления ционистите притежават 6,6% от земята. Замислете се. Помислете за Палестина днес, за Израел днес. През 1948 г., когато е създадена държавата Израел, 6,6% от земята е притежавана от ционисти или от евреи. Както казах, тогава те съставляват само 30% от населението. Ще трябва да откраднат тази земя и да сторят ужасни неща на палестинците, за да създадат държавата Израел. Това няма как да се избегне. И при всички случаи палестинците ще се съпротивляват. Няма съмнение в това. Ще кажа повече по темата след малко.
Ционистките лидери са напълно наясно, че палестинците ще се съпротивляват. Имаме прочутото Арабско въстание в Палестина между 1936 г. и 1939 г. След създаването на Израел пък имаме Първата интифада, която започва през 1987 г., и Втората интифада, която започва през 2000 г. Също така, по-нататък в презентацията ще стане ясно, че случилото се в Газа е друг пример за съпротива. Не е изненадващо, че палестинците се съпротивляват на опита на ционистите, а по-късно и на израелците, да откраднат земята им и да им сторят ужасяващи неща, за да бъде създаден Израел.
Да поразсъждаваме какво се случва тук. Здравият разум ви казва, че няма начин Израел да бъде създаден, без да бъдат извършени големи престъпления срещу палестинците. Как би могло да бъде другояче? Имате земя, пълна с палестинци. Те притежават огромната част от земята. Ционистите решават, че искат да отидат по тези земи и да създадат Велик Израел. Да създадат държава, която впоследствие да стане голяма. Здравият разум казва, че единственият начин да се постигне тази цел е да бъдат сторени на палестинците ужасяващи неща. Много е важно да знаете, че водещите ционисти тогава са напълно наясно с логиката, която ви описвам. Че как иначе? Те разбират какво правят. Наясно са, че това не е земя без народ. Наясно са, че трябва да сторят ужасни неща на палестинците.
Искам да ви прочета три цитата. Единият е от Зеев Жаботински, водещ ционистки интелектуалец, един доста десен ционист, но въпреки това умен човек, който добре разбира, че палестинците или арабите ще се бунтуват срещу намеренията на ционистите и въобще не ги обвинява. Добре осъзнава, че ще се съпротивляват на кражбата на земята им от ционистите. Ето и цитата от Жаботински. Казва: "Всяко коренно население, цивилизовано или не, смята своята земя за свой национален дом." Замислете се. Добре разбира, че това е домът на палестинците, който ционистите искат да откраднат, да откраднат земята им и да създадат израелска държава там. И разбира, че те ще се съпротивляват.
Давид Бен-Гурион, един от основателите на Израел, водещият ционист преди създаването на държавата, много по-важна фигура от Зеев Жаботински, казва неща, които искам да чуете внимателно. Ще прочета два цитата от него. "Защо арабите да сключват мир? Ако аз бях арабски лидер, никога нямаше да се договоря с Израел." Чухте ли? Казва: "Аз никога нямаше да се договоря с Израел, ако бях арабски лидер." И после продължава, което е и вторият ми цитат от Бен-Гурион: "Те виждат само едно нещо - че ние дойдохме и откраднахме страната им. Защо трябва да го приемат?" Давид Бен-Гурион, първият премиер на Израел, един от бащите основатели на Израел, казва: "Ние откраднахме страната им." Както ви казах, здравият разум говори, че реалността е такава, каквато я описват Бен-Гурион и Жаботински. Как би било другояче, имайки предвид факта, че земята е била пълна с араби или палестинци и те са я притежавали почти цялата?
Това е първата част на разказа. Второто нещо, върху което искам да се съсредоточа, е как ционистите, а впоследствие израелците са смятали да решат въпроса с палестинците. Помнете, че от самото начало край ционистите, а впоследствие и край израелците живеят голям брой палестинци, както е и до ден днешен. Да преговорим числата. Помните ли какво казах за 1900 г.? Тогава близо 96% от населението е палестинско или арабско. После ви казах, че през 1947 г., годината преди създаването на Израел, около 70% от населението е палестинско. След 1948 г. до голяма степен има етническо прочистване.
През 1948 г. Израел се оказва с малка държава. Първоначалният Израел от 1948 г. е малка държава. Следствие на етническите прочиствания в нея грубо 20% от населението й е палестинско и грубо 80% се състои от израелски евреи. Започваме от положение, при което палестинците съставляват 96% от населението на цялата земя. После, през 1947 г. те съставляват 70% от населението на Палестина. Но в новосъздадената малка държава Израел те са само 20%. Но после се случва нещо много важно.
През 1967 г., в прочутата Шестдневна война, Израел завладява ивицата Газа и Западния бряг. Създава се положение, при което днес, във Велик Израел... Под "Велик Израел" тук имам предвид границите на Израел от 1948 г. плюс Западния бряг и Газа. Под днешния "Велик Израел" аз имам предвид тези три области. Велик Израел днес в общи линии има население от около 7,3 млн. палестинци и грубо 7,3 млн. израелски евреи. Така че има грубо равенство между евреите и палестинците във Велик Израел. Искам да кажа, че от 1900 г. до ден днешен в Израел живеят огромен брой палестинци. Въпросът пред израелците е какво да правят с тях. Ако се върнем на казаното от Жаботински и Бен-Гурион, се подразбира, че палестинците ще се съпротивляват на лошото отношение, което гарантирано ще срещнат от израелците. Ционистите са го разбирали от самото начало, както са го разбирали и израелците.
Какви различни стратегии могат да се приложат за справяне с голямо население от бунтуващи се палестинци? Първото решение е изразено от Зеев Жаботински в прочутата му статия "Желязната стена", която пише през 1923 г. Желязна стена е неговото решение за справяне с проблема. Жаботински смята, че може да се използва желязната стена, т.е. железен юмрук, за да бъдат подчинени палестинците. Неговото вярване е, че палестинците със сигурност ще се съпротивляват, но ако бъдат безпощадно бити, в един момент ще се предадат. Тогава израелските евреи ще могат да живеят с израелските палестинци, защото палестинците ще бъдат покорни. Но да си припомним какво казва Бен-Гурион: "Аз никога не бих се договорил с Израел." Казва: "Ако бях арабски лидер, никога не бих се договорил с Израел." Смятам, че по много важен начин Бен-Гурион е разбирал, че желязната стена никога няма да проработи така, както Жаботински я е виждал. Никога няма да се стигне до пълно подчинение. Винаги ще има въстания и т.н. Но желязната стена е първият начин за справяне с проблема.
Вторият начин е етническо прочистване. Казах ви, че когато е създаден Израел през 1948 г., в един момент се оказва, че само 20% от неговото население са палестинци. Замислете се. Създаденият през 1948 г. Израел има 20% палестинско население. Причината да има 20% палестинско население е, че Израел провежда етническо прочистване на огромен брой палестинци в своите първоначални граници. Според изчисленията, прогонените палестинци са 700-750 хиляди. Между другото, мнозина от тях са прогонени в Газа. Мнозина от живеещите в Газа днес хора или са били прогонени от домовете си като деца през 1948 г., или са потомци на прогонени през 1948 г. хора. Във всички случаи има голямо етническо прочистване. Но проблемът, на който се натъкват израелците след войната от 1967 г., когато завладяват Западния бряг и Газа, е, че те вече нямат 20% палестинско население в рамките на Израел. Вече в новия Велик Израел палестинците са половината население. По един важен начин етническото прочистване не проработва.
Това, което израелците се опитват да направят с Газа и Западния бряг днес, е етническо прочистване на палестинците там и прогонването им в Йордания или Египет. Но става ясно защо етническото прочистване, целящо да премахне палестинците, е привлекателен вариант за израелците. Такъв е и за ционистите преди това. Ционистите постоянно говорят за прогонване на палестинците, разбира се, в лични разговори, преди 1948 г. Което не е изненадващо, защото трябва да се разбере, че израелците и ционистите преди тях напълно осъзнават какво причиняват на палестинците и че те ще се съпротивляват. Тогава възниква въпросът какво да се прави с този проблем.
Както казах, първият разглеждан вариант е за желязната стена, за тормоз над палестинците, докато не станат покорни. Вторият вариант е етническо прочистване. Той обаче има ограничения. Третият вариант е натикването на палестинците в изолирани анклави. За Западния бряг целта е палестинците да бъдат натикани в т.нар. бантустани - термин, взет от Южна Африка от времето на апартейда. Иначе казано, голяма част от палестинското население да бъде затворено в конкретен район, откъдето да му бъде трудно да се координира с палестинците, които живеят в други анклави или бантустани. В общи линии идеята е да бъдат създадени гета. Газа е идеалният пример. В общи линии Газа е огромно гето. Понякога го наричат "затвор на открито". Мнозина други го наричат концентрационен лагер. Както ще опиша тук, и аз смятам, че е концентрационен лагер. Целта е тези палестинци да бъдат държани под контрол, защото държавата е на евреи. Държавата се управлява от израелски евреи и те всячески искат да държат палестинците покорни. Затова ги натикват в гета или бантустани, с което се надяват да ги държат под контрол. Това са трите основни решения.
Искам набързо да спомена нещо за двудържавното решение. Вероятно някои от зрителите си казват, че съществува и вариантът да се създадат две държави - държава за палестинците и държава за Израел. На запад постоянно се обсъжда, дори днес, нуждата от двудържавно решение. Без значение какво е общоприетото мнение по въпроса, израелците никога не са показвали сериозен интерес към двудържавното решение. Показвали са някакъв интерес, макар че не бих го нарекъл "сериозен", в края на 90-те години, когато израелски премиер е Ехуд Барак. Тогава той се среща с Бил Клинтън и Ясер Арафат в Кемп Дейвид. Според общоприетото мнение там е било измислено решение на проблема, което е било добро и за палестинците, защото създавало възможност да имат своя палестинска държава. Само че палестинците са го отхвърлили, защото целта им е "да изтребят всички израелски евреи", понеже "палестинците са нацисти". Нямало е как добронамерените израелци, които предложили на палестинците да имат собствена държава, да успеят, защото палестинците са зло. Историята с двудържавното решение не е подкрепена от фактите. Както казах, израелците никога не са проявявали сериозен интерес към двудържавното решение, още по-малко пък днес. Така че това не е приложим вариант.
Трите варианта, които израелците виждат за справяне с палестинците, са: желязна стена, етническо прочистване и натикване на палестинците в бантустани или концентрационни лагери, каквото представлява и Газа. Да поговорим за Газа. Досега ви говорих за общата картина, но сега искам да поговоря за Газа. Малко история. Както казах, Израел започва да контролира Газа през 1967 г. След Шестдневната война израелците поемат контрол над Газа и Западния бряг. И отново - когато говорим за създаването на Велик Израел, той включва границите му от 1948 г. плюс Западния бряг и Газа. Вземат Газа през 1967 г. и изпращат там заселници. Много е важно да знаете, че изпращат заселници там, както и на Западния бряг.
Само че се случва нещо през 2005 г. Тогавашният израелски премиер Ариел Шарон изтегля заселниците. После, през 2007 г., "Хамас" печели проведените избори в Палестина и поема контрола над Газа. Това е през 2007 г. Голямата картина, който ви описвам, е, че през 1967 г. израелците поемат контрола над Газа... Спомнете си, че казах, че след етническото прочистване от 1948 г. огромен брой палестинци са прогонени от границите на новата държава Израел и се заселват в Газа. Когато израелците вземат Газа през 1967 г., тя е пълна с палестинци, мнозина от които по-рано са живели по земите на новосъздадения Израел, преди да бъдат прогонени през 1948 г. Повтарям, че израелците изпращат заселници в Газа след 1967 г. Но, както казах, през 2005 г. Ариел Шерон ги изтегля. Да поговорим малко за това.
Според общоприетото мнение сред израелците и поддръжниците им на запад израелците са действали добронамерено и са искали да дадат на палестинците възможност да създадат собствена държава, да покажат, че могат да управляват една суверенна Газа. Това е глупост. Няма доказателства в подкрепа на тази теза. Дов Вайсглас, главният съветник на Ариел Шарон по въпросите на сигурността, който е сериозно замесен в решението да бъдат изтеглени заселниците от Газа през 2005 г., казва, че израелските действия целят "да държат палестинците във формалин". Ясно заявява, че се цели замразяване на политическия процес, на тогавашното положение. Все едно казва: "Не се интересуваме от разговори за даване на каквато и да е автономия на палестинците. Те са в концентрационен лагер. Просто махаме заселниците от него. Ще държим палестинците там. Ще ги държим във формалин. Това е целта ни."
Положението се влошава през 2007 г., защото тогава на власт идва "Хамас", което разклаща израелската лодка. През 2007 г. израелците решават да наложат блокада на Газа, чрез която да подложат жителите на Газа на много строга диета - да им дават минимално количество калории на ден. Разберете, че израелците следят изкъсо колко калории приема ежедневно всеки палестинец в Газа. Знам, че звучи почти абсурдно, но е вярно. Израелците не искат да уморят палестинците от глад, Дов Вайсглас ясно го заявява. Казва: "Искаме да им даваме минимално количество храна, но не и да ги уморим от глад." Това е една от целите на блокадата. Замислете се какво се случва тук. Сигурен съм, че мнозина зрители знаят за флотилиите на свободата, които в последните години се опитват да стигнат до Газа. Тези флотилии, които тръгват от държави като Турция или Гърция, целят да носят помощи в Газа, опитват се да пробият блокадата, защото разбират, че жителите на Газа почти нямат храна за оцеляване. Което е умишлено направено.
Първото, което израелците правят през 2007 г., е да наложат на Газа желязна блокада, целяща да подложи палестинците на строга диета. Не да ги избие, а да ги докара до ръба. Друго, което правят, е да организират покушения срещу всякакви лидери в Газа. Знаем, че днес израелците извършват покушения по целия свят. Същото правят и в Газа още преди 2007 г. Помня, когато шейх Ахмед Ясин беше убит от израелците през 2004 г. Шейх Ясин е един от основателите на "Хамас". Мисля, че през 1987 г., по време на Първата интифада, той е помогнал за създаването на "Хамас". Той е имал парализа на четирите крайника и навсякъде се е придвижвал с инвалидна количка. Освен това е бил почти напълно сляп. Но е бил много важен духовен водач в Газа. Пак казвам, че е бил квадриплегик на инвалидна количка и практически е бил сляп. През 2004 г. израелците го убиват с хеликоптер "Апачи". Те редовно извършват такива покушения.
Виждате, че след 2007 г., както и преди нея, израелците извършват покушения срещу други лидери. След 2007 г. пък налагат една болезнена блокада, целяща да ограничи достъпа до храна на палестинците.
Последната стратегия или тактика, която израелците прилагат и вероятно е добре известна на повечето зрители, те наричат "косене на тревата". Периодично израелците нападат Газа, за да "косят тревата". Нападат предимно от въздуха и убиват голям брой палестинци, за да напомнят кой командва и да гарантират, че палестинците ще седят в концентрационния лагер Газа в покорно положение. Има четири големи операции по "косене на тревата" и аз искам да поговоря за две от тях. Искам да спомена броя на жертвите при двете най-големи операции по "косене на тревата". Искам да сравня броя на убитите палестинци при тези две операции, наречени "Излято олово" и "Защитно острие", да кажа колко палестинци са убити от израелците при операциите, и да ги сравня с броя на убитите израелци на 7 октомври 2023 г. Ще започна с жертвите от 7 октомври
Почти всички приемат, че около 1100 израелци загиват на 7 октомври и около стотина граждани на други държави, които очевидно имат някаква връзка с Израел. Така че общо загиналите израелци са 1100, а като включим и чуждите граждани общият брой загинали става 1200. "Излято олово" е типична операция по "косене на тревата", проведена през 2008-09 г. При нея израелците убиват 1391 палестинци. Толкова палестинци загиват при операция "Излято олово". На 7 октомври загиват 1100 израелци. Ясно е, че при операция "Излято олово" загиват повече палестинци, отколкото загиват израелци на 7 октомври. Операция "Защитно острие" се провежда през 2014 г. Тя е втората голяма операция по "косене на тревата". При операция "Защитно острие" загиват 2203-ма палестинци. Отново сравняваме 1100-те израелски жертви от 7 октомври този път с 2203-те палестински жертви при "Защитно острие". Значи над два пъти повече палестинци са убити при "Защитно острие" от убитите израелци на 7 октомври. Удивително е, ако се замислите.
Какво искам да ви покажа? След 7 октомври израелците в общи линии държат гладни палестинците в Газа. Това първо. Второ, израелците постоянно убиват палестински лидери. И трето, предприемат операции по "косене на тревата", в две от които израелците убиват повече хора, отколкото са убитите на 7 октомври израелци. Това ни води към въпроса, какво се случва на 7 октомври. На 7 октомври в общи линии затворниците организираха бягство от концентрационния лагер. Норман Финкелщайн го нарича "робско въстание" или аналог на такова. Сравнява го с прочутото робско въстание на Нат Търнър от 1831 г. Ако слушате Норман и неговия анализ на паралелите между случилото се около робското въстание и случилото се на 7 октомври, то събитията изглеждат логични. На практика е опит на затворниците да избягат.
Това не са нацисти. Не са хора, които целят да убиват евреи, защото имат възгледи като на германските лидери на Третия райх. Няма нищо подобно. Тези хора на първо място си искат свободата. Мисля, че спокойно могат да бъдат наричани "борци за свобода". Ако се замислите в какви условия живеят в Газа, ако се замислите какви са перспективите им, смятате ли, че е изненада, че се опитват да избягат, че се опитват да променят положението? За мен не е изненадващо. Те си искат свободата. Искат да излязат от затвора, както Нат Търнър не е искал да бъде роб в Юга преди Гражданската война. Това е била първата им цел.
Втората, която е много важна, е да си върнат земята. "Хамас" иска да си върне земите. Организацията смята, че Израел ги е откраднал, затова иска да си ги върне. Това не трябва да е изненада за никого. Искам да се върна и отново да прочета двата цитата от Давид Бен-Гурион. Съветвам ви винаги да ги имате наум, когато разсъждавате върху стореното от "Хамас" на 7 октомври. Бен-Гурион: "Защо арабите да сключват мир?" Той пита. "Ако аз бях арабски лидер..." Тук е същото като: "Ако бях лидер от "Хамас"." "...никога нямаше да се договоря с Израел." Не е ли добро обяснение за възгледите на "Хамас" за създаването на палестинска държава "между реката и морето"? Ето отново и втория цитат от Бен-Гурион: "Те виждат само едно нещо..." Има предвид арабите/палестинците, но е същото за "Хамас". "Те виждат само едно нещо - че ние дойдохме и откраднахме страната им. Защо трябва да го приемат?" Ами, не го приемат. Колкото до откраднатата им страна, знаете ли, че в Газа има много хора, които държат ключовете от своите къщи в Израел, които израелците са отнели от тях или от техни роднини през 1948 г.?
Искам да ви кажа, че стореното от "Хамас" на 7 октомври не е никак изненадващо, имайки предвид какво им причиняват израелците в концентрационния лагер. Не е изненадващо. Като се замислим как израелски ционисти като Зеев Жаботински и Бен-Гурион са анализирали положението, в което се намират палестинците, ще видим, че то е съвместимо със стореното от "Хамас" на 7 октомври. Съвместимо е и с по-голямата цел на "Хамас" да иска да контролира цялата територия в Палестина. Разбирам защо това е неприемливо от израелска гледна точка. Жаботински и Бен-Гурион ясно го казват. Но Жаботински и Бен-Гурион също така осъзнават, че палестинците не са нацисти. Тук нямаме ционисти срещу нацисти. Имаме ционисти, които крадат палестинска земя, за да създадат еврейска държава. И разбиране, че палестинците ще се съпротивляват. Точно това направи "Хамас".
Ако наистина искате да разберете коренните причини на случилото се на 7 октомври, трябва да прочетете какво са писали историците за създаването на Израел и внимателно да прочетете какво точно се е случило на 7 октомври, както и какво се е случвало в Газа преди тази дата. По всички правила Газа е концентрационен лагер. Тук няма никаква тайна. Израелците прекрасно осъзнават, че е концентрационен лагер, в който периодично трябва "да косят тревата". Когато хората говорят за ужасите от 7 октомври и колко израелци са били убити, помнете, че в две операции по "косене на тревата" са убити повече палестинци от убитите израелци на 7 октомври. В едната дори са убити над два пъти повече палестинци от убитите на 7 октомври израелци. Не омаловажавам смъртта на убитите израелци, но не искам да омаловажавам и смъртта на всички палестинци, които израелците редовно са убивали през годините и продължават да го правят.
Последен коментар. Много е важно да разберете, че действията на "Хамас", т.е. неговото нападение срещу Израел на 7 октомври, е законно според международното право. Не говоря за убиването на цивилни. Не говоря за нещата, които са се случили, след като "Хамас" нахлува на израелска територия. Само казвам, че "Хамас" е в законното си право. Международното право позволява "Хамас" да нападне Израел, защото Израел е незаконен окупатор на Газа. Затова международното право позволява такова нападение. Законно е една организация, която е жертва на незаконна окупация, да води въоръжена съпротива. Нека бъде ясно - въоръжената съпротива на "Хамас" е законна, позволена от международното право.
Това е последният ми коментар по темата. Надявам се, че хората, след като са чули какво имам да кажа за коренните причини, които обясняват нападението на "Хамас" на 7 октомври, ще решат да прочетат малко повече за създаването на Израел и за положението в Газа преди нападението. Така ще имат по-добро разбиране за причините за трагичните събития в онези дни. Благодаря ви и очаквам с нетърпение следващия епизод.
Предишните епизоди с български субтитри:
