Последната непроизнесена реч на Лех Качински

<p>В същото време семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, техните наизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.<br /><br />Най-трагичната спирка по този път е Катин. <strong>Полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда.</strong> Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство &ndash; като войници, поляци и хора &ndash; беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истаната за престъплението. <strong>Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изкрие от човешката памет.</strong><br /><br />Скриването на истината за Катин &ndash; последствие от решението на тези, които доведоха за извършването на това престъпление &ndash; стана част от фундамента на политиката на комунистите и на следвоенна Полша: крайъгълната лъжа на Полската Народна Република. Това беше време, когато за паметта и истината за Катин се налагаше да се плаща висока цена. <strong>Но близките на убитите и други смели хора вярно отстояваха тази памет, пазеха я и я предаваха на следващите поколения поляци.</strong> Те я пренесоха през целия период на комунистическото управление и я довериха на своите съотечественици в свободна, независима Полша. Затова на всички тях, а особено на Катинските семейства, ние сме длъжни да изразим своето уважение и признателност. От името на Полската република аз изразявам най-дълбока благодарност за това, че опазвайки паметта за своите близки, вие съхранихте толкова важна сфера от нашето полско съзнание и идентичност.<br /><br />Катин стана болезнена рана в полсаката история и за дълги десетилетия отрови отношенията между поляците и руснаците. <strong>Нека да направим така, че катинската рана най-накрая окончателно да зарастне. Ние вече сме на верния път. Ние, поляците, ценим това, което направиха в последните години руснаците. По този път, сближил нашите народи, сме длъжни да вървим по-нататък, без да спираме и без да се отстъпваме назад.</strong></p> <p>Всички обстоятелства на катинското престъпление трябва да бъдат напълно изучени и разследвани. <strong>Важно е на юридическо ниво да бъде фиксирана невинността на жертвите, за да бъдат открити всички документи, засягащи това престъпление, за да изчезне завинаги от общественото пространство катинската лъжа.</strong> Ние изискваме тези действия преди всичко заради паметта на жертвите и от уважение към страданията на техните семейства. Но ги изискваме и в името на общите ценности, които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа.</p> <p><em>Днес полският вестник "Rzeczpospolita" публикува текста на речта на президента Лех Качински, която той трябваше да произнесе на 10 април на полското военно гробище в Катин по време на траурната церемония, посветена на 70-годишнината от катинското престъпление. </em></p>