- 10 Sep 2020
- 45
- 5
Броени дни след 10 ноември 1989 г. новоизбраният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов се среща със служители на МВР. По време на срещата той описва реалната икономическа и политическа ситуация в страната. В тези дни откровенията на Младенов и неговите другари от висшия ешелон на БКП ще бъдат изказвани само в тесен кръг. Няколко години след 1989 г. бившата комунистическа партия ще хвърли вината за “съсипването на държавата” на нововъзникналата антикомунистическа опозиция.
Можехме ли, другари, да минем ние без пленума? Можехме ли да продължаваме по-нататък така? Аз онази вечер се срещнах с актива на градската партийна организация. Там им заявих, че не можехме. Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да докараме нещата до взрив. Ако се бяхме забавили малко, трудно щеше да бъдат овладени процесите. Обявихме, че през декември ще правим нов пленум. Ще кажем докъде сме стигнали в областта на икономиката, на политическите отношения, нравствената област. Но картината не е благоприятна. Затова помолихме и средствата за масова информация да започнат постепенно да подготвят народа, тъй като ако го кажем изведнъж, може да се получи силно напрежение, което да рефлектира върху отделни личности.<br /><br />Тук в дадения случай не са важни личностите, а че ще рефлектира върху партията. Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: “Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!”. Нищо подобно. Няма натури. Опитахме се да направим един анализ. Лично за себе си го направих. Това беше преди пленума.<br /><br />Тъй като трябва да ви кажа, че в политбюро никой не ни е давал какви са ни задълженията, и как се развива икономиката. Ние не знаехме. Аз не знаех. Но тъй като имах една връзка с банката, помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5,6–6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем, ще бъде някъде между 1,7–1,6 млрд. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2,6 млрд. долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира.<br /><br />Това е минималният внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не става въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече. Ако вземем политическото положение в страната. Вярно е, че ние имаме партия добра, силна. Обаче се оказа, че и партията като партия (аз говоря за членската маса) в крайна степен е била обезверена, пасивна, чака в всичко да й се каже, всичко да се сдъвче. И сега, когато трябваше да се премерят сили между неформали и партията, която има над 800 хил. членове, партията изведнъж се огъна. На митинг 50 хил. човека, сигурно 15 хиляди са били членове на партията, излизат 10 човека или 100 човека и ние не можем да овладеем положението. Получиха се и редица други неприятности. Правилно ние говорим за Шесто управление.<br /><br />Не е виновно Шесто в нищо. Няма изобщо какво да виним органите на МВР. Те са органи на нашата революция. Те са вършили това, което им е било казано. И няма какво да обвиняваме МВР, че е преувеличило властта си. Но накарахме ви вас да влезете, да се заемете с някои въпроси, които поставиха под удар авторитета на МВР. Ето да кажем въпросът за разправиите, които имахме по време на екофорума с тези от т. нар. “Екогласност”. Можеше ли тази работа да се избегне? Разбира се, че можеше и трябваше да се избегне. Какво искаха тези от нас? Те искаха от нас неща, които всяко общество би трябвало да помисли, да реагира. Те искаха да се обсъди проекта за Рила и Места. Има ли нещо незаконно? Кое нормално, демократично общество ще сметне, че това е незаконно? Аз разговарях с др. Петър Дюлгеров, след това и с др. Лазар Причкапов.<br /><br />Разговарях с редица другари, които са от този край. Те твърдят, че ако ние реализираме този проект в пълния му обем, така както е замислен, ние ще превърнем Рила в пустиня, така както е писано навремето още от дядо Вазов. Викат: това ще стане отново великата Рилска пустиня. Защо да не обсъдим този въпрос. Защо? Има телевизия, има радио. Защо? Ние сега това го правим. Но можеше и тогава да го направим. А така се получи, че ви накараха да изкарате вашите момчета да ги махаме, да ни снимат, да ни показват по света. В Съветския съюз също бяха решили да обръщат реки. После се оказа, че това е неразумно. И изобщо страшно има ли нещо в цялата тази работа? Но ние успяхме с такива действия: изключихме редица хора най-напред от партията, след това изострихме отношенията в обществото и след това насила се отиде да компрометираме и органите на МВР. И ако говорим по-нататък, стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество. Има и корупция. Има и неверие.<br /><br />Има и цинизъм, ако искате. Цинизъм, просто цинизъм – аз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество. За съжаление ръководителите, ние, които бяхме (тъй като аз също съм бил в тази група ръководители, и то дълго време), ние не давахме пример на това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит. А той трябва да бъде прозрачен за хората. Хората трябва да знаят Петър Младенов не само как мисли на събрания, а как живее вкъщи, какво е неговото семейство, как той се отнася към другите хора. Какво харчи, за да живее. Откъде са тези средства, които получава. Ние не го давахме този пример. Напротив. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари (при това пари в грамадни размери). Ние ще говорим. Назначена е една комисия, която ще обследва всички тези работи. Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха, то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят. По същество ние сложихме това поколение, което е на 20–30 години, да живее в едни ужасни условия от морална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа другото – как живеем ние.<br /><br />Светът започна да гледа на нас по съвършено друг начин, с неуважение, до една изолация в света. И се оказа, че най-накрая ние имаме приятели само в лицето на другаря Чаушеску. Ето това е картината. Изолирахме се от Съветския съюз. Пред този тук актив, пред командването на армията може да се каже. Създадоха се антисъветски настроения тук във върха, най-високия връх! Единствената надежда, която се лелееше, беше, че ето на, скоро тук, понеже съветските другари изживяват трудности, скоро там ще падне другарят Горбачов и ние тук ще покажем на какво сме способни. А не се мислеше за България, че тази изолация ще я доведе до просешка тояга. Не за да се оправдавам, а ви го казвам какви са били причините, истинските причини, за да се каже край, повече не може. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта! Понякога има някакви съмнения – не е ли отстъпление това от социализма?<br /><br />Не е, другари. Искаме в края на краищата този социализъм да бъде привлекателен за хората в България и в света. Защо ни е социализъм, от който всички ще се плашат. Такъв социализъм на никого не е нужен. Вярно е, че има трудности. Трябва да ви кажа, че те са ужасни трудности. И няма да преодолеем тези трудности, не е възможно за месец, за година, за две. Години ще ни трябват да ги преодолеем. Но вървейки по този път заедно със Съветския съюз, с другите братски държави, в които се извършват процеси на обновление, ние ще стигнем до спасителния път.<br /><br />(Със съкращения)
