- 10 Sep 2020
- 39
- 9
Разликата между електоралната тежест на ГЕРБ и БСП в началото на декември се запазва без промени в сравнение с ноември и възлиза на 6%. ГЕРБ може да разчита на политическите симпатии на 24,5% от българите, а БСП – на 18,5%. Това сочат данни от национално представително изследване на НЦИОМ.
Много рисковано в началото на зимния сезон е обаче да се твърди, че е налице някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас, коментират от НЦИОМ.
ДПС е трета политическа формация с електорални симпатии от 6,3%, а „България на гражданите” е с много близък резултат от 5,8%.
<p>Намалява персоналният рейтинг на одобрение за Меглена Кунева сред политически ангажираните българи. През последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти.</p>
<p>Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висока дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите” по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели.</p>
<p>Синята коалиция има подкрепата на 3,1%. Наместването на политическите пластове в дясното политическо пространство представлява интересен изследователски фокус. В настоящото изследване регистрираме нисък дял на одобрение за лидера на СДС Емил Кабаиванов – едва 2,3%. За сметка на това в резултат на събитията от изминалия месец неодобрението към него расте с 18% (от 17% на 35%).</p>
<p>"Атака" получава подкрепа от 2,8% от избирателите в страната.</p>
<p>По всичко личи, че следващият парламент ще бъде доста пъстър и е много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации.</p>
<p>Темата за партнирането между политическите субекти, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание, определено ще бъде централна в предстоящите политически дебати.</p>
<p>Нещо повече, редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват именно в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите партии, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибегнат до коалиционна формула. Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите.</p>
<p>Изследването е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.</p>
