- 10 Sep 2020
- 231
- 11
Няколко месеца преди да предам „Експертите на прехода“ за печат в изд. „Изток-Запад”, в мен започнаха да се прокрадват съмнения. Струваше ми се, че за последните три години, в които бях престанала да се интересувам живо от обекта на научните ми изследвания и да следя публикациите на любимите експерти, ситуацията в родината ми би трябвало значително да се е променила. Не можех да си представя, че в момента, когато финансовата криза разтърсва с всичка сила Франция и целия Европейски съюз, заедно с уж непоклатимите парадигми за свободния пазар и безпрепятственото движение на капитали, експертите по демокрация от деветдесетте години на ХХ век ще продължават да диктуват тона на „демократичното говорене и поведение” в България.
<p>Изглежда, че грешах. Нещата се развиваха в същата посока, но затова пък „вечните експерти” се бяха адаптирали към популистката култура на реалити шоутата. Пускайки българския канал на сателитната телевизия, попаднах на финалите на „ Големият избор ”. На екрана млади ентусиасти рецитираха по комсомолски заучени при експертите от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) и Центъра за социални практики (ЦСП) движения и фрази и се състезаваха със „свой политически” проект за разходка до Европейските Институции в Брюксел.<br />Не минаха и десет минути, и името на директора на ЦСП Евгений Дайнов бе споменато като председател на предварителното жури и яростен привърженик на мащабен политически проект на един от участниците, а именно узаконяването на марихуаната в България. Разрових се по мрежата, където установих, че „Големият избор” е един от поредните проекти за „развитие” на демократичните рефлекси на нацията, реализиран от БНТ и координиран от ЦЛС в лицето на социоложката Мила Минева, която инак е отговорен редактор на сериозното списание „Форин Полиси” за България.</p>
<p>Жалко е, казах си, че толкова научен и интелектуален капитал продължава се пилее за промиване на мозъци и възпитание в политически коректен PR. Но снизхождението ми прерасна във възмущение малко по-късно, когато се убедих, че експертите на think tanks продължават да застават на страната на безразборно и безцеремонно стъпкване на научните традиции в страната.<br />Натъкнах се на следния цитат от дискусия в МОН от 4 декември 2009г. по реформата във висшето образование: „ВАК е тип инквизиция, там се упражнява произволна, лекомислена и садистична власт. Губейки тази огромна власт, хората във ВАК стават никой, стават едни прашни чичковци с кал в ушите и неумити подмишници от две седмици. След това трябва да ходят да се къпят, да се подстригват и т.н “<br />Гневно-бунтарският тон на един от “гурутата” на прехода: директорът на Центъра за Социални практики Евгени Дайнов, комуто ВАК бе отказвал научно звание, бе преминал в цинично-фашизоиден дискурс. Фрапиращото обаче е, че след двайсет години той все още е главен участник и назидател в „дебатите“ за реформите в България.</p>
<p>След по-малко от седмица и последното ми съмнение, що се отнася до актуалността на моето изследване (интервюта и наблюдения на българските think tanks в периода между 1998-2006), бе на изчезване. „На светло” (в медиите) или „на тъмно” (зад кулисите) експертите на прехода продължават неуморно да изпълняват ролята си на водещи медиатори : вносители на демокрация и износители на анализи и информация за напредъка на реформите в България.</p>
<p>Майката на българските think tanks – Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) все така произвежда законопроекти и се бори срещу корупцията, Центърът за икономическо развитие (ЦИР) внася технологии за пенсионна реформа и докладва на Световната банка за състоянието на българската икономика, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ревностно поддържа неолибералната икономическа парадигма, Институтът за регоинални и международни изследвания (ИРМИ) се труди за обмяната на опит в реформите между балканските страни и строи мрежи на гражданското общество съвместно с колегите си от ЦСП. А а директорът на ЦЛС Иван Кръстев елегантно коментира в чуждестранната преса неуспехите на успешния преход към демокрация в България, на Балканите и в Източна Европа, докато накои от младите му колеги се занимават да координират „Големият избор”.</p>
<p>Сякаш нищо не се променило. Учудващо е не толкова това, че не са се променили субектите на експертното говорене, а че самото говорене не се е променило същностно. Изглежда, че именно тези експерти, които твърдят, че са в крак с последните световни тeндeнции, се оказват извън борда на съществените интелектуални и политически дебати в Европа, а България има шанс вече три години. да е член на Eвропейския съюз.<br />Личности с огромен интелектуален потенциал продължават да налагат машинално антипродуктивни за интересите на обществото идеи и практики. В България те могат само да създават национално-нихилистична интелектуална среда и безпомощни поколения, негодни да развиват собствена гражданска и научна позиция. Това според мен е проблемът. По него бих спорила с „експертите на прехода”, които са мои колеги, а някои от тях и мои приятели.<br />Изследването, надявам се, ще даде перспектива на проблема, тъй като свързва българската реалност с глобалните логики на прехода, който се състои не само в Източна, но и в Западна Европа. Така ще се избегне провинциалният и затворен подход. Книгата не е сбор от пикантни подробности, а описание на система и политически технологии за управление, които се прикриват зад спонтанността на гражданското общество.<br />Какво е това think tank ? Къде другаде се появяват такива институти и каква е ролята им по света? Става дума за форма на експертиза и лобиране, която води началото си от края на XIX-ти - началото на ХХ в. Възникнала първоначално в Съединените щати, тя се превръща в износен продукт на американското влияние по света, най-вече по време и след неоконсервативната революция.</p>
<p>Think tanks произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество. В държави като САЩ става дума за институти, финансирани от държавната и от частната сфера, докато в страните в преход те са финансират най-вече от външни, преобладаващо американски донори и фондации. Това са интелектуални звена съществуващи под формата на неправителствени организации, които в по-голямата си част претендират за партийна независимост.<br />Бивайки обаче затворени за публичен достъп институции, think tanks трудно допускат външно наблюдение от независими изследователи. Държа да отбележа, че това е една от причините част от интервюираните, които не са техни вътрешни служители, да бъдат подписвани само с инициалите им, докато имената на експертите са публикувани изцяло.</p>
<p>Най-вече се надявам, че в нашето общество има място за нов, отворен и информиран дебат „на светло”. Нямаме нужда от идеи, затворени като сенки в пещерата на Платон. Имаме нужда от критично публично пространство, където да се противопоставят и обменят различни гледни точки, освободени от стигмата на миналото и насочени към нашето собствено бъдеще в Европа.</p>
<p><strong><em>Откъс от книгата “Експертите на прехода”, подготвена от ИК "Изток-Запад". Първо по рода си дълбинно антропологично описание и анализ на средите на think tanks както за България, така и за Европа, трудът на Достена Лаверн предизвика жив интерес в изследователските среди в САЩ и Франция, където изнася лекции и води семинари по темата.</em></strong></p>
<p><strong><em>Родена в Пловдив през 1974 г., авторката завършва средното си образование с отлична диплома от Националната гимназия за древни езици и култура в София и американската гимназия „Гладстоун” в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Лаверн живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас”. </em></strong></p>
<em><strong>e-vestnik.bg</strong></em>
