Има ли изход от кризата с ЕРП-тата, или просто ще ни вдигнат цената на тока?

<p>&quot;ЕРП-тата искат да запазят дейността си в страната ни, а държавата няма изгода от това лицензиите за електроснабдяване да се прехвърлят като отговорност на държавна компания&quot;, коментира Антон Иванов от Българския енергиен форум.</p> <p>&quot;Много се надявам да започне диалог и процедурите да не завършат с отнемане на лицензии, а да бъдат прекратени, заяви той. Ако под натиска на обстоятелствата трите дружества ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО бъдат поставени в ситуация да имат активите в електроразпределителните мрежи, а държавата да се разправя с най-главоболната част от тяхната дейност - електроснабдяването, то те ще бъдат свободни да насочат цялата си енергия към водене на съдебни дела, които със сигурност ще бъдат спечелени от тях&quot;, прогнозира Иванов.</p> <p>В момента ДКЕВР е започнала процедури за отнемане на лицензиите за търговия с енергия на дружествата ЕВН България Електроснабдяване, ЧЕЗ Електро България и ЕНЕРГ-ПРО Продажби. Това са дъщерни дружества, които нямат почти никакви активи - само офиси и компютри, докато големите активи са в разпределителните дружества, а техните лицензии държавата не смята да отнеме.</p> <p>&quot;Така кашата ще стане много голяма, ако държавата реши да получи права за управление на финансовите потоци, без да има активите на дружествата&quot;, посочи той.</p> <p>&quot;Ако се отнемат лицензиите и дружествата заведат арбитражни дела, мисля, че това ще ни се отрази много по-лошо, отколкото едно увеличение на цените на тока&quot;, коментира за БТА Иванка Диловска, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт.</p> <p>&quot;Одържавяването на електроразпределителните дружества би могло да се случи по пътя на покупко-продажбата - тоест държавата би трябвало да приготви пари, да се споразумее с досегашните собственици и да купи тяхната собственост, но отнемането на лицензиите и одържавяването на дружествата са две съвършено различни процедури&quot;, обясни още Диловска.</p> <p>Тя заяви, че е възможно и дружествата изобщо да не могат да се споразумеят за приемлива цена с държавата, защото освен цената за закупуване на мрежата, те са направили и допълнителни инвестиции и ще бъде въпрос на тежки преговори какво трябва да им бъде платено.</p> <p>&quot;При хипотеза, че държавният регулатор отнеме лицензиите, това би означавало, че всяко едно юридическо или физическо лице, което няма връзка с електроразпределителните дружества, може да стане снабдител, стига да може да извади 318 млн. лв., за да запази лиценцията, посочи Иванка Диловска. Тъй като тези пари липсват в енергийната система, ако някое външно дружество ги плати, то това няма да е прозрачен пазарен механизъм&quot;, коментира още експертът.</p> <p><strong>Как се стигна до тази ситуация?</strong></p> <p>Отчетите на енергийните дружества за деветмесечието на 2013 г. показват, че още тогава НЕК е дължала на производителите на електрическа енергия над 1 млрд. лв. - или повече от 1% от БВП, като само задълженията към лигнитните централи са били 600 млн. лв. - тоест два пъти повече отколкото се говори сега, че е забавено като плащане от трите ЕРП към НЕК.</p> <p>Причината за проблемите в системата съвсем не са тези забавени плащания, нито пък се корени в трите ЕРП-та, причините за финансовия дефицит са много по-дълбоки.</p> <p>Като първи виновник за състоянието на енергетиката ни в момента Диловска изтъкна поддържането с години наред на квоти от задължително изкупувана на регулирания пазар енергия за отделните производствени централи по административно определяни от ДКЕВР цени, вместо това да става на пазарен принцип.</p> <p>Втората причина&nbsp;е непремереното навлизане на ВЕИ енергия, за което не са виновни самите ВЕИ производители, а тези, които са създали нездравата среда за бум на подобни проекти.</p> <p>Третата голяма причина за колапса в енергийната система е неистовият страх от повишаване на цените на електроенергията, вместо да се помисли за отпускане на помощи за енергийно слаби семейства.</p> <p>Според проф. Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България, няма ясни и прозрачни критерии за изчисляване на себестойността на произведената енергия и не е ясно как ДКЕВР определя цените.</p> <p>&quot;Никой не поставя въпроса за неравноправните договори - за изкупуване на енергията по преференциални цени от ТЕЦ &quot;Марица Изток&quot; 1 и 3, от заводските централи и ВЕИ енергията и не се прави нищо тези договори да бъдат променени.</p> <p>Никой не поставя въпроса и кои са фирмите - търговци на ток, и какви са техните печалби&quot;, коментира Петков.</p> <p>Според него именно в отговора на тези въпроси се корени причината за състоянието на енергетиката ни в момента.</p> <p>Анализът на Центъра за изследване на демокрацията показва, че съотношението между текущите активи към текущите пасиви в НЕК са много под санитарния минимум за обслужване на всякакви кредити.</p> <p>Огромната задлъжнялост на НЕК се корени в инвестициите в мащабни инфраструктурни проекти, дългосрочните договори за изкупуване на енергия към двете въглищни централи, както и масовото навлизане на ВЕИ енергията, изкупувана по преференциални цени.</p> <p><strong>Какви са възможните решения?</strong></p> <p>&quot;Би трябвало да вземем пример от Испания&quot;, смята Иванка Диловска.</p> <p>&quot;Там имаше също големи проблеми в енергетиката и бе направен спасителен план, който разпредели тежестите на дефицита в системата (в Испания изчислен на около 20 млрд. евро) между три групи - енергийните компании, държавата и потребителите&quot;, каза Диловска и препоръча същото да се случи и у нас.</p> <p>Испанските енергийни компании поеха отговорностите си към мрежата и спазват строги изисквания за балансиране на системата, а държавата и потребителите поеха своята част от разходите.</p> <p>&quot;При нас също е възможно високите разходи за енергията по дългосрочните договори с американските централи да бъдат поети от държавния бюджет, а цените на електроенергията да бъдат увеличени, като се вземат мерки за подпомагане на най-бедните семейства. Напоследък виждам, че все повече хора се тревожат дали няма да има спиране на тока, отколкото да се опасяват от вдигане на цените&quot;, коментира Диловска.</p> <p>Според проф. Кръстю Петков ДКЕВР е време да бъде закрита и да се създаде нов регулаторен орган, в който политическите квоти да са само 50%, а останалите 50% да бъдат експерти.</p> <p>&quot;Министърът трябва да оттегли ултиматума си към разпределителните дружества и да се седне на масата за преговори, за да се намери изход от създалата се ситуация.</p> <p>Парламентът пък трябва да намери кураж и да открие дискусия за създаване на европейски енергиен борд в България, който да действа съобразно европейските регламенти и регулации&quot;.</p>