Генералисимусът в щатите

<p>Произведението допълва мемориалния ансамбъл в чест на деня &bdquo;Д&rdquo; &ndash; началото на десанта на съюзниците в Нормандия, построен в град Бедфорд, щата Вирджиния. Там вече са скулптурите на Чърчил, Рузвелт, Клемънт Атли, Хари Труман и Чан Кайши, изработени от същия скулптор.</p> <p>Памфри изработил Сталин не по собствено желание, а по поръчка на фонда, с чиито средства се издържа мемориалът. Председателят на фонда Уилям Макинтош смята, че без Сталин галерията от лидери ще е непълна, че неговото отсъствие е изопачаване на историята. Самият скулптор казва, че Сталин, разбира се, е бил &bdquo;ужасна личност&rdquo;, но да се откаже да изработи бюста му е все едно Леонардо да не изобразява в &bdquo;Тайната вечеря&rdquo; Юда.</p> <p>Време е тези двама задокеански дейци на културата да бъдат провъзгласени за член-кореспонденти в руската комисия за борба с фалшифицирането на историята! <strong>Само че има и трети, пожертвал сумата от 50 хиляди долара за монумента на диктатора. Името на този таен поклонник на Сталин не се съобщава.</strong></p> <p>Аналогията с Юда е неоснователна. Юда е едно главните действащи лица в Тайната вечеря, а Сталин няма пряко отношение към деня &bdquo;Д&rdquo; (както, между другото, и Чан Кайши). За да е пълна историческата истина, не би ли трябвало да направят и бюст на Хитлер?</p> <p><strong>Художникът твърди, че в процеса на работа над скулптурата е постигнал &bdquo;гнусната същност&rdquo; на модела си и е изпитвал гняв, който се е постарал да изрази.</strong></p> <p>Тези уговорки не спасиха пазителите на историческата истина от протестите на жителите на Бедфорд, които, между другото, като всеки американски град са загубили голяма част от съгражданите си по време на Втората световна война. От военните полета не са се завърнали две трети от мъжете. В града е изготвена петиция и е започнало събиране на подписи за премахване на паметника. В кампанията участва активно и фондът &bdquo;Паметник за жертвите на комунизма&rdquo; от Вашингтон. Това придаде на акцията общонационално значение. Местното отделение на Американския легион прекрати финансовата поддръжка на мемориала и доброволната си безплатна помощ за опазването му.</p> <p><strong>Трябва да се признае, че американците, които нямат личен опит от живота при комунизма или нацизма, възприемат свързаните с тях понятия в асоциативен ред много по-леко.</strong> В битовата и в публичната реч рядко се мяркат думите ГУЛАГ, &bdquo;холокост&rdquo;, &bdquo;Гестапо&rdquo;. Стигна се до куриоза, че адвокатите на поп певицата Бритни Спиърс заявиха в съдебната зала, че клиентката им е преследвана така, както съветският режим преследвал дисидентите.</p> <p>Или като обявата на JamesSpotting, където се продават уникални средства за предвижване &ndash; яхти, самолети и особено луксозни автомобили, за продажба на ЗИС-110, в който се е возил Сталин. Разбира се, ще го купи някой колекционер на автомобил, но все пак е интересно какви чувства ще изпита. Дали като седне зад кормилото на сталинската лимузина, подобно на скулптора и той ще бъде изпълнен с гняв към бившия собственик?</p> <p><strong>Символите на тоталитаризма не са безобидни.</strong> Те размиват смисъла на явленията. Авторът на фундаменталната книга &bdquo;ГУЛАГ &ndash; лагерите на смъртта&rdquo; (на руски книгата е издадена през 2006 г., на български през 2005 г.), Ан Епълбаум, е наблюдавала краха на комунизма в Прага. Тогава в Съветския съюз и в Източна Европа се появява пазар на съветски символи: на всеки ъгъл се продават бюстове на Ленин, значки &bdquo;Ударник на комунистическия труд&rdquo;, пионерски връзки и октомврийски звездички. &bdquo;Съветските атрибути &ndash; писа Епълбаум &ndash; се купуваха от американци и западноевропейци. Никой от тях за нищо на света не би забол на ревера си свастика. Но сърпът и чукът не предизвикваха никакви негативни асоциации&rdquo;.</p> <p>Точно тогава тя решава да напише историята на ГУЛАГ.</p> <p>Съборените кумири вече няма да се вдигнат. И слава Богу! Модерното през перестроечните години възкресяване на Сталин не предизвика нищо друго освен фарс. Точно тук Маркс е прав. А стават и такива неща например &ndash; през 1992 г. неизвестни обезобразили паметника на Жозефина Бонапарт на родния й остров Мартиника. На императрицата като символ на робството отчупили главата и намазали тялото й с червена боя. Не намерили главата и решили да оставят статуята така, както е. В този вид е дори по-интересна, почти като кулата в Пиза. И така си стои горката, без глава и с изцапана рокля.</p> <p>Постмодернизъм и това си. Ние сме далеч от такова отношение към бившите кумири.<br /><br /><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>