Държавата ще нарежда на лекарите какви лекарства да изписват

Държавата ще нарежда на лекарите какви лекарства да изписват
Новите идеи на здравното министерство противоречат на европейската практика и ще генерират корупция   Държавата възнамерява да изземе от лекарите решението какви медикаменти да се изписват на болните и да им спусне единни задължителни стандарти, които те трябва да спазват. Идеята е да се утвърдят алгоритми за лечението на болестите, които да указват какви видове препарати и в какви дози се предписват при всички състояния и болести.
<p>Нещо подобно са клиничните пътеки на здравната каса, в които също е описано кои болести се лекуват в болница, кои са задължителните процедури при лечението, колко е минималният престой и какви специалисти са нужни.</p> <p>Промените са предвидени в Закона за лекарствата в хуманната медицина и са подготвени от Министерството на здравеопазването (МЗ).</p> <p>Алгоритмите ще бъдат описани в наредба към закона. От нея ще стане ясно доколко ще се дава свобода на лекарите да избират определена терапия. Тъй като в мотивите към законопроекта не пише защо се налага нововъведението, може да се допусне, че по този начин министерството цели да ограничи размера на средствата, които плаща за лекарства заедно с НЗОК. Алгоритмите обаче могат да генерират по-голяма корупция сред фармацевтичните компании.</p> <p>В момента лекарите - и в доболничната помощ, и в болниците, имат относителна свобода на избор какви медикаменти да предписват. "Не може централизирано да заместиш решенията на хиляди лекари. Това е планова икономика. Освен това винаги е по-трудно да корумпираш хиляди лекари, така че да "изберат" даден медикамент, отколкото да подкупиш един централен орган", коментираха представителите на фармацевтичния бранш.</p> <p>Правилата ще бъдат подготвени от нова структура - Държавна комисия по лекарствените продукти и медицинските изделия към Министерския съвет, която ще обедини сегашната агенция по лекарствата и аналогичните структури в здравното министерство. "Освен че ще спуска новите стандарти, комисията ще следи за спазването им, а при отклонения от алгоритмите ще глобява медиците между 5000 и 10 000 лв.", предвижда законът.</p> <p>Освен функциите на агенцията за контрол над производството, търговията и рекламата на лекарства и на клиничните изпитвания, бъдещата комисия ще поеме и ценообразуването на медикаментите и позитивния лекарствен списък, който решава кои препарати и на каква цена се плащат от здравната каса и държавата, предвижда още законопроектът. Държавната комисия по лекарствата ще се състои от председател и четирима членове. Те ще се назначават от кабинета.</p> <p>"Изумен съм. А и някой ще трябва да контролира дали се спазват тези стандарти!", каза пък директорът на агенцията по лекарствата Александър Янков. В момента нито агенцията, нито здравното министерство има капацитет да следи кой медик какво предписва. Янков обясни, че в проекта няма негови предложения и не е участвал в писането му.</p> <p>За пръв път ще се даде възможност на здравната каса и МЗ да искат от комисията да променя позитивния списък, т.е. да маха лекарства от него или да намалява процентите от цената им, поемани с публични средства. Освен това здравната каса ще има право да договаря отстъпки от производителите на медикаменти. Текстът е спорен, тъй като лекарствата влизат в позитивния списък само ако докажат, че предлагат най-ниската си цена в сравнение с 9-те най-бедни държави в Европа. Така предложени, двете поправки могат както да лишат пациенти от лечение, така и да отворят врата за корупция.</p> <p>"Лекарствата са най-регулираният бизнес, за тях се издават най-много разрешителни. Ако тепърва те ще се дават от 5-членна комисия, има опасност системата да блокира", смятат производители на лекарства.</p> <p>МЗ ще продължи да се занимава с цените на лекарствата и позитивния лекарствен списък до 31 юли 2011 г.</p> <p>Идеята на МЗ за мегаорган за лекарствата противоречи на европейската практика. Агенцията по лекарствата беше създадена по искане на Европейската комисия в хода на преговорите за присъединяване на България към ЕС. Изричното изискване на ЕК беше тя да се занимава само с контрола над безопасността и качеството на лекарствата, но не и с ценообразуване, което е част от държавната политика, както е във всички останали страни на ЕС.</p> <p>Текстът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a>.</p>

Коментари

  • НЕ ХОДЕТЕ НА КУРОРТ В МРЪСНАТА АЗИАТСКА ТУРЦИЯ!

    22 Sep 2010 17:49ч.

    Комфортът в турските курорти се оказа мит ЛЮБЛЕНА ПАПАЗОВА • Обикновеният български турист, който няма пари за „ол инклузив“, може да се окаже в турски ад Турция ви очаква. Кой българин не е чувал и виждал по хиляда пъти рекламата на туризма в южната ни съседка, която и в момента върви по телевизиите у нас. Хиляди българи всяка година избират страната за почивката си и част от тях остават изключително доволни. Само, че те почиват в петзвездни хотели в затворени плажове и ядат по системата “ол инклузив”. Аз обаче предпочетох вместо почивка - екскурзия, която ми гарантираше обикаляне на всички по-известни курорти в Турция и нощувка всеки път на ново място. В повечето от тях положението беше отчайващо. Надъхана от разкази на близки и приятели очаквам комфорт, но в повечето случай получавам скъсани чаршафи и стаи като гълъбарник. Месото в менюто е непозволен лукс, а за цяла седмица срещам само двама келнери, които поназнайват чужд език. След пътуването съм категорична в едно - въпреки невероятните забележителности като Ефес, Памуккале, храма на Аполон в Дидима, няма да се върна отново в Турция. Нямам намерение да давам пари на вятъра - тоест, на турския туризъм, който ми предлага хотел без кърпи и климатик, в другия стаята е колкото кибритена кутия, а в магазините продават топла бира.. С една дума - трябва да си мазохист, за да предпочетеш Мармарис пред Варна. Не случайно започвам с Мармарис. Уж един от най-големите и известни курорти в Турция остави у мен само ужасно разочарование. След дълго и доста изморително пътуване от другия курорт Кушадасъ и изключително интересно посещение на древните останки от йонийското царство, цялата българска група с нетърпение очаква почивката в хотела с името &quot;Зелен плаж&quot; или на английски &quot;Грийн бийч&quot;. Предварително екскурзоводът ни го е рекламирал с обяснението, че много ще го харесаме, понеже бил на първа линия. Още с настаняването обаче сме попарени: процедурата отнема изключително много време, въпреки че на рецепцията стоят трима кибици който изпълняват ролята на служители. Получавам заветния ключ и бързо тръгвам с малкия си куфар към асансьора. Тук трябва да направя важно уточнение - в повечето хотели асансьорите побират едва двама пътника. Изпълняваме чинно инструкциите да не претоварваме старите машини и след дълго чакане на опашка от по двама, се качваме на последния пети етаж, където ужасната жега ни блъсва в лицата още от коридора. Климатикът там стои изключен, явно да не се хаби. Задухът в стаята обаче е още по-ужасен. Дистанционното за климатика липсва. Слизам отново пет етажа пешком до рецепцията, защото останалите от групата се качват с багажа си с асансьора. След разговор със собственика, повече с жестове, отколкото на английски, той дава нареждане на служителката на рецепцията да ми отпусне в прилив на великодушие така жадуваното дистанционно. Получавам го и отново тръгвам на собствен ход до последния етаж на хотела. Разходката ми обаче по стълбите е и полезна, понеже виждам къде камериерките са оставили количката си с консумативи. &quot;Находката&quot; ми е особено важна, понеже в стаята ми липсват хавлии. Като съобразителна репортерка, видяла две и двеста, веднага се възползвам от щастливата ситуация и си взимам кърпи, като внимателно оглеждам къде са чистите. Вече съм почти удовлетворена, но радостта ми трае само докато вляза в стаята. Имам кърпи, но дистанционното от рецепционистката не включва климатика. Проверявам батериите-има. След няколко неуспешни опити отново слизам към администраторката по стълбите, а дрехите ми са залепнали от пот, понеже температурата е над 35 градуса. На рецепцията обаче има навалица-част от групата все още не е настанена, друга се оплаква от липсата на кърпи, а някой са най-зле стаите им не са почистени, като в една от тях все още има хора Затова нахлувам при домакина и му разказвам за проблема с дистанционното. Късмет - този разбира английски и ми обяснява че това дистанционно не е за климатика на моя етаж. След суетене получавам ново и за четвърти път за последните 15 минути отново поемам към върха на хотела. Дистанционното сработва и радостните ми викове докарват някои от съседите по стая. Те обаче са нещастни - за тях дистанционни вече нямало на рецепцията. Аз веднага давам моето, понеже при мен охлаждането върви с пълна сила. Те го предават нататък и така въвеждаме нов почин- три стаи с едно дистанционно. Това на телевизора също не работи, но това не е проблем - стаята е толкова малка, че то не ми е нужно - боравя с копчетата на монитора. Изтощена, отивам да поплувам в морето. Плажът също е повод за разочарование. Вече зная, че по егейското крайбрежие всички са насипани изкуствено, но в Мармарис пясъкът е почти черен и морето изглежда като кално. Освен това на тясната ивица шезлонгите са буквално един до друг, а някои са почти в морето. Допълнително неудобство създава спасителят, който обикаля всички самотни рускини и англичанки от 15 до 75 години и не спира да говори, докато вие пробвате да си починете. Задължителната баня след морето обаче ми създава проблеми. Точно под душа съм, когато водата спира. Позабърсвам се с кърпата и пак съм пред рецепцията, където вече се чувствам вътрешен човек. Обяснявам на английски на младото момиче там, че водата е спряла като говоря бавно и показвам с жестове за кой етаж става дума. Тя обаче явно разбира само думата уотър (вода) и ми показва хладилната витрина, като с жестове ми обяснява, че ако не искам вода, мога да си купя фанта. Спомням си думите на Мария Антоанета - като няма хляб, яжте пасти. Отказвам се последващи разговори с рецепционистката и се примирявам, че ще си стоя със съпуна. Най-лошото обаче тепърва предстои. Ресторантът, част от който през деня е басейн, вечерта се покрива с дървена плоскост с маси върху нея. Нещастните гости на хотела са настанени именно там, за да може масите на твърда земя да са свободни за резервации на туристите, които специални викачи канят или по-скоро дърпат от крайбрежната алея. След вечеря ресторантбързо се превръща в дискотека с програма. Оглушителната музика, пироефектите, крещящите пияни гости правят невъзможна почивката и заспиването ми се отлага за към 1.00 през нощта, когато шоуто все пак приключва. Този път се радвам, че съм чак на петия етаж, защото при мен стените само пулсираха от силата на децибелите, докато при българите на по-долните етажи те направо се тресели. На сутринта групата трябва да стане рано, за да продължи екскурзията и едва няколкото часа сън ни се отразяват ужасно. Готови сме на всичко, обаче, само и само да напуснем хотела, който зевзеците в групата кръстиха концлагер. Слава богу, не всички хотели, в които отсядаме, са такива. Имаше луксозни с по няколко басейна, богато меню и тиха музичка в ресторанта и любезно обслужване. Чуждите езици обаче са сериозна слабост на всички в Турция, като младите дори не полагат усилия да научат няколко думи на английски или руски, въпреки тълпите от туристи от тези страни. Безспорен плюс за Турция и туристите са пътищата. В страната усилено се строят нови магистрали, работата кипи навсякъде - и край курортите, и във вътрешността. Няма как да не им завидим. Ако трябва да резюмираме с една дума поуките от екскурзията в Турция - те са следните: Нямате ли пари за “ол инклузив”, много внимавайте. Сайтове на хотелите лъжат за комфорта, затова внимателно трябва да разпитате туристическата агенция, с която пътувате. Не сключвайте стандартния договор, а такъв, направен за вас с неустойки за лош хотел или стар автобус. И НЕ на последно място - повярвайте на управляващите: почивайте у нас, вместо да наливате пари в турската икономика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • милен

    26 Sep 2010 5:33ч.

    всяка година ходя и в мармарис и кушадасъ няма такова нещо рпросто тази жена психично болна и се нуждае от спешна медицинска помощ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи