Бежанската вълна - огледало на безумието на Европа

Мащабите на кризата са умопомрачителни. Около един милион души напуснаха Русия след революцията от 1917 г. Само що се отнася до Сирия, около 4 млн. души избягаха от страната, а други 7 млн. души са разселени в пределите на страната.

Бежанци и мигранти идват също и от Ирак, Афганистан, Либия и други безнадеждни места, добавяйки се към десетките милиони потенциални мигранти. Мястото на надеждите за мигрантите е, повече откъдето и да било, Германия. Тази страна очаква само за тази година да получи 800 000 молби за убежище. Правителството говори за приемане на по 500 000 мигранти годишно за следващите няколко години, а канцлерът Ангела Меркел нарече кризата "следващият голям европейски проект." Реакцията на останалата част на Европа трябва да бъде „Не, благодаря!“.

Това, което предлага да се предприеме Германия, е широк социален и демографски експеримент, с бърз, направо в насипно състояние внос на мюсюлманските имигранти в страна със застаряващо население. На други европейски страни би могло да бъде простено, че не са толкова авантюристични. Опитът на френските предградия, дом на поколения неасимилирани мюсюлмански имигранти, не е изпълнен с щастие. Неизбежно е, че политиката на Меркел ще действа като огромен магнит за бежанци и мигранти.

Ако алтернативата е да се живее някъде извън развития Запад, дори и в тези места, които не са раздирани от гражданска война, кой не би избрал заможния колос на Северна Европа и неговата щедра социална система? Бежанската криза показва безумието на Европа. Всъщност Германия е получила през тази година от Балканите повече лица, търсещи убежище, отколкото от Сирия. Подходът на Германия ще се отрази и на останалата част на Европа, особено на страните, които са транзитни точки.

Би трябвало политиката на ЕС да е, че търсещите убежище трябва да подават молби в страната, в която пристигат. Като възпрепятства мигрантите от получаване на влакове за Германия и Австрия - фиаско по връзки с обществеността - Унгария, едва ли не, се опитва да наложи това правило. Но ако мигрантите знаят, от практична гледна точка, че Германия надделява, ако те стъпят в Европа, стимулът да отидат е толкова по-голям.

Началото на една рационална политика ще бъде да бъдат обезкуражени лицата отчаяно да се опитват да предприемат това опасно пътуване, и на първо място, да се поучат от опита на Австралия. Австралия, от географска гледна точка, има предимства при опазването на границите си. Все още има стремящи се към убежище хора, пристигащи по море. Но страната прие политика с двупартийна подкрепа за „спиране на лодките“. Австралия не позволява на търсещите убежище хора да остават в страната, докато техните твърдения бъдат разглеждани.

Вместо това те биват изпращани в обекти извън страната. Броят на пристигащите лодки от 300 през 2013 г. се стопи до 0 година по-късно. По същата логика Европа трябва да настоява хората, кандидатстващи за убежище, да го правят от страни извън Европа, от сигурни убежища по границата или дори от самата Сирия и от страни в районите, от които имигранти бягат.

Разбира се, Турция, Йордания и Ливан са част от тях. Турция е домакин на близо 2 милиона сирийски бежанци. Ливан, страна с население от 4,4 милиона души, има 1,1 млн. В Йордания, 20 на сто от населението са бежанци. Но страните от Персийския залив нямат нито един, въпреки че те са много богати и слабо населени, в допълнение са и арабски и се намират в непосредствена близост.

Европейските страни трябва да ги притиснат сериозно да направят повече и това трябва да се изрази в изпращането на толкова хуманитарна и финансова помощ за грижи за бежанците, колкото е възможно. Също така би помогнало, ако Западът имаше ефективна политическа и военна стратегия срещу "Ислямска държава" в Сирия. Нищо от това не е лесно или евтино, но с цялото ми уважение към Ангела Меркел, същото важи и за това, че не е лесно или евтино осигуряването на втори дом за милионите, които искат един дом.

Източник: БГНЕС