След руски балистични удари по доменните пещи трите основни металургични предприятия на Украйна са спрели работа. „Към днешна дата Украйна вече няма стоманодобивна промишленост“, заяви пред „Файненшъл таймс“ представител на „Метинвест“. Компаниите не могат да кажат дали възстановяването ще отнеме дни, седмици, месеци или години.
Украйна на практика е останала без действаща стоманодобивна промишленост, след като руски балистични удари са повредили доменните пещи на трите предприятия, осигуряващи общо около 90% от производството на стомана в страната. Това съобщава британският вестник „Файненшъл таймс“ в обширен материал за новата руска въздушна кампания срещу украинската икономика.
По данни на изданието са засегнати двата завода на групата „Метинвест“ – „Запорожстал“ в Запорожие и „Камет Стийл“ в Каменское, както и предприятието „АрселорМитал Кривой Рог“. И трите завода в момента не работят.
„Към днешна дата Украйна вече няма стоманодобивна промишленост“, заявява пред британския вестник Александър Водовиз, ръководител на кабинета на главния изпълнителен директор на „Метинвест“.
Според него ударите не са били произволни, а са били насочени към най-важните производствени съоръжения.
„Те знаеха всичко за завода. Знаеха точно къде да ударят“, казва Водовиз. По думите му балистичните ракети са били насочени именно към доменните пещи – сърцето на производствения процес, без което заводите не могат да произвеждат чугун и стомана.
„Запорожстал“ е спрян още след ударите на 11 август. Оттогава срещу предприятието са били изстреляни общо 17 балистични ракети. На 17 септември заводът е бил поразен отново с две ракети – за четвърти път в рамките на малко повече от месец. Нанесени са значителни щети на основното и спомагателното производствено оборудване, заводските сгради и железопътната инфраструктура.
Другият завод на „Метинвест“ – „Камет Стийл“, е преустановил работа след балистичен удар на 5 септември. Спряно е и производството в „АрселорМитал Кривой Рог“.
„Метинвест“ и „АрселорМитал“ са потвърдили пред британския вестник, че предприятията не работят, докато специалисти оценяват щетите.
„В момента не знаем колко време ще бъде необходимо за ремонта – дни, седмици, месеци или години“, заявява Водовиз.
В трите предприятия работят общо над 15 000 души. Спирането им ще има тежки последици не само за самите компании и техните служители, но и за свързаните производства, минния сектор, железопътния транспорт, пристанищата, износа и държавния бюджет.
Водовиз предупреждава за „огромно въздействие върху данъчните приходи“. Металургията традиционно е сред основните източници на валутни постъпления за Украйна наред със селскостопанската продукция и желязната руда.
Производственият капацитет вече се беше свил с 81%
Последните удари идват след продължителен срив на украинската металургия. Според данни на украинския съюз на металургичните предприятия, цитирани от „Ройтерс“, номиналният капацитет за производство на стомана е намалял от 42,5 млн. тона годишно през 2013 г. до едва 8 млн. тона през 2026 г. Това представлява спад от 81%.
След разпадането на СССР Украйна разполагаше с пет големи и няколко средни металургични комбината. Значителна част от тях впоследствие попаднаха под руски контрол или бяха разрушени по време на бойните действия.
Сред най-тежките загуби са металургичните гиганти „Азовстал“ и комбинатът „Илич“ в Мариупол. Двете предприятия бяха контролирани от „Метинвест“ и осигуряваха значителна част от украинското производство преди боевете за града през 2022 г.
През същата година производството на стомана в Украйна се срина със 70,7% до 6,3 млн. тона. През 2023 г. то спадна допълнително до 6 млн. тона, след което частично се възстанови до 7,58 млн. тона през 2024 г. През 2025 г. отново беше отчетено понижение – до 7,41 млн. тона.
Още преди последните удари украинският аналитичен център GMK Center прогнозираше, че през 2026 г. месечното производство няма да надхвърля 600 000 тона заради бойните действия, недостига на електроенергия и поскъпването на горивата.
Само през първите два месеца на годината производството на стомана е намаляло с 13,2% на годишна база до 1,03 млн. тона. След спирането на заводите, осигуряващи 90% от продукцията, реалните количества могат да се сринат до безпрецедентно ниско равнище.
„АрселорМитал“ вече закриваше мощности заради скъпия ток и въглеродните такси на ЕС
Най-голямото останало металургично предприятие в страната – „АрселорМитал Кривой Рог“, изпитваше тежки затруднения още преди преките удари по основното му производство.
През януари компанията обяви закриването на блюминга, произвеждащ заготовки за валцовъчните цехове, а през февруари – и на леярно-механичния завод. Той включваше леярни, ковашко-пресови, термични и механични производства.
Като основна причина компанията посочи енергийната криза, предизвикана от ударите по украинската електроенергийна система, и изключително високите цени на тока, които правят производството икономически неизгодно.
Друг сериозен проблем е въведеният от Европейския съюз Механизъм за въглеродна корекция по границите – CBAM, без изключение или преходен период за украинските производители. Той оскъпява вноса в ЕС на стоки, чието производство е свързано с високи въглеродни емисии, и според „АрселорМитал“ фактически е затворил европейския пазар за значителна част от украинската металургична продукция.
През март компанията обяви, че ще закрие и два валцовъчни цеха. Общият брой на съкратените работни места може да достигне 3400. Последните ракетни удари вече поставят под въпрос не отделни подразделения, а цялото основно металургично производство в Кривой Рог.
Удари срещу икономиката и логистиката
„Файненшъл таймс“ разглежда атаките срещу металургичните заводи като част от по-широка руска кампания за нанасяне на тежки поражения върху украинската икономика и способността ѝ да финансира войната.
Сред поразените цели са складове, разпределителни центрове, търговски обекти, железопътна инфраструктура, бензиностанции и промишлени предприятия. Използват се реактивни дронове и балистични ракети, които достигат целите си по-бързо и са значително по-трудни за прехващане.
Според данните, цитирани от FT, от началото на войната са били унищожени приблизително 2,1 млн. квадратни метра съвременни складови площи в Украйна, като около 900 000 квадратни метра са загубени при последната вълна от атаки.
Засегнати са складове на големи търговски вериги и логистични компании, включително „Нова поща“. В някои супермаркети в Киев отново са се появили затруднения с доставките, сравними с тези от първите месеци на войната.
Ударите по металургията обаче могат да имат особено дългосрочен ефект. Освен загубата на производство и износ, те засягат миннодобивните предприятия, железниците, пристанищата и десетки хиляди работни места по цялата производствена верига.
На 12 септември руското Министерство на отбраната съобщи, че е нанесло удар по предприятие в Кривой Рог, произвеждало металургична продукция за оръжия и военна техника.
Сега трите завода, осигурявали около 90% от стоманата на Украйна, са спрени, а собствениците им не могат да определят нито размера на щетите, нито срока за възстановяване. Така към момента оценката на представителя на „Метинвест“, че страната вече няма стоманодобивна промишленост, отговаря на действителното състояние на украинската металургия.
Източници: Financial Times, Reuter, Metinvest, Hromadske, ТАСС