- Автор: Гласове
- 20 Sep 2026
- 1386
- 0
Руснаците са силно патриотично настроени, гордеят се с руската цивилизация и не харесват Запада, защото не харесват либералните ценности. Техен приоритет са християнството и семейството. Животът в Москва и Санкт Петербург е удивително нормален и почти нищо не показва, че Русия води война. Разходката из двата града не е много по-различна от разходка в Ню Йорк или Чикаго. Ресторантите, магазините и аптеките работят, няма недостиг на храна, а икономиката не показва признаци, че е в беда. За войната напомнят единствено опашките пред няколко бензиностанции, докато санкциите се усещат в невъзможността да се използват американски кредитни карти и долари. Това разказва Джон Миършаймър в осмия епизод на своя подкаст след петдневното си пътуване до Русия от 8 до 12 септември. Там той е разговарял с представители на руския външнополитически елит и е бил на вечеря в дома на Сергей Лавров.
Превод и субтитри за "Гласове" Илиян Станчев, фондация "Документални"
Здравейте! Аз съм Джон Миършаймър.
В този епизод искам да поговоря за моето пътуване до Русия, което се състоя между 8 септември и 12 септември. Това са дните, в които бях в страната. Няколко дни бях в Москва и после няколко дни в Санкт Петербург. Какво правих там? Участвах в различни беседи. Участвах в обсъждания на кръгли маси, интервюирах хора, с които съм се запознавал през годините, бях на вечеря с руския външен министър Сергей Лавров, която беше в неговото жилище и продължи над два часа, и обикалях градовете през деня и през нощта, както Москва, така и Санкт Петербург, защото обичам да се разхождам. Исках да разгледам добре и двата града, или поне толкова, колкото може да ги разгледа човек с разходки. С кого точно разговарях? С множество хора, които бих описал като част от руския външнополитически елит.
Разговарях с хора, които познавам от дните на Студената война, когато още бяха съветски, а не руски граждани. Разговарях с външния министър Лавров, но и с неговия заместник, с когото съм разговарял и в предишно мое посещение в Русия. От разговорите с тези хора смятам, че добих сравнително добра представа как руският елит като цяло възприема текущото положение на войната в Украйна. Но трябва да сте наясно, че все пак ще преразкажа мненията на отделни хора, не съм провеждал проучване за настроенията сред целия елит по определен въпрос и определено не съм разговарял с много хора по улиците. Въпреки това смятам, че нещата, които ще кажа, са добро обобщение на мисленето на руския външнополитически елит.
Нека започна с ежедневието, което видях в Москва и Санкт Петербург. Бих казал, че беше удивително нормално и че почти нямаше признаци, че се води война. Разходката из тези градове не е кой знае колко по-различна от разходката в Ню Йорк или Чикаго. Имаше само няколко признака, че се води война. Мисля, че най-ясният беше, че на техните бензиностанции можеха да се видят дълги опашки. Понякога опашките наброяваха 15-20 автомобила, но видях и една опашка с 40-50 автомобила. Не беше така на всяка бензиностанция, но имаше такива. Това отговаря на прочетеното във вестниците.
Имаше и някои други признаци, че се води война. Първо, последствията от санкциите. Ако отидете в Русия, не можете да използвате американската си кредитна карта или американски долари. Аз не го знаех, докато пътувах натам, и на практика се озовах в Русия без никакви пари. Ако исках да си купя нещо от магазин или кафене, трябваше с мен да има някой, който да ми плати сметката, защото аз не можех да го направя. Не можех да използвам своите кредитни карти и американски долари. В Русия могат да се използват само руски кредитни карти и руски рубли, а аз нямах такива. По същия начин руснаците не могат да използват американски кредитни карти. Ако си руснак и искаш да се абонираш за "Ню Йорк таймс", не можеш да използваш американска кредитна карта, защото такава не може да се използва в Русия. В Русия трябва да използваш руски кредитни карти, но проблемът е, че на запад те не работят. Ако руснак иска да се абонира за "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" или за някоя Substack страница, не може да го направи по нормалните канали. Тук се виждат последствията от санкциите.
Друго такова последствие е, че кафенета, които се вижда, че преди са били "Старбъкс", сега са преименувани на "Старс", но са с емблема или символ, който наподобява този на "Старбъкс". Но като изключим дългите опашки, които видях на няколко бензиностанции, и проблема с кредитните карти и американските долари, в ежедневието почти не се виждаше друго, което да говори, че животът в Москва и Санкт Петербург не е нормален. Ако отидеш на ресторант, ако огледаш около теб, ако влезеш в магазин или аптека, ако се разходиш по улиците, всичко изглежда нормално.
Последен коментар по темата. Преди да започне войната на 24 февруари 2022 г., имаше полети от Съединените щати и Европа за Русия. Вече не е така. Трябваше да летя от Чикаго до Истанбул, след което от Истанбул до Русия. Няма директен полет от никоя западна държава до Русия.
Нека поговоря малко за икономиката. Сигурен съм, че почти всички знаят, че когато започна войната, си поставихме за цел да сринем руската икономика - да й нанесем големи щети. Мнозина смятаха, че така ще спечелим войната срещу Русия. В Русия не се виждат никакви признаци руската икономика да е в беда. Не казвам, че всичко върви по мед и масло, но за мен не се виждат признаци руската икономика да се мъчи. Никой от хората, с които разговарях, не спомена за текущи проблеми или бъдещи опасности пред руската икономика. Възможно е да има скрити проблеми, които ги притесняват, но за които не са ми споменали. Но докато бях там не видях никакви признаци руската икономика да е в затруднение. Всъщност изглеждаше, че си е в добра форма. И повтарям, че докато бях там, никой не спомена руснаците да имат притеснения за посоката на икономиката.
Ще уточня, че положението в Русия е коренно различно от положението в Украйна. Често, докато наблюдавах нещо в Русия, се замислях какво ли е положението на същото нещо в Украйна. Очевидно е, че украинците са в съвсем различна ситуация. Дори в единия от дните, в които бях в Русия, се появи статия в "Ню Йорк таймс", която казваше, че украинците отчаяно се нуждаят от още 27 млрд. долара под формата на икономическа и военна помощ. На практика парите им свършвали. Това говори, че украинската икономика е в общи линии срината и че Украйна се нуждае от много голяма помощ от Запада, за да оцелее. Украинците не могат да водят войната, без огромната финансова помощ от Запада.
В Русия положението е коренно различно. Русия не разчита на ничия помощ и както казах, не смятам, че руската икономика се намира в беда. Няма доказателства за това. Тя изглежда жива и сравнително здрава. Повтарям, че това положение е коренно различно от положението в Украйна. Нямах никакво усещане да има недостиг на храна или по някакъв друг начин населението да страда. Няма съмнение обаче, че в Украйна то страда, особено в последните месеци, с блокирането на украинските черноморски пристанища. Така че има коренна разлика между положението в двете държави.
Последният ми коментар по темата е свързан с оръжията. Видно е не само, че руската икономика е в добра форма, но и че руснаците произвеждат огромно количество оръжия. Хората често говорят за това, че от поточните линии слиза впечатляващо количество оръжия. И тук положението в Украйна е коренно различно. Украйна отчаяно се нуждае от оръжия от Запада. Украинците постоянно говорят за нуждата от ракети "Пейтриът", т.нар. ракети PAC-3, за да посрещат яростните руски атаки с ракети и дронове. Но Западът не е в положение да даде на Украйна нужните й оръжия да се справя с въздушните нападения на Русия. Повтарям, че в Русия няма недостиг на оръжия - както на нападателни, така и на отбранителни. Така че контрастът между Русия и Украйна е очевиден и смятам, че украинците изпитват сериозни затруднения. И както казах, що се отнася до икономиката, руската е в доста добра форма.
Нека поговорим малко за политическата ситуация в Русия. На запад отдавна се твърди, че Путин е в политическо затруднение и може да бъде свален. Разбира се, Западът смята, че ако Путин бъде свален, на негово място ще дойде "по-разумен" човек. Под това имат предвид, че ще бъде някой, който ще иска да преговаря за край на войната със Запада. Този човек ще бъде по-мек от Путин, който на запад е смятан за много агресивен. Доста притисках хората да говорят по този въпрос и те го правеха. Но ще уточня, че казаното от тях има някакви граници. Смятам, че повечето хора не са склонни да бъдат твърде критични към Путин по очевидни причини. Така че съм наясно, че хората не са били твърде прями с мен по този въпрос. Въпреки това, не видях никакви признаци в подкрепа на вярването, че Путин се намира в политическо затруднение и че може да бъде свален заради недоволство към неговото ръководство. Възможно е зад кулисите да има някакви сили, които целят да свалят Путин в някакъв момент по някакви причини. Казвам само, че не съм видял и намек в подкрепа на тази теза.
Няма съмнение, че от няколко години насам има някакво недоволство спрямо Путин. Войната продължава повече от четири години, вече е навлязла в петата. Бих казал, че в последните две-три години се появи известно недоволство спрямо Путин. Но то е свързано с факта, че според мнозина - и го казват в прав текст - той не води войната достатъчно енергично, не показва нужната твърдост в нападенията срещу Украйна - както на бойното поле, така и при въздушните нападения. Важно е да се изтъкне, че от юни насам положението е по-различно. Руснаците сериозно засилиха нападенията си срещу Украйна и неизменно ще увеличават интензитета на тези нападения в бъдеще. Така че предишното недоволство на мнозина от Путин за това, че не води войната достатъчно енергично, се изпарява. На практика недоволството от него е изчезнало. Всичко това говори, че ако Путин бъде сменен...
Да речем, че Путин претърпи инфаркт, не може повече да бъде президент и някой друг идва на негово място. Този човек ще бъде поне толкова голям ястреб, колкото него, ако не и повече. Дори Путин да беше сменен преди година-две, този, който щеше да го смени, нямаше да бъде по-склонен да се разбере със Запада. Няма доказателства в подкрепа на вярването на запад, че ако Путин бъде заменен, на негово място ще дойде някой по-мек. Ако бъде заменен, ще бъде от човек с още по-твърда позиция. Но искам да изтъкна, че вече Путин започва да заема по-твърда позиция що се отнася до воденето на войната. Руснаците вече я водят много по-енергично.
Още един коментар за политиката, който си струва да се направи. От разговорите ми с руснаци стана много ясно как те гледат на страната си и на случващото се. Те са силно националистически настроени. Всякакви хора говорят гордо за руската цивилизация. Те разграничават Русия от Запада. Много от руснаците, с които разговарях, не харесват Запада, защото не харесват либералните ценности. Приоритет на руснаците са ценности като религията, конкретно християнството, и семейството - някой би ги нарекъл "традиционни ценности". Често моите събеседници говореха за традиционни ценности. Понякога тези хора разграничаваха тези ценности, които са приоритет в Русия, от либералните ценности на запад. По един интересен начин някои руснаци, с които разговарях по въпроса за руския национализъм, звучаха много като Джей Ди Ванс. Това имам да кажа за политическата ситуация в Русия от моите разговори.
Нека сега кажа няколко думи за посоката на войната, каквато я виждам. Както казах, мисля, че от лятото насам руснаците решиха значително да ескалират. Както споменах в предишни епизоди, руснаците на практика отрязаха Украйна от морето, като блокираха всички украински черноморски пристанища, което причинява огромни икономически проблеми в Украйна. Руснаците ясно заявиха и че ще опитат да унищожат цялата енергийна инфраструктура в Украйна.
Тук е важно да се разбере, че по политически причини руснаците нямаха друг избор, освен да ескалират. Путин и руският елит ясно осъзнават, че е политически неприемливо да оставят войната да си продължава и да оставят украинците да нападат с дронове цели във вътрешността на Русия. Това без съмнение се случва, въпреки че на практика нямаше признаци за тези нападения с дронове, докато бях в Санкт Петербург и Москва, като изключим дългите опашки на някои бензиностанции. Освен тях нищо не говореше за въздушна кампания на Украйна срещу Русия. Но е явно, че руснаците смятат тези нападения за нетърпими и че се заричат да им сложат край. Те се заричат да сложат край на войната и решават да го направят като ескалират. Така че политиката не оставя на Русия друг избор, освен да ескалира, което и ще направи. Що се отнася до въпроса накъде води всичко това, руснаците ясно заявяват, че възнамеряват да победят и се чувстват уверени в победата. Малко се изненадах колко уверено говорят руските елити, че ще спечелят войната. От разговорите ни съдя, че отчасти е така, защото руснаците смятат, че украинците са в сериозна беда и че ако Русия увеличи натиска срещу Украйна, в общи линии войната ще свърши.
Нека малко поговоря как би изглеждала ескалацията. Руснаците смятат, че оказват голям натиск на Украйна на фронтовата линия, на бойното поле. Има ясно разбиране, че има големи дупки във фронтовата линия на украинците и че руснаците осъществяват значим прогрес. Но той е бавен. Не е изненадващо, че всички казват, че е бавен заради дроновете. Няма съмнение, че дроновете измениха естеството на случващото се на бойното поле по един значим начин. Украинци са ми казвали, че ако не бяха дроновете, войната щеше да приключи преди две-три години. Смятам, че е така, че щеше да приключи по-скоро преди една или две години. Дроновете позволиха на украинците по-дълго да удържат руснаците на бойното поле.
Когато днес руснаците говорят за ескалиране и за довършване на украинците, имат предвид не толкова бойното поле в едни тесни рамки, т.е. случващото се на фронта. Според мен руснаците смятат да нанесат последния удар като в общи линии сринат Украйна, по-точно нейната икономическа и военна инфраструктура зад фронта. Мисля, че според руснаците отрязването на Украйна от черноморските й пристанища, разрушаването на нейната енергийна инфраструктура, разрушаването на военната инфраструктура във вътрешността й, включително мостове, жп линии, локомотиви, бензиностанции и т.н., ще нанесе такива щети на украинската икономика и на украинската система, която поддържа войските на фронта, че фронтът просто ще рухне и Русия ще спечели войната. Искам да кажа, че случващото се на бойното поле има значение за руснаците, но към този момент те смятат, че стратегическите бомбардировки са много по-важни. И те от началото на лятото решиха да засилят въздушната кампания, чрез която смятат да поставят украинците на колене.
Последен коментар по темата, с който ще се върна на въпроса за икономиката. Фактът, че руснаците могат да произвеждат огромни количества оръжия - ракети, дронове, самолети и т.н., - им дава увереност, че могат да разрушат украинската икономика и тиловата система, която поддържа войските на фронта. И последно. Споменах нещо, но искам да изтъкна важността му - почти всеки, с когото разговарях, беше уверен, че Русия ще победи във войната.
Нека сега сменя темата и поговоря за това, как руснаците виждат своите противници. Що се отнася до украинците, нямам усещане руснаците да таят дълбока омраза към тях. Причината е, че мнозина руснаци, с които разговарях, изтъкват, че са имали роднини, живели в Украйна. Много руснаци имат както украински, така и руски корени. Много от руснаците, с които разговарях, смятат украинците за свои кръвни братя и сестри. Не казвам, че не разбират, че има война между Украйна и Русия, или че от руска страна няма голяма доза враждебност. Но смятам, че за руснаците тази враждебност е някак смекчена от факта, че етническите руснаци и етническите украинци с времето са се смесвали. Затова мнозина имат както руски, така и украински корени. Мисля, че до известна степен това смекчава враждебността.
Между другото, сигурно мнозина помнят прочутата статия, която Владимир Путин написа, от 12 юли 2021 г. - около половин година преди избухването на войната. В статията Путин изтъква, че украинците и руснаците са част от едно по-голямо семейство и че не вижда ясна разлика между руснаците и украинците. Казвам, че от моите разговори с руснаци по време на престоя ми в Русия съдя, че мнозина споделят същата теза, описана от Путин на 12 юли 2021 г. в неговата статия. Казвам само, че заради руския възглед към украинския народ и към страната Украйна враждебността е донякъде смекчена. Но не искам да я подценявам, защото все пак бушува война.
Да оставим настрана украинците и да се съсредоточим върху европейците. За руснаците европейците са най-лоши. Ясно го казваше всеки, с когото разговарях. Същото беше и по време на моята вечеря с външния министър Лавров. За европейците се смята, че целят да унищожат Русия, да я премахнат от редиците на големите сили. Руснаците смятат, че европейците искат да използват Украйна за постигане на тази цел. Според руснаците, европейците не искат самите те да воюват, но искат украинците да воюват и умират, за целите да бъде срината Русия като голяма сила. Още повече, съвсем ясно руснаците смятат британците и германците за най-лоши. Смятат, че Великобритания отдавна движи европейската политика. Сега и германците при канцлера Мерц се превръщат в голям проблем.
Помнете, че Втората световна война е дълбоко вкоренена в съзнанието на почти целия руски елит. Тя включва събитията на Източния фронт между 22 юни 1941 г. и 8 май 1945 г. Руснаците са напълно наясно с огромните щети, смърт и разрушения, които тогава германците нанасят на Русия. Германия е една много специална заплаха за Русия заради случилото се през Втората световна война. Канцлерът Мерц започна да описва руснаците като източник на всяко зло и да изтъква, че трябва да се направи нещо, за да бъдат победени. Това предизвиква всякакви негативни реакции сред руснаците. Искам да кажа, че от руска гледна точка европейците са големите злодеи в този разказ, а британците и германците са тези, които руснаците най-много ненавиждат.
Стигаме до американците. Мисля, че няма съмнение, че руснаците са наясно, че американците са искали да наранят Русия и също да я премахнат от редиците на големите сили. Но така е било през правителството на Байдън. Повечето руснаци, с които разговарях, смятат, че президентът Тръмп има интерес да се договори с руснаците не само за край на войната в Украйна, но и за подобряване на отношенията между Русия и Съединените щати. Мисля, че руснаците разбират, че като цяло Тръмп има добри намерения - че не е Джо Байдън. Но мисля, че днешният възглед на руснаците е, че Тръмп е неспособен да договори споразумение, че Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в общи линии са некомпетентни и няма как да решат тази война. Също и че случилото се в Анкъридж го потвърждава.
Нека поговоря малко за Анкъридж. Помнете, че се опитвам да обясня защо руснаците вече смятат, че американците в общи линии са неадекватни. Говорим за американците вече при президента Тръмп. Срещата в Анкъридж се състоя през август 2025 г. Спомнете си, президентът Тръмп влезе в Белия дом през януари 2025 г. и веднага се захвана да се опита да разреши конфликта в Украйна. Сигурно помните, че обеща, че ще го разреши още преди да стъпи в Белия дом, ако може, а влезе ли там, със сигурност бързо ще го разреши. Захвана се да го прави малко след като стана президент. През лятото на 2025 г. изпрати Стив Уиткоф в Москва, за да се срещне с Путин. Оказа се, че двамата са разработили някакво компромисно споразумение. После президентът Тръмп и президентът Путин се срещнаха в Анкъридж в средата на август 2025 г. с цел да си стиснат ръцете и да потвърдят, че договореното между Уиткоф и Путин е задоволително и за двете страни.
Важно е да се изтъкне, че е било компромисно споразумение. Руснаците дори бяха направили няколко компромиса, които не смятах, че ще направят. В онзи момент, средата на 2025 г., не вярвах на приказките, че Путин се е съгласил на някакво споразумение. Не ми звучеше логично Путин да прави такива компромиси. Но от разговорите ми с руснаци стана ясно, особено след разговора ми с външния министър Лавров, че руснаците са направили компромис. В общи линии руснаците са направили компромиси, свързани с територия. Нека обясня какво имам предвид.
Руснаците анексираха четири украински области, преди президентът Тръмп да заеме своя пост през януари 2025 г. Две от тях са в Донбас, а другите две са Запорожка и Херсонска област. Руснаците анексираха териториите на четирите области. Според договореното в Анкъридж украинците е трябвало да се изтеглят от териториите на двете области в Донбас. Трябвало е да се изтеглят оттам и руснаците да поемат контрола над целия Донбас. Но руснаците са се съгласили линиите на съприкосновение в Запорожка и Херсонска област да останат както са си, като така на практика руснаците са се отказали от пълен контрол над Запорожка и Херсонска област, въпреки че формално са анексирали двете области. Било е сериозен териториален компромис в Запорожка и Херсонска област, на какъвто не смятах, че ще се съгласят. Но съм грешал. Руснаците са сключили такава договорка с Тръмп и са имали причина да смятат, че Тръмп е сериозен за нея, до голяма степен защото е била предложена от Стив Уиткоф.
Важно е да се разбере, че компромисът е бил предложен от Уиткоф преди срещата в Анкъридж, т.е. Уиткоф и Тръмп са били съгласни с него, след което е бил потвърден в Анкъридж от Тръмп и Путин. След това обаче Тръмп не е могъл, след срещата в Анкъридж, да накара украинците и европейците да се съгласят. Тръмп е уверил Путин, че ще убеди украинците и европейците да приемат. Путин и Тръмп са осъзнавали, разбира се, че договарянето на компромисно споразумение между тях е гигантска първа крачка към постигането на мир. Но за целта е трябвало да се съгласят и европейците, и украинците. Тръмп е бил уверен, че ще ги убеди. Но след Анкъридж европейците, украинците и поддръжниците на войната в САЩ са се захванали да обработват Тръмп и накрая той е отстъпил. На практика е загърбил договореното в Анкъридж. Аз бих казал...
Между другото, много глупаво от страна на украинците да отхвърлят споразумението. Разбира се, то не е било идеално за тях, защото са щели да отстъпят много земи. Но смятам, че за тях е било по-добре да приемат онова споразумение, отколкото споразумението, което ще трябва да приемат, когато войната свърши. Тогава те ще са в много по-неизгодно положение, отколкото положението им около споразумението в Анкъридж.
Но фактът е, че споразумението така и не влиза в сила, защото президентът Тръмп не е успял да накара украинците, европейците и поддръжниците на войната в САЩ да подкрепят договореното в Анкъридж. В резултат руснаците са загубили всякаква вяра в способностите на президента Тръмп да води преговори. Путин може да продължава да се среща с Уиткоф и Кушнер, но просто отбива номера. Руснаците прекрасно осъзнават, че американците са неспособни да спазват обещания и затова войната ще трябва да се реши с военни средства - на бойното поле и във въздуха. Това са методите, на които руснаците разчитат сега да сложат край на войната.
Нека завърша, като поговоря за това, как смятам, че ще изглежда финалното споразумение. От две години говоря, че руснаците ще постигнат грозна победа. През цялото време го твърдя и го казвах в разговорите си с руснаци. Питах ги подробно как ще изглежда едно финално споразумение, според тях, как мислят, че ще завърши войната. Открих, че почти никой не може да отговори конкретно на този въпрос. Никой не може да каже как би изглеждало едно финално споразумение. В някакъв момент ще имаме замразен конфликт. Как ще изглежда той? Къде ще бъдат границите? Как ще бъде формулиран неутралитетът на Украйна? И така нататък. Никой не можеше да ми отговори конкретно. Ясно е, че руснаците смятат, че ще победят във войната, но не е ясно как точно виждат тази победа.
Важно е да уточня, че никой в Русия не ми е казвал, че предвижда завладяване на цяла Украйна. Това не ме изненада. Би било глупаво за руснаците да завладяват цяла Украйна, защото западноукраинците биха направили една такава окупация пълен кошмар. Така че руснаците не целят да завладеят цяла Украйна, но ще откъснат големи територии от нея. Усещането ми от разговорите с руснаците, въпреки че малцина го изказаха на глас, е, че предпочитат да завладеят повече територия, не само четирите анексирани области, за които споменах. Мисля, че част от руснаците искат завземането на Одеска, Харковска и други области. Руснаците биха искали да стигнат колкото се може повече на запад, до голяма степен защото смятат, че малката Украйна, която ще остане накрая, ще бъде враждебна към Русия.
Руснаците осъзнават отлично, че украинците никога няма да приемат положението на нещата, което ще се установи, когато бойните действия спрат. Украинците ще искат да си върнат териториите. Ще искат да си върнат областите, които Русия им е взела, и ще правят всичко възможно да подкопават руския контрол върху земите, които Русия е взела от Украйна. Това стимулира руснаците да завземат колкото се може повече територия - колкото е военно постижимо да бъде завладяна и политически постижимо да бъде окупирана. Повтарям: за момента е трудно да се предвиди къде ще са границите и руснаците имат стимул да стигнат колкото се може повече на запад и да гарантират, че малката Украйна, която ще остане, ще бъде колкото се може по-нефункционираща държава. Пак казвам, че някои руснаци го изговаряха директно, а други, с които разговарях, го намекваха чрез коментарите си. Затова смятам, че няма съмнение, че бъдещото споразумението, до което руснаците смятат, че ще се стигне, ще бъде тежко за Украйна.
Искам да направя последни две вметки. Едната е свързана с денацификацията. Руснаците говорят много за денацификация в Украйна, което значи премахване на твърдолинейните, десни, крайнонационалистически украински елити от властови позиции в украинската държава. Лично аз не виждам как руснаците могат да го направят. Както се опитах да опиша, в крайна сметка ще се стигне до нефункционираща малка държава Украйна, но не смятам, че руснаците ще бъдат в положение да определят кой да я управлява. Смятам, че след края на войната националистите ще бъдат голяма политическа сила в Украйна. Може би дори трябва да кажа, че ултранационалистите ще бъдат голяма политическа сила в Украйна. Точно тези ултранационалисти ще отговарят на руското описание за нацисти. Но не смятам, че руснаците ще могат - да използвам техния израз - да денацифицират Украйна. Смятам, че крайните националисти ще запазят властта в Украйна по всякакви значими начини.
И последно ще кажа, че на запад е широко разпространено вярването, че руснаците не само искат да завладеят цяла Украйна, но и че са заплаха за Източна Европа. Че в общи линии руснаците искат да върнат Съветската империя в Източна Европа, ако могат. Че към момента имат боеспособна армия, която могат да използват за тази цел. Затова Западът, особено европейците, смята, че Русия представлява голяма заплаха. Никога не съм споделял това убеждение и от моите разговори с руснаци не видях абсолютно никакви намеци руснаците да искат да завладяват територии в Европа. Както казах, не съм виждал никакви доказателства, дори намек руснаците да искат да завладяват цяла Украйна. Споменах, че ще бъде глупаво да го направят, както ще бъде глупаво да нахлуват в държави в Източна Европа, които са членове на НАТО. Това ще им донесе един куп главоболия.
Смятам, че най-интересните въпроси относно как ще свърши тази война са следните. Първо: Колко територия ще вземат руснаците в Украйна? Иначе казано, кога ще спрат да настъпват на запад? Второ: Какви ще са отношенията на Украйна със Запада в бъдеще? Дали Украйна ще обяви неутралитет, или ще продължи да говори за присъединяване към НАТО? Но независимо какво се случи на този фронт, смятам, че руснаците ще имат стимул да направят всичко възможно да превърнат Украйна в нефункционираща държава и да я държат в това състояние. С това искам да кажа, че тази война е едно голямо бедствие. Както съм казвал многократно, решението от април 2008 г. Украйна да бъде присъединена към НАТО е една от най-големите стратегически грешки на нашето съвремие. С това завършвам епизода за моето посещение в Русия. Благодаря ви за вниманието и чакам с нетърпение следващия епизод.
