- Автор: Жереми Галон, “Фигаро”
- 13 Яну 2026
- 6659
- 43
Присъединяването на Украйна към ЕС ще дестабилизира дълбоко континента. Днес трябва да имаме честността и смелостта да кажем, че Украйна не е готова и няма да бъде след няколко години. Една свръхвъоръжена Украйна в сърцето на ЕС се превръща в непредсказуем, автономен играч, способен да въвлече Европа в конфликти, които тя не може да контролира. И накрая, какво да кажем за шоковата вълна, която би предизвикала интеграцията на Украйна? Тук говорим за влизането, без квоти и бариери, на “житницата на света” в единния пазар. Това би било “Меркосур на стероиди”. Рискуваме да предизвикаме селско въстание, което би довършило фрагментацията на европейското единство. Това пише Жереми Галон, есеист, автор на книгите « Henry Kissinger. L’Européen » („Хенри Кисинджър: Европеецът“ (Gallimard, 2021) Gallimard, 2021) и « Georges Pompidou. L’Intemporel » („Жорж Помпиду. Вечният”, 2025), във “Фигаро”.
“Ще трябва да се възстанови балансът на силите, който няма да създаде постоянна ситуация на несигурност нито за Украйна, нито за Русия”, ми каза Хенри Кисинджър, когато се срещнах с него на 4 март 2022 г., само няколко дни след началото на конфликта. Той просто заявяваше ключов принцип на реализма: емоцията в момента не трябва да диктува архитектурата на утрешния ден. Обещавайки обаче на Киев присъединяване към Европейскя съюз (ЕС), като същевременно му отказват защитата на НАТО, западните лидери подготвят именно това състояние на постоянна несигурност, от което Кисинджър се опасяваше. Още по-лошо, те поднасят двойна победа на Владимир Путин: тази на една дестабилизирана Европа и тази на една лишена от реални гаранции за сигурност Украйна.
Интеграцията на държава с размера и сложността на Украйна не е просто разширяване; това би била същностна промяна за ЕС. Приемането на страна с крехки институции, опустошената икономика, обречена да остане в състояние на латентен конфликт, би означавало да се внесе фактор на постоянна парализа в сърцето на Евросъюза. Докато Урсула фон дер Лайен, вярна на “декларативната си дипломация”, представя присъединяването на Украйна като морална победа, господарят на Кремъл разбра, че това би била мина, поставена под основите, която ще раздели Европа. Вместо да засили Евросъюза, тази прибързана интеграция би разбила европейския социален договор и би подхранила популизма.
Тя би донесла на Москва голяма стратегическа победа.
Днес трябва да имаме честността и смелостта да кажем, че Украйна не е готова и няма да бъде след няколко години. Въпреки героичната ѝ смелост, предизвикателствата на системната корупция и синхронизирането с правото на общността са монументални. Преди всичко ние правим грешката на моменталността: ако лидерството на Володимир Зеленски е образцово, нищо не гарантира, че неговите наследници начело на държавата, белязана от войната, ще поддържат тази просветена траектория. Тогава Евросъюзът ще се окаже свързан с държава, чиято политическа еволюция ѝ се изплъзва.
Аргументът, че влизането на Украйна би засилило Европейския съюз като геополитически играч, също е безсмислица. Точно обратното, приемайки страна, чиято дългосрочна сигурност ще зависи на първо място от външни гаранции, Евросъюзът засилва своята зависимост. Единствените гаранции за сигурност, които сега имат значение срещу Русия, са тези на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Клаузите за взаимопомощ, предвидени от чл. 42.7 на договора за Европейския съюз не могат да се смятат за еквивалентни. Разбира се, усилията, положени от президента на републиката да изтръгне от американците и европейците специфични гаранции за сигурност заслужават похвала. Но те остават много смътни и най-вече
колко струва наистина едно обещание на администрацията на Тръмп?
Без НАТО да стабилизира източния фланг, Украйна се превръща в черна дупка в сигурността, която краткосрочно европейците нямат нито финансови средства, нито военната структура да запълнят. Както подчерта Хенри Кисинджър, който се възхищаваше на смелостта и съпротивата на Украйна, тази страна се превърна, по силата на обстоятелствата, в една от най-милитаризираните и с най-голям боен опит държави на европейска земя. Парадоксално, но именно затова тя би трябвало да бъде в НАТО. НАТО не е само отбранителен съюз; това е командна структура, която дисциплинира и обвързва своите членове в стриктна мнгостранна рамка. Без това обвързване, една свръхвъоръжена Украйна в сърцето на ЕС се превръща в
непредсказуем, автономен играч, способен да въвлече Европа в конфликти, които тя не може да контролира.
И накрая, икономическият реализъм не бива да се жертва на олтара на символа. Докато проектът за споразумение с Меркосур разпалва френската и европейската провинция, какво да кажем за шоковата вълна, която би предизвикала интеграцията на Украйна? Тук говорим за влизането, без квоти и бариери, на “житницата на света” в единния пазар. Със своите 33 млн. хектара чернозем с несравнимо плодородие присъединяването на Украйна би представлявало
“Меркосур на стероиди”.
Присъединяването ѝ без цялостно преработване на общата селскостопанска политика (ОСП) би било равносилно на обричане на нашите семейни стопанства. Според генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз Украйна, която би станала първият бенефициент на ОСП, би погълнала толкова голям дял субсидии, че помощите за френските фермери автоматично ще намалеят с повече от 25%. Искайки да предложим символ на Киев, рискуваме да предизвикаме селско въстание, което би довършило фрагментацията на европейското единство, предлагайки на Владимир Путин още един спектакъла на разкъсвания от собствените си социални кризи Евросъюз.
Жереми Галон
Навремето Жорж Помпиду бе разбрал, че единството на Европа не може да бъде за сметка на реалната ѝ сигурност или социално равновесие. Приемайки присъединяването на Украйна към ЕС в замяна на присъединяването към НАТО, ние правим точно обратното. Жертваме бъдещето на политическата Европа заради едно обещание за илюзорна сигурност на Украйна. Време е да заменим тази “дипломация на добрите чувства”, която нанесе толкова вреди на нашия континент, с нова европейска реалполитика. Тя предполага европейците най-накрая да имат смелостта и волята да предосатвят финансова, военна и логистична подкрепа, от която Украйна има крещяща нужда, за да запази суверенитета си. Това е по-трудно от безотговорността на обещанието за присъединяване, но няма друг път към сигурността на нашия континент.
Източник: "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
