Това, което виждаме по френските улици, е утрешният ден на тази Европа. Континентът се превръща в старчески дом, залят от млади азиатци и африканци, а брюкселската върхушка кара кораба към скалите. Със зелената сделка икономика няма - отива си! Ако не се промени разумно, ще се промени неразумно.
Явор Дачков и Ангел Джамбазки в разговор за упадъка на Европа, миграцията, Зелената сделка и цензурата, с която либералните елити задушават несъгласните. И още: завръщането на останките на цар Самуил, българите в Македония и как под паравана на „европейските ценности“ големите държави пазят своя бизнес, съсипвайки нашия.
Разговорът е записан на 8 октомври 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Още акценти:
Мястото на Самуил не е в някое мазе, в някой шкаф. Сега нашите деца ще могат да отидат и да видят един велик български владетел - да се докоснат до историята, която досега са учили в учебниците, но не са виждали. Завръщането на останките има огромно историческо значение и заслугите на това управление, дори само това да направят, от моята националистическа гледна точка са достатъчни. Затова не приемам споровете и търговията кой какво бил дал и взел — мястото на богослужебните предмети е в храма, а не в някоя маза или шкаф.
Крайно време е ние, които сме от една черга и заедно плащаме сметката, да кажем стига. Навсякъде в Европейския съюз има регионални обединения - Бенелюкс, Вишеградската четворка, скандинавците. България, Румъния и Гърция трябва да развият този вертикален коридор, защото сме силни в транспорта и заради географията си. Ако товарите минават през Пирея и Солун, през България и Румъния могат да стигат до пазарите в Средна Европа с 12–18 дни по-бързо.
Нас не ни спираше Холандия за Шенген - спираше ни Германия, но през Холандия. Големите пристанища са огромен бизнес и гръцките пристанища са конкурентни на северните. Ако си превозвач или търговец и можеш да докараш товара през Пирея и Солун по-бързо, няма защо да пращаш кораба до Амстердам или Антверпен. Това е обратното на свободния пазар и конкуренцията - злоупотреба с правото на вето, в която обвиняват България за Северна Македония, а сами го правеха негласно.
Европа е под огромна заплаха, но се подценява съпротивителната сила на европейските нации. Тези държави са се изковали с огън и меч, а десетилетия им беше вменявана колективна вина, за да бъдат превърнати в консуматорско общество без национално самосъзнание и без право на мисъл. Всички опити да бъде унищожена европейската култура ще стигнат до момента, в който ластикът ще се скъса от опъване.
Ако продължат да изнасилват демокрацията, ще видят гнева на улицата и няма полиция, която да ги спре! Използват Оруел като наръчник, а не като предупреждение - появява се полиция на мисълта, която определя какво е правилно да пишеш и мислиш. Трият профили и забраняват по ключови думи, докато трябва да говорим на езоповски език, за да кажем, че не сме съгласни с тази политика. Желанието на европейците да живеят добре в собствените си държави не може да бъде убито - ако Европа не се промени разумно, ще се промени неразумно.
Не могат да се определят какви са - мъже ли са, жени ли са, а имат наглостта да ни определят живота. Шепа кресливи безумци представляват в България пагубната политика на Европейската комисия и искат да налагат дневния ред с шест процента от гласувалите, не от всички българи. Обущарят не по-високо от обувката — в случая либералите не по-високо от кафенетата по "Шишман".
С тази Зелена сделка икономика няма - отива си! Гонят производствата, а американците дават субсидии на високотехнологични компании от Европа и ги местят в Щатите — в електрониката и фармацевтиката. Заляти сме с китайски внос, германската автомобилна индустрия съкращава работни места и това неизбежно ще удари България, защото нашите предприятия произвеждат фарове, седалки и други компоненти. За да има такъв съюз, трябва да има икономика, иначе Европа се превръща в старчески дом, залят от млади азиатци и африканци.
Въглеродните квоти са огромна измама - продаваш нищо, спекулираш! Тази търговия прави енергията безбожно скъпа и ни принуждава да внасяме и да купуваме нещо, което не струва толкова. Германия, България, Полша и Румъния имат въглища за още стотици години, но на европейските държави се забранява да използват собствените си ресурси. В началото на пандемията предложих мораториум върху квотите - предложението беше обсъдено и отхвърлено.
Има санкции, но за царете на лукса няма никакви санкции! По московските улици продължават да се движат най-скъпите германски и американски автомобили, а желязото, което купуваш от Турция, пристига с руските етикети. Едни и същи хора дават милиарди помощ на Украйна и по същото време дават пари на Русия, купувайки втечнен газ и други въглеводороди. Самозаблудата, че нещо се прави, нанася тежък икономически удар върху европейската икономика.
Истанбул става магнитно поле, което привлича икономическата и геополитическата тежест към себе си. Центърът винаги привлича постепенно периферията - половината Южна България вече ходи там да пазарува, а турците пускат скоростен влак до нашата граница. Строят ядрена енергетика с Русия, работят здраво и развиват собственото си производство. Този център дълбоко се подценява, а Турция преговаря от позицията на собственото си достойнство и на интересите си.