- Автор: Гласове
- 25 Фев 2025
- 4504
- 51
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Правителството е поискало разрешение от Народното събрание да изтегли цели 18.9 милиарда лева нови заеми само в рамките на тази година. Това става ясно в окончателния проект на бюджет за 2025 година, който Министерски съвет одобри и внесе в Народното събрание. Тази сума е исторически рекорд по няколко показателя. Тя е равна на 9% от брутния вътрешен продукт. Равна е на сумата на държавните заеми теглени през последните три години и в исторически план, като номинал, е равна на онзи дълг, който комунистическата власт остави на България да обслужва през годините на прехода.
В последните два месеца, през които ГЕРБ допуснаха стратегическата грешка да се чудят как да огъват международните счетоводни стандарти само и само, за да се свие бюджетният дефицит до относителен размер от 3% спрямо БВП, държавният дълг се оказва единствен показател за мащаба на проблемите във фиска. ГЕРБ се уплашиха ППДБ да не ги обвшнят за путинисти, които саботират усилието да влезем в еврозоната, но и не желаят да наложат истинска фискална дисциплина и контрол над разходите, поради което нуждата от нови заеми е единственият показател за оформящия се дефицит.
В какафонията от послания, които стигат до публиката, за човек е трудно да разбере какво наистина е състоянието на публичните финанси. Но сумата на новите заеми може ясно показва за какво се подготвя държавата.
Още миналата седмица, когато проектобюджетът бе публикуван за обществено обсъждане, изникна въпросът защо се търсят 16.9 милиарда лева нови заеми, ако дефицитът е само 6 милиарда, а падежиращият стар дълг е под четири милиарда. Тоест, защо държавата търси двойно повече заеми, отколкото посочва, че ще са ѝ необходими.
Правителството представи сумата като презастраховка, но сега размерът на презастраховката расте с още два милиарда – от 16.9 на 18.9 милиарда лева, което означава, че зад числото от миналата седмица стоят реални фактори. Днешната причина за увеличението на дълга е подготвяното увеличение на капитала на Българска банка за развитие, за което още миналата есен стана ясно, че ще е между два и 2.5 милиарда лева.
Такива операции се броят за разходи на държавата и няма да се обхванат сметките за бюджетния дефицит. Те обаче се случват със средства от фискалния резерв и са пари, които го напускат окончателно, за да влязат по сметката на самата банка.
Необходимостта това повишение на капитала да се подсигури с дългови средства, показва, че самият фискален резерв ще се окаже неспособен да служи като буфер по някое време тази година и затова е важно в него да постъпят пари както за финансиране на дефицита, така и за планираните инвестиции.
Само час, след като проектобюджетът бе качен на сайта на Народното събрание министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха писмото с искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.
Така излиза, че двете институции ще оценяват подготвеността на България да замени националната си валута с евро през година, в която:
- разходите на бюджета се увеличават с исторически невижданите 22% на годишна база;
- е поднесена неубедителна прогноза за скок на приходите с 25% на годишна база;
- държавата търси нови заеми в размер на 9% от брутния вътрешен продукт, и няма резерв, от който да капитализира държавните си предприятия, заради което се обръща към дълговите пазари.
Да се твърди, че това е нормален ход на развитие за държава със стабилни публични финанси от страна на българските власти е наглост, която граничи с клинични определения. Ако пък се окаже, че при всичко това Европейската комисия и Европейската централна банка не видят никакви проблеми, то ще е знак за тоталната деградация и отчаяние и на европейските институции.
