- 10 Ное 2026
- 565
- 0
Автор: Алисън Чиу и Емили Спатц, The Boston Globe
Българският кардиолог д-р Лазар Мандинов е сред първите пациенти в САЩ, получили новото лекарство дараксонарасиб извън клинично изпитване. В репортаж на отличения с „Пулицър“ всекидневник The Boston Globe 67-годишният лекар разказва как болка в гърба, която отдавал на тренировките, се оказала първият признак на рак на панкреаса с разсейки в черния дроб. В клиничното изпитване пациентите на новото лечение са живели почти два пъти по-дълго от тези на стандартна химиотерапия.
Пациентът с рак на панкреаса Лазар Мандинов (вляво) разговаря с онколога си д-р Харш Сингх, след като получи първата си опаковка от експерименталното лекарство в Масачузетската многопрофилна болница. Снимка: Ерин Кларк / The Boston Globe
Лазар Мандинов се взираше в малката пластмасова торбичка с три бели шишенца с таблетки.
„Това е чудо“, каза 67-годишният Мандинов в един петък в началото на месеца. Беше чакал две седмици за това посещение в „Мас Дженерал Бригам“, където се лекува, откакто през декември му поставят диагноза рак на панкреаса в четвърти стадий.
В торбичката имаше едномесечен запас от ново лекарство срещу рак на панкреаса. Експерименталното хапче бе приветствано като пробив в лечението на заболяване, известно с високата си смъртност. Резултатите от клинично изпитване в късна фаза показаха, че лекарството може да удвои преживяемостта на хората с напреднало заболяване и да задържи растежа на туморите два пъти по-дълго от стандартната химиотерапия.
Лазар Мандинов държи шишенцата с експерименталното лекарство срещу рак на панкреаса. Снимка: Ерин Кларк / The Boston Globe
Мандинов е сред първите хора в САЩ, които получават лекарството, наречено дараксонарасиб, извън клинично изпитване. Препаратът очаква одобрение от американската Агенция по храните и лекарствата, но вече се предоставя безплатно на повече пациенти, които отговарят на условията на програма за разширен достъп.
„Резултатите са направо исторически, повратни. Изберете най-силната дума, за която се сещате“, каза д-р Харш Сингх, онколог в Института по онкология на „Мас Дженерал Бригам“. Сингх е част от екипа, който лекува Мандинов, и е участвал в разработването на дараксонарасиб. „Досега не сме имали такова лечение за рак на панкреаса.“
Пробив след десетилетия работа
Макар ракът на панкреаса да се смята за рядко заболяване, с около 70 000 новодиагностицирани годишно, често го откриват едва в напреднал стадий. Това е една от причините да е толкова смъртоносен. След като ракът се разпространи, петгодишната относителна преживяемост е около 3% по данни на Американското онкологично дружество.
„Дълги години за лечение на рака на панкреаса разполагахме предимно с химиотерапия“, каза д-р Брайън Уолпин, директор на Центъра за изследване на рака на панкреаса „Хейл Фемили“ в Онкологичния институт „Дейна-Фарбър“ и един от главните изследователи в изпитването на дараксонарасиб.
От близо 50 години учените и лекарите знаят за един от основните двигатели на заболяването - мутации в група гени, които подтикват туморите да растат. Мутации в един от тези гени, KRAS, се откриват при над 90% от случаите на рак на панкреаса, както и при някои видове рак на белия дроб и на дебелото и правото черво.
„Когато е мутирал, той на практика не може да се изключи сам“, обясни Уолпин. „Продължава да подава сигнал на клетката да расте дори когато тя не бива да расте.“
Изследователите знаели, че трябва да се насочат към белтъка, който мутиралият ген кодира. Но молекулата с гладка повърхност, оприличавана на „мазна топка“, изглеждала недостъпна за атака. Това не ги отказало.
Десетилетия наред учените напредвали стъпка по стъпка с подкрепата на Националните институти по здравеопазване на САЩ и на Медицинския институт „Хауърд Хюз“, научноизследователска организация с нестопанска цел.
Важен пробив настъпил през 2013 г., когато Кеван Шокат, изследовател в Калифорнийския университет в Сан Франциско, открил слабо място в структурата на белтъка, където можела да се вклини друга молекула.
Междувременно ученият от Харвард Грег Вердайн открил, че естествено срещащи се „молекулярни лепила“ могат да свързват лекарства с белтъка. Това разкрило още един начин той да бъде атакуван.
Дараксонарасиб, разработван от базираната в Калифорния компания Revolution Medicines, използва подхода с „молекулярното лепило“, за да се свързва с мутиралите белтъци и да блокира сигналите, които карат раковите клетки да растат. В изпитване с 500 пациенти с рак на панкреаса, чието заболяване е напреднало въпреки проведената химиотерапия, медианната преживяемост при приемалите хапчето е била 13,2 месеца срещу 6,7 месеца при пациентите, продължили само на химиотерапия. Лекарството е задържало туморите под контрол за медиана от 7,2 месеца срещу 3,6 месеца в групата, която не го е получавала.
Когато по-рано тази година Уолпин представил последните резултати от клиничното изпитване на голяма онкологична конференция, публиката станала на крака и го аплодирала.
Мандинов, който е кардиолог, първоначално смятал, че причината е в честите му тренировки. После започнал да усеща болката дълбоко в тялото си, когато се облягал назад или лягал по гръб.
„Това беше първият знак, който ми подсказа, че може да има нещо с панкреаса“, разказа Мандинов. Истинският тревожен сигнал дошъл няколко седмици по-късно.
Една нощ, малко след като заспал, Мандинов се събудил облян в пот и със силна болка в горната част на корема. Гадело му се, а слюноотделянето било толкова обилно, че от устата му потекла слюнка.
„Тогава за пръв път си казах: „Това трябва да е рак. Няма какво друго да е“, спомни си Мандинов. Ядрено-магнитният резонанс показал рак на панкреаса с разсейки в черния дроб.
Мандинов започнал химиотерапия. Лечението действало, но след десет курса натоварването от лекарствата станало прекалено голямо. Включил се в ранно изпитване на друг експериментален препарат, насочен към същия белтък, който подтиква растежа на рака. От лекарството обаче му станало толкова зле, че не могъл да продължи.
Тогава чул за дараксонарасиб. Хора от цял свят му се обаждали, за да му разкажат за него.
„Щом видиш данните, не е нужно да си специалист в някаква конкретна област, за да разбереш, че това променя всичко“, каза Мандинов, който работи за международна организация за клинични изследвания.
Лазар Мандинов в мястото си за молитва в дома си в Нютън. Мандинов е православен християнин и казва, че отива там, за да остане насаме и да се моли. Снимка: Крисчън Канто̀ски за The Boston Globe
За Роб Мартел, който управлява пивоварна в Сиърспорт, щата Мейн, достъпът до лекарството носи „душевно спокойствие“. „Чувствам, че получавам още време“, каза 58-годишният Мартел. Симптомите започнали две години преди да му поставят диагнозата миналото лято.
„Ходех на лекар и все им казвах, че нещо не е наред“, разказа Мартел.
Усещал болка в горната част на корема, която се спускала към бъбреците. Понякога му се виело свят. Направил поредица от изследвания и образни диагностики, но лекарите все не откривали причината.
После кръвно изследване показало, че има диабет. За Мартел това било необяснимо. Водел активен живот, нямал наднормено тегло и се хранел здравословно.
Лекарят му препоръчал още едно образно изследване.
„И бум - тогава откриха тумора“, каза Мартел.
Мартел преценил, че му остават около четири месеца живот. Толкова преживели майка му и негов приятел, след като и на тях поставили диагноза рак на панкреаса. Започнал лечение в „Дейна-Фарбър“, първо с химиотерапия. След първия курс обаче му се струвало, че няма да преживее самото лечение.
Промени в схемата на химиотерапията му позволили да понесе още курсове. Туморът се свил и операцията изглеждала обещаваща възможност. Тогава обаче лекарите открили рак и в черния дроб.
Решили да опитат с дараксонарасиб и през юли Мартел започнал да приема по три таблетки дневно. В нощта след първата доза, разказа Мартел, не му били нужни опиоиди, за да заспи. На следващия ден не усещал никаква болка.
Появили се някои от известните нежелани реакции на лекарството, сред които стомашно-чревни оплаквания и обрив, подобен на акне, по главата, шията и раменете. Но Мартел казва: „Усещам, че действа.“
„Не води до излекуване“
Въпреки успеха на дараксонарасиб експертите казват, че изследванията за лечение на рака на панкреаса трябва да продължат.
„Това не води до излекуване“, каза д-р Райън Холстед, медицински онколог в Медицинския център „ЮМас Мемориъл“. „Помага да се удължи преживяемостта.“
При пациентите може да се развие резистентност към дараксонарасиб и други сходни лекарства. С времето раковите клетки могат да намерят начин да заобиколят действието на препаратите.
Продължават изследванията как тези лекарства могат да се комбинират с други противотуморни терапии, включително химиотерапия. Учените проучват и други технологии, сред които ваксини и имунотерапии с информационна РНК. Дори лекарството да не излекува рака, допълнителното време е решаващо за пациентите, каза Мартел.
„Винаги има нещо следващо, по което работят. Ако това лекарство успее да задържи болестта и междувременно излезе нещо ново, ще мога да премина на него. Не знам докога ще мога да продължавам така, но ще продължавам, докато мога.“
В „Мас Дженерал Бригам“ Мандинов нямаше търпение да вземе първата си доза.
„Днес е страхотен ден“, каза с усмивка онкологът Сингх и му подаде торбичката с лекарството.
Мандинов изтръска три бледосини таблетки от шишенцето в дланта си, пъхна ги в устата си и ги преглътна с глътка вода.
Източник: bostonglobe.com
