- Автор: Гласове
- 23 Окт 2024
- 5450
- 19
Автор: Проф. Алесандро Орсини, lantidiplomatico.it Превод: Владислав Наков
Посветено на Бруно Веспа, Федерико Рампини, Паоло Миели (бел.прев. - известни италиански журналисти - евроатлантици).
“Путинизмът” е висшата интерпретативна категория, с която Corriere della Sera и неговите „по-малки братя“ обясняват основните факти от международната политика. Дойде време да използваме метода на историко-социалните науки, за да изследваме епистемологичните основи на този стълб на обществения дебат.
Ще започна с определение. Какво е "путинизъм"?
„Путинизмът“ е апостериорно оправдание на нежелани за НАТО събития, които се обръщат в полза на Русия.
Ето два примера: Преди референдума в Молдова за влизане в Европейския съюз, западните медии прогнозираха голям успех за гласуването с "да", което обаче спечели с нищожна разлика (49,7% - против; 50,3% - за). Тъй като очакванията бяха разочаровани, лавината от гласове "против" сега се обяснява с предполагаемата способност на Кремъл да манипулира гласовете на хората.
Няма доказателства или изследвания, които да показват, че „руската дезинформация“ някога е променила резултата от избори на Запад или е позволила на един кандидат да победи друг. Нито едно изследване не е показало, че Тръмп спечели срещу Хилари Клинтън през ноември 2016 г. поради „руска намеса“ в американската информационна система. Това го каза Хилари Клинтън, за да оправдае поражението си със задна дата, но това е неоснователно обвинение, форма на следизборна кампания за делегитимиране на победителя. Особено след като Хилари Клинтън получи повече гласове от Тръмп.
Вторият пример се отнася до Украйна.
Тъй като украинската армия търпи непрекъснати поражения, проблемът на Corriere della Sera и неговите малки братчета е да победят „путинизма“ в Италия.
Е, според метода на историко-социалните науки „путинизмът“ не е причинно-следствен фактор на наблюдаваните събития, полезен за процеса на причинно-следствено приписване, който пък е процесът, чрез който човек приписва причина на следствието. Изказванията на италианците по телевизията не са причина за пораженията на украинците на бойното поле.
Никой социален учен не би си помислил да формулира двувариантно твърдение от този тип: „Колкото по-големи са путинистките речи по италианската телевизия, толкова по-големи са пораженията на украинската армия в Донбас“.
Причините за украинските поражения са липсата на оръжие, пари и войници, много ниският морал поради липсата на победи, бягството в чужбина на половината население, унищожаването на 70% от енергийната инфраструктура, липсата на обучение на новобранците, огромният брой убити и ранени войници, грешните решения на украинските генерали, като самоубийствения ход в Курск, който причинява колапса на украинския фронт в Донбас, или решението за започване на голямо контранастъпление, което доведе до унищожаването на украинската армия, колапсът на икономиката и трайният фалит, проклятието на дипломацията, неспособността на Европейския съюз да оцени правилно баланса на силите между Русия и Украйна. Това, според методологията на социалните науки, са факти, които се издигат до ролята на "причини" и "допринасящи причини", които действат и въздействат назад върху развитието на събитията.
Тези факти са факти, които карат други факти да се случват или които допринасят за тяхното случване. Предполагаемият „путинизъм“ в Италия не е факт, който кара нещо да се случи в Курск или Часов Яр.
„Путинизмът“ няма никакво влияние върху неспособността на НАТО да произвежда тежки артилерийски боеприпаси. Със или без “путинизъм”, Европа и Съединените щати успяват да произвеждат 1,2 милиона патрона тежка артилерия годишно, Русия - 3 милиона. Производителността на военната индустрия е факт, който допринася за настъпването на други факти на бойното поле в Украйна.
“Путинизмът” се използва, за да се прикрият поне две големи грешки на европейската управляваща класа. Първата беше грешката да се допусне Европейският съюз да бъде подчинен на омразата към Русия. За да влезеш в Европейския съюз е задължително да се закълнеш, че мразиш Русия. Това може да е имало отражение върху вота в Молдова. Много молдовци не искат да свършат като украинците, танцуващи на ръба на ядрена атака.
Втората грешка беше претопяването на Европейския съюз в рамките на НАТО. Както показва войната в Украйна, всички решения на Европейската комисия се вземат от НАТО. Две години и половина Столтенберг казваше на Урсула фон дер Лайен какво да прави. Много молдовци знаят, че влизането в Европейския съюз де факто означава влизане в НАТО. Молдовците знаят също, че разширяването на НАТО на изток е основната причина за войната с Русия, както Столтенберг обяви на 7 септември 2023 г. в Европейския парламент.
Изискването за влизане в Европейския съюз е русофобия. Но защо рускоезичните молдовци трябва да мразят, за да се присъединят към Европейския съюз?! “Путинизмът” е нова форма на колективна истерия за заблуда на управляваните - това е триумфът на антинаучния манталитет над научния. Както ни учи Макс Вебер, едно обяснение е научно, само ако е и причинно-следствено обяснение. “Путинизмът”, като ни отдалечава от изследването на причините, ни отдалечава от науката.
И накрая, за да не загубим контакт с реалността, който науката ни приканва да не губим, 100% от интерпретациите на Corriere della Sera и неговите малки братя са …
