Джефри Сакс: Израел е приключен, не може да оцелее дори и един ден без САЩ

Автор: Джефри Сакс

Израел е изцяло зависим от САЩ и не може да оцелее самостоятелно дори ден, проектът „Велик Израел“ се срива, а американската политика на глобално господство тласка света към все по-опасни и неспечелими войни. Вашингтон не търси мир, а доминация, военно-промишленият комплекс диктува политиката, а Украйна и Иран са превърнати в геополитически инструменти в битката за американско надмощие. Това казва Джефри Сакс, американски икономист, според когото тази система вече се сблъсква с границите на собствената си сила.

Нетаняху вероятно стигна своя край. Той е един от най-катастрофалните политици за последните 30 години. Той е свършен. Преди няколко седмици Тръмп каза за него: „Всички те мразят. И всички мразят Израел.“ Това е доста точно казано. Израел се държи отвратително. Това е най-лошото от всички възможни злини в света. Нетаняху е бандит, ръководещ бандитски режим, за него са издадени множество заповеди за арест от Международния наказателен съд, за което, разбира се, САЩ санкционираха Съда, вместо да отчетат факта, че Израел е ръководен от хора, които извършват геноцид с нашето пълно съучастие. Ще падне ли най-сетне Нетаняху? Да, вероятно. Ще бъде ли заменен от нещо по-добро? Не изглежда така. Не чувам нищо в израелската политика, от рода на „Не трябваше да извършваме геноцид. Има 8 милиона палестинци – трябва да живеем заедно. Може би не беше добра идея да отиваме и да убиваме лидера на Иран.“ Не чувам нищо такова, никъде. Нито чувам нещо подобно във Вашингтон, макар че имаме някаква опозиция на някои от тези неща, не искам да омаловажавам хората, които изразяват открито мнението си. Военната машина в САЩ продължава, защото, както е ясно от десетилетия, нашите политици са контролирани от военно-промишления комплекс. Президентите идват и си отиват, но основната идея е, че ние трябва да храним военната машина, за да може Америка да срита задника на всяка страна по света и поради това трябва да обогатява – наблягам на това, крайната цел е тази – Уолстрийт, големите нефтени компании, Силициевата долина, класата ни от милиардери.

Това е съвсем директно, съвсем нормално и е толкова дълбоко вкоренено. Гледах клип на сенатора от Демократическата партия Жан Шaхийн от Ню Хемпшир – надявам се, че не я цитирам погрешно – която се оплаква, че Зеленски е уволнил някакъв министър на отбраната Федоров. Преди всичко, каква работа има американски сенатор да се меси в избора на министър на отбраната? Очевидно е, тя заема място в Комисията по въоръжените сили и е дълбоко финансирана от военния индустриален комплекс. Това е американска корупция във висша степен. Така работи цялата тази система. Това е твърде голям бизнес, от чиито привилегии зависи Уолстрийт. Големите нефтени компании зависят от тези привилегии. Силициевата долина и финансовият балон, в който тя се намира, също зависят от тях – зависят от имиджа на Америка, която може да хване всекиго и да победи всекиго. Това е пълна хюбристична самозаблуда, която преживяваме в момента. Тя става все по-убийствена, все по-опасна, защото е крайно заблудена и много погрешна. Нека спра разпаления си изблик и да кажа само, че нито една от тези войни няма каквато и да е дълбока причина. Нито една от този списък не касае американската сигурност. Нито една. Нито една от тях не е неподатлива на дипломатическо разрешаване. Но ние не искаме мир. Вашингтон не иска мир. Той иска доминиране, каквото не може да има, но можеше да има мир. А американският народ можеше да има сигурност. Можехме наистина да спестим няколко трилиона долара, които хвърлихме и продължаваме да губим, ако имахме и една микронна частица разбиране и прозрачност и честност от нашето корумпирано правителство.

Израел твърди, че контролира 8 милиона палестинци, че може да ги убива безнаказно, че може да ги прочисти етнически. В момента тези убийци от Западния бряг влизат и изгарят палестински домове, избиват стада животни на палестинските фермери. Действат в пълна безнаказаност, а САЩ казват: „Браво, Израел, страхотно! Това е демокрация!“ А Израел смята, че ще му се размине факта, че в момента е управляван от най-фашисткото правителство в света, най-кръвожадното и откровено незаконно от гледна точка на всички международни стандарти, на което и да е правителство. Но то е изцяло зависимо от САЩ. Изцяло. Израел не може да изкара самостоятелно и един ден. Израел имаше непоколебимата подкрепа на американското общество в продължение на десетилетия, но я загуби. Американското общество сега се отвращава от това, което прави Израел – както еврейската част, така и нееврейската част от обществото, но най-вече младите хора в Америка – това прехвърли всяка граница. Те наистина са отвратени от американската подкрепа за тази кръвожадна държава.

А САЩ не могат да подкрепят Израел, това се доказа с пълния провал и катастрофалния изход от войната срещу Иран, която Тръмп ще продължи, защото той е без значение. Обича да доминира, но не доминира над нищо. Той продължава да води войни за геополитически промени, които са били задвижени преди десетилетия и които той не знае как да спре. Нищо от това обаче не работи и не може да проработи. Кога ще свърши? За съжаление, ние трябва просто да признаем, че в свят с ядрено оръжие винаги е възможно подобна имбецилност да свърши с нещо много по-катастрофално и ужасяващо, отколкото можем действително да си представим в нормалните си разговори и в нормалния живот. Всеки конфликт може да ескалира – по случайност, поради грешка, поради злина – до нещо катастрофално за човечеството. И това е основната причина, заради която би трябвало да го спрем днес. Но дори и извън катастрофичните възможности, нищо от това не може да проработи. Израел няма да стане „Велик Израел“. Израел няма да управлява милиони палестинци чрез подобен геноцид. Това върви към своя край, защото обществото в САЩ ненавижда всичко това, европейските общества с техните лидери също са съпричастни, отвратени са.

Вижте какво става в политиката в Германия в момента, с т.нар. крайно дясно, AfD. Те казват всеки ден: „Ние трябва да спрем войната веднага“. Това крайнодясно ли е? Това се случва из цяла Европа, случва се и в американската политика. Военно-промишленият комплекс поръчва музиката, разузнавателните агенции продължават войните, президентите и премиерите продължават техните театри. Но обществата са напълно отвратени от всичко това. И според мен – не зная как и кога, кой ще дойде и кой ще го промени, но – това няма как да продължи. Балонът ще се спука, надявам се не през катастрофа, а чрез някакво нормално достойнство и разбиране, което най-накрая да надделее над тази наша корумпирана политическа система и да спре тези непредизвикани войни. Правенето на пари от войни, участието на Биг Тех, Палантир и всички останали, воденето на война с дронове в Украйна и Газа, ИИ системите, които Силициевата долина продава на Пентагона, стотиците милиарди долари, които се харчат от наше име, а ние нямаме думата за това – всичко това трупа отгоре върху вече огромния дълг. Това продължава, без наистина да има значение кой е президент. За всеки от президентите през последните години си мислех, че е най-лошият. После обаче идваше следващият и той беше по-лош и от предишния и следващият, и следващият.

В момента не само се трупат дълг върху дълг, но с този вид информационна война вероятно създадохме най-големия финансов балон в историята. Нашият борсов пазар е с толкова надута стойност в момента. Всички Биг Тех компании, които пият от дъното на Пентагона, са толкова надценени. Преувеличаването на американската доминация е толкова налудничаво. Както знаете, в момента съм на продължително пътуване в Европа и Азия. Днес бях в огромна китайска компания, в една от нейните модерни фабрики – наистина невероятна. Ние нямаме усет за това, че останалата част от света върви напред, строи неща, развива инфраструктурата си, подобрява технологиите си. Ние водим войни и се хвалим колко сме велики и говорим, че бумът на стоковия пазар доказва всичко това. В момента подготвяме феноменална финансова криза за бъдещето. Не зная кога, никой не може да предсказва такива неща, но сме се изложили на толкова голям риск в тези войни, че не можем да спечелим. Тръмп не може да ги спре по никакъв начин. Ще имаме нужда от изключителен президент с огромни способности, който да може наистина да спре тези войни, а Тръмп очевидно не е личност с каквито и да е способности. Той е перфектният проводник за алчността и корупцията на военно-промишления комплекс. Перфектната емблема на това. И сега градим огромен балон, трупаме огромен дълг, неспечелими войни, и никакъв усет и вярно чувство за ставащото. Защото, точно както бе казано във встъпителните Ви думи, това са непровокирани войни, не ни беше казано нищо за мотивите, които ги задвижваха в продължение на 30 години и ето ни тук.

Доказахме известната поговорка на Хенри Кисинджър, неговата прочута шега, която е трагична истина, че да бъдеш враг на Съединените щати е опасно, но да им бъдеш приятел е фатално. Точно както в Украйна, натискахме, подкрепихме преврат, за да доведем правителство, което не иска неутралитет и е съгласно с американската идея за членство в НАТО. Защото Украйна беше дълбоко разделена, президентът Виктор Янукович през 2012 и 2014 г. казваше, „Ние трябва да бъдем неутрални, това е много опасно, погледнете географското ни положение – ние сме до Русия, стоим между Русия и Европа. Сега Съединените щати се месят, а ние просто искаме да сме неутрални.“ САЩ, разбира се, не повярваха в това. За нас това беше геополитически ключ, ние трябваше да вземем Украйна. Затова изпратихме всички тези миниони, като моята настояща колега в Колумбийския университет Виктория Нюланд, да раздава бисквити по време на демонстрациите, както и огромни парични суми на украински поддръжници на преврата, който бе направен на 22 февруари 2014 година. Идеята беше да вкараме Украйна в американската проекция на сила, така ни каза Бжежински. Бжежински каза, че Русия няма да може да се противопостави на това, защото Америка е всемогъща. Ние имаме технологична доминация, никой не може да ни се противопостави, имаме най-голямата икономика на света, най-голямата финансова система в света. Толкова сме могъщи, че Русия няма да има избор, освен да се предаде пред тези американски искания. Той пише тези работи в цяла една глава. Казва също и че ще досаждаме до смърт на Русия, на Иран, на Китай, но нито един американец, нито един американски президент, нито едно американско правителство не трябва да има глупостта да позволи на тези три държави да се обединят. Добре, но Бжежински сгреши за всяко едно от нещата, за които писа. Разбира се, че Русия се противопостави и се противопостави до степен на война. Същото стана и с Иран, той не пожела просто да се предаде за един ден, защото САЩ са бомбардирали и избили ръководството му. Китай не се срина и не се подчини на всички търговски войни на Тръмп 1 и Байдън, а сега на Тръмп 2, на всички заплахи и на толкова други неща, които бяха в създадения пред десет години списък на друг мой бивш колега, Робърт Блакуел, в материал за Съвета по външна политика, който обяснява как да притесняваме Китай, как да отслабим Китай, как да сдържаме Китай. Е, нито едно от тези неща не проработи, но пък в процеса САЩ си създадоха врагове навсякъде. Нито едно от тези неща няма да проработи и в бъдеще.

Но това, което искам да подчертая, е, че тези неща са толкова дълбоко вкоренени, нашето правителство е толкова корумпирано, отгоре до долу. Един от най-големите стратези на Демократическата партия... неговата книга от 1997 г. се казва „Голямата шахматна дъска“ и съдържа коментари за великата игра, която Великобритания и Русия се твърди, че са играли в Централна Азия в XIX в., но идеята е, че светът е игра. Той е като видео игра – хвърляш бомби тук, раздаваш шамари там, пращаш дроновете си... Нито един от тези лидери не рискува нищо, те не казват на обществото за какво е всичко това, на практика не ни карат да плащаме никакви данъци, за да финансираме тези войни, защото обществото е изцяло против тях. Никой не ни пита и всичко отива в дълга. Но Бжежински в 1997 г. в донякъде дидактичен наръчник, който каза, че е написал за студентите си, обяснява как изглежда тази голяма шахматна дъска от гледна точка на Вашингтон. Идеята на книгата е много проста. Става дума малко налудничаво – освен ако не играеш настолна игра и тогава това има смисъл – за американското господство. САЩ трябва да бъдат най-големите, най-лошите, най-коравите и могат да победят всеки в света, навсякъде. Това е идеята: не трябва да има никаква съпротива на американските искания, никъде. САЩ трябва на практика да се намесват навсякъде, за да предотвратят възможността която и да е друга страна да стане достатъчно силна или да влиза в съюзи, които ѝ позволяват да се противопоставя на американските искания. Америка е най-големият бабаит в света. Бжежински излага начина, по който това трябва да стане. Спомняме си, че в 1990-те Съветският съюз току-що беше рухнал и тази идея беше навсякъде, въртеше се в устата на Клинтън, на Мадлин Олбрайт: САЩ са страната, без която светът не може, тази страна гледа по-далеч от всяка друга страна в света. Имаме проект за нов американски век, който като цяло ще уплаши всеки противопоставящ се на САЩ.

Обявихме края на историята, обявихме еднополярния момент. Бжежински обясни как да играем на тази дъска, на този световен шах. Точно като учител по шахмат той обяснява как да се местят фигурите и има идея – тук е много важно всеки да разбере колко ненормално е нашето управление – държава с ключова геополитическа роля. Какво означава държава с ключова геополитическа роля? Бжежински ни казва: „Това е място, което не ни интересува по никакъв начин, освен със способността му да дразни другите велики сили.“ С други думи, това е място, което можем да използваме. Централната идея на Бжежински в тази книга е, че САЩ трябва да постигнат господството си и да поддържат господството си, като бъдат най-големият и най-лошият в Евразия – голямата земна маса между Европа и Азия, която съединява двата континента в един наистина суперконтинент и където живее около 70% от световното население, където е около 70% от световната икономика и който, разбира се, включва Китай, Русия, Индия, Европа. САЩ трябва да доминират всичко това. Бжежински любезно ни казва, че Европа се състои от държави васали. „Ние сме империята, те са васали, ще правят каквото им кажем.“ Да, до голяма степен е така. После идват ключовите държави, геополитическите ключове. Първият геополитически ключ, както ни казват през 1997 г., е Украйна. Ако ние контролираме Украйна, Русия спира да бъде велика сила, защото ще бъде блокирана за влизане в Източното Средиземноморие и няма да може да проектира силата си. По този начин Украйна е геополитически ключова държава.

В 1997 г. в тази книга, в глава на име „Голямата стратегия за Евразия“ – а Бжежински не е някой обикновен човечец, той е един от най-големите стратези на нашата страна, който ни казва как стават нещата и казва на Вашингтон как да мисли – пише: „Ние трябва да контролираме Украйна и затова трябва да наложим НАТО в Украйна и да наложим американската сила до руската граница.“ Между другото, Марк Рютте, който е генерален секретар на НАТО – много отвратителен персонаж, впрочем, което изглежда е част от работата като генерален секретар на НАТО – каза преди няколко дни, че предназначението на НАТО не е отбрана срещу Съветския съюз, а е проектиране на американската сила. Точно това, което и Бжежински ни каза през 1997 г.: „Ние трябва да вземем Украйна, трябва да вземем и други геополитически ключове.“ А, кой е под номер 2 в този списък – Иран! Кой би си помислил, какво съвпадение! Трябва да притесняваме Китай в Източна Азия, като струпваме военни сили в Корея, където те стоят от 80 години, за бога! От 80 години са разположени там, от Корейската война. И да струпваме военни сили в Япония и да притесняваме Китай по всеки друг възможен начин, защото това са геополитическите ключове. Трябва да използваме тези места, за да дразним, да отслабваме, да разделяме, да подкопаваме, може дори да свалим правителствата на най-големите ни съперници. Бжежински пише открито за всичко това в обширен том, но по същество всичко, което казва, е грешно, с изключение на това, че обяснява всичко, което сме правили и продължаваме да правим и досега. И до ден днешен – дали ще е Клинтън, или Буш, или Обама, или Тръмп 1, или Байдън, или Тръмп 2 – няма значение. Играта във Вашингтон е „Ние сме номер 1. Военно-промишленият комплекс ще бъде хранен с настървение, до краен предел, за да се запази тази доминираща сила, това господство и ще се бием с всеки, ще подчиним всяко правителство и ще използваме всеки геополитически ключ, за да го направим.“ Ето как вкарваме всички тези държави в ужасяващи неприятности.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова