- 19 Окт 2023
- 3386
- 21
Автор: Даниел Баренбойм, “Фигаро”
"Еврейският народ имаше една мечта: за собствена земя, родина за всички евреи в днешната територия на Палестина. Но от тази мечта произтичаше една дълбоко проблематична хипотеза, тъй като е фундаментално погрешна: земя без народ за народ без земя. В действителност еврейското население на Палестина представляваше само 9% по време на Първата световна война. Следователно 91% от населението не беше еврейско, а палестинско и то се е развило през вековете. Страната трудно може да бъде наречена “земя без народ” и палестинското население не виждаше никаква причина да изостави собствената си земя. Следователно конфликтът беше неизбежен и от неговото начало фронтовете само се втвърдяваха през поколенията. Убеден съм, че израелците ще имат сигурност, когато палестинците могат да почувстват надежда, т.е. справедливост. И двете страни трябва да признаят враговете си като човешки същества и да се опитат да разберат тяхната гледна точка, болка и бедствие". Това споделя световноизвестният израелско-аржентинският диригент и пианист Даниел Баренбойм в своя позиция във "Фигаро". През 1999 г. той създаде заедно с Едуард Саид оркестъра “Западно-източен Диван”, обединил музиканти от Израел и арабските страни.
Настоящите събития в Израел и Газа разтърсиха дълбоко всички нас. Нищо не може да оправдае варварските терористични актове на Хамас срещу цивилни, сред които деца и бебета. Трябва да спрем тук и да направим пауза. Но следващият етап, разбира се, е въпросът “ами сега?”. Ще се подчиним ли на това ужасно насилие и ще оставим ли стремежът ни към мир да “умре” - или ще продължим да настояваме, че трябва и може да има мир?
Убеден съм, че трябва да продължим и за да го направим, трябва да имаме предвид по-широкия контекст на конфликта. Почти всички наши музиканти в “Западно-източен диван”, почти всички наши студенти в академията “Баренбойм-Саид”, са пряко засегнати. Много наши музиканти живеят в региона, а останалите имат многобройни връзки с родните си страни. Това засилва убеждението ми, че може да има само едно решение на този конфликт: на базата на хуманизма, справедливостта и равенството - и без въоръжено насилие, нито окупация.
Посланието ни за мир трябва да бъде по-силно отвсякога.
Най-голямата опасност е всички онези, които пламенно желаят мир, да бъдат задушени от екстремистите и насилието. Всеки анализ, всяко морално уравнение, което бихме могли да съставим обаче, трябва да се основава на това фундаментално разбиране: има хора и от двете страни. Човечеството е универсално и признаването на тази истина и от двете страни е единственият възможен път. Страданието на невинни, независимо от коя страна, е абсолютно непоносимо.
Кадрите с опустошителните терористични атаки на Хамас разбиват сърцата ни. Нашата реакция ясно показва, че склонността към съпричастност, склонността да почувстваме ситуацията на другите е от съществено значение. Трябва, разбира се, и особено сега, да дадем израз на страха, отчаянието и гнева, но ако това ни накара да отречем човешката природа на другия, ние сме загубени. Всеки човек може да направи нещо и да продължи да го прави. Така се променяме с малки стъпки. За големите неща зависи от политиката.
Трябва да предложим други перспективи на онези, които са привлечени от екстремизма. Повечето време това са отчаяни хора без перспектива, които се отдават на смъртоносни или екстремистки идеологии и намират дом в тях. Образованието и информацията също са от съществено значение, защото има толкова позиции, основани на абсолютна дезинформация.
Нека повторим ясно: израелско-палестинският конфликт не е политически конфликт между две държави заради граници, вода, петрол или други ресурси.
Това е дълбоко човешки конфликт между два народа, които познават страданието и преследването.
Преследването на еврейския народ в продължение на двадесет века достигна жестокия си апогей в идеологията на нацистите, които избиха 6 милиона евреи. Еврейският народ имаше една мечта: за собствена земя, родина за всички евреи в днешната територия на Палестина. Но от тази мечта произтичаше една дълбоко проблематична хипотеза, тъй като е фундаментално погрешна: земя без народ за народ без земя.
В действителност еврейското население на Палестина представляваше само 9% по време на Първата световна война. Следователно 91% от населението не беше еврейско, а палестинско и то се е развило през вековете. Страната трудно може да бъде наречена “земя без народ” и палестинското население не виждаше никаква причина да изостави собствената си земя. Следователно конфликтът беше неизбежен и от неговото начало фронтовете само се втвърдяваха през поколенията. Убеден съм, че израелците ще имат сигурност, когато палестинците могат да почувстват надежда, т.е. справедливост. И двете страни трябва да признаят враговете си като човешки същества и да се опитат да разберат тяхната гледна точка, болка и бедствие.
Израелците трябва да приемат също, че окупацията на Палестина не е съвместима с това.
За моето разбиране на този над седемдесетгодишен конфликт от ключово значение беше приятелството ми с Едуард Саид. Ние открихме един в друг събеседник, който може да ни накара да вървим напред и да ни помогне да видим по-ясно предполагаемия друг и да го разберем по-добре. Разпознахме се и се намерихме в нашата обща човечност. За мен съвместната ни работа със “Западно-Източния диван”, която намери своето логично продължение и може би дори своя апогей в Академията “Баренбойм-Саид”, несъмнено е най-важната дейност в живота ми.
Даниел Баренбойм и Едуард Саид Севиля, 2002 г.
В настоящата ситуация ние, естествено, си задаваме въпроси за значението на бъдещата ни работа в рамките на оркестъра и академията. Това може да изглежда малко, но самият факт, че арабски и израелски музиканти споделят един пюпитър на всеки концентър и свирят заедно, за нас е от огромно значение.
През годините, благодарение на тази обща черта, която е изпълнението на музика, но също така благодарение на нашите безбройни, понякога бурни дискусии, ние се научихме да разбираме по-добре предполагаемия друг, да вървим към него и да намираме общи точки в нашата човечност и в музиката. Започваме и завършваме всички дискусии, колкото и оспорвани да са те, с фундаменталното разбиране, че всички ние сме равни човешки същества, които заслужават мир, свобода и щастие. Това може да изглежда наивно, но не е: защото именно това разбиране изглежда днес напълно изгубено в конфликта между двете страни.
Опитът ни показва, че това послание е достигнало до много хора в региона и в целия свят. Ние трябва, искаме и продължаваме да вярваме, че музиката може да ни сближи един с друг в нашата човечност.
Източник: "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
