- Автор: Бенжамен Оливиен, “Фигаро”
- 02 Ное 2023
- 5889
- 15
Една от най-известните фрази на еврейската мъдрост гласи: “Ако не съм за себе си, кой ще бъде? А ако съм само за себе си, кой съм аз?". Израел избра първата половина на това изречение, американските евреи сега избират втората.
Равин Якоб Нойснер пише през 1987 г.: “Време е да кажем, че е по-добре да си евреин в Америка, отколкото в Йерусалим. Ако съществува нещо като Обетована земя, това сме ние, американските евреи, които живеем там”. Спорна от богословска гледна точка, тази формулировка имаше заслугата да пророкува нарастващото отдалечаване между американските евреи и Израел.
Спомняме си, че през 2000-те години американците бяха произраелски настроени, а французите повече подкрепяха голистко-ширакската линия на състрадание към малките (палестинците) срещу големите (по онова време Шарон). Тогава американската подкрепа за Израел се приписваше, наред с други неща, на влиянието, което има там еврейската общност. През 2023 г. нещата се обърнаха: изглежда, че френското обществено мнение, с изключение на “Неподчинените”, първо инстинктивно застана на страната на израелските жертви на атаките от 7 октомври, и с изненада откри, че ако подкрепата на Байдън и Вашингтон за Израел е все така безусловна, младежта в студентските кампуси изразява “подкрепата си за палестинската съпротива”, представяйки на своите плакати делтапланерите (използвани от Хамас по време на атаките на 7 октомври) като емблеми на борбата и т.н. Още по-изненадващото: много от антирасистките активисти, които организират тези демонстрации или участват в тях… са евреи. Впечатляваща в това отношение беше демонстрацията за прекратяване на огъня, организирана от Jewish Voice for Peace (Еврейски глас за мир) в Капитолия, събрала повече от 5000 души, много от които носеха ярмулки и ритуалните кичури, последвана от друга на гара “Гранд сентръл”.
Работата е там, че във Франция, както и в САЩ, последните събития се възприемат и тълкуват не сами по себе си, а през призмата на местните политически дебати. Ние говорим по-малко за Израел и Газа, отколкото за френската политика, а младите хора в кампусите - за американската политика. Във Франция е очевидно, че споменът за атентатите на Мохамед Мерах, срещу “Шарли Ебдо”, в “Батаклан”, Ница и т.н. влияе върху спонтанната идентификация, която правим, не с джихадистите, а с техните жертви. (Другото събитие, което остава на заден план в западните представи, е споменът за Холокоста).
За американската младеж спомените за атентати са далечни, така както и историята на Европа. Събитията, които протестиращите помнят, са смъртта на Джордж Флойд, “Животът на черните има значение”, президентството на Тръмп, Капитолия, Шарлътсвил, #Me Too… Начинът, по който те виждат света, е организиран около полярността бялото превъзходство vs. колонизираните. Абсолютното зло е представено от полицейското насилие.
Обратното насилие, това на доминираните и антиколониалната борба, се разглежда като легитимно - да го критикуваме означава да разкрием позицията си на привилегирован. Виждаме, че това, на което тези протестиращи се противопоставят, е нечистата им съвест, че принадлежат към елитни университети, и чувството им за вина, че са американци. За тях Израел е бялото полицейско насилие, изнасяно без задръжки в третия свят с подкрепата на тяхното правителство. Тези дни отново се появи едно интервю, дадено през 2021 г. на Vice, в което Яхия Синуар от Хамас казва: “Един и същ тип расизъм уби Джордж Флойд и е използван от Израел срещу палестинците”. Той знаеше как да говори на днешните млади американци.
Ами евреите във всичко това? Дълго време американската еврейска идентичност беше съставена от прогресизъм, антирасистка борба и подкрепа за Израел. С времето тези отделни стълбове се разминават: борбата за граждански права става все по-уок (woke), посветена на унищожаването на “бялата привилегия”; що се отнася до подкрепата за Израел, днес той все повече се свързва с Тръмп, с християнските евангелисти, накратко, с десницата и расизма. Ако много американски евреи запазиха връзката между двата ангажимента, под формата на подкрепа за една израелска левица, която сега е малцинство, все по-голям брой смятат, че противоречието е такова, че трябва да избират: да останат привързани към Израел и да станат консерватори, или да останат привързани към каузата на антирасизма и да се откъснат от Израел. Днес виждаме поколението, направило втория избор, например поколението, вдъхновило Jewish Currents, най-модното литературно списание в Америка. Най-поразителното е, че тези младежи действат по този начин именно като евреи и бих добавил именно като американски евреи. Те искат да бъдат верни на пророческото наследство за социална справедливост, борба за малцинствата, което според тях е характерно за еврейската диаспора.
Една от най-известните фрази на еврейската мъдрост гласи: “Ако не съм за себе си, кой ще бъда? А ако съм само за себе си, кой съм аз? Израел избра първата половина на това изречение, американските евреи сега избират втората.
Бенжамен Оливиен е доктор по философия, бивш преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк, автор на книгата L’Autre Art contemporain (Другото съвременно изкуство, 2021). Още от същия автор: Опаковането на Триумфалната арка не е лошо, но е демодѐ
Източник: "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
