Философията е вид радикална журналистика

<p>Наистина вярвам, че от век насам положението на философията много се промени.&nbsp;</p> <p>Най-напред философията се разтовари от цяла серия изследвания, които съставляваха&nbsp;хуманитарните науки, и това беше първата промяна.&nbsp;</p> <p>От друга страна, философията загуби своя привилегирован&nbsp;статут спрямо познанието като цяло и спрямо науката в частност. Тя престана да законодателства, да съди.&nbsp;</p> <p>Третата промяна, на която нямаме навик да обръщаме внимание, е много характерна и важна. Философията престана да бъде независимо умозрение за света, познанието или човешкото създание. Тя стана форма на активност, ангажирана в определен брой области. Когато математиците преминаваха&nbsp;през своя голям период на криза в началото на ХХ век, чрез серия&nbsp;философски стъпки потърсиха&nbsp;нови основи. Също чрез философски акт се създаде&nbsp;лингвистиката към 1900&ndash;1920 г. Също философски акт извърши&nbsp;Фройд, откривайки несъзнаваното като смисъл&nbsp;на нашето поведение. Можем да се запитаме също дали&nbsp;практически области, социализмът например, не са вид философия в действие.</p> <p>В този смисъл, ако е вярно, че хуманитарните науки са слезли на улицата и напояват определен брой наши&nbsp;действия, те срещнаха на същата тази улица, разположена доста преди тях, философията.&nbsp;</p> <p>Може да се каже, че през ХХ век всеки човек, който открива или изобретява, всеки човек, който променя нещо в света, познанието или живота на хората, е донякъде философ.&nbsp;(...)&nbsp;Наистина философът престана да иска да каже какво съществува вечно. Той има много по-трудната и по-изплъзваща се задача да каже какво се случва. В този смисъл може да се говори за вид структурална философия, която би могла да се определи като дейност, позволяваща да се диагностицира какво означава &quot;днес&quot;.&nbsp;(...) Действително философът може да се схваща като вид аналитик на културната конюнктура. Културата се разбира тук в широк смисъл, не само като създаване на произведения на изкуството, но също политически институции, форми на социален живот, различни забрани и принуди.&nbsp;</p> <p>***</p> <p>Струва ми се, че философията днес вече не съществува не защото е изчезнала, а защото се е разпръснала в голямо количество различни дейности: така дейността на аксиоматика, на лингвиста, на етнолога, на историка, на революционера, на политика може да бъде форма на философска дейност. През ХIХ век било философско разсъждението, което&nbsp;питало за условията за възможност на обектите, днес е философия всяка дейност, която разкрива нов обект на познанието или практиката &ndash; независимо дали тази дейност произтича&nbsp;от математиката, лингвистиката, етнологията или историята.</p> <p>***</p> <p>Трудно ми е да причисля изследване като моето към философията или към хуманитарните науки. Бих могъл да го определя като анализ на културните факти, които характеризират нашата култура. В този смисъл&nbsp;би ставало дума за нещо като етнология на културата, към която принадлежим. Опитвам се наистина да застана&nbsp;извън културата, към която принадлежим, да анализирам нейните формални условия, да им&nbsp;направя критика не в смисъла, в който би ставало дума да възпроизведа нейните ценности, а за да видя как тя действително е могла да се образува. (...) Много е възможно това, което правя, да има нещо общо с философията, най-вече в степента, в която поне от Ницше философията има за задача да диагностицира и вече не се опитва да изрече една истина, която може да важи за всички и завинаги. Стремя се да диагностицирам, да извърша диагностика на настоящето: да кажа какво&nbsp;сме днес и какво означава &quot;днес&quot;, да кажа какво казваме. Тази работа на прокопаване под краката ни характеризира от Ницше насам съвременната мисъл и в този смисъл аз мога да се обявя за философ.&nbsp;</p> <p>***</p> <p>Светът е голям приют, където управляващите са психолозите, а народът, пациентите. С всеки изминал ден ролята на криминолозите, психиатрите и всички онези, които изучават умственото поведение на човека, е все по-голяма. Ето защо политическата власт е на път да придобие нова функция, която е терапевтична.</p> <p>Аз се смятам за журналист в степента, в която това, което ме интересува, е съвременността, това, което става около нас, това, което сме, това, което се случва в света. Философията до Ницше имала като основание за съществуване вечността. Първият философ журналист е Ницше. Той въведе &quot;днес&quot; в полето на философията. Преди философът познаваше времето и вечността. Но Ницше имаше натрапчива мисъл за съвременността. Мисля, че бъдещето ние го правим. Бъдещето е начинът, по който ние реагираме на това, което се случва, то е начинът, по който ние превръщаме в истина едно движение, едно съмнение. Ако искаме да бъдем господари на бъдещето си, ние трябва да поставим фундаментално въпроса за &quot;днес&quot;. Ето защо за мен философията е вид радикална журналистика.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Заглавието е на &quot;Гласове&quot;.&nbsp;Откъсите са от книгата &quot;Foucault.&nbsp;Dits et ecrits I, 1954-1975&quot; </em>(от<em>&nbsp;</em>&quot;La&nbsp;philosophie structuraliste permet de diagnostiquer ce qu&#39;est &quot;aujourd&#39;hui&quot;&nbsp;( 12 avril 1967); &quot;Sur les facons d&#39;ecrire l&#39;histoire&quot; (15-21 juin 1967);&nbsp;&quot;Qui etes-vous, professeur Foucault?&quot; (28 septembre 1967);&nbsp;&quot;Le monde est un grand asile&quot;&nbsp;(16 juin 1973).</p> <p><em>Подбор на текстовете и превод от френски: Галя Дачкова</em></p>